Още като нови модели Saab 96 и Volvo PV 544 са приличали на автомобили ветерани
Освен оригиналните форми на каросерията общо за двата шведски модела е още едно качество – репутацията на надеждни и здрави машини.
Гарантирано е, че никой не може да сбърка тези класически модели с други. Външният вид маркира тази шведска двойка като истински характерни герои в автомобилната история. Единствено в тази форма те са можели да се задържат на автомобилния пазар в продължение на десетилетия. А най-отличителната част на техните каросерии е заобленият свод на спускащия се назад покрив – наследство от времето на поява на тези нордически реликви някъде в далечната епоха на 40-те години.
Поканихме на среща по един екземпляр от двамата шведски класици, чието състояние към момента нямаше как да е по-различно. Saab 96 е нереставриран, произведен е през 1973 г., докато Volvo PV 544 не само е изцяло реставриран, но и подобрен в много от специфичните си исторически детайли екземпляр от 1963 г. Като явления обаче и двата автомобила са типични за битието на подобни модели в ролята на ветерани.
Моделът на Volvo се изявява като автомобил за активно шофиране. Неговият собственик, който го поддържа и кара от 32 години, му е монтирал например двигател от серията B20, и то в тунингована форма с мощност 131 к.с. От съображения за сигурност на предния мост са поставени дискови спирачки и усилвател на спирачното усилие от Volvo Amazon – модификация, която се среща при много от представителите на популацията на „гърбавото Volvo”. Цветът също е съобразен със спортното поведение на автомобила – той е типичното за PV 544 Sport червено с цветен номер 46 според спецификацията на Volvo. Първият собственик в Дания поръчал колата си бяла. Впрочем всички промени спрямо състоянието при покупката са направени още през 90-те години.
Дизайн в американски стил от 30-те години
Съвременниците на модела от 50-те години са били във възторг и от серийното Volvo. Дори победителят от Льо Ман Пол Фрер се изявил като фен: „Досега в ръцете ми никога не беше попадал сериен автомобил, чиито динамични качества да са в толкова фрапантно противоречие с неговия банален, дори старомоден, външен вид”, пише състезателният пилот и журналист изпитател през 1958 г. в auto motor und sport. Когато я проектират, в средата на 40-те години, каросерията с две врати отговаря напълно на вкусовете на времето – повлияният от идеала за обтекаеми линии американски дизайн задава световната мода. Но почти веднага след като първите бройки от „гърбавото Volvo” напускат заводските халета в Гьотеборг, започва да се налага новата, опростена „понтонна” линия.
В началото хората от Volvo остават верни на формата с ясно подчертани калници и заоблен гръб. Ако съдим по дългата и успешна кариера на „гърбавата” серия – от някогашните нови до днешните класически автомобили, – това е донесло на модела много повече ползи, отколкото вреди. Неволният ретродизайн на екипа около Едуард Линдберг продължава да буди внимание и емоции.
Под закръгления отпред капак в най-скъпите версии се е криела дори спортна техника – върхът на серийния четирицилиндров мотор е достигнат през 1965 г. от 1,8-литровата версия с 95 к.с. – същата мощност като на тогавашното Porsche 356 SC. Volvo подкрепя спортния имидж на своя модел с две врати чрез участия в много европейски ралита. „Гърбавото Volvo” с тунингования двулитров мотор предлага динамични показатели като на съвременен автомобил. В противовес на това големият волан, лентовият скоростомер, дългият скоростен лост и гледката към старомодната каросерия през ниското челно стъкло създават първично усещане при шофирането.
Шведска аеродинамична линия
Докато конструкторите на Volvo приключват играта с традицията през 1965 г., на 75 километра северно от Гьотеборг, в Тролхетан, инженерите на Saab все още обмислят как да удължат живота на своя класик – модела 96. Аеродинамичният базов дизайн е проектиран в средата на 40-те години от Сикстен Сасон, който участва в 18-членния конструкторски екип под ръководството на Гунар Люнгстрьом.
Навяващата футуристични асоциации форма не е била данък, плащан от Saab на тогавашната каросерийна мода, а по-скоро свидетелства за самочувствието на Svenska Aeroplan Aktiebolag (SAAB) като производител на самолети. Отначало за ролята на задвижващ агрегат е бил достатъчен един трицилиндров двутактов мотор по образец на DKW с работен обем 764 см3, който в предлагания от 1960 г. модел 96 получава увеличен диаметър на цилиндрите и съответно обем от 841 см3, достатъчен за мощност от 41 к.с. В продължение на седем години от Saab разчитали на безклапанния задвижващ агрегат. След това дори грандовете в Тролхетан осъзнали, че техният двутактов мотор вече не отговаря на епохата. И понеже предстояло пускане на по-голяма моделна серия за средния клас, в Saab взели решение в полза на спестяваща разходи трансплантация на мотор от Ford.
От 1967 г. чудноватият на вид швед се задвижвал от 1,5-литровия V4 мотор на Ford Taunus 12M TS. Силовият агрегат с 65 к.с. бил разработен първоначално в САЩ като конкурент на четирицилиндровия боксер на VW „костенурка”, но после, през 1962 г., намерил приложение в Taunus 12M. В сравнение с двутактовите мотори късият и охотно набиращ обороти четиритактов двигател от Кьолн обаче има един недостатък: той е с 60 кг по-тежък от двутактовия и поради това става причина за нехармонично поведение на пътя. Кормилната уредба е с особено тежък ход при ниски скорости. Освен това меките седалки предлагат слаба странична опора. Привържениците Saab обаче не се плашели от подобни неща и 96 V4 останал във фирмената гама чак до 1980 г.
Оригинални характери
Ако сравняваме периодите на производство, Saab се оказва бегач на значително по-дълги дистанции. В замяна на това Volvo демонстрира един по-солиден на вид цялостен замисъл. Той е и по-големият автомобил, притежава по-голям двигател и не на последно място благодарение на задното си предаване проявява и по-спортен характер. Директното сравнение между двата фотомодела обаче е невъзможно, тъй като червеното „гърбаво Volvo” е твърде отдалечено от някогашното си състояние при покупката. Във всеки случай и двамата шведи притежават оригинални характери. В наше време, когато всички автомобили все повече си приличат, причудливите скандинавци изглеждат освежаващо различно. Не само оригиналността обаче им осигурява място в автомобилната история. Те са заслужили своята слава и благодарение на много елементи от оборудването за пасивна безопасност, като например серийните предпазни колани.
Заключение
Редакторът Дирк Йохе: В полза на Saab говори по-прогресивната форма на неговата каросерия. Той е по-необикновен и при това по-рядък. Поради силното недозавиване шофирането на модела с предно предаване обаче доставя по-малко удоволствие. В сравнение с него представителят на Volvo се възприема като по-солиден и печели симпатиите ми с по-спортен характер, не на последно място и благодарение на задното предаване.
Малко спортна история: Дрифтът като рекламна стратегия
Като Saab, така и Volvo разчитат на блясъка на успехите в автомобилни състезания. Типичен спорт за северняците са ралитата.
■ Една победа в Рали Монте Карло най-често предизвиква по-силен отзвук, отколкото една шампионска титла. Пилотът на Saab Ерик Карлсон е постигнал в царя на всички ралита дори два успеха един след друг – със своя двутактов Saab той печели състезанието през 1962 и 1963 г. Това постижение е венецът на успехите на шведската марка в автомобилните състезания; тя обаче не успява да завоюва международна шампионска титла. Активът им включва обаче много национални първенства и отделни победи в цяла Европа.
И след преминаването към четиритактов V4 успехите на Saab 96 продължават. С такъв автомобил през 1968 г. финландецът Симо Лампинен празнува победа в RAC Rally на Британските острови. Три години по-късно овациите на публиката предизвиква един 24-годишен швед на волана на 96 V4 – бъдещият световен рали шампион Стиг Бломквист. През 1973 г „Местер Бломквист” печели в родината си първата от своите единайсет победи в Световния рали шампионат.
До 1977 г. в състезанията от Световния рали шампионат участва закръгленият четирицилиндров Saab. След това той е заменен от семпло-модерния 99.
■ Две европейски шампионски титли печели Volvo с модела PV 544; до учредяването на Световния шампионат през 1973 г. това са състезанията от най-високо ниво в дисциплината рали. Хората от Гьотеборг обаче не успяват да завоюват победа в Рали Монте Карло. През 1962 г., когато конкурентът Saab за първи път печели „Монте”, във Volvo е изграден фирмен спортен отдел. Негов ръководител е рали пилотът Гунар Андерсон, станал през 1958 г. европейски шампион с „гърбавото Volvo”. През 1963 г. гой печели втората си титла, а година по-късно съотборникът му Том Трана донася трета шампионска купа.
С това от Volvo вече са изстреляли всичките си шампионски патрони, но все пак успяват да се увенчаят с още един важен успех: с един PV 544 от втора ръка частните пилоти Йогиндер и Ясвант Сингх, двама братя от индийски произход, през 1965 г. спечелват Източноафриканското сафари рали. Състезанието по брутални африкански пътища без твърдо покритие тогава се е смятало за най-трудното рали в света. Нямало е по-добро доказателство за надеждността и здравината на един автомобил от победата в „Safari Rally”
Текст: Дирк Йохе
Снимки: Ахим Хартман