На пистата с Alfa Romeo Giulia Super 1600, Austin-Healey 3000 Mk 2 и Mercedes 300 SE
Идеален модел за участие в пистови надпревари с класически туристически и GT автомобили едва ли съществува, но има множество интересни възможности да се впуснете в това приключение. Предлагаме ви сравнение на три от тях в суровите условия на легендарната писта Нюрбургринг.
Кракът ми стъпи за първи път в света на надпреварите с класически автомобили през състезателния сезон 2018. Първоначално колебливо, но впоследствие с главоломно нарастващ интерес и хъс, което накрая доведе до напълно логичен завършек – след участие в един от т.нар „Trackdays” си набавих необходимите документи и подадох заявление за получаване на състезателен лиценз. Духът на пистовите надпревари се оказа много силна дрога, а ароматите на бензин, гума, горещо феродо и наденички в края на състезателния ден се оказаха неустоимо привлекателни. Напрежението преди всеки старт влива в тялото и духа сензационен коктейл от дива жизнерадост и страховито шубе, чийто вкус става още по-ярък и въздействащ с изгасването на стартовите светлини.
Жребият беше хвърлен – реших да прекарам активно целия състезателен сезон 2019 с участия в сериите на германското сдружение за класически състезателни автомобили FHR (Fahrergemeinschaft Historischer Rennsport), които предлагат оптимален баланс от спринтови дисциплини и състезания за издръжливост на исторически и модерни трасета. Остана един голям въпрос – изборът на най-подходяща машина за изпълнение на предначертаната мисия. За да улесним прохождането в първата в живота ми стабилна състезателна програма, решихме да се спрем върху три кандидата, които да изпробваме обстойно преди да вземем окончателно решение. Много различни, но и доста близки в дълбоката си същност автомобили, обединени от своя последователен и хармоничен характер – и трите са също толкова бързи, колкото и вдъхновяващи. И така…
Първи в редицата беше компактният Austin-Healey в яркочервено и с бежов сгъваем покрив в типично британски стил – най-расовото въплъщение на потентен състезателен болид на основата на цивилен спортен автомобил. Не е тайна, че в началото на своята кариера преди близо 60 години Big Healey е много далеч от екстремната динамика, но екземплярът, с който ще ви запознаем тук, е възможно най-високото стъпало в еволюцията на малкия роудстър с голям шестцилиндров двигател. От началото на новото хилядолетие британецът се намира трайно в грижовни ръце и още преди това е бил на високо състезателно равнище за пистови надпревари.
Трофеи без край
Година след година отборът с красноречивото название „Team Bööös“ („Тим лооош”) полага всички усилия за върхово представяне на състезателната писта. След вторияHealey се добавя и трети, а от Острова към Германия тече пълноводна река от резервни части и специално оборудване. Към момента в немскоезичното пространство няма друг отбор с подобно ниво на опит и експертиза по темата Healey. И с подобни способности по отношение на бързината.
Само на Северната отсечка на Нюрбургринг с времето са натрупани над 5000 обиколки. Колекцията от купи е безкрайна и обхваща практически всичко, което има смисъл да се печели – от шампион на FHR в класа до победител в класическите 24 часа – едва ли може да се намери по-добър атестат за възможностите и потенциала на 3000 Mk 2. Но способността за сериозно съперничество за победа с доста по-млади и отчасти технологично по-модерни конкуренти на сцената на класическите надпревари не е просто плод на натурален талант, а резултат от трупан в продължение на две десетилетия опит и знания. В трансмисията с електрическо задействане на овърдрайва например са инвестирани не една и две нощни смени на екипа от механици и не един или два кашона с доставки на специализирани компоненти от страна на собственика на отбора.
В същото време би било грешно да се твърди, че състезателния Healey е технически неблагонадежден – камарата от резервни части е напълно разбираема на фона на обстоятелството, че максималната мощност достига 300 к.с. при близо 7000 об./мин. Това е почти двойно в сравнение с възможностите на серийния модел и с оглед на този форсаж автомобилът всъщност е доста издръжлив. Отпаданията от състезанията вече са в миналото, но трябва да се има предвид необходимостта от педантична проверка на качеството на всяка част и от педантична техническа ревизия на състоянието след всяко участие на британеца в състезателна надпревара.
Без съмнение, на абсолютните дебютанти в тази сфера състезателният Healey може да се стори с една идея по-сложен, по-капризен и дори по-бърз от идеалното. Но пък талантливите пилоти, които търсят дългосрочно обвързване и ценят отчетливия британски характер, би трябвало да се влюбят в тежащия едва 1000 килограма открит спортист. Зад волана човек моментално усеща типичната атмосфера на състезателен болид от старата школа. Тясно е, шумно е и е доста горещо! А пък ако сте с ръст над 190 см, можете направо да прелистите страницата и да преминете директно към Mercedes 300 SE…
По отношение на разходите положението е следното: Ако се включи цялото ноу-хау, цената на Healey спокойно би се изкачила до седемцифрено число. Сегашният собственик оценява реалната стойност на около 150 000 евро, но според него е много трудно да се преценят текущите разходи, тъй като става дума за спорт, където може да се случи всичко. В същото време състезателният Austin-Healey предлага по-добри времена на обиколка от другите кандидати, а разходите за поддръжката му са по-ниски както от тези на 300 SE, така и на жилавия италианец от Alfa. Няма спор, че моторните спортове са скъпо удоволствие и състезанията с класически автомобили не правят изключение от правилото. Таван на разходите няма, а на фона на много други редки състезателни класици бързият британец въобще не е скъп.
„Респектиращ“. Това определение е напълно изчерпателно за Mercedes 300 SE (модел 1964 година) в много отношения. Не само заради внушителната осанка на автомобила със звезда на емблемата, а и заради не по-малко респектиращите възможности и усилия на неговия собственик и пилот. Трябва да си доста смел, за да подгониш подобен гигант по пистата. Моделът 300 никога не е страдал от дефицит на мощ и скорост, но цялостната философия на автомобила предполага този потенциал да се оползотворява преди всичко при движение направо. Трансформацията на една луксозна лимузина в сериозна състезателна машина изисква драстични мерки, които граничат с пълна реконструкция. В случая с това се е заела цяла фамилия и нито един от членовете ѝ не е стоял с празни ръце.
От момента на покупката на автомобила в оригинално състояние през 2011 година до първото му пробно излизане на писта сякаш неусетно отлитат цели четири години. Днес пистовият Mercedes наподобява до голяма степен последната еволюция на заводския състезателен болид, създаден в Щутгарт преди повече от 50 години. Най-голямата промяна наред с увеличаването на мощността на 190 к.с. е специалната състезателна петстепенна трансмисия на ZF. Механизмът за превключване е на цената на средностатистическа малолитражка, но си струва всеки цент. Сама по себе си трансмисията е достатъчна, за удвои субективното усещане за динамика в поведението на дългия близо пет метра W 112.
Същото може да се каже и за строгата диета. След демонтажа на един куп ненужни в състезателни условия компоненти, както и след целевата замяна на някои от тежките серийни части с олекотени състезателни, теглото на пистовия Mercedes вече е само 1400 килограма. Състезателните модификации, естествено, не се изчерпват с това, а сред новаторските технически решения има безброй интересни неща от рода на аеродинамичните елементи на дъното, които насочват въздушния поток за охлаждане на силно натоварените в състезателен режим елементи от спирачната система.
В крайна сметка обаче и състезателният Benz си остава Benz – надежден, балансиран и много логичен като конструкция. Затова 300 SE е напълно подходящ за приложение по състезателните трасета. Според собствениците сериозните ремонти в течение на сезона са изключителна рядкост – много по-важна за успеха е бързата работа на механиците в бокса по време на състезания. Летящият Benz си е заслужил и респекта на останалите по трасетата, защото спирачките му са яки, а големите размери и маса могат лесно да доведат до щети за конкуренцията на влизане в завоите. Още по-драматични изглеждат габаритите на лимузината от гледна точка на някой като Healey. Интересното е, че както Давид, така и Голиат в това сравнение залагат на редови шестцилиндрови мотори с работен обем три литра. Захранването им обаче е различно – докато състезателната машина на Healey засмуква жадно сместа от двата карбуратора Weber, „по-модерният” агрегат на Mercedes разчита на механично впръскване на гориво във всмукателните тръби.
В бюджетно отношение гигантът от Щутгарт не прекалява. Най-голямото финансово перо всъщност е инвестицията в покупката – желаещите да се сдобият с годен за състезания 300 SE в момента трябва да си приготвят около 60 000 евро. Стойността на конкретния екземпляр вероятно е малко по-висока дори без да се отчитат многобройните малки модификации и допълнителното оборудване, допринасящи не толкова за повишаване на цената, колкото за подобряване на способностите, познанията и опита на екипа. Текущите разноски са радващо ниски и може спокойно да се каже, че веднъж сдобил се със състезателния Benz, собственикът няма причини да се притеснява от извънредни разходи – като изключим сериозни състезателни инциденти, разбира се...
Универсалният боец Alfa Romeo
Така стигаме до финансово-техническия ас в това трио. Моделът с благозвучното наименование Giulia Super 1600 се чувства прекрасно във всяко отношение, свързано с автомобилния спорт. Особено в спринтовите дисциплини за класически автомобили алтернативите на италианеца са крайно ограничен брой – ако търсите състезателен чар и дух, съчетани с обозрими финансови и технически усилия, трудно ще попаднете на нещо по-добро. Няма спор, че 1600-кубиковата четирицилиндрова машина не мести планини по пътя си, но комбинацията от теглото под един тон и жизнерадостните 140 к.с. може да бъде много ефикасно и опасно оръжие в ръцете на умел пилот.
Освен това моделът на Alfa печели от изначално спортната си настройка и конструктивна схема. За разлика от другите двама участници в това сравнение, Giulia не изисква „пълно разкостване”, преди да бъде сглобена отново за втори живот като състезателен пистов болид. Разбира се, наложителните промени и при нея са значителен брой, но ако разполагате с технически изправна, здрава и добре поддържана Giulia, можете просто да добавите изискваните от регламента допълнителни мерки за безопасност, като ролбар клетка, седалки и пожарогасителна система. Всичко останало са просто фини настройки, като в зависимост от възможностите, таланта и поставените цели мощността на италианския мотор може да се движи между 100 и 150 к.с.
Конкретният екземпляр с емблемата на Alfa Romeo прави състезателния си дебют на Нюрбургринг. Според създателите си Giulia е „фантастична на пистата, практична като конструкция и не крие финансови рискове“. Идеално оръжие за начинаещи състезатели. Напълно готов за старт и в перфектно състояние, такъв екземпляр от Група 2 може да се намери и за под 40 000 евро.
Заключение
Ако искате да навлезете сериозно в приключението на пистовите състезания с класически автомобили, Giulia определено ще ви помогне най-много. Бърза, без излишни усложнения и перфектна за трупане на опит. На хората без задръжки, които искат всичко от живота, бих препоръчал да се насочат към емблематичния „Heckflosse”, който няма нищо общо с „пенсионерския” имидж на някои класически образци на Benz. По-невъздържаните като стил и поведение пък ще намерят своето в лицето на британеца от Healey – една наистина впечатляваща състезателна машина, която буквално няма да ви спести нищо.
Tекст: Tомас Кутруф
Снимки: Ахим Хартман