Mercedes E- All-Terrain, Volvo V90 Cross Country и VW Passat Alltrack в сравнителен тест
В момента в Швеция живеят около 10 милиона души. Което предвид територията на страната всъщност е доста малко. И това проличава особено ясно от факта, че в Швеция се налага да търсят хора отвън почти за всичко: шофьори на втобуси, актьори, лекари, полицаи. А също така и журналисти, чистачи на канали, пекари, готвачи и така нататък, и така нататък... В страна като тази много неща някак неусетно се превръщат в традиция – например тук от години се произвеждат мебели, които никой не желае да сглоби, поради което те се продават за домашно сглобяване, и то на един щанд заедно с хот дог. Което всъщност постепенно се превръща в стил на живот. Тук се правят и едни от най-прочутите комбита в света – с тях шведите кръстосват страната си още от 1953 година насам по пусти шосета, заснежени пътища и макадамови отсечки. А когато тези комбита се превърнаха в автомобили с по-високо окачване, защитни елементи на каросерията и двойно задвижване, те основаха една ниша от пазара, която не преоткри наново топлата вода, но добави към познатите сегменти нещо много практично, смислено и в крайна сметка – полезно. Да, говорим именно за Volvo V70 Cross Country, коeто видя свят за първи път през 1997 година. Идеята се оказа толкова успешна, че редица други елитни производители я последваха: първо Subaru и Audi, доста по-късно VW с Passat Alltrack, а съвсем скоро и Mercedes с тяхната E-класа All-Terrain. Време е последните два споменати модела да се срещнат за първи път с наследника на V70 XC: V90 Cross Country. И трите автомобила в теста са снабдени с дизелови двигатели, автоматик и задвижване на четирите колела.
V90 CC: ново амплоа
Всъщност при Volvo винаги рано или късно стигаме до някакъв вид специфичен шведски фолклор. Затова и нямаме търпение да започнем. Да вземем например вътрешността на автомобила, която напомня повече на топла дървена къщичка в снега, отколкото на традиционен интериор. Всичко тук е някак особено уютно. Подобна атмосфера може да бъде открита само в автомобилите на Volvo: меки кресла, скъпи, но семпли на вид материали, редуциран до минимум брой на функционалните елементи. Всъщност последното не трябва на всяка цена да се приема за предимство, тъй като много от основните функции в автомобила вече се управляват единствено от тъчскрийна на централната конзола, а работата с него, особено по време на движение, определено отвлича вниманието. Затова пък качествата на озвучителната система са направо изключителни.
Интересното е, че във V90 съвсем не е чак толкова просторно, колкото очакваме – въпреки напречното монтиране на двигателя и щедрите външни размери на каросерията. Вярно, за дефицит на място е изключено да се говори, а на задната седалка без особени проблеми се побират трима възрастни пасажери. И все пак изобилието от пространство се усеща другояче. Що се отнася до товарния обем, V90 дори си позволява сериозно изоставане от своите опоненти, а това е нещо, което категорично не сме предполагали, че ще видим в едно голямо комби на Volvo. Възможностите за трансформиране на вътрешността на V90 също са по-скоро скромни. Задните облегалки се сгъват дистанционно, но заедно с малката пролука за товарене в средата на седалката с това и се изчерпват опциите за разместване на мебелировката.
Време е да се настаним на мястото зад волана, да завъртим бутона за стартиране на двигателя и... хайде, няма да навлизаме в пространствено недоволстване по темата, че този модел вече се предлага само и единствено с четирицилиндрови двигатели. В своята най-мощна версия дизеловият мотор разполага с два турбокомпресора, които в тандем с осемстепенната автоматична трансмисия се опитват максимално да компенсират колебливостта при най-ниските обороти. Акустиката и темпераментът на двулитровата машина са задоволителни, но не предизвикват въодушевление, а осемстепенният автоматик превключва приятно гладко и при доста ниски обороти. В режим Eco той разполага и с функция за движение по инерция, но средният разход в теста от 8,4 л/100 км недвусмислено показва сериозен потенциал за подобрение по отношение на икономичността. Това се отнася в пълна сила и за комфорта на возене. Тестовото CC разполага с пневматично окачване на задния мост, съчетано с 20-цолови колела. Специално при преминаване през къси неравности до пътниците достигат отчетливи и неприятно резки сътресения, подобрение спрямо стандартната ходова част се наблюдава единствено при дълги, вълнообразни неравности. Едновременно с това, динамиката на пътя също не е сред силните страни на модела. Със своя увеличен до 20 см клиренс Volvo се накланя доста силно в завой и се усеща като доста неповратливо. Слабата обратна връзка от иначе достатъчно точното управление също е станала още по-осезаема. Cross Country продължава да има амбиции за умения извън пътя – при нужда ламелният съединител на BorgWarner отвежда до 50 процента от тягата към задния мост. Което не означава, че V90 непременно трябва да се приема като шампион по сцепление, освен това спирачките също можеха да са с една идея по-добри. Наред с казаното дотук, моделът е и откровено скъп, но затова пък разполага с разточително оборудване, включващо дори LED светлини.
Passat Alltrack: добър във всичко
Звучи малко абстрактно, но ако отнемем на Volvo специфичния шведски чар, скандинавската стилистика и усещането за северно спокойствие и ги заменим с премислена до най-дребния детайл прагматичност, ще получим... VW Passat Alltrack. Единствената проява на екстравагантност от страна на този класически Variant са защитните панели на каросерията и увеличения с 2,8 см пътен просвет. Въпросният дава допълнителни възможности за справяне с разбити пътни участъци или пресечен терен, но по никакъв начин не променя познатото сполучливо представяне на ходовата част. Докато Volvo идва за това сравнение с пневматично окачване отзад, а при Mercedes тази технология е използвана и на двата моста, VW разполага със стандартни стоманени пружини и адаптивни амортисьори. Със своите предлагани срещу доплащане 18-цолови колела Alltrack вози значително по-приятно в сравнение с V90, преминавайки спокойно дори през много резки подскоци или пропадания по настилката. Единствено при пълно натоварване на каросерията Volvo успява да покаже минимално предимство пред Alltrack. Настройките на VW впечатляват и с широкия спектър от характеристики, който покриват – автомобилът е много плавен в режим Comfort и действително чевръст в режим Dynamic (в който се променят както реакциите на амортисьорите, така и на управлението и газта). Автомобилът позволява да бъде направляван много прецизно, а работещото на основата на Haldex съединител двойно предаване осигурява много сериозно сцепление с асфалта. Освен това най-мощната модификация на двулитровия TDI е наистина енергична при ускорение. 240 к.с. и 500 Нм позволяват на седемстепенната трансмисия с два съединителя да превключва рано на по-висока предавка, без да нервничи излишно, и независимо от това да постига динамиката на един Golf GTI.
Същевременно Alltrack си остава един привичен Passat Variant, който независимо от най-скромните външни габарити в теста предлага най-много място за пътниците в салона. Позицията на седене в Alltrack е доста висока, което осигурява подобрен обзор във всички посоки. Ергономията е изключително интуитивна, оборудването за безопасност само по себе си е богато, но не чак на висотата на двамата опоненти, същото се отнася и за качеството на материалите, което е чудесно, но все пак отстъпва пред Volvo и Mercedes.
Във всекидневието VW демонстрира завидна функционалност – местата за предмети са много на брой и достатъчно практични, качването в салона е лесно и удобно, задната седалка е делима на три части, дъното на товарния отсек е подвижно. Наред с казаното дотук, моделът е най-изгодният в теста и е по-евтин с над 30 000 лева в сравнение с V90
Cross Country.
E-класа All-Terrain: един за всички
Добрата стара Е-класа комби с планински обувки? Всъщност този автомобил е именно нещо подобно – да се чуди човек защо се появява едва сега. Което идва да покаже за пореден път, че не е задължително миналото да е по-добро във всяко отношение. Защото под формата на All-Terrain Е-класата T-модел може без преувеличение да направи на пух и прах почти всеки SUV. Обяснението не е никак далеч от ума – това не е поредният опит да се съчетаят взаимноизключващи се качества на различни автомобилни категории, а просто едно прекрасно семейно комби с доразвити възможности. Както и децата знаят, T-моделът предлага изключително много място за пътниците и техния багаж. Единствено задните облегалки са разположени под твърде голям наклон, но това май си остава и единственият реален недостатък на този автомобил. Изработката е безупречна, седалките предлагат страхотен комфорт, ергономията също е добра (ако не броим някои аспекти от инфо-развлекателната система и сензорните полета на волана), оборудването за безопасност е направо респектиращо и включва функция за частично автономно движение по магистрала, полезният товар е най-големият в теста, достъпът до интериора е максимално улеснен. Всичко в този автомобил е такова, каквото очакваме да бъде в една Е-класа. All-Terrain е с 2,9 см по-висок спрямо стандартния модел: 1,5 от тях са следствие на увеличения клиренс на окачването, а останалите 1,4 се дължат на гумите с по-висок профил, които трябва да осигуряват по-фин комфорт на возене. С помощта на пневматичното окачване клиренсът на All-Terrain може да се регулира, което осигурява по-добро представяне в труден терен и прекрасна возия на асфалт. Без значение дали е празен, или с пълно натоварване, Mercedes буквално поглъща почти без остатък всички неравности по пътя. Е, ако сте по-чувствителни, вероятно ще откриете, че All-Terrain клати малко повече от останалите версии на Е-класата Т-модел. Но това наистина е от графата „бели кахъри“ и е толкова трудно забележимо, че на повечето хора вероятно въобще няма да им направи впечатление. Малко по-слабо изразена е и иначе привичната за новата E-класа впечатляваща управляемост, въпреки че кормилната уредба и тук работи много прецизно и хомогенно. Но същевременно комбито проявява малко по-рано склонност към незавиване, а ESP се намесва по-активно, отколкото при останалите версии на модела. Това обаче са все дреболии, които All-Terrain напълно компенсира с великолепното си сцепление. Фактът, че автомобилът не отстъпва на противниците си дори в раздела за задвижване въпреки по-ниската си мощност, се дължи преди всичко на изключително рафинираните маниери на работа на неговия двулитров дизел, който хармонира много добре с деветстепенния автоматик. E 220 d е с най-ограничен темперамент от трите модела в теста, но затова пък има най-нисък разход на гориво (7,5 л/100 км) и голям пробег с едно зареждане от 880 км с предлагания като опция 66-литров резервоар.
В крайното класиране той финишира с голяма преднина спрямо VW, поради което дори значително по-високата му цена не се превръща в пречка за победата. Защото във версията All-Terrain E-класата не открива топлата вода наново, но е станала още по-добра и може би дори е преоткрила самата себе си.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
1. Mercedes, 462 точки
За тези, които търсят най-доброто: заслужена победа благодарение на превъзходното сцепление, рафинирания
комфорт на возене, впечатляващото равнище на активна и пасивна безопасност, както и на култивираното, икономично задвижване.
2. VW, 444 точки
За тези, които търсят динамиката: темпераментното задвижване и чевръстата управляемост са основните предимства на просторния и изгоден Passat. Оборудването за безопасност обаче не е на нивото на конкурентите му.
3. Volvo, 425 точки
За тези, които искат да изпъкнат: въпреки че се представя безупречно по отношение на сигурността и се отличава с добър комфорт и богато оборудване, за елегантния, но скъп и неикономичен швед остава само третото място в този тест.