Среща с един майсторски реставриран класически английски роудстър в средата на лятото
По широкия път между зелените дървета се приближава червен открит автомобил. Отначало разпознаваме типичния английски силует от средата на миналия век, после установяваме, че воланът е отдясно, и накрая – че машината е великолепно реставрирана и поддържана. Върху капака на багажника се четат блестящите (като всички други хромирани части) надписи „Triumph“, „Spitfire Mk III“ и „Overdrive“. С една дума – британска класика.
По време на фотосесията малкото съкровище, произведено в завода Кенли край Ковънтри през вече далечната 1967 година, постепенно разкрива достойнства, които биха размекнали сърцето на всеки любител на автомобилната техника. Огромният преден капак, обхващащ почти половината автомобил, крие под себе си малък, но сърцат мотор с два карбуратора със спортни филтри. Добре се вижда и предният мост със спортно окачване (с по два триъгълни носача на колело) и дискови спирачки. В откритата кабина всички органи за управление са групирани на централната конзола (старателно реставрирана и с оригинални уреди), което е улеснявало производството на версии с ляв и с десен волан.
Всъщност независимо от британския характер на модела, повечето екземпляри са били предназначени за страни с дясно движение. Когато през февруари 1968 г. генералният директор на Standard-Triumph (като част от Leyland) Джордж Търнбул изкарва лично 100 000-ия Spitfire от последната станция на поточната линия, отчетите показват, че над 75 процента от произведените автомобили са продадени извън Обединеното кралство, като главните пазари са САЩ (45%) и Континентална Европа (25%).
Трудно е да повярваме, но този успешен автомобил, произвеждан от 1962 до 1980 г. в пет поколения, е можел да има доста по-нерадостна съдба. В началото на 60-те Standard-Triumph изпада в сериозни финансови затруднения и е изкупен от Leyland. Когато новите собственици оглеждат производствените помещения, откриват в един ъгъл покрит с платнище и потънал в прах прототип. Възторгът им от лекия, стремителен и елегантен дизайн на Джовани Микелоти е толкова силен, че моментално одобряват модела и производството му започва след броени месеци.
Самият проект е стартирал няколко години по-рано с идеята да се създаде лек двуместен роудстър, базиран върху Triumph Herald. Изходният модел е с носеща рама, което улеснява конструирането на устойчива открита каросерия, а мощността на четирицилиндровия мотор (64 к.с. в първото поколение) е достатъчна, за да придаде на тежащия само 711 кг (незареден) автомобил прилична за времето динамика.
В третото поколение, което грее пред нас с яркочервения си лак, двигателят е с увеличен работен обем и мощност; контролните уреди са вградени в табло от благородна дървесина, освен това нашият герой разполага и с две от най-често поръчваните екстри – джанти със спици и повишаваща предавка (overdrive) за икономично шофиране, доставяна от Laycock de Normanville. Когато отваряме багажника, в него откриваме пълноценно резервно колело (също със спици!) и два необичайни инструмента – кръгла четка за почистване на джантата и специален чук, с който се отвиват централните гайки на колелата.
Нищо не може да се сравни с усещането за лекота, динамика и първично опиянение от бързото движение в подобен открит автомобил. Тук субективното изживяване на скоростта е съвсем различно и дори преходите с умерено темпо се превръщат в запомнящо се удоволствие. Съвременните изисквания за безопасност, спасили живота на стотици хиляди хора, но направили автомобилите почти двойно по-тежки, са отнели и част от удоволствието от непосредствения контакт с машината, с природата и стихиите, в името на което са били създавани и купувани класическите роудстъри. И макар че и днес съществуват производители на леки спортни модели, като Lotus, епохата им изглежда безвъзвратно отминала.
Впрочем знае ли човек... Хората от BMW произвеждат серийно електрическия i3 със свръхлека, изцяло карбонова, изключително здрава и същевременно произвеждана по едросерийна технология каросерия. А както знаем, правата върху марката Triumph принадлежат на BMW...
Реставрацията
Чудесно изглеждащият Spitfire Mark III принадлежи на Валери Манджуков, собственик на сервиза ЛИДИ-Р и активен участник в движението на българските любители на класически автомобили. Машината е купена в Холандия през 2007 г. във видимо добро състояние. При подробния преглед обаче се оказва, че автомобилът е поддържан доста непрофесионално – ламарините са кърпени с бинтове, напоени в епоксидна смола, много части не са оригинални или не могат да бъдат възстановени. Затова се налага редица детайли да бъдат доставени от Англия, като общата сума на поръчките достига 9000 паунда. Често работата по автомобила бива прекъсвана до намирането на нужната част. Дървените елементи от арматурното табло, скоростната кутия и двигателят са възстановени в сервиза ЛИДИ-Р, където са извършени и останалите дейности по реставрацията. Целият процес продължава повече от една година и приключва през ноември 2011 г. Някои компоненти, като оригиналните предпазни колани Britax, монтирани задължително от 1968 г. нататък, са доставени допълнително (затова ги няма на снимките).
Валери Манджуков и сервизът му се занимават с реставрация на класически автомобили вече повече от 15 години. Много от клиентите идват от чужбина, след като са имали възможност да се запознаят с качествената работа на майсторите. auto motor und sport има намерение да представи и други модели, възстановени и поддържани от вдъхновените почитатели на автомобилната класика.
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Triumph Spitfire Mark III (1967)
ДВИГАТЕЛ Четирицилиндров редови мотор с водно охлаждане, диаметър на цилиндъра х ход на буталото 73.7 x 76 мм, работен обем 1296 см³, мощност 76 к.с. при 6000 об./мин, макс. въртящ момент 102 Нм при 4000 об./мин, степен на сгъстяване 9,0 : 1, висящи клапани, странично разположен разпределителен вал, задвижван с ангренажна верига, два карбуратора SU HS2.
СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ Задвижване на задните колела, четиристепенна механична предавателна кутия, по желание с повишаваща степен (овърдрайв) за трета и четвърта предавка.
КАРОСЕРИЯ И ХОДОВА ЧАСТ Двуместен кабриолет с текстилен гюрук, по желание с подвижен твърд покрив, каросерия със стоманена носеща рама от затворени профили с напречни и надлъжни греди. Отпред независимо окачване с по два триъгълни напречни носача с различна дължина, коаксиално свързани пружини и амортисьори, стабилизатор, отзад люлеещ се мост с напречен листов ресор и надлъжни реактивни щанги. Отпред дискови, отзад барабанни спирачки, по желание със сервоусилвател. Кормилна уредба със зъбна рейка.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Дължина х широчина х височина 3730 x 1450 x 1205 мм, междуосие 2110 мм, предна/задна следа 1245/1220 мм, тегло (незареден) 711 кг, резервоар 37 л.
ДИНАМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И РАЗХОД, ЦЕНА Максимална скорост 159 км/ч, ускорение от 0 до 60 мили/ч (97 км/ч) за 14,5 сек, разход 9,5 л/100 км. Цена в Англия £ 720, в Германия DM 8990 (1968).
ПЕРИОД НА ПРОИЗВОДСТВО И ТИРАЖ Triumph Spitfire Mark III, 1967 – 1970 г., 65 320 екз.
Текст: Владимир Абазов
Снимки: Мирослав Николов