Зад волана на най-новото попълнение в продуктовата гама на Suzuki Vitara
Не крия, че Suzuki Vitara още от появата си на пазара е сред любимците ми в своя сегмент от пазара - един автомобил, предлагащ солидна и надеждна японска техника, сигурно пътно поведение, добро поведение при трудни условия, превъзходна управляемост и добра ергономия. И всичко това на разумни цени. За мое доста голямо съжаление, поради нуждата от покриване на все по-затягащите се екологични стандарти, налагани от Брюксел, японската марка спря да предлага някои от най-сполучливите версии на модела (версията с 1,4-литров турбомотор вече не се предлага в комбинация с автоматик; за щастие двойното задвижване все още се комбинира с този мощен и ефективен двигател), а преминаването към технология мек хибрид промени съотношението цена-качества в нека кажем така, не точно положителна посока, макар че увеличението на цените все още е приемливо на фона на това, което се случва при повечето конкуренти.
Първият пълен хибрид в гамата на Vitara не само дава на марката решение как да намали общото ниво на емисии на моделите си, но и връща на купувачите на модела възможността да купят този модел с автоматична трансмисия. Или ако трябва да бъдем по-точни - с роботизирана механична трансмисия с шест степени, която работи надеждно, но с една идея по-бавно, отколкото би ни се искало.
Основа за създаванеито на разработения от Suzuki хибриден задвижващ тракт е редови четирицилиндров бензинов мотор с означение К15С, който е с кубатура 1,5 литра и има мощност 102 к.с. Технически той е много близък до култовия агрегат К15В, използван от Jimny, но има по-висока степен на сгъстяване от 13,0:1. Електрическият мотор-генератор е с мощност 24,6 кВт, а системната мощност е 115 к.с., което е с 14 к.с. по-малко, отколкото при версията 1.4 Boosterjet. Високоволтовата акумулаторна батерия е с капацитет 0,84 кВтч, а увеличението на теглото при хибридната версия възлиза на около 80 килограма. В идеални условия автомобилът може да измине малко над километър само на ток, но далеч по-важна е възможността за изключване на ДВГ във всеки възможен момент, когато не се изисква наличието на неговата тяга. Напълно логично, в градски условия моделът харчи осезаемо по-малко, отколкото 1,4-литровия си турбо-събрат.
Извън града нещата се променят и тук нещата започва много да зависят от маниера на шофиране, скоростта на движение и необходимостта от повече на брой по-сериозни ускорения. Ако сте от хората с много умерен стил на шофиране, хибридът може и на дълъг път да бъде по-икономичен от версията със стандартен двигател и 129 к.с. Ако карате повече по магистрала или ако като цяло не сте от почитателите на "галенето" на педала на газта, то разходът на дълъг път при двата модела е идентичен, дори с известни предимства за "старата школа". Както обаче казахме - ако човек търси Vitara с автоматик, хибридът за момента е единственото решение, и то съвсем не е за подценяване. Пък и това е само началото на "хибридизацията" в задвижванията на марката, така че имаме всички основания да очакваме, че следващите модели с такъв тъп задвижване ще стават все по-добри.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Версията 1.5 Hybrid Allgrip е интересно попълнение в гамата на Vitara и към момента е единствената възможност за купувачите да получат модела в комбинация с автоматик - или ако трябва да бъдем точни, с автоматизирана механична предавателна кутия. Моделът има несъмнени предимства по отношение на разхода в градски условия, а темпераментът му е подходящ по-скоро за спокойни натури.
Текст: Божан Бошнаков