Двама шведски неокласици с ярък характер и принудитлно пълнене
Турбопълненето става любимо на шведските производители много преди да се появи философията на даунсайзинга. Представяме ви два скандинавски модела от 80-те и 90-те години с много ярка автентичност.
35-те хиляди шведски спортни клуба доказват недвусмислено, че шведите са спортна и като цяло доста динамична нация. Особено любими на скандинавците обаче са активностите върху лед и сняг – съвсем логично предвид дългата зима в тази държава. А сред най-любимите им са тези, свързани с автомобили. Страната на рали шампионите Бьорн Валдегард и Стиг Бломквист, през чиято територия преминава Полярният кръг, предлага подходящи условия за трениране. В държавите по на юг, където снегът не е толкова често явление, подобно нещо просто е невъзможно. Затова когато научаваме за изобилния валеж в Алгой (Германия), натрупал 50-сантиметров килим от сняг, веднага се насочваме натам. Спортното ни оборудване включва един Saab 9000 2.0 Turbo CS и едно Volvo 850 T-5. И двата автомобила са произведени през 1996 г. и имат близко ниво на мощност – редовият петцилиндров мотор на Volvo разполага с 225 к.с., четирицилиндровият на Saab, който стандартно е с мощност 175 к.с., е преработен от Hirsch и благодарение на адаптацията на електрониката и повишеното налягане на турбокомпресора се е сдобил с 211 к.с.
850 прави всичко по различен начин
Предстои да видим дали този посръбнал доста сериозна доза стимуланти Saab ще успее да докаже върху заснежената настилка или изсушения и солидно осолен асфалт, че може да се противопостави на по-модерното Volvo въпреки дефицита от 300 кубически сантиметра и 14 к.с. Началото на процеса по създаването на платформата Tipo 4 на Saab 9000, разработена в кооперация с Lancia, може да бъде проследено обратно до 1979 г., а 850 е по-нов с цели десет години.
Последният скъсва с всички традиции на Volvo в средния клас. Редовият, напречно разположен петцилиндров мотор, предното предаване, задното окачване Deltalink и въведеното от 1996 г. двойно предаване са напълно нови технологични решения. В хладния скандинавски интериорен дизайн обаче продължават да преобладават изчистените форми в един цвят. Елементите за управление не предизвикват въпроси, разположените по типичния за Volvo начин на централната конзола бутони за електрическите стъкла, отоплението на седалките и управлението на външните огледала са удобни и прагматични решения.
Със завъртането на ключа за запалване и събуждането на петцилиндровия мотор първите вибрации и звукови вълни обаче бързо пропъждат прагматизма. Още на празен ход 2,3-литровият агрегат зазвучава дълбоко убеждаващо, а звукът изпраща към водача недвусмислени внушения да натисне педала за газ. Звукът и разгръщането на мощността са в някакъв перфектен синхрон и създават неповторимо усещане, а характерните нюанси в гласа на двигателя се запазват чак до граничната зона на оборотите.
Случващото се след подаването на газ никак не отговаря на очакването за поведение, типично за турбомотор от това време. Работата на турбокомпресора остава толкова дискретна, че на практика не съществува нито турбодупка, нито тласък във врата. Почти перфектната крива на въртящия момент има плато от 2000 до 5300 об./мин с максимална стойност на ниво от 300 Нм, максималната мощност се постига при 5280 об./мин, но тягата на машината продължава да се усеща чак до 5800 об./мин.
Причина за намаляването на работния обем на петцилиндровия мотор със 116 см3 спрямо 2,5-литровия агрегат е необходимостта от по-добро охлаждане, за да се понижи термичното натоварване. Това става чрез увеличаване на каналите в системата за охлаждане. Днес обаче външните температури от минус осем градуса значително разсейват притесненията в това отношение, а и високите обороти и големите натоварвания са напълно излишни в ежедневното шофиране. Благодарение на добре степенуваната автоматична трансмисия Aisin AW50-42 на Volvo подаването на газ води до съответното превключване на предавките и бърза реакция, с което автомобилът вдига доста високо летвата пред Saab.
Да си поиграем в снега
Характерът на четирицилиндровия двигател на 9000 е коренно различен. С увеличаване на оборотите старовремският компресор бавно набира сили и създава тяга, а моторът безпощадно я стоварва върху предните гуми. Осезаемата турбодупка остава назад след 2500 об./мин, когато моторът вече поема въздух, а до 4000 об./мин. работи здравата, като тягата стремително нараства, а турбокомпресорът все повече поема ролята на господар. Всяко превключване е съпроводено с кресливо изсвирване от wastegate клапана. „Тунингът на Hirsch започва там където сме приключили ние“, отбелязва Йохан Хойшмид, който през 1986 г. със своите 27 броя тунинговани автомобили впечатлява и инженерите на Saab. Оптимизацията включва увеличаване на работния обем, полиране на каналите, монтиране на пълни с натрий клапани и препрограмиране на системата за впръскване на горивото LH-Jetronic – и в края на краищата успява да доведе и до снижаване на емисиите с 16 процента. „Притежавам дори документ от TÜV Бавария, удостоверяващ това“, отбелязва гуруто на Saab от Алгой.
При движение в права посока и двата шведски модела се представят убедително и в това отношение са равностойни. Ако желаете, можете да достигнете скорост от 100 км/ч в рамките на 7,5 секунди. Когато става дума за любимата ни „змейка“, нещата се променят – макар и двата автомобила отчетливо да недозавиват, те проявяват собствен характер в дисциплината „гигантски слалом“.
Сигурни и просторни
При по-лекия с 50 кг и с малко по-широка следа Saab типичното поведение на автомобил с предно предаване е още по-силно изразено. Към това се добавя задната част с твърд мост (единствената от този вид при Tipo 4), която по време на слалома започва да живее непредвидим собствен живот и се измества рязко и вироглаво настрани. Благодарение на по-високотехнологичния си заден мост Deltalink, Volvo следва по-прецизно избраната траектория. При това водачът се чувства по-добре интегриран в автомобила, докато дори при най-ниската от трите позиции, на които може да се настройва седалката в Saab, той седи прекалено високо. За сметка на това 9000 предлага разточително изобилие от пространство.
Всъщност и в двата скандинавски модела се усеща чудесна пространствена ергономия, която се дължи не само на големите външни размери, но и на почти вертикално разположените странични части на каросерията и липсата на тунел за кардан. Нищо чудно, че основният пазар на тези модели е бил американският, където хората търсят комфортни, мощни и с голям вътрешен обем автомобили, добре изработени и преди всичко сигурни. Качеството на изработка както на каросерията, така и на интериора и при двата шведски автомобила е на високо ниво. От 1986 г. Saab интегрира във вратите допълнителна защита от удар и по принцип произвежда най-сигурния от моделите, базирани на каросерията Tipo 4. Volvo отива още по-далеч – благодарение на системата за странична защита SIPS (Side Impact Protection System), двете въздушни възглавници, автоматичната настройка на коланите и отличните спирачки той е един от най-сигурните автомобили по това време.
И Volvo, и Saab са убедителни в снежните приключения, а също и като динамични качества при ускоряване и изминаване на дълги разстояния. Остава, разбира се, въпросът за предпочитанията – Volvo с неговата плавна и хармонично разгръщаща се мощност или Saab с неговото токсично турбо? Труден избор, но каквото и да предпочетем, вероятно няма да загубим.
Текст: Кай Клаудер
Снимки: Дино Айзеле
Технически данни
Saab 9000 Turbo CS Hirsch (произв.1996) | Volvo 850 T-5 2.3 (произв.1996) | |
---|---|---|
Работен обем | 1985 куб.см | 2319 куб.см |
Мощност | 211 к.с. (155 кВт) при 5000 об./мин | 225 к.с. (165 кВт) при 5280 об./мин |
Максимален въртящ момент |
290 Нм при 3200 об./мин | 300 Нм при 2000 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
7,6 сек | 7,4 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
н.д. | н.д. |
Максимална скорост | 229 км/ч | 240 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
11 - 13 л/100 км | 10,5 - 12,5 л/100 км |
Базова цена | 49 950 марки (в Германия, 1996, 150 к.с.) | 63 200 марки (в Германия, 1996) |