Автомобилът на столетието беше подложен на стандартната тестова програма
Mercedes дава крила... и то тъкмо на нас, веднъж на всеки 60 години – а сега ще го превърнем в традиция. След като сме изпитали за последен път 300 SL, „флюгелтюрера” („с врати като крила”), в бр. 21 от 1955 г., отново е дошло време за един самостоятелен тест, смятаха хората от Mercedes. Да, разбира се, с най-голямо удоволствие!
През утринната мъгла, която бавно се изкачва по склоновете на Шварцвалд, се приближава един камион за превоз на автомобили. Значи, наистина е пристигнал...
Някои неща, на които е съдено да променят живота ви, често се случват в тегаво влачещи се вторнишки следобеди – както например преди няколко седмици, когато ни се обадиха по телефона от музея на Mercedes-Benz и ни попитаха дали след 60 години не е дошло времето за още един самостоятелен тест на 300 SL в auto motor und sport. От това произлезе следният диалог:
„Разбира се, за нас ще е удоволствие, но вие знаете ли какво правим с колите?”
„SL се състезава в Миле Миля, едва ли при вас ще е по-зле.”
„Ами, не, няма. Тоест... как да ви кажа...”
„По-зле от Миле Миля?”
След още един уклончив отговор започнаха подробни уточнявания на дати и часове. Понеже нещата все пак се уредиха прекалено лесно, ние се опасявахме, че Крилатия няма да дойде изобщо.
Има много места с по-светска репутация от летището на Лар – на практика такива са почти всички други летища. Но тъкмо тук сега спира камионът, задната рампа се отваря надолу и 300 SL слиза навън. И после стои там, сякаш е нормален автомобил. Какъвто той никога не е бил и никога няма да бъде. Доста бихте се затруднили, ако сред около 1400-те произведени екземпляра се опитате да откриете един, чийто предишен притежател не е известна фигура. Този SL идва от САЩ и сега се налага да отиде до бензиностанцията, за да напълним 130-литровата бъчва в задната му част с високооктанов бензин. Това причинява леко натежаване на задницата при баланса, както показват везните. SL тежи 1330 килограма – с 81 по-малко от един VW Golf 2.0 TDI.
Свързваме кабелите на измервателната електроника, поставяме на покрива GPS приемника и се напъхваме в автомобила, прехвърляйки се през праговете. След това излизаме на полосата за излитане и кацане. За да могат маслото и водата да се загреят до работни температури, отначало измерваме отклонението на скоростомера, след това шумовете в кабината. Те ни позволяват да използваме цялата скала на уреда за измерване на шумовия фон. Още на място SL е толкова шумен, колкото един днешен компактен автомобил при скорост 130 км/ч. А после измереното ниво нараства до 85 дБ (А) – стойност, която спортният 300 е в състояние да надвиши с лекота.
От нула до сто за седем и две
Отправяме се към края на пистата, където е стартовата точка за измерване на ускорението. Изминаването на краткото разстояние е подходящ момент да си припомним какъв невъобразим автомобил е бил 300 SL при своя дебют. Той е създаден на базата на състезателни машини, спечелили Миле Миля, Льо Ман и Гран при. Когато през 1954 г. започва серийното производство на 300 SL, стандартната „костенурка” на VW току-що е повишила мощността си от 25 на 30 к.с., достига 110 км/ч и струва 3950 марки. Като покупателна сила днес това отговаря на 19 100 евро– тоест на цената не един Golf 1.2 TSI със 110 к.с. В сравнение с „костенурката”, 300 SL с цена 29 000 марки (това днес биха били 140 500 евро) е осем пъти по-скъп, със своите 215 к.с. е над седем пъти по-мощен и с 235 км/ч максимална скорост (късо главно предаване) повече от два пъти по-бърз. Преизчислено към съвременния Golf, това означава, че днес един автомобил би трябвало да има мощност 790 к.с. и да достига 417 км/ч, за да придобие измеренията на Крилатия. Mercedes 300 SL е Bugatti Veyron на ХХ век.
А сега той стои на старта. 3000 оборота, отпускаме съединителя, кратко превъртане на задните колела – и SL се понася с рев напред. Втора предавка, синхронизираната скоростна кутия превключва бързо и прецизно. Втората е достатъчна, за да бъдат достигнати 100 км/ч. Изминали са 7,2 секунди. Седем и две – не забравяйте, че говорим за един 60-годишен автомобил. Който продължава атаката си и след 34,8 секунди вече се движи с 200 км/ч. Ако някой каже, че днес една Skoda Superb 2.0 TSI ускорява до сто за 7,3 секунди, ще му отговорим: една от добрите страни на онова време е, че бързо са карали само онези, които наистина са можели да карат бързо.
Защото задачата е била високата скорост не само да бъде достигната, но и да бъде овладяна. Това се проявява и при спирачните тестове. SL разполага с четири барабанни спирачки с диаметър 26 см, чиито накладки са широки десет сантиметра (дискови спирачки получава едва появилият се малко по-късно Roadster). Той е първият автомобил с усилвател на спирачната уредба, но спира по-скоро лежерно, включително що се отнася до спазването на посоката. При 100 км/ч SL успява да спре след 49 метра, при 130 км/ч – след 86,2 м.
Нареждаме пилоните за слалома и бързата смяна на лентата. SL се провира между тях с осезаемо усилие. Неговата кормилна уредба с извънредно директното предавателно отношение от 13,9 : 1 остава безучастна около средното положение, отвъд което реагира в еднаква степен тежко и остро. Като добавка към това в резервоара над задния мост се плискат 100 килограма бензин. При всеки от впечатляващите опити SL влиза в завоя леко неохотно, веднага след което задният люлеещ се мост... всъщност прави точно това – люлее се. За да шофира бързо SL, човек трябва да е или много талантлив, или много смел.
Не за шофьори. За пилоти!
Понеже предпазливостта е по-добрата част на храбростта (твърдя го не аз, а Шекспир), след като сме измерили вътрешното пространство, ние се отправяме с внимателно шофиране по обратния път през Шварцвалд. Някак не успяваме да се освободим изцяло от мисълта, че днес един 300 SL струва 1,5 милиона евро и ако вярваме на прогнозите, цента му ще се увеличава с 50 цента на минута. С 30 евро на час, със 720 евро на ден, 21 600 на месец и 260 000 на година. Бързо да потегляме, докато не е станало по-скъпо.
Натискаме контактния ключ и го завъртаме, стартирайки шестцилиндровия мотор. Неговият технически фундамент произхожда от L 1500, малък камион от Унтертюркхайм. Инженерите усъвършенстват неговия развиващ 70 к.с. двигател 159 и го превръщат в М104 – с директно впръскване, по-голям работен обем, по-остри гърбици на разпределителния вал и много други промени.
От малко грапавия си празен ход моторът набира обороти хомогенно, но отначало не много бързо. От 3000 об./мин нагоре обаче стрелката на оборотомера „отрязва” деленията с хилядите по-начесто, като достига 6500 под съпровода на мощен рев. Тогава 300 SL става наистина бърз – дори и по днешните мерки. Преди всичко обаче той изисква пълна концентрация. Във всеки един момент. Въртене на волана, спиране, съединител, превключване. Ако си помислите, че едновременно с това можете да разговаряте по телефона, следващото, което ще усетите, е ударът в някое близко дърво. (При това имате сериозни основания да се опасявате, че спасителният екип първо ще се погрижи за автомобила.)
Оттатък Бад Петерщал шосето се изкачва по планината, притиска се към скалите с остри завои и по-скоро криви прави участъци. Тук забравяте за онези 1,5 милиона евро. Газ. SL надава боен рев, слънчевите лъчи проблясват с чести прекъсвания, подобно на стробоскоп, по извивките на предния капак. Спирате отдалеч преди завоя, превключвате на по-ниска предавка, навивате опърничавия волан, настъпвате газта рано, готов за поднасянето на задницата. И отново нагоре по следващата права, все по-високо и по-високо.
По-късно този SL ще се озове на сигурно място в подземния гараж, а на следващия ден ще отчете забележителни стойности за разход. Сега обаче той е застинал, огрян от последните лъчи на вечерното слънце, там, където ще бъде винаги – на самия връх.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт