Audi 100 Coupе S, Mercedes-Benz 250 CE, Opel Commodore 2500 S Coupе – конкурс за красота
Те са игриви варианти на сериозни седани от средния клас – но по-скъпи, по-изключителни и по-красиви. Три очарователни купета на Audi, Mercedes и Opel завъртат главите на мъжете през 70-те години. Емоцията побеждава разума – и това продължава и днес.
Хората от Audi намират особено изтънчен начин да откроят отчетливо Coupе S от седана с четири врати 100 LS. Става дума за изисканото обзавеждане, както и за цялостния облик на автомобила. Още от предната колона нататък той се еманципира недвусмислено от консервативната линия на кроткия модел от среден клас, който единствено във варианта с две врати GL все още има бледи шансове да се съизмерва с купето.
Издържаният в италиански стил гран туризмо на Audi демонстрира изразителна физиономия с двойни фарове, каквато е тогавашната мода, и използва характерни „хриле” по страничните части, за да олекоти визуално масивните задни колони. Audi възприема означението Coupе, което в превод значи просто „отрязан”, съвсем буквално. В сравнение със седана междуосието на модела е скъсено с единайсет сантиметра и половина. Така пропорциите му стават по-широки и ниски, а линията му се усеща нещо от Fiat Dino. Освен това стреловидната предна част и скосените очертания на вратите му придават динамичен профил.
За съжаление, при всичките си формални расови белези, моделът на Audi не е класическо hardtop купе като конкурентите си Mercedes 250 CE и Opel Commodore, които иначе не успяват да се разграничат толкова елегантно и убедително от съответните седани. И двата автомобила имат странични прозорци без рамки, които потъват изцяло, придавайки им особено безгрижен вид. Техните по-малко променени силуети изглеждат особено стройни и издължени не само благодарение на това, но и защото нито Mercedes, нито Opel са „съкратили” моделите си, като и двата запазват междуосието на седана.
Audi очарова с детайлите
Възхитително издържаният в духа на епохата цвят „тибетско оранжево” в комбинация с тапицериите от рипсено кадифе в тон „зелена бутилка” превръщат Coupе S в магнит за погледите сред това привлекателно трио. Интериорът с красиво оформени седалки, скъпа украса по облицовките на вратите и уреди с приятна графика и голям оборотомер излъчва особен вид уют. Също и луксозният волан с голяма мека повърхност в средата си остава запазен изключително за версията Coupе. В сравнение с това изобилие на подбрани с вкус детайли дори моделът на Opel изглежда оскъдно обзаведен – да не говорим за 250 CE с неговите стерилни, облечени с типичния MB-Tex седалки, при това твърде контрастно кремави и гарнирани с монтиран по-късно обезопасен волан. Той принадлежи към епохата на по-модерен дизайн в модели като 350 SL и 350 SE.
Напразно бихте търсили оборотомер в двамата конкуренти на Audi. Извънредно широкият отвътре Commodore предлага най-добро усещане за простор, но за съвършен уют тук липсва оборудването GS, включващо циферблат за оборотите, волан с имитация на дървесина, още малко изкуствен фурнир, но и по-скъпи тапицерии на седалките. Отвън разполагащият със 130 к.с. GS се отличава със стоманени спортни джанти тип Rostyle и допълнителни фарове за дълги светлини.
Типично за марката, Mercedes 250 CE е можело да бъде индивидуално разкрасен и купен с кожени седалки, касетофон Becker Mexico, електрозадвижвани прозорци на четирите врати и волан с цвят на слонова кост и обръч за клаксона. Нашият екземпляр има поне опори за глава, електрическо задвижване за предните стъкла и на люка на покрива. Отвън той изглежда по-привлекателен, отколкото отвътре; мъховозеленият металик, цветен код 834, много добре отива на особено сполучливата в стилистично отношение творба на Пол Брак, изобилният хром се откроява идеално.
Двете изящни странични огледала и преди всичко декоративните планки по минимално вдлъбнатия, приличащ на hardtop покрив изпълняват роля на елегантни акценти. Един такъв 250 CE чудесно би се настанил в двойния гараж на нашето сърце, точно до „пагодата”. Той дори може да е изгодна алтернатива за нея – близка по излъчване, но четири пъти по-евтина. Звукът на мотора, мощността и разгръщането на тягата са почти идентични, да не говорим за стилистиката. Най-добре купе версията на Mercedes /8 (така по традиция наричат моделната серия W 114/115) изглежда при поглед косо отзад. Дизайнът поставя акцент върху задната част, както преди това при омайващо елегантното купе на S-класата от серията W 111.
Не прилича на шосеен кръстосвач
Opel Commodore импонира със своята сериозна, дори почти семпла линия. Тя цитира в детайлите американски елементи, като извитите хълбоци тип „бутилка кока-кола”, виниловия покрив, леко извитата навътре задна част и изтеглените нагоре ъгли на броните. Прави го обаче толкова сдържано, че никога не се прокрадва впечатление за претоварена гонитба на ефекти. Тъкмо Commodore е най-непретенциозното от трите елегантни купета – това се подчертава и от цвета „пясъчно бежово”. Естетическото спокойствие на неговата лишена от сензационност и както и при Mercedes, акцентирана към задната част форма намира съответствие в задвижващия агрегат. За разлика от моделите на Audi и Mercedes в акустично отношение представителят на Opel остава винаги елегантен и ненатрапчив, шестцилиндровият мотор издава само тихо бръмчене, когато автомобилът преминава покрай нас за снимките.
С яркия си цвят Audi интуитивно дава сигнал за първото пробно шофиране. Още след завъртането на ключа четирицилиндровият мотор, доста спортен за агрегат с висящи клапани в главата, поздравява водача със звучен и дрезгав глас. Позицията на седене зад изправения волан е изключително удобна Грациозният скоростен лост и схемата за превключване на централната конзола издават тристепенния автоматик. Нормалната четиристепенна механична трансмисия несъмнено би подхождала повече на спортния характер на автомобила.
Въпреки това късно превключващият автоматик, който използва удивителния оборотен капацитет на мотора, все още не означава, че стилът е нарушен Двигателят, някогашна конструкция на Daimler-Benz с цилиндрова глава с напречен поток и оптимизирани за нисък разход горивни камери, звучи особено предизвикателно между 2500 и 3500 об./мин. След това той настойчиво приканва водача да продължи нагоре, едва при 6000 об./мин започва червената зона, маркирана отначало с предупредителна щрихована ивица.
Спортен въпреки предното предаване
Въпреки предното предаване и донякъде индиректно работещата кормилна уредба Audi 100 Coupе S е безспорно най-спортният от трите автомобила. Това на първо място се дължи на неговия охотно разгръщащ мощността си и теглещ добре още от средни обороти мотор, който може всичко – освен да работи равномерно и тихо. Защото в това трио с подобни качества е надарен най-вече моделът на Opel. Ходовата част на Audi е добре настроена, вози комфортно и въпреки тежестта на мотора най-отпред проявява само умерена склонност към недозавиване в бързи завои. Спирачките с вентилирани предни дискове са изцяло съобразени с мощността на двигателя.
Купето на Mercedes посреща водача с трезвата семпла атмосфера на /8. Само арматурното табло е разкрасено с абаносова дървесина. Иначе всичко е познато и се разбира от само себе си: от задействаната с крак ръчна спирачка до приличащия на бастун скоростен лост, чийто недодялан вид ни кара да си пожелаем по-хармоничната четиристепенна автоматична трансмисия. Несъвсем равномерният и тих ход и подчертаната охота към повече мощност на шестцилиндровия двигател на Mercedes от старата школа напомнят за мотора на Audi. Един оборотомер би бил доста полезен за спортния M 114. Неговият монументален облик под предния капак винаги е радваща гледка – особено с разклонените като еленови рога всмукателни колектори с инжекционна система D-Jetronic.
Шофирането на винаги комфортния и добре лежащ на пътя Mercedes страда от четиристепенната трансмисия, чиито дълги, меки като гума движения на скоростния лост не доставят особена радост. Но пък можете да карате със съвсем редки превключвания; инжекционният мотор е истинско чудо на еластичността, на трета предавка ускорява без придръпване още от 20 км/ч.
Верният Opel не е толкова вълнуващ
Моделът на Opel предлага безспорно най-добрия комфорт на задвижването. Неговият тих, еластичен и нискооборотен шестцилиндров мотор е в отлична хармония с тристепенния автоматик. Ако предпочитате лежерен маниер на шофиране, ще изпитате почти пълно щастие, а също и приятна изненада от разхода (около 10 л/100 км). Конструираният без стремеж към сензации чугунен шестцилиндров агрегат с разпределителен вал в цилиндровата глава обаче не обича високите обороти, при тях той се усеща като тромав и претоварен. Неговото послание обаче обещава вечен живот и никога високи сметки за поддръжка и ремонти.
Сравнително простата ходова част на Commodore също не блести със спортен характер. Водачът върти един свръхголям, тънък волан, кормилната уредба без сервоусилвател и с голямо предавателно число за по-лек ход работи съвсем индиректно. Окачването е меко, с подчертано странично накланяне. Впечатлението обаче е за недостатъчен капацитет на амортисьорите, при висока скорост в завой автомобилът осезаемо недозавива и се възпира сам, за да остане на пътя. Няма съмнение, че моделът на Opel би бил вашият най добър приятел до края на света. Но Audi и Mercedes ще направят живота ви доста по-вълнуващ.
Заключение
Редакторът Алф Кремерс: Дяволски трудно е да предпочета едно от тези купета. И трите идеално покриват моя набор от желания: пленителни форми, солидно поведение на пътя, мощни мотори. Но понеже на младини притежавах три седана Audi 100, миналото ме притегля неудържимо: Нека да е Audi 100 Coupе S!
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Росен Гарголов
Технически данни
Audi 100 Coupе S | Mercedes-Benz 250 CE, W 114 | Opel Commodore 2500 S Coupе | |
---|---|---|---|
Работен обем | 1871 куб.см | 2496 куб.см | 2490 куб.см |
Мощност | 112 к.с. (82 кВт) при 5800 об./мин | 150 к.с. (110 кВт) при 5500 об./мин | 120 к.с. (88 кВт) при 5500 об./мин |
Максимален въртящ момент |
158 Нм при 3500 об./мин | 208 Нм при 4500 об./мин | 172 Нм при 3800 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
10,8 сек | 10,5 сек | 12,5 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
н.д. | н.д. | н.д. |
Максимална скорост | 183 км/ч | 195 км/ч | 175 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
11 л/100 км | 14 л/100 км | 12,5 л/100 км |
Базова цена | 33 000 евро (в Германия, съст. 2) | 20 000 евро (в Германия, съст. 2) | 15 000 евро (в Германия, съст. 2) |