Тест на четири солидни машини със сериозни възможности
Защото винаги има нещо за правене, защото не знаем къде ще ни отведе животът или какви изненади ни очакват от с него. А може би защото толкова ги харесваме, събрахме четири пикапа на едно място. И също за да изясним как новият Mercedes X-класа ще се съпостави с директните си конкуренти с дизелов двигател и автоматик.
Как да пренесем дървените пелети които ще ни трябват за зимата? Или строителните материали за ремонта на къщата? И да, когато пред вратата ти е паркиран пикап съвсем логично се появяват мисли за голяма къща в полето. Или пък за безспирни разходки там, където другите не могат и да припарят, възможност да превозиш…каквото си поискаш и да изтеглиш или теглиш…каквото си поискаш.
Ето пред нас цели четири представителя на тази категория и възможността да ги оценим по достойнство. Всъщност три от тях – Navara, Alaskan и X-класата използват една и съща база. За разнообразяване на генетичния материал към това трио се присъединява VW Amarok, който в Европа се предлага само с двойна кабина и V6 TDI двигател. И така, да заемем позиции.
Mercedes: X, знак за известност или неизвестност?
Инженерите на Daimler едва ли се страхуват от предизвикателството за преработка на техника от концерна Renault-Nissan след като вече имат опит с превръщането на – иначе надеждното Renault Kangoo – в модел носещ звездата на Mercedes. Все пак тук става дума още по-сериозна машина като Nissan Navara. Това е и опит на Mercedes да яхне по-бързо прииждащата вълна в пазара на пикапи. Последният наистина преживява бум – по-малък в Европа и доста сериозен в останалата част от света. Navara се появи на пазара през 2016 година, а през 2017-та факт стана и версията на Renault Alaskan. И докато разликите между двата модела се състоят в дреболии, то Mercedes подхождат към темата с повече дълбочина. Или, ако щете с широчина.
По отношение на последната, X-класата превъзхожда Navara с цели осем сантиметра. В зоната на товарното пространство няма изменения, защото задният леген е почти идентичен и при трите модела, но пътниците в кабината разполагат с 3,5 сантиметра повече в широчина. Това позволява на Mercedes да им осигури различно и по своя образец обзавеждане – удобна и високо позиционирана цяла задна седалка и чудесно конфигурирани предни. Инфоразвлекателната система също произхожда от Mercedes, така както и инструменталния панел и мултифункционалния лост, който е част от фирмения фолклор още от времето на W 108. Като цяло нивото на материалите е по-високо от това на гореспоменатите донори, но не достига очакваното за модел на марката. В името на комфорта и безопасността инженерите на Mercedes са променили настройките и на ходовата част. За разлика от VW и трите модела с обща база разчитат на пружинни ресори в задното окачване с твърда греда. Подобно решение би трябвало да подобри комфорта и управляемостта. Условността на израза „би трябвало“ обаче е се оказва доста подходяща, защото заради полезния товар от 965 кг окачването изначално изисква доста твърда настройка и проявява свойството да поомеква едва при някоя и друга стотица килограми натоварване. Дори и тогава обаче автомобилът продължава да преминава доста стегнато през неравности, придрусвайки при къси, клатейки се продължително при дълги, но поне запазвайки всичките си четири колела на пътя.
Последното е важно условие за подобряване на управляемостта или по-точно запазване на правилната траектория. Защото точно при този този автомобил терминът „управляемост“ асоцииран с динамиката на пътя има доста имагинерно значение. С малко мързеливото си кормилно управление X 250 d преминава неособено прецизно през завоите. По-голямата част от силите които трябва да създадат обратна връзка се загубват някъде във високите бордове на гумите. Товарният автомобил се накланя силно и започва рано да недозавива без в това отношение да превъзхожда значително колегите си Navara и Alaskan. Може би и по тази причина електронната система за стабилност възпира поривите на автомобила дори при ниска скорост на движение. Тъй като системата за задвижване на четирите колела трябва да се включва само при достатъчно хлъзгави терени, в името на намаляването на напрежението в нея, по нормални шосета моделът на Mercedes, както и колегите му трябва да предават мощността си само към задния мост. При липса на товар и съответното сцепление обаче това започва да се превръща в предизвикателство.
Това, с което от Mercedes обаче не са направили компромис е спирачната система. Инженерите са оборудвали задния мост с дискови спирачки, докато френският и японският модел трябва да се задоволяват с праисторическите барабанни. Всичко това, както ще видим също носи своите последствия.
По отношение на задвижването обаче разлики няма. И трите модела с общо родословно дърво използват 2,3 литров турбодизелов агрегат, който както и моделът на VW разчита на система за впръскване на урея за очистване на газовете от азотните окиси. На седемстепенната автоматична трансмисия е поверена задачата да компенсира недостига на тяга при потегляне. Когато това се случи генерираният звук наподобява меланж от чукане произхождащо от горивните камери и свистене идващо някъде от дълбините на турбокомпресора. Въпреки че от Mercedes са погрижили това да бъде по-приглушено с помощта на по-ефективна изолация, на практика, особено при по-висока скорост, няма съществена разлика. И по отношение на автоматика, който от своя страна върши лежерно работата си Mercedes не може да разчита на нещо повече от останалите.
Nissan като основата за всичко
Всичко което може да бъде казано за Navara важи с пълна сила и при Alaskan – на практика конструктивно двата автомобила са напълно идентични и се отличават единствено по марковия знак. И в двата пътниците разполагат с високо позиционирана задна седалка със стръмна вертикална част. При повдигане на долния и сегмент в задната част на кабината може да се приберат два планински велосипеда с демонтирани колела. Всички седалки са семпли, не блестят с нищо, но са качествено тапицирани и внушават надеждност. Таблото не излъчва респекта на това в Mercedes, но уредите за управление са удобно позиционирани.
Двигател, трансмисия, разгъване на мощността, разход на гориво? Всичко в Nissan и Alaskan по подобие на това в Mercedes е спокойно, лежерно…и приемливо. Моделът на Nissan в този тест е оборудван с всесезонни гуми, които му дават една идея повече мекота и съответно комфорт в сравнение с това Alaskan. Предимствата им обаче се свеждат дотук, защото и последните изблици на динамични желания, заедно с наченките на обратна връзка в кормилното управление потъват в дълбините на едрите им блокове, Navara започва да недозавива още по-рано и още по-силно, а със студени спирачки спира по-зле и от Renault.
Обрисуването на нещата в подобни тъмни тонове все пак трябва да бъде съпроводено със снизходителност. Все пак гореописаните недостатъци се дефинират като такива само в случай че се сравняват с конвенционални автомобили в близки диапазони на мощност и цена. Притежателят на пикап от подобно естество обаче има настройката да пътува по друг начин, по-бавно, с усещането наподобяващо това в камион и възможността когато пожелае да изтегли нещо с тегло от 3,5 тона или да качи без проблеми няколко перални машини.
Renault: Аляска като френска зона
В желанието си за осъществяване на транспортни амбиции човек може да роди най-различни идеи. Освен това когато разполагаш с подобен автомобил придобиваш нов маниер на пътуване, шофиране и желания, които често са плод на спонтанни пориви, които при останалите не биха ви минали и през ума. Пример за многообразието от удобства които тези автомобили предлагат е задният капак на Alaskan, който сам по себе си може да понесе товар от 500 кг. За удобство можете да разчитате на ролна щора, която защитава товарния леген, както и на панорамна 360 градусова система за обзор която обхваща десет квадратни метра и улеснява паркирането и маневрирането.
Обратно на колегата си Navara, френският модел получава предимствата на летните гуми, които му осигуряват малко по-добър спирачен път, но и малко повече твърдост при преминаване през неравности. Във всички случаи и при всички модели от триото задното задвижване изисква своите жертви. По отношение на цената Alaskan се позиционира между двата модела ( в Германия, моделът засега не се предлага в България). Което ни навежда на мисълта най-после да се насочим и към несвързаният с тези модели автомобил в теста.
VW: I am a rock!
От осем години VW Amarok преминава през камъни и дърве в различни краища на света и през този период се доказа като солидна и надеждна машина. Само четирицилиндровият му мотор не успя да задоволи изискванията на този тежък модел, в резултат от което от VW решиха да го заменят с по-голям трилитров V6 TDI агрегат. За пълненето му се грижи един турбокомпресор с променлива геометрия, който е е напълно задоволителен за целта – 500-те налични нютонметра (с 50 повече от този на конкурентите) са на разположение още при 1250 об./мин. Само със суперлативи може да се опише и осемстепенната автоматична трансмисия, чиято къса първа предавка дава възможността за избягване на нуждата от понижаваща трансмисия. Въпросната предавателна кутия не само осигурява бързо, плавно и прецизно превключване, но и конструктивно интегриране на постоянно двойно предаване с torsen диференциал. Когато всичко е нормално той изпраща 60 процента от въртящия момент към задния мост.
Всичко това се отразява благотворно на динамичните качества на Amarok. Той захапва стабилно пътя и поема с доста повече желание напред – разбира се голяма степен и благодарение на по-мощния дизел. Все пак работният обем си е работен обем. Интересно е че това не се отразява в голяма степен на разхода на гориво (10,4 л/100 км срещу 10,0 при Mercedes, 9,6 при Nissan и 9,5 при Renault). Освен комфорт по отношение на задвижването моделът на VW обаче може да разчита и на такъв в окачването. Той преминава по-смирено и не толкова твърдо през неравностите, въпреки че задният му мост е оборудван със система от листови амортисьори – доказала се от товарните автомобили техника, която в случая от VW „наричат 2+1 трапецовидни ресори с пълзящи краища“.
Пътниците на предните седалки могат да разчитат на комфортно возене, а управлението на уредите става доста лесно – може би защото няма какво толкова да се управлява. На практика не съществуват електронни системи за подпомагане на водача. Асистентът за спазване на лентата например слабо би развълнувал някого в Качабамба в Боливия или Такуарембьо в Уругвай. В това отношение моделът на VW изостава дори от неособено богато оборудваните модели на Алианса.
По отношение на пътуването и шофирането обаче той е недостижим. Докато при съперниците взимането на завой се превръща в предизвикателство Amarok ги изписва с желание и прецизност, предавайки на водача си добра обратна връзка. Разбира се и той се поклаща следвайки законите на физиката, но много по-късно се насочва към зоната на недозавиването, като се движи много по-динамично. Което въобще не му пречи да мине през места, които конвенционалните автомобил ще трябва отдалеч да заобиколят.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. VW
Със силата на своя V6 мотор, добър комфорт и някаква форма на динамична управляемост проходимият VW излиза на предна позиция. Липсват асистенции.
2. Mercedes
Базиран на Navara, Mercedes предлага най-доброто от трите модела с обща база, с повече комфорт и значително по-надеждни спирачки. Динамична управляемост? Търсете я другаде.
3. Nissan
Изгодната цена и дългата гаранция позиционират Navara пред Alaskan. Спирачките обаче не са на ниво, управляемостта и комфорта почти напълно липсват.
4. Renault
Спира с една идея по-добре от първообраза, но има по-малка гаранция от Navara. Не го превъзхожда и по отношение на цената и оборудването, нито mcu при комфорта и поведението на пътя.
Текст: Себастиян Ренц
Снимки: Дино Айзеле