Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Tesla Model X: Един американец в Алпите

31.08.2018 16:39

За да разберем как стоят нещата с пробега в комбинация с каравана, решихме да предприемем трансалпийско пътешествие от Мюнхен до Сесто в италианските Доломити

Всеки, който някога е преодолявал алпийската верига пеша или с планински велосипед, е оставал трайно очарован от невероятно емоционалната смес от постоянно изтощение, непрекъснати колебания и чист късмет. И знае отлично, че успехът на начинанието зависи от два основни фактора – издръжливостта и планирането на маршрута. От тази гледна точка и като изключим елемента на физическото изтощение, това приключение изглежда може да се изживее и зад волана. Трябват ви само една Tesla Model X и една каравана.

В момента Model X е не само единственият електромобил, който въобще може да тегли ремарке, а и единственият, чиито 2250 килограма допустим прикачен товар му дават възможност да се сравнява с влекачите с ДВГ. Всичко това е доста необичайно само по себе си, а за капак тегличът при този модел е част от серийното оборудване. Очевидно производителят се старае да компенсира невъзможността за монтаж на багажник на покрива поради конструкцията на вертикално отварящите се задни врати.

Понеже при планирането на проекти, включващи изискване на продължителна издръжливост е добре да се заложат известни резерви, решихме да не рискуваме с максималното прикачно тегло и да се насочим към караваната Beduin 500 FR на Dethleffs с тегло 1,4 тона. Tака постъпихме и с маршрута – типична за ваканционно пътешествие трансалпийска отсечка с дължина 304 километра според навигацията. Потегляме от Фатерщетен край Мюнхен, където получаваме своя Model X от компанията за електромобили под наем Ecar-Rent, а крайната ни цел е къмпингът за каравани в италианското селце Сесто отвъд алпийската верига.

Преди да стартираме, поглеждам показанието за заряда на батериите върху грамадния 17-инчов екран на централната конзола – сочи 90%. Дотук добре. В идеалния сценарий, т.е. при равномерно самостоятелно движение на електромобила, това би трябвало да стигне спокойно за иминаване на 300 километра. При отчитане на средното енергопотребление през последните 50 километра обаче, компютърът изчислява остатъчния пробег на 246 километра. „За последно автомобилът бе използван за някакво мероприятие, където очевидно са карали бързичко“, предполага с усмивка служителят на Ecar Rent Роланд Бауер, докато ни предава бившият вече топмодел с означение P90D.

Няколко минути и плъзгания на пръста по капацитивния дисплей по-късно откриваме и основанията за това предположение на Бауер – в менюто за настройките на режима на шофиране се натъкваме на прословутия виртуален плъзгач, посредством който ускорението на шестместния модел преминава във фаза "Ludicrous" (по-рано известна като "Insane”). Колко подходящ се оказва това определение, ще разберем на малко по-късен етап. За целите на нашето пътешествие режимът „Sport” би трябвало да е предостатъчен.

Измъкваме теглича от отделението под багажника отзад (това е важно да се посочи, защото Model X има багажник и отпред), отстраняваме панела от бронята и застопоряваме куката с топката. Дотук всичко изглежда нормално. Неочаквани затруднения предизвиква електрическият куплунг – гнездото е разположено толкова ниско и вдясно зад бронята, че включването е възможно само ако човек коленичи и приложи сериозно усилие при присъединяването. В този момент все още не предполагаме колко често ще ни се налага да коленичим пред това технологично чудо – засега контролната светлина на стабилизиращата система ATC и светлините на караваната потвърждават, че имаме стабилна електрическа връзка.

Google знае пътя най-добре

Идва моментът да планираме финалната точка за дневния си маршрут, като за най-лесно използваме софтуера на Google със запаметените в него станции за бързо зареждане Tesla Supercharger. Няколко секунди по-късно маршрутът е изчислен – за наша изненада той преминава не по „царския път” през прохода Бренер, а се насочва през Кицбюел и тамошния Supercharger, после през Mитерзил, Maтрай, Лиенц и Сан Кандидо до Сесто. Така отсечката се съкращава от 307 на 275 километра, а етапът до първата станция за бързо зареждане от 230 (на върха на прохода Бренер) на 127 километра.
Системата прогнозира 42% остатъчен заряд и 20 минути престой за зареждане в Кицбюел и очевидно без да знае за закачената отзад каравана предвижда да пристигнем в Сесто с 11% остатъчна енергия в батериите. В 14 часа и 15 минути натискам за първи път внимателно педала на газта (всъщност на електричеството – тепърва ще трябва да свикваме) и потегляме. Боже господи как тегли това нещо! Не се шегувам – караваната направо не се усеща при ускорение и направо летим нагоре на първото стръмно изкачване при Иршенберг.

Без прикачен товар времето за ускорение на 2,5-тонния електромобил до 100 км/ч е около четири секунди, а 200 км/ч от място се достигат за 18 секунди. По нашия маршрут показанието за енергопотреблението за първи път се задържа по-дълго в зоната над 100 кВт. И понеже заговорихме за това – последното число на скалата на мощността е 400, а официалните данни на Tesla за пиковата мощност на двата електродвигателя на P90D са съответно 396 кВт или 539 к.с. Новата топверсия P100D дори надхвърля границата от 700 к.с.

След първите 46 километра по аутобана зарядът на батериите слиза до 66%, но линията на актуално изчисления автономен пробег се снижава все по-бързо под тази на стандартно пресметнатия, която също се изобразява на екрана. Междувременно първоначалната прогноза от 42% остатъчен заряд преди зареждането в Кицбюел падна до 28%. Е, след като токът така или иначе ще ни стигне до Кицбюел, ние като новаци в електропътешествията решаваме да не се притесняваме излишно със следенето на тези сложни тенденции и продължаваме да се носим тихо и (твърде) бързо по магистралата на юг.

Google ни насочва с изключителна точност и акостираме до Supercharger колонката в алпийския курорт без никакви проблеми. В момента, в който откачаме караваната, за да заредим, електрониката отбелязва 58 километра остатъчен пробег. Секунди след като колонката започна да подава мощно 24-амперов ток по дебелия заряден кабел, тя изчислява, че за достигането до крайната цел ще са достатъчни 30 минути зареждане. Решаваме да бъдем щедри и отпускаме на черния електрически кросоувър още десет минути, през които спокойно допиваме капучиното в пластмасовите си чашки.
После продължаваме по В161 през прохода Турн и покрай Митерзил в посока тунела Фелбертауерн и впоследствие към Матрай. Маршрутът ни води по приказно красиви планински отсечки с невероятни алпийски пейзажи на върхове и долини, а Мodel X ни пренася през всичко това с тих и невъзмутимо спокоен устрем. Вследствие на преодолените височини обаче, автономният пробег започва да пада много по-бързо от прогнозираното и постепенно всеки метър надморска височина започва да увеличава нервното напрежение в купето. После идва отрезвяващото съобщение „Намалете скоростта под 70 км/ч, за да достигнете целта си“, а малко след това, някъде при отклонението за Аслинг, текстът на екрана се променя на „Необходимо е да заредите, за да достигнете целта си“. Тъй като по маршрута до крайната цел в Сесто вече няма Supercharger станции, посочваме символа с мълния на навигацията, който веднага извиква на екрана местоположението на няколко обикновени зарядни станции.

Списъкът с адресите им включва единствено хотели като оператори на станциите. Което предизвиква у нас още една грижа – как ще реагират хотелиерите на изпадналия в енергиен недостиг електромобил с каравана? За щастие Забине от Dolomiten Residenz Sporthotel в Зилиан ни отървава от притесненията още по телефона – „Няма проблем, ей сега ще кажа на Херберт да ви включи зарядната станция.“ Десет минути по-късно откачаме караваната на паркинга на станцията на лифта срещу хотела и с облекчение спираме до стенния заряден модул.

Наоколо не се вижда никакъв Херберт, но токът веднага потича от станцията с 22 кВт в акумулаторите с капацитет 90 кВтч на нашата Tesla. Смятаме, че и ние заслужаваме да влеем в себе си по някоя и друга безалкохолна бира. Накрая рецепционистката решава, че печалбата от консумацията ни на бара е достатъчна компенсация за един час престой на хотелската колонка, която зарежда с 16 вместо с 24-амперов ток. Това означава, че едно пълно зареждане, което се предлага безплатно за гостите на хотела, би отнело девет часа. Mеждувременно е станало осем и петнайсет – къмпингът затваря след 45 минути и се виждаме принудени да потеглим по заключителния етап от 26 километра с 39 километрова прогноза за автономния пробег и онова особено чувство под лъжичката.

Чувството се оказва оправдано – последното изкачване с денивелация от 1160 до 1520 метра надморска височина променя сметките толкова драстично, че електрониката на Tesla намалява драстично мощността тъкмо в момента, в който най-сетне виждаме входа на къмпинга недалеч отпред. Спираме пред рецепцията с показание за един километър оставащ пробег на таблото. И с предупреждението, че при ниска температура акумулаторните батерии отдават по-малко ток.

Оказва се, че младата дама зад гишето не е наясно къде е колонката за зареждане на електромобили в къмпинга и ни насочва към зоната за постоянно паркиране на кемпери и каравани, където разбира се има нормални електрически контакти. Отправяме се натам и по-късно разбираме, че сме направили фатална грешка. Електрическият предпазител на стандартната мрежа в къмпинга вероятно не е издържал на началния ток на бордовото зарядно и е изключил без наше знание малко след пристигането.

Една сутрин с изтощена батерия

Естествено, сутринта в седем установяваме, че черната Tesla се е превърнала в недвижима собственост. Опитите да я реанимираме със силен пусков ток, осигурен любезно от шефа на къмпинга, биват осуетени от факта, че и 12-волтовият акумулатор за захранване на бордовата мрежа е предал Богу дух. След бърза проверка в интернет става ясно, че за да достигнем полюсите на бордовото електрозахранване, трябва да отворим капака на предния багажник.

По-подробни инструкции по телефона ни осигурява служителят на линията за спешни случаи на Tesla. „Трябва да откачите вътрешните облицовки на калниците“, внимателно ни обяснява господинът, „след което да бръкнете напред до бронята. Може малко да заболи.“ Да, наистина боли. Според указанията, от двете страни трябва да напипаме въженца, с чието дърпане се отваря капакът, който ни трябва. Добре, обаче отдясно не напипваме нищо... „В такъв случай можете да отворите капачката на мястото, където по принцип е радиаторната решетка и оттам да задействате механизма”, разкрива тайната втори експерт на спешната линия на Tesla след час безуспешно бърникане и два чифта издрани ръце.

Екипът на къмпинга в Сесто също положи всички усилия, за да приведем в движение нашата Tesla. Някъде към три и половина следобед най-накрая набираме смелост и потегляме обратно – този път обаче сме твърдо решени да не слушаме Google и да се върнем през прохода Бренер. При вида на флага с емблемата на Tesla край пътя в Тоблах инстинктивно отбиваме. Александер Щробъл, който държи местния Hotel Rosengarten, използва лично и отдава под наем Model X, поради което слушаме много внимателно съветите, които ни дава, след като му разказваме своите планове за Бренер. Основният от тях е да заредим колкото може по-дълго преди да поемем нагоре.

Час по-късно разбираме, че човекът е имал пълно право – два километра преди Supercharger станцията на върха на прохода, показанието за пробега посочи нула. Въпреки това успяхме да се доберем до билото, макар и на края на силите и нервите си. За щастие останалата част от пътя обратно премина без произшествия и в крайна сметка сме щастливи и изпълнени с емоциите от постоянното изтощение, непрекъснатите колебания и чистия късмет – като при всяко друго пресичане на Алпите...

Teст: Инго Вагнер
Снимки: Aндреас Бекер

Коментари
comments powered by Disqus