Една разходка из завода, в който произвеждат водородната Toyota Mirai
Той е тук. Буквално. Усмихва се приятелски и по свой самобитен начин. Но не казва нищо. Акио Тойода, председателят на борда на директорите на Toyota, в момента вторият по големина автомобилен производител в света, не говори често. Продуктите, които компанията създава, са по-важни от думите и придават повече съдържание на картината.
В която може да се включи и символичният жест с предложената ни вода, обогатена с…водород. Казват, че има ефекта на кофеинова напитка и в момента е хит в Япония. Ние обаче и без това сме достатъчно екзалтирани от факта, че се намираме в завода Мотомачи, в Тойота сити, построен през 1959 година и отстоящ на 40 километра югоизточно от Нагоя. В момента тук в центъра на Япония климатичните условия бавно започват да се доближават до тези в парна баня, а вътре в предприятието на което сме любезни гости работят хора, които са нещо като Special Task Forces на концерна. Именно тук от края на 2010 до 2014 година са произведени 500-те екземпляра на суперспортния Lexus LFA, изработеният, от усилени с въглеродни влакна полимери, автомобил-мечта на шефа на компанията. Той лично взима участие с един специално подготвен модел в надпреварата на 24-те часа на Нюрбургринг.
Автомобили от Дзен градина
Сега обаче става дума за нещо коренно различно и то се нарича Mirai. Производството му се извършва в тишина, в нещо като Дзен градина насред огромния завод. 50 работници сглобяват 13 автомобила дневно или всичко на всичко 250 на месец. Това става на ръка в общо пет работни станции и започва с боядисаната каросерия. Последната се създава също в Мотомачи, в съвсем друго хале. Дори лепилото за стъклата със специфична миризма се нанася на ръка, защото роботът би бил неизгоден за целта. А и за да могат работниците да тренират мускулите си, както се шегува ръководителят на проекта Mirai Йошикацу Танака. Извън сферата на хумора, той насочва погледа си към бъдещето с твърдението че след пет години компанията ще произвежда десет пъти повече бройки от водородния модел. И добавя: „за целта ще използваме изцяло нов производствен процес и ще сглобяваме изцяло нов автомобил.“ Това са думи на инженера, чийто екип успя да накара да заработи и превърна в сериен един сложен хибриден модел като Prius и означава че на сегашния му екип му предстои много работа.
Във фабриката звучи тиха приглушена мелодия с тонове като от електронен орган на Bontempi, леко изкривени от високоговорителите. Почивка за работниците? Не, не и сега, защото точно в момента пристига автомобил за така наречена „сватба“, моментът в който целият силов тракт се присъединява към каросерията. Двама мъже го докарват под нея с помощта на ръчна количка след което цялата тази „химическа“ установка се повдига, заедно с водородните резервоари с помощта на напомпващ се гофриран мех.
Скъпи суровини
Лимитиращият фактор за пазара на Mirai е не само производството на водород и инфраструктурата за преноса му, но и факта, че при производството на самия автомобил се използват скъпи и редки материали като платина. Докато научаваме това настава лека суматоха, защото сме препречили пътя на едно странно средство за превоз на малки компоненти – една боядисана в тревисто зелено и бяло количка, управлявана от един очевидно доста умело владеещ я японец, подсигуряван от своя страна от негов колега с леко ръкомахане. Всъщност днес няколко пъти пресичаме трасето и и се срещаме с нея. Междувременно пристига електрическият синхронен мотор с постоянни магнити и мощност от 154 к.с., който ще бъде поставен изотдолу на същата работна станция. А за да не се изпотят работниците, отраженията на чийто бледосини фланелки може да си видят в автомобила, специални извити сребристи тръбопроводи насочват свеж охладен въздух към всяка станция.
Над половината от хората от работещият тук екип са били обвързани с проекта LFA, когато тук е произвеждан по един екземпляр от суперскъпия автомобил с неговия високооборотен V10 двигател с атмосферно пълнене. Един такъв е поставен непосредствено до входа на халето, а респектът към него и гордостта че са произвеждали тази невероятен машина може да се види в очите на хората наоколо. Почит към високотехнологичното и авангардно съоръжение отдават дори Императорът и жена му, които посещават Мотомачи, а в ролята на личен гид влиза самият Акио Тойода.
Концентрация, моля
Днес в завода няма подобни церемонии и е нормален работен ден. Така можем да видим всичко, което се случва в него – като например подемния електрокар, който пренася детайли към работните станции. Електрокар е вярно определение, но непълно предвид факта че става дума за машина задвижвана от горивна клетка по подобие на Mirai. До 2020 година всички подобни движещи се подемни возила, 170 на брой, трябва да станат такива. Те са особено тихи, обясняват ни, защото водачът трябва да бъде изключително концентриран при работата си. Недай си боже да премести неволно вилицата и да повреди нещо по колата или околното пространство – все пак всичко наоколо е много скъпо.
Може би тук е моментът да напомним че горивната клетка е сложно устройство, генериращо електрически ток на базата на химически процес при който кислородът от въздуха се съединява с водород без наличие на високотемпературно горене. При Mirai така наречения Stack или пакет от горивни клетки е разположен под предните седалки. Захранването става от два огромни водородни резервоара – два такива, които трябва да бъдат монтирани на следващия автомобил в момента се тестват за утечки, за да се провери дали по пътя от доставчика до завода не са се повредили. За да се гарантира безопасността на цилиндричните композитни съдове, които трябва да съхраняват водорода под налягане от 700 бара, в тях се нагнетява хелий с налягане от 900 бара. Така, при евентуално наличие на пробив, в най-лошия случай някой работник може да започне да говори с променен писклив глас, но няма никаква опасност съоръжението да хвръкне във въздуха. Като цяло, завършеният процес при всяка работна станция изисква одобрение в нарочен таблет, а при наличие на проблем може да бъде поискана помощ – нещо типично и за стандартния производствен процес при Toyota.
Внимание, влак
Малкият товарен влак се появява отново, водачът и човекът по сигурността все така чинно и внимателно изпълняват служебните си задължения. Едно е ясно: производството на Mirai е към своя край. Следващото поколение ще бъде базирано на модулната система на Toyota TNGA, но ще се извършва в друго хале, а по всяка вероятност и в друг завод. И то едва ли ще е по-компактно защото задвижването изисква доста място. Със сигурност обаче компановката му ще е по-ефективна като пространствено разположение, а това ще позволи наличието на пет места вместо сегашните четири.
За цялата тази химическа магия водачът не разбира нищо. Автомобилът дълъг 4,89 метра се движи с тихо свистене из площите на завода и спира за кратко зареждане. Можем за заредим също и в така наречения Ecofuel Town в Тойота сити, един развоен проект показващ домакинството на бъдещето.
Засега толкова. Облечен с състезателен костюм Акио продължава да си стои в ъгъла и да не казва нищо. Прилича на фигура от комиксите. Може би, защото наистина е една фигура от комиксите. Направена от картон и с височина един метър. Наздраве! С водородна вода.
Текст: Йенс Драле
Снимки: Волфганг Грьогер-Майер
Mirai като авариен агрегат
Всички продавани в Япония автомобили Mirai разполагат със силов електрически куплунг в багажника. Максималната изходяща мощност от девет киловата се намалява на 4,5 кВт от струващ 500 000 йени (3800 евро) конвертор. По този начин зареденият с водород автомобил може да осигури електрическа енергия за едно нормално домакинства за една седмица при среден разход от около 10 кВт. Защо е нужно всичко това? В Япония с нейните чести земетресения е по скоро правило отколкото изключение електричеството да бъде прекъснато за по няколко часа. В подобни кризисни ситуации Mirai се превръща в помощен генератор, който обаче изисква по-малко грижи. Дали тази функция ще се използва и в чужбина не е ясно.