Или как с много желание и истински ентусиазъм едно момиче може да кара в родния рали шампионат, пък било то и в дъното на колоната. Един разказ за Цветомира Георгиева, която напук на кризата и напук на предразсъдъците не се уплаши да скочи директно в дълбокото.
Преди два месеца случайно попаднах на един клип в медийната страница на Red Bull. Раймунд Баумшлагер, който подготвя автомобила на Патрик Сандел в Световния рали шампионат за серийни автомобили, даваше напътствия на Бурчу Четинкая, застанала зад волана на Skoda Fabia S2000. 28-годишната туркиня сподели, че има амбиции да се състезава в IRC сериите на Eurosport и няма да се изненадам, ако наистина го направи. Причините са две – на първо място обича да кара и на второ – млада е, красива е, ползва се с подкрепата на Red Bull и има потенциала да стане страхотна медийна звезда, а повярвайте ми, това е формулата, върху която IRC лежи изцяло.
С колегите тогава обсъждахме, че надали във WRC ще се появи втора Мишел Мутон. Едва ли и IRC някога ще може да се похвали с толкова силна жена пилот, просто защото времената са други. Това обаче съвсем не означава, че рали-спортът трябва да е запазена мъжка територия, напротив. Присъствието на нежния пол в сервизния парк винаги предизвиква любопитни погледи и освежава изпълнения с пари от състезателен бензин и стопен каучук въздух. На повечето стартове у нас тази година имахме възможност да го установим, тъй като на фона на тежката ситуация в българския рали спорт имаме не една, а две дами, които редовно попадаха в стартовия списък – Екатерина Стратиева и Цветомира Георгиева. И докато първата вече е утвърдила името си у нас, то втората тепърва предстои да го направи. Но не в резултат на някакви феноменални умения, които ще я поставят рамо до рамо с водещите пилоти от мъжкия пол, а заради уникалния ентусиазъм и желание да се състезава.
Нещо по-различно
Запознах се с Цвети преди година на едно аматьорско рали във Варна, когато тя все още караше в женския рали шампионат, а и като форлойфер в националния. Признавам си, никога не съм се интересувал какво се случва в дамските ралита, а и тогава въобще не знаех, че тя се състезава там. Не стана дума и за това, че все пак има задочно участие при „мъжете” като нула. Разговорът тогава обаче тръгна бързо и останах с много приятно впечатление от това, че едно младо и красиво момиче може да е толкова надъхано да се състезава. Всъщност, първото ни запознанство беше съвсем бегло и след финала на аматьорското рали не поддържахме никаква връзка.
Странно стечение на обстоятелства, къде професионални ангажименти, къде общи интереси, обаче стана причина да се видим отново тази есен малко преди финала на националния рали шампионат, в който Цвети вече се състезаваше. Ако някой преди ми беше казал, че ще разговарям с момиче, което работи в областта на рекламата, обича да играе скуош след края на работния ден, но в свободното си време кара Renault Clio от N3 по скоростните отсечки, със сигурност щях да отговоря с репликата „И един мармот завива шоколад в станиол…”. С радост обаче установих, че наистина има такъв човек.
Началото
Когато се срещнахме, Цвети все още беше ентусиазирана от рали „Ялта”, където тя и Виктор (навигаторът й) завършиха първи в N3 и осми в генералното класиране за Източна Европа. Това беше и първото й по-сериозно постижение, а фактът, че то дойде отвъд граница, допълнително оправдаваше радостта й. Признавам си, бях учуден от огромната крачка, която е направила - в настоящата икономическа ситуация определено не е лесно да си осигуриш програма дори и с N3, а още повече - да караш извън граница. Затова и първият ми въпрос беше откъде е намерила автомобила и нужния бюджет. Оказа се, че това е старото Clio на Георги Белчев.
„Подготвяхме го до последния момент. Имахме проблеми с ролбара, доставката му се забави близо с два месеца, но все пак успяхме за рали „Траянови врата”, въпреки че го взехме седмица и половина преди старта”, обяснява Цвети. „Беше ни адски напрегнато и трудно. Не познавахме автомобила, а и времето беше много лошо. Имаше и нощна отсечка, а ние нямахме допълнителни фарове. Въпреки това много й се радвахме или поне до момента, в който ни се развали парното. Стана след едно завъртане, при което останахме без предна броня и спукахме радиатора. Наистина, беше много трудно състезание както за мен, така и за моя екип, но все пак поставихме началото.” Що се отнася до спонсорите, нямаше много за обсъждане. „За щастие Гого Белчев ни даде 25 комплекта от неговите стари гуми. Това ни помогна много. „Емвеко“ също ни оказаха страхотна подкрепа през годината, както и моят отбор „Интерспийд“, но в общи линии разчитахме на собствените си усилия.”
Кръвта без бензин не остава
„Как може едно момиче да се запали по автомобилния спорт?“, се питах, докато Цвети ми обясняваше за проблемите си в началото на сезона. И сам можех да си отговоря на този въпрос, но потвърждението дойде от нея.
„Когато бях малка, моят дядо ми разказваше за неговия баща, който е бил автомобилен състезател“, разказва Цвети. „Наскоро дори майка ми попадна случайно на две негови фотографии в импровизирания музей на Ford, тук, в София. На едната пишеше ''Първа автомобилна надпревара на Балканите 1929 година. Иван Василев - второ място със състезателен автомобил Ford“. Тогава заводските екипажи на Ford, ако можем така да ги наречем, са били общо три. Има още едно състезание, на което той е бил първи, но няма никакви данни за него. Точно от там е втората снимка, но на нея пише само ''1-во място''.“
Да се смееш ли, да плачеш ли?
Но нека се върнем отново в настоящата 2009 година. След „Траянови врата” идва любимият ми момент от рали кариерата на Цвети. Специално я попитах дали има нещо против да го включа в материала и за щастие чух отговора „Ами той Ясен (Попов) каза на кой ли не вече, така че давай спокойно!”. Случката се развива на тренировките за планинско „Своге”. Още от „Траянови врата” Цвети е имала сериозни проблеми с автомобила, но в Своге нещата стават още по-сериозни.
„След първите минавания бях безумно отчаяна. Автомобилът въобще не стоеше на пътя, времената ми бяха ужасни, идваше ми да се разплача. Вече си мислех, че просто не ставам за това. Тогава помолих Ясен да се качи в автомобила и да види къде е проблемът - в мен или в него. Седнах на навигаторската седалка и той потегли бясно нагоре, като по едно време отвори вратата в движение и погледна назад. „Ти имаш ли разпределител на спирачките?”, ме пита Ясен. Откъде да знам какво е това чудо и дали го имам. Впоследствие се оказа, че съм без и че натоварването върху спирачките на задния мост е много по-голямо от тези на предния. Тихомир Златков обясни на моя механик как да ги изолираме за момента със станиол от цигари, след което всичко си дойде на мястото.”
От другата страна
Следващото състезание за Цвети е рали „България”. Нито тя обаче, нито аз искаме да се връщаме на него, защото споменът за смъртта на Флавио Гулиелмини, навигаторът на Бриан Лавио е един от най-неприятните и за двама ни. „Всеки ден мисля за това, поне за една минутка”, отговаря Цвети на въпроса ми дали понякога и минава през главата какво може да се случи, когато караш на пълна газ по скоростните отсечки. „Справянето с ''лошите'' мисли обаче се тренира. Просто си казвам, че човек не може да избяга от себе си и от това, което му е писано, колкото и банално да звучи. Много повече ме е страх например, когато шофирам по улиците, заради безразсъдното каране на повечето шофьори, отколкото в състезателната кола.”.
На „Хеброс” е и първото й сериозно изпитание именно в тази област. „Това е любимото ми рали и давах големи надежди на него, макар и така „скъсено“, без най-хубавите отсечки като „Брестовица“ например“, разказва Цвети. „Вече бях посвикнала и с автомобила, но пък при ограничения бюджет се наложи да караме с доста изтъркани гуми. За първи път щях да изпусна завой и то при доста висока скорост. През главата ми профуча мисълта: ''Хайде, и нашият ред дойде'', но по някакъв начин се измъкнахме. Това, че изпуснахме завоя, се дължеше изцяло на старите гуми. Но за съжаление оказа много негативно влияние на психиката ни и така и не влязохме в ритъм до края на ралито.”
Поглед отгоре
Покрай темата за катастрофите и потенциалната опасност, която дебне зад всеки сляп завой, отново се върнахме към рали „България”, всички проблеми около надпреварата и неадекватните реакции на ръководителите при катастрофата на Лавио. В крайна сметка най-голямото ни автомобилно състезание намери място в календара на WRC, но с Цвети сме на едно мнение, че това едва ли ще се отрази особено положително на рали спорта в България. Напротив, дори може да се окаже, че ресурсите, които предстои да се хвърлят върху този старт, вероятно ще повлияят негативно върху останалите кръгове от родния шампионат.
В този ред на мисли стана дума и за Асоциацията на действащите автомобилни състезатели, в чийто управителен съвет участва именно Цвети, но за проблемите на родния спорт сме писали достатъчно в auto motor und sport, което е и причината да се обърнем отново към веселата страна на нещата.
Хайде на море!
Вече споменахме за рали „Ялта” и първото място на Цвети и Виктор в N3. Докато стигнат до там обаче двамата минават през сериозни премеждия. На границата с Молдова се оказва, че тренировъчният им автомобил няма как да продължи. И причината за това не е техническа, както логично можем да предположим, а административна. Автомобилът е регистриран на името на бащата на Цвети и на границата отказват да я пуснат с него без пълномощно. Добре, че поне за състезателната машина спънки няма и в крайна сметка тя и екипът й пристигат в Ялта.
Междувременно обаче трябва да се намери тренировъчен автомобил, като единствената опция е да се вземе под наем. Речено-сторено, но представите си каква би била реакцията на всеки собственик на подобна фирма, когато пред него се появят двама усмихнати младежи, които съвсем неангажиращо са пропуснали да свалят баджовете си за надпреварата, на които с големи букви пише „ПИЛОТ”. Именно, директен отказ! Стигнало се е до там, че заместник-директорът на състезанието е трябвало да се застъпи за Цвети, за да могат тя и Виктор да получат „тренировъчния” Chevrolet Laccetti. За щастие след опознавателните минавания по трасето автомобилът е имал нужда само от една качествена мивка, а не от принудителен престой в сервиза, което е класическа схема при пилоти с малко опит както по отношение на автомобила, така и по отношение на отсечките.
Последен опит
Ентусиазирана от успеха в Украйна, Цвети решава да се пусне във финалния кръг от родния шампионат – рали „Твърдица”. Колкото и да е абсурдно, едно от най-непретенциозните състезания у нас набра голяма скорост през последните години. И през тази не беше по-различно, като битката между Димитър Илиев, Петър Гьошев и победителят Пламен Стайков сякаш наистина изтри за един състезателен уикенд всички негативи, които българският автомобилен спорт натрупа през сезона. Но нека отново се върнем в дъното на колоната и да се концентрираме върху ентусиазма, а не професионализма.
„Твърдица е едно наистина хубаво състезание, като някои от отсечките приличаха много на тези в „Ялта”, продължи Цвети. „След натрупания опит се чувствах доста уверена за този старт, но за съжаление автомобилът ни се развали и реално карахме една-единствена отсечка на пълна газ. След това пълзяхме, колкото да успеем да завършим.” Едва ли това е най-приятният финал на сезона, за екипа на „Интерспийд”, но определено не усещам никакво разочарование в думите на това момиче, което възприема като нещо напълно естествено да стои между металните тръби на ролбара, а не в кожения салон на някоя S-класа или седма серия на BMW.
Завършвайки този материал, поглеждам отново към skype-а на Цвети, за да уточним последните подробности. И с радост виждам, че авторът на заключението няма да бъда аз, а самата тя, защото в профила й пише: „Истината е, че… искам да карам в рали шампионата. Истината е…, че вече карам!”
Текст: Борислав Петров
Снимки: архив на Цветомира Георгиева
Цвети започва да се занимава с автомобилен спорт през 2004, като първоначално се състезава в дамския шампионат на БФАС. Дебютът и в националния рали шампионат е през 2008 г., когато участва в четири кръга (Траянови врата, Хеброс, България и Сливен) като форлойфер зад волана на Skoda Octavia.
През същата година стартира и в първото си международно състезание - рали „Интерспийд“ в Сърбия. Домакините на надпреварата са собственици на клуба „Интерспийд“, за който Цвети кара. Завършва на второ място в клас А7 и 13-то място в генералното подреждане.
Тази година участва с Renault Clio 2.0 16V от N3, като в края на сезона е трета в класа. Най-големият й успех досега е победата в N3 на рали „Ялта“ през август. Неин навигатор е Виктор Георгиев.
Боро
Сбогом, Цвети! Усмивката ти ще продължи да ни радва, въпреки че те няма )-:
анонимен
Изчетох всичко на един дъх и макар и банално да звучи щях да се разплача от шастие!!!! Успехи и дано имаме повече такива хора Тодор Тодоров
Симеон
Има само едно нещо, което е по-хубаво от тази статия за Цвети... и това са две такива статии за Цвети. :) Поздрави и само напред.
Дени
Цвети,много се радвам,че успя да постигнеш част от това,за което мечтаеш,още повече се радвам,че продължаваш да се бориш да достигнеш всичко и не се отказваш.Желая ти за напред само успехи и много купи.С теб съм!!!
Петко
Успех, много победи и само на горе!!!
L.D.V
съвети,В крайна сметка човек не може да избяга от себе си и от това, което му е писано:най-голямото радост зa Hac e da bjlo писано дa te puznnavame i дa te obи4ame..
:)
Не съм й го казвала лично, но тайничко и стискам палци от 2,3 години :)
Ивайло
Пожелавам на екипа эа вбьдеще много иэкачвания по стьлбичката на успеха.
Любомир
Желая ти успехи и още много първи места по пътя към съвършенството!!! Братовчед ти Любчо...
Пламен
Пожелавам ти много успехи за в бъдеще и нека заразиш с ентусиазма ти още много млади пилоти , за да не се загуби Рали спорта у нас !
Боян Христов,Ямбол
Радвам се ,че Цвети е продължила кариерата си нагоре.Запознахме се с нея на дамско рали Диана'2008-Ямбол.Аз бях там с Павел Жеков и след финала ги запознах двамата.Той също и е дал полезни съвети.Ето един от клиповете, който правих на дамско рали Диана'2008-Ямбол с Цвети -->> http://www.vbox7.com/play:8b1d604f Пожелавам и още много успехи.:-)
Краси Славчев
Цвети пожелавам ти много успех
Павел
Представям си: возя приятелката ми, а тя: "изтегли тук повече дъгата" или "на трета щеше да е по-лесно"... :))) Браво Цвети! Пожелавам ти емоциите от стартовете да се превръщат все по-често в емоции след финалите ;) п.с. Много свеж материал! ;)