Настоящата седмица предлага две основни събития около PSA Peugeot Citroen: новият шеф Филип Варен зае официално своя пост вчера, а утре в Париж ще се състои и Генералната асамблея.
По този повод президентът на надзорния съвет Тиери Пежо, който рядко се изказва в публичното пространство, сподели пред френския вестник Les Echos как компанията може да се възроди и обяви, че е отворен за всяка форма на алианс и партньорство, стига семейство Пежо да остане акционер.
Групата PSA се разклати значително в последно време с изненадващата смяна на шефа й. Достатъчно ли е просто да бъде извършена смяна на върха на пирамидата, за да затворите скобата?
Що се отнася до Кристиян Щрайф, решението, което взехме преди месеци, беше особено важно, но и много трудно. Той беше начело, той беше президент. Но когато надзорният съвет реши, че трябва да направи промяната и смeтне, че е в състояние да намери заместник, то той взема решението и стига до края. Да се намери мениджър от световна величина с голяма компетентност в ситуацията на тежка финансова криза, която преживяваме, не е никак просто. Успяхме да се договорим с Филип Варен, един човек, който притежава всички необходими качества, за да възроди компанията и да я постави в един нов етап на растеж, доходоносност и развитие. От 1 юни – деня, в който той поема своите функции, започва една нова ера. Трябва да се превърнем от уважавана международна компания в световна. По време на срещата на надзорния съвет на 29 март повечето членове настояваха за това в никакъв случай да не поставяме под въпрос направеното от Кристиян Щрайф.
Касаеше се само за проблем със стила на управление ли?
Имаше много съществен управленски проблем, един вид неразбиране и трудности при следването на определен брой взети решения.
Може би е по-трудно за един по-класически тип изпълнителен директор и президент да управлява PSA, отколкото една по традиционно устроена компания?
Управлението на PSA e организирано около надзорен съвет и управителен съвет. Всеки трябва да изпълнява своята роля. Първият представлява всички акционери, не само семейството и е там също и за да номинира управата. Тя, от своя страна, е натоварена с оперативната дейност и представлява компанията навън. Ние се чувстваме много добре с тази система и не е необходимо да има смесване на функциите между двата органа. Освен това всички, които работят за компанията, са много амбициозни. Оттук идва и леката фрустрация, ако постигнатите резултати не са на висота. Оттук произлиза и избора да търсим президент на управителния съвет, който да е със силни, много силни личностни характеристики: каквито бяха Жак Калве, Жан-Мартен Фолц, Кристиян Щрайф и какъвто е Филип Варен. Това е един по-голям стратегически избор. Има нещо, което смятам за основен коз – семейство Пежо, което е акционер от 200 години. Това придава чувство на стабилност на компанията. Нещо друго, което искам да отбележа – аз не се намесвам в оперативната работа, тъй като имам стопроцентово доверие в управлението. В замяна на това, аз винаги присъствам. Трябва да се знае това, което се случва, в каква посока върви компанията и тази информираност минава през един постоянен диалог с управата.
Заздравено ли е днес единството в семейството?
Имаме спорове, както във всички семейства, но ние осъзнаваме огромната отговорност, която носим за развитието и бъдещето на компанията, както и за нашите служители. Не смятам, че проблемите, които се коментират тук или там, са толкова тежки и сложни. Решението да изберем Кристиян Щрайф през ноември 2006 г. бе взето с мнозинство от семейството и съвета. Днес приоритет номер 1 е компанията и нейния растеж. Вече сме преживявали тежки кризи и винаги сме излизали от тях. Трябва да обърнем страницата от тази болезнена глава и да гледаме напред.
Каква е позицията на семейството в тази гигантска игра на монополи, която се разиграва на автомобилната сцена – с грандиозни фалити и сливания?
Целите, които сме си поставили преди много време, са: растеж, доходоносност и независимост. Пожелаваме си да останем независими, да останем в автомобилния бизнес, развивайки се. Доказвали сме в миналото докъде можем да стигнем, ако разполагаме със средствата. След Жан-Мартен Фолц приключихме с цяла една серия от партньорства. Това, което искаме, е да продължим линията, наложена от предишните президенти, в т. ч. и Щрайф и разбира се, да се стремим към по-значимо присъствие на световната сцена.
Наричат ни отшелници, прекалено благоразумни, консервативни, а в същото време предишните поколения са поемали големи рискове. Например покупката на европейските подразделения на Chrysler точно преди тежката криза през 1980 г. Накрая всичко това свърши добре.Достигнат ли е критичният праг?
Не знам дали съществува критичен праг. Съществуват автомобилни платформи, върху които трябва да се поставят, колкото може по-голям брой автомобили. Това е ключ към съкращаването на разходите. Ние, от своя страна, имаме за цел постоянно да се изкачваме в класацията на световните производители. Семейството изобщо не се противопоставя на алиансите и сливанията. Вярно е, че автомобилният свят се раздвижва неимоверно. Представял ли си е някой преди месеци, че GM ще се раздели с Opel и ще банкрутира.
Администрацията на Барак Обама ще поставя акцента върху автомобилите, които щадят околната среда в САЩ. Не е ли това една неочаквано добра възможност за навлизане на компании, чиито автомобили са с ниско ниво на емисии от въглероден диоксид в Европа като PSA?
Генерира ли кризата възможности? Може би. Предстои да видим с каква скорост ще се промени поведението на американците. Но едно такова предложение ще бъде обсъдено с президента на управителния съвет.