Пътешествие във времето: едно от най-великите човешки творения е на над 130 години
Автомобилът не замества коня като превозно средство заради предимството му по отношение на скоростта. Със своите 10 км/ч първите моторни возила са далеч по-бавни от четириногите животни, но затова пък изискват по-малко грижи от тях. Конят трябва да се храни редовно, независимо дали е впрегнат пред капрата на карета, дали е с ездач, или просто почива в конюшнята. Затова мнозина интелигентни и технически образовани люде се замислят за това, дали не биха могли да го заменят с някакви по-непретенциозни машини. Парната машина не успява да замести коня като задвижващо средство на каретите, но създаденият от Николаус Ото двигател с вътрешно горене крие значителен потенциал за това. Поне така изглеждат нещата в очите на Готлиб Даймлер, който през 1883 година патентова собствена разработка на този газов мотор със запалване от нажежаема тръба, която е еволюция на творението на Ото. Истинската гениалност на изобретението на Даймлер обаче се състои в нещо далеч по-значимо – идеята да създаде по-малък, по-ефективен и по-бързооборотен за тогавашните представи мотор, да го задвижи с течно гориво и да го комбинира с карета. Защо обаче създаденото от Даймлер творение, а не конструираното от Бенц, се приема за първия в света автомобил? Обяснението е просто – возилото на Бенц е с три, а това на Даймлер с четири колела.
Предимствата на двигателя с вътрешно горене пред парната машина не го правят единствен претендент за правото да бъде задвижващ агрегат на новите возила. Той има сериозна конкуренция в лицето на електрическия мотор, който е още по-лесен за поддръжка, а електромобилът пък от своя страна се управлява по-лесно. Но това е друга тема. Независимо как се задвижва, в началото автомобилът повече или по-малко изглежда като карета, от която са разпрегнали конете. Един такъв е и Oldsmobile Curved Dash Runabout от 1901 година, който със своето управление с въртящ се лост не блести с някакви особени технически решения, но явно притежава достатъчно качества, за да стане първият автомобил, произвеждан в голяма серия, което по това време означава над 1000 броя. Едва Model T на Хенри Форд постига по-сериозен успех.
През 1902 година Готлоб Хонолд, инженерът на Роберт Бош, прави решителна стъпка в развитието на двигателите, съчетавайки изобретената от него и Бош запалителна свещ със създаденото от неговия шеф магнетно запалване. Благодарение на това оборотите на бензиновия мотор за първи път надминават 1000 и с това надпреварата за повишаване на мощността му започва. Еволюцията продължава във всички насоки, а през 1909 година Morgan създава независимото окачване. Парадоксално е, че конструктивното решение на ходовата част на някои от днешните модели на Morgan, не се отличава особено от сътвореното от компанията преди повече от век.
Поривът на изобретателите
Нещата и на електрическия фронт се движат с бързо темпо – през 1912 година 20 фирми произвеждат 34 000 електромобила. Именно електричеството обаче дава мощен тласък в развитието на бензиновите автомобили чрез въвеждането на електрическия стартер от Cadillac и Packard. Малко след неговата поява Първата световна война спира развитието на автомобилите. Небивалата еволюция на двигателите за самолети по това време обаче ще остави своя отпечатък и върху пътните превозни средства.
Няколко години след края края на войната, през 1922 година, Lockheed въвежда хидравлични спирачки на четирите колела, а Lancia става истински новатор със своя модел Lambda със самоносеща конструкция и хидравлични амортисьори. През 1927 година от Duesenberg идва светъл лъч с въвеждането на допълнителните фарове, следящи пътя. В началото на трийсетте години значим технически фактор започва да става предното предаване – германската компания DKW предлага няколко модела в своята гама, но основа за неговата по-нататъшна популярност е бързият и сигурен Citroen 11 CV от 1934 година. По същото време конструкторите започват да обръщат все повече внимание и на аеродинамиката, а ъгловатите доскоро каросерии постепенно придобиват по-обтекаеми форми. В историята е останал първият плах опит в тази насока в лицето на наподобяващия ръбеста капка Rumpler Tropfenwagen от 1923 година и показания от Chrysler модел Airflow, който след цели шест години развойна дейност се проваля с гръм и трясък. За сметка на това легендарни и до днес си остават експерименталните автомобили на Вунибалд Кам, чийто модел К1 от 1938 година постига удивителния коефициент на обтекаемост от 0,23 – стойност, която за времето, когато липсват компютри и сложните модерни методи за производство на метални и полимерни детайли, е наистина уникално постижение. Само за статистиката – едно Porsche 911 се съпротивлява значително повече на въздушния поток.
Ходовата част също търпи развитие. През 1939 година DKW, а през 1936 година Mercedes със своя 170V въвеждат така наречения люлеещ се мост. По това време компанията от Щутгарт вече е конструирала и първия дизелов лек автомобил – през 1937 година Mercedes представя своя 260 D с 45 к.с. По-малко известен факт е, че през същата година на пазара се появява и дизеловият Hanomag 19 К с 35 к.с. Година по-късно истински пробив в областта на комфорта на управлението постига GM – през 1938 година Oldsmobile предлага първия модел с напълно автоматичната четиристепенна предавателна кутия Hydra-Matic.
И отново войната променя фокуса на конструкторите. В разгара й, през 1941 година, американците създават компактния Jeep Willys с двойно предаване, който на практика се превръща в прадядото на днешните всъдеходи и SUV модели. Едно от първите и най-значимите изобретения след войната е радиалната гума със стоманени пояси на Michelin от 1948 година. Истинска революция в автомобилостроенето е моделът Tucker Torpedo със своето впръскване на бензин, четири дискови спирачки, безопасно предно стъкло и множество други нововъведения. Уникалната марка, уникалният и създател и уникалният му модел обаче са смазани от безмилостната пропаганда на големите производители. Един от аргументите им е, че автомобил, който се нуждае от предпазни колани, няма как да е сигурен...
Светът на автомобила
Въпреки това през 50-те и 60-те години идеята за подобряване на безопасността на пътниците се превръща в едно от най-големите предизвикателства. Широкомащабните краштестове на Mercedes водят до създаване на концепцията на каросерия, включваща защитна пътническа клетка и енергоабсорбиращи зони отпред и отзад. Volvo въвежда триточковия предпазен колан, арматурното табло започва да се тапицира, а воланите се изработват с големи меки плоскости. Изобретателят Валтер Линдерер през 1951 година получава патент за надуваема торба, която на практика е предвестник на модерната въздушна възглавница.
1958 година бележи появата на първото бензиново впръскване с електронно управление и представянето на Mini, за който за първи път се проектира четирицилиндров двигател, предназначен за напречно монтиране. Същата концепция следва и превърналият се по-късно в бестлесър VW Golf, който от 1976 година се предлага и с дизелов двигател с 50 к.с. На другия край на скалата на мощността е Porsche 911 Turbo със своите 260 к.с. появил се на пазара непосредствено след петролната криза от 1973/74 година. Въпреки неблагоприятните обстоятелства турбокомпресорът като средство за увеличаване на мощността оцелява, а днес преживява ренесанс като съществен компонент от даунсайзинг философията за намаляване на разхода на гориво и емисиите. Борбата с последните започва още през 70-те години, а катализаторът, който през 1975 година става стандарт в САЩ, започва да навлиза в Европа чак в края на 80-те години. Далеч по-бързо се развиват споменатите системи за сигурност – още през 1976 година предните колани стават задължителни в Германия, през 1978 година Mercedes започва производство на първите серийни автомобили, оборудвани със създадената от Bosch електронно управлявана ABS, а Audi прави революция в областта на безопасността с въвеждането на двойно предаване при серийните си модели. Оборудването с въздушни възглавници става все по-често срещано явление, а през 1995 година се раждат и страничните въздушни възглавници. Важен елемент в тази насока е и създаденият от Toyota (за Celcior) темпомат за регулиране на дистанцията. Десет години по-късно усъвършенстването на електронните компоненти и датчици позволяват на Volvo да въведе в серийно производство системата City Safety, която спира автомобила при опасност от удар при ниски скорости.
В края на 80-те години започва и бързата еволюция на дизеловия двигател със създадената от Fiat за Croma система за директно впръскване на горивото. Десет години по-късно Audi представя първия сериен хибриден модел, но успехът на хибридната технология се дължи на Toyota, чийто Prius малко след това поставя истинското начало на хибридния възход на марката. През 2010 година Mitsubishi iMiЕV вече се задвижва изцяло от електричество, последват го електрическите модели на Nissan, Renault, Smart, Tesla и много други производители, които подновяват надпреварата между електрическия мотор и двигателя с вътрешно горене – битка, която още през 1912 година изглежда загубена.
Текст: Кристиян Ваниман, Георги Колев