Новият Ignis съчетава накуп всичко, в което Suzuki са наистина добри
Без някога да се е стремял към върховете на автомобилния Олимп, японският производител Suzuki всъщност е доста интересен. Именно защото няма за цел да бъде „черешката на тортата“, но за сметка на това неизменно се старае да предлага на клиентите си повече, отколкото обещава. При това срещу напълно постижими цени. Областите, в които Suzuki през годините доказа най-ярко своята компетентност, са две – първата от които е създаването на практични, икономични, маневрени и здрави малки автомобили. За втората едва ли има нужда да ви подсказваме – разбира се, става въпрос за производството на несломими и почти неразрушими всъдеходи – отново в малък формат.
Както е видно, новото издание на високопроходимия мъник Suzuki Ignis е кръстоска именно между тези две автомобилни категории. И предвид съчетанието от суперкомпактни външни размери, почти сензационно малък радиус на завиване, 18-сантиметров клиренс, опция за двойно задвижване и цени около 30 000 лева за чудесно оборудван екземпляр, трябва да се отбележи, че този автомобил практически няма преки конкуренти на пазара, с изключение може би на Fiat Panda 4x4. Звучи интересно...
Рядко срещано съчетание от качества
Още по-интересно става обаче положението, когато човек има възможността да се срещне на живо с това чудновато изглеждащо автомобилче. Фактът, че добре изглеждащите автомобили се продават по-лесно от недобре изглеждащите такива, е всеизвестен, без съмнение в Suzuki също са наясно с този факт. Само че тук те са подходили по малко по-различен начин – дребосъкът трудно може да се определи като класически еталон за автомобилна красота, но за сметка на това пък има толкова специфична стилистика, че е почти невъзможно да остане незабелязан. За едни симпатичен, за други странен, а за трети откровено нелеп, Suzuki Ignis разделя мненията на крайности – или ще го заобичате, или не. Средно положение трудно ще се намери. Което всъщност е добре, защото нека бъдем честни – каква е причината целият свят в момента да купува практически всичко, което по някакъв начин се доближава до идеята за кросоувър? Правилно, външният вид преди всичко, и най-вече желанието да бъдат забелязани. А с Ignis трудно ще останете незабелязани – най-малко заради причудливата задна част.
Малък отвън, огромен отвътре
Вътрешността на Suzuki Ignis е изключително красноречиво доказателство в полза на твърдението, че гениалността на японците в максимално ефективното оползотворяване на минимална полезна площ е ненадмината. Геометричните форми на каросерията, премисленото до последния милиметър проектиране на вътрешния обем и наличието на регулируема с до 16 сантиметра в хоризонтална посока (състояща се от две части) задна седалка водят със себе си удивително голямо за толкова миниатюрен автомобил вътрешно пространство. Истината е, че мястото за водача и пътниците е толкова изобилно, че отначало човек инстинктивно не може да повярва как едно градско джудже може да бъде по-просторно от редица значително по-внушителни на размер автомобили. Багажното отделение побира между 260 и 514 литра (при сгънати задни места), а наличието на двойно предаване намалява вместимостта до 204–490 литра. Иначе качеството на материалите е на обичайното за класа ниво, изработката впечатлява със своята солидност, ергономията е отлична, а наличието на някои цветни акценти внася известна свежест в атмосферата.
Мъник с голям потенциал
Усещането, че в същността си този автомобил е значително по-голям, отколкото предполагат скромните му размери, се засилва още повече, когато потеглите с него. Първата изненада касае управлението – ако очаквате характерния за този сегмент свръхлек волан с почти или напълно отсъстваща обратна връзка, ще останете силно учудени. Кормилната уредба работи точно, прецизно и доста стегнато, без каквито и да било негативни влияния от страна на задвижващия тракт.
Ходовата част също се представя по начин, който по-скоро не бихте очаквали от нея – независимо от големия клиренс, каросерията почти не се накланя, а настройката позволява впечатляващо високо темпо в завоите. Това има своята цена по отношение на комфорта, който не е точно разглезващо изобилен, но обективно погледнато не е и незадоволителен. Въпреки че на задния мост са монтирани барабани, спирачките също се представят много убедително. Лекотата в пътното поведение и управляемостта може да бъде обяснена с един простичък, но изключително съществен факт - с тегло под един тон, Suzuki Ignis е един от най-леките представители на сегмента.
Само с атмосферен двигател
Именно ниското тегло е една от причините японските инженери за момента да се придържат към един-единствен задвижващ агрегат, който е без принудително пълнене. 1,2-литровият бензинов мотор генерира 90 к.с. и 120 нютонметра. Агрегатът набира обороти с лекота, работи култивирано и в съчетание с двойно задвижване ускорява Ignis за 11,9 секунди. За градско движение и спокойни преходи на по-далечни разстояния темпераментът е достатъчен, недостиг на тяга се усеща единствено на магистрала. Средният разход на гориво трудно надвишава шест на сто, което също е добър атестат за ефективността на цялостната концепция.
За голяма част от клиентите на модела двойното предаване вероятно няма да бъде необходимост, но обективно погледнато именно то отрежда на Suzuki Ignis почти уникалната му роля сред конкуренцията. И тъй като имах късмета да изпробвам автомобила непосредствено сред най-обилния снеговалеж за тази зима в страната ни, няма как да не изразя респекта си към това, което са успели да постигнат конструкторите на Suzuki. Пределно ясно е, че идеалното превозно средство за тези, които имат нужда или просто желание да преминават и през най-тежките условия извън пътя представлява нещо коренно различно, но за всички останали Ignis предлага поведение, от което биха могли да се поучат голям брой неколкократно по-скъпи SUV и кросоувър модели. Като към представената дотук картина прибавим и достойното за пример оборудване за активна и пасивна безопасност, както и конкурентостособната ценова политика на модела, Suzuki Ignis започва да се очертава като една от наистина интересните алтернативи на утвърдените градски модели.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Suzuki, Мелания Йосифова