Един необикновен автомобил предполага необикновен тест - ами ето го...
Най-големите приключения понякога се зараждат съвсем ненадейно. Всъщност как изобщо успяхме изобщо да стигнем дотук със Suzuki Jimny? Нека започнем от самото начало на историята…
Съществуват константи, на които човек винаги може да се опре. Например: всяко нещо си има повече от една страна. Докато бръснещият вятър навява сняг под прав ъгъл върху челното стъкло на Jimny, си мисля следното: от една страна, на света има безстрашни приключенци и стари приключенци, докато старите и едновременно с това безстрашни приключенци са по-скоро рядкост. От друга страна: спалният чувал си е спален спален чувал и вероятно ще ме спаси от премръзване. Както и да е, за един истински мъж никое предизвикателство не е прекалено голямо, така че нямам намерение да се отказвам. Газ и нагоре! А пътят нагоре представлява класическо трасе за шейна – стръмно, извито и нечовешки хлъзгаво.
Причината да се намираме тук е непреодолимото ми желание да изпробвам възможностите на новото Jimny. Дааа, как си лети времето – има-няма 20 години и хоп! – Suzuki реши да обнови своя малък всъдеход. И то как! Моделът е останал изцяло верен на себе си, като каросерията отново е монтирана върху яка носеща рама с масивни Х-образни плюс допълнителни напречни греди. На рамата е монтирано окачване с твърди мостове, което наред с отлично известните недостатъци по отношение на комфорта и пътното поведение носи и поне толкова очевидни предимства при проходимостта и здравината: да речем, ако стъпите върху камък с едно от колелата на автомобила, другата страна на каросерията автоматично се притиска по-силно надолу. А това носи повече сцепление. Което в някои ситуации е от основополагащо значение.
От поколението LJ20 от 1970 година насам, Jimny разполага със задно задвижване и допълнително включване на предния мост – по възможно най-класически механичен способ, посредством лост. Моделът все още може да се похвали и с истински понижаващ режим на трансмисията, докато напречният блокаж на диференциала този път е електронен. И понеже този тип задвижване носи неприятни сътресения по равен път, е силно препоръчително двойното предаване да се ползва само и единствено в пресечен терен и при липса на нормално сцепление.
Готови за потегляне
От друга страна, намирам се тук благодарение на един най-обикновен спален чувал. Още от седмица прогнозата гласи: „Сериозни студове и температури до минус седем градуса!“ Само че моя милост упорито се правеше, че не чува въпроса на многоуважаемия ми колега Хайнрих, а именно къде точно възнамерявам да спя в снежната планина при минус седем градуса. Вътрешният ми глас продължава да твърди, че е време за геройски приключения. Затова бодро отговарям, че „Следващият понеделник смятам да бъда в Монтафон!“. Никой не ме окуражи, но и нямах нужда от това – нали имам своя ведър вътрешен глас. След една топла супа време настъпи моментът, в който седнах зад волана на Jimny, напускайки подземния гараж на редакцията. Едва ли на планетата има по-подходяща машина за подобен род приключение. Преди да стигнем до крайната си цел обаче, трябва най-напред да подложим Suzuki на класическата си тестова програма. Не за друго, а за да имаме поне реални данни от измерванията, в случай, че по-късно се случи някоя неприятност и Jimny ненадейно се озове преобърнат по таван нейде в планинската шир.
Предишното Jimny беше доста особено автомобил – изумителен извън пътя, но доста колеблив на асфалт. Освен това без система ESP той показваше явна склонност към преобръщане. При новото поколение сигурността на пътя е на значително по-високо равнище. Въпреки това комбинацията от меко окачване, тесни гуми от типа All-Terrain и резките намеси на ESP води до пътно поведение, което трудно можем да окачествим като чевръсто. От друга страна, от самото начало е ясно, че Jimny няма как да бъде майстор на бързите завои, пък не му е и необходимо. Доста по-притеснителен е фактът, че автомобилът продължава да спира все така зле – със спирачен път 44,7 метра от 100 километра в час той се представя най-зле от всички преминали през тестовата ни програма автомобили за тази година. Наличието на офроуд гуми е само частично извинение за тази слабост на Jimny.
Задвижването е поверено на 1,5-литров четирицилиндров бензинов двигател със 102 к.с. и 130 Нм, чиято конструкция не е усложнена от решения като принудително пълнене или директно впръскване. Във всекидневието моторът се доказва като учудващо пъргав, вероятно отчасти заради късите предавателни числа на трансмисията. Над 130 километра в час подемът осезаемо отслабва, но и без друго над тази стойност физичните закони почват да казват своето и усещането зад волана започва да стана некомфортно. Иначе средният разход на гориво в теста отчете 8,0 л/100 км. Заради сравнително ниското ниво на шум в купето и неочаквано удобните седалки, дългите разстояния се изминават доста по-неусетно, отколкото предполагахме първоначално, само добри думи можем да кажем и за ергономията в интериора. Напълно очаквано, със своето късо междуосие Jimny подскача върху неравностите и се накланя в завоите, но остава лесен за овладяване. Ако кажем, че Jimny предлага пълноценно място за четирима, ще бъде истина само отчасти – защото при заемане на задните места остават точно 85 литра багажен обем. Със сгънати задни седалки Jimny побира 830 л – достатъчно за екипировката, необходима за налудничавия ни експеримент: палатка, преносим котлон, постелка и, да повторим пак, спален чувал.
На върха на света
С всички тези неща на борда вече приближаваме до там, накъдето сме за запътили. Десен завой и право нагоре. Звучи ви като твърде мъгляво описание на посоката? От една страна да, но от друга – описанието си е съвършено точно. Пистата се изкачва нагоре със стръмни извивки. Колкото повече се изкачваме, толкова повече става и снегът по земята. Скоро става време да включа двойното предаване, малко след това идва ред и на понижаващия режим на трансмисията. Jimny се движи с неописуем устрем напред и нагоре, преодолявайки като на шега страхотната пързалка под себе си. Тук е толкова хлъзгаво, че е почти невъзможно дори за ходене, но Jimny се изкатерва без нито едно спиране чак до билото на планинското възвишение.
Аз продължавам да държа на своето и се опитвам да разпъна палатката си – всъщност, страшно тъпа идея, защото вятърът на билото е толкова силен, че за малко да я издуха. Слизам малко по-надолу, намирам заветно местенце и започвам наново опитите си за разпъване на палатка, забивайки клинове дълбоко в замръзналата земя. Нощта вече се спуска. Разпъвам постелката и изваждам спалния чувал. И да, зъзнах до сутринта. На развиделяване е време за животоспасяваща чаша горещ чай. После – спускане обратно надолу по пистата зад волана на Jimny, връщайки се в цивилизацията.
Несъмнено, това е може би най-дивото приключение в пресечен терен, които съм изживявал някога. Но понеже става дума за тест на auto motor und sport, трябва да кажа някакво заключение по отношение на Jimny. Ами, ето – Jimny e кипящ от енергия малък всъдеход, който може да ви отведе на места, където дори не бихте дръзнали да стигнете дори пеш. При това струва около 40 000 лева с много добро оборудване.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт, Ахим Хартман