Audi A6 Avant 55 TFSI, BMW 540i Touring, Mercedes E 450 T – сравнителен тест на елитни германски комби модели с мощни мотори, двойно предаване и почти универсални възможности.
Дали тези комбита за ценители ще ни радват още дълго? За съжаление, във времена на голямо търсене на SUV модели те все повече се превръщат в периферна група. При това Audi Avant, BMW Touring и Mercedes T-модел се движат просто страхотно – особено с шестцилиндрови бензинови двигатели под капака.
Ето че в късния следобед седим в един от отворените багажници, прелистваме данните от измерванията и си мислим за духа на времето. Каква ще бъде неговата присъда за разхода на гориво от седем литра на 100 километра по нашия екологичен маршрут? Ние във всеки случай сме изумени от това колко икономично тези комбита с двойно предаване могат да транспортират хора и материали. Все пак техните двигатели с вътрешно горене са с мощност доста над 300 к.с.
Допреди малко вентилаторите вкарваха въздух за охлаждане на шестцилиндровите мотори. Сега само листата шумолят в сенчестия горски паркинг. Настроени сме мечтателно: тук са паркирани три доста мечтани автомобила, разположени сред не по-малко мечтана природа: Audi A6 Avant 55 TFSI Quattro, BMW 540i xDrive Touring и Mercedes E 450 4Matic T, току-що завърнали се от освежаващо тестово шофиране по освежаващи пътища.
Човек се пита дали „медиумите”, призоваващи духа на времето, биха започнали похода си срещу двигателя с вътрешно горене, ако притежаваха онзи специален ген на удоволствието, ако имаха усет за шестцилиндровите мотори, за фино изработената им механика, за балансирания им ход, за сериозното разгръщане на мощността.
Също източник на наслада е превъзходната ходова част, която впечатляващо посредничи между пътя и каросерията. Интериорите, предлагащи двоен лукс: отпред под формата на начин на живот от висока класа, отзад с огромен товарен капацитет. В тези комбита пътниците и багажите се чувстват, така да се каже, еднакво удобно.
Много неща са впечатляващи, например великолепните шестцилиндрови бензинови двигатели с работен обем три литра и турбокомпресор. В Audi буталата са подредени V-образно и на практика осцилират много равномерно въпреки теоретично свободните инерционни моменти.
Една идея по-спокойно работи редовият шестцилиндров двигател на BMW – традиция в сравнителните тестове е неговото предимство по точки заради равномерния ход. Към нея отвово се е присъединил Mercedes. Да припомним, че до края на 90-те години шестте му цилиндъра бяха подредени в редица, едва впоследствие се премина към V-образна форма.
Прероденият редови шестцилиндров двигател на Т-модела мърка класически равномерно. Докато при подаване на газ турбокомпресорът не създаде налягане за пълненето, стартер-генераторът в ролята на електромотор го подкрепя за кратко с 16 кВт и 250 Нм. В тази комбинация двигателят се усеща като преизпълнен с въртящ момент атмосферен агрегат с голям работен обем, разполагащ сякаш с безкраен запас от мощ. Съответно Е-класата преви всичко със спокойна увереност
Същото важи и за задвижващата комбинация на Touring: той се подсилва с 8 кВт и 170 Нм, което се усеща малко по-слабо. От друга страна, 540i харчи малко по-малко от останалите. Средно в теста той остава с три десети под своите конкуренти с 9,5 л/100 км. Друго предимство на BMW е, че осемстепенната трансмисия на ZF с хидравличен преобразувател сменя предавките още по-плавно от деветстепенния автоматик на E 450.
По-големи разлики сe регистрират при Audi. Както при конкурентите му неговата 48-волтова система съхранява спирачна енергия, за да поддържа със заредена батерия работата на бордовата мрежа при движение по инерция, т.е. с изключен двигател. A6 прави това често. Той обаче не подпомага турбокомпресора си с електрическа тяга, затова потеглянето, изпреварването, ускоряването са леко сдържани. Това впечатление се засилва от трансмисията с два съединителя, която управлява седемте предавки меко, но понякога и нерешително.
За баланс конструкторите на ходовата част са придали на Audi лекота на управлението. Avant живо се възползва от всяка възможност и се държи мотивирано, даже хиперактивно, игнорирайки присъщата на висшата класа аура на сдържаност. Която обаче, от друга страна, е само страничен ефект от относително високото тегло – ако се опитате да се отървете от това, страда усещането от волана, както и балансът при движение в права посока и да не забравяме, комфортът – като в А6. Въпреки въздушното окачване (което струва допълнителните 2000 евро).
Радост за сетивата
Никой не би искал да слезе от него и не би се оплакал от състоянието на шосетата. Подобно на конкурентите си Audi държи своите пътници настрана от такива проблеми, без усилие се шофира на дълги разстояния, радва сетивата с изискана атмосфера. Който иска нещо повече, трябва да се насочи към луксозния клас.
Защото нивото е добро по всички показатели. Въпреки това има разлики – директното сравнение с по-спокойно лежащия на пътя 540i показва например, че описаната по-горе пъргавина на Avant може да се нарече непостоянна, а способността му да се справя с вълните по настилката – нервна. За да сме ясни: Оплакваме се от ниво на комфорт, за което повечето собственици на SUV модели само биха мечтали. И при всички случаи тези на електрическите автомобили.
Следващият извод може да прозвучи смело, но ако всеки от нас имаше Touring на разположение, на много отпускари нямаше да се налага да висят в задръствания по време на лятната ваканция, защото щеше да има по-малко ремонтни работи по пътищата; леките повреди по настилката могат просто да остават неоправени. Със своите опционални адаптивни амортисьори 540i сякаш изглажда гънките, реагира на напречните фуги дори по-добре от E-класата и показва само леки сътресения по второстепенни пътища, особено забележим при директно сравнение.
Защото T-моделът демонстрира своето превъзходство – чуйте добре! – най-вече извън магистралите. Колкото асфалтът е по-далеч от оптималното, толкова по-изразено го гали опционалното въздушно окачване, изглаждайки неравностите, които могат да нарушат комфорта на пътниците. Това важи особено за предните седалки, където сътресенията гаснат окончателно с помощта на тапицерията. Седалкате като допълнителна пружина? Mercedes стига дотам, без да смекчава обратната връзка между шасито и шофьора. Колкото повече ускорявате темпото, толкова по-здраво E-класата се свързва с тектониката. Можете да почувствате съпротивлението на предния мост, както и това на страничните части на седалките, докато комбито се втурва необезпокоявано през неравностите. И водачът управлява двутонния автомобил с лекота, защото кормилната уредба предава всичко съществено и дори навлиза в повече детайли от аналога в BMW.
Без съмнение комбито е тежко и се усеща така – но без да изглежда тромаво. Във всеки случай не и твърде обемисто, защото има най-малкия диаметър на завиване сред конкурентите си. В този контекст „тежък“ означава „мощен, внушителен, як“. E 450 4Matic енергично си проправя път. Ако изберете настройката "Sport plus", автомобилът с двойно предаване яростно ще профучи с различните си гуми на двата моста по тестовата дистанция на построената по коридорите от пилони, наредени за двете смени на лентата и с различните си гуми на двата моста ще изпревари конкурентите си, използващи скъпи системи за управление на четирите колела, Audi освен това и 20-цолови гуми.
Така разделът за поведение на пътя се печели от Т-модела. Не само защото E 450 се представя по-енергично при динамичните тестове. Но и понеже инженерите позволяват на неговото въздушно окачване най-широк диапазон между максимално чувствителното пружиниране и максимално стриктното предотвратяване на движенията на каросерията. Ние даваме точки за това, от една страна, в графата „системи за адаптивни режими”, а от друга, разбира се, в оценката за комфорт. Mercedes ги получава не само за това, но и защото се оказа най-ефикасно изолиран срещу аеродинамични шумове – благодарение на пакета за акустичен комфорт, който се доплаща.
Конкурентите му обаче блестят в други подкатегории. Avant например за най-удобна тапицерия на задните седалки, които освен това предлагат най-добра опора при завиване. В добавка към това само той има и четиризоново управление на климатика срещу доплащане, иначе казано, в задната част вентилаторът и температурата могат да се регулират отделно за лявата и дясната страна. Конкурентите имат в ценовата листа само тризонова версия.
Както и преди, Touring ни учудва с нехайно тънко тапицираната задна седалка с разочароващ комфорт на седене. Всички усилия са вложени едва при мултимедийното оборудване. Тук 540i показва какво е възможно – също и с управлението на инфо-развлекателната техника чрез епохалната система iDrive. Не за пръв път изразяваме учудването си защо BMW първо я прави стандарт, а сега последователно я спестява в новите модели. Освен това разположението на уредите изглежда колкото уникално, толкова и странно.
Вместо това Mercedes представя множество възможности, включващи дигитално изображение на кръгли уреди – идеално четливо. Подобно на Audi, където можете дори да импортирате почти пълната навигационна карта между миниатюризирания скоростомер и оборотомера.
Ако все още има равенство по точки с E-класата в графата „Контролни уреди/индикатори“, то е, защото A6 няма head-up дисплей. Между другото, той е единственият без електрическо регулиране на седалките, което изглежда странно във високия клас: трябвало ли е тестовият автомобил да пести килограми, като елиминира няколко сервомотора?
От решаващо значение при оценката на каросерията е, разбира се, багажникът. Със своя подобен на хечбек дизайн Avant не е особено вдъхновяващ. Ако искате да влезете отзад, трябва да наведете глава, ако искате да натоварите обемисти неща, трябва да ги бутате нагоре по лека рампа; тя се образува, като сгънете облегалката на задната седалка, което ние оценяваме отрицателно от гледна точка на функционалността.
Положителното обаче е прозорецът на Touring, който може да се отваря отделно от капака на багажника – нещо практично при тесни места за паркиране. Товарният под от две части, под който се побира дори кутия за ролетното покривало, е също толкова полезен. Срещу допълнително заплащане се предлага и карго позиция, при която облегалката на задната седалка може да се фиксира под ъгъл от 11 градуса, за да се увеличи обемът на багажното отделение. 540i дори не се доближава до обема на Т-модела. Сериозна е разликата в дължината на паралелепипеда, вместим в багажника – тя разкрива максималния габарит на предмета, който може да се побере в товарния отсек. Когато става дума за полезен товар, 540i се доближава до E 450. Audi отново изостава, както и по отношение на обзора – още един резултат от ниската задна част.
Да се върнем към Т-модела, родоначалника на изисканите комбита. Кръстникът на гилдията. Той е спечелил тази и подобни титли с полезните си детайли, например заден капак, който се отваря най-широко, облегалка на задната седалка, която се сгъва до хоризонтална позиция, сгъваема кошница в отделенията за съхранение под товарния под и разбира се, прозорците с най-големи светли зони за най-добър обзор, както и най-големия полезен товар. С други думи: E 450 може да се нагърби с най-много задачи.
Поредна етапна победа за Mercedes – като цяло той печели пет от шестте подкатегории в състезанието, включително тази за сигурност, и показва най-добрите стойности на отрицателно ускорение в изпитанията за спиране. И по този показател общото ниво в сравнителния тест е високо. Вече го споменахме: с всяко от тези комбита ще бъдете щастлив собственик.
Най-големият им минус е, че са скъпи – всичките три автомобила. Това не означава, че няма да има разлика във финансовата страна. Най-трудно ще преглътнете цената на тестовата E-класа, най-изгодната стартова конфигурация получавате при A6. Както винаги, добавяме всички опции, които влияят на резултата от сравнителния тест: опционални окачвания, по-големи спирачни системи и колела, по-удобни седалки, по-добра шумоизолация и по-широки възможности за управление на функциите или за дисплеи.
Впрочем само скъпите окачвания са наистина важни, защото те приближават нивото на комфортно возене понякога повече (Mercedes), понякога малко по-малко (Audi) до луксозния клас. Функционалните багажни отделения, от друга страна, вече са част от стандартното оборудване – и най-съвършени в Т-модела.
Хечбек-комби
На другия полюс е Avant, показващ дори визуално, че транспортирането на товари не е сред основните му интереси и че поставя фокуса си върху салона, а не върху багажника.
Touring блести със страхотното си задвижване и подхожда с известна сериозност към превозването на товари. Това, разбира се, в добавка към радостта от шофирането.
Но точно тук Mercedes наваксва – и дори изпреварва, що се отнася до комфорта на окачването. Комбито най-добре решава конфликта на целите при окачването. Дали това го прави (с редовия шестцилиндров мотор) най-препоръчителното луксозно комби в света?
Кратък отговор: да.
Текст: Маркус Петерс
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт