Голямата награда на Монако е не само класическо състезание за Формула 1. То представлява уникален тест за пилотите и инженерните екипи. Вил Рампф, технически директор на BMW Sauber, обяснява как отборите се подготвят за надпревара.
По какво се различава пистата в Монако от останалите съоръжения?
Характерно за Гран при на Монако е, че средната скорост по време на състезанието е най-ниската за целия сезон. Няма класическа старт-финална права, което означава, че високите скорости са от второстепенно значение. Основният акцент е върху завоите, които следват един след друг. Приоритетът трябва да е именно върху тях.
Какви са изискванията към аеродинамиката на автомобила?
Най-важно е аеродинамичното прилепяне. Използваме компоненти, които да гарантират максимални стойности на притискателната сила, но и увеличават съпротивлението. И все пак най-важно остава прилепянето. Аеродинамичните компоненти са настроени по начин, който осигурява максималните му нива, като не е изключено и използването на допълнителни елементи, конструирани специално за този тип писти.
Ще има ли нови компоненти в болида на BMW Sauber?
По време на надпреварата в Монте Карло ще използваме новото предно крило, което трябва да ни гарантира високи нива на притискателната сила. За първи път тествахме този компонент, и то успешно, в Барселона. За предстоящия старт ще осъществим известни модификации върху него. Съществени промени има също в тръбите за спирачната система и в корпуса на задницата. Пилотите ни ще имат възможност да изпробват новата кормилна уредба, която ще им осигури по-добра обратна връзка.
Възползвахте ли се от потенциала на суперкомпютъра с процесори на Intel при разработката на тези компоненти?
„Albert 2“ наистина изигра изключително важна роля по развитието на аеродинамичния пакет. Голяма част от елементите са конструирани въз основа на компютърни симулации и едва след това са били подложени на тестове във въздушния тунел. При разработването на тръбите за спирачната система помощта на суперкомпютъра бе незаменима. Някои от компонентите са изключително сложни и тяхното функциониране може да бъде проверено само отчасти в аеродинамичния тунел. Един от примерите е спирачната система, където температурата по време на състезание се покачва значително.
Пистата в Монако е известна с тесните завои, които нямат аналог в другите състезания. Това причина ли е за допълнителни промени по настройките на автомобила?
„Монако“ е пистата с най-тежки маневри при завиване, поради което пилотите ни ще разчитат напълно ново предно окачване.
Какви са механичните настройки, които са осъществени по F1.07?
В Монако пилотите обикновено използват бордюрите на пистата, поради което леко увеличихме клиренса, използвахме по-меки настройки за пружините и амортисьорите. Това също подобрява поведението на автомобила при ускоряването на излизане от бавните завои. Пистата, която е част от уличното трасе на града, принципно е отворена за нормален трафик, което означава, че ще бъде замърсена, а нивата на сцепление ще са изключително ниски, поне в началото на надпреварата.
Как ще се отрази това върху гумите?
В Монако ще използваме двата най-меки варианта на Bridgestone Potenza, което означава, че трябва да обърнем сериозно внимание върху износването. Изключително важно е да се намери точния баланс при тракшън контрола, тъй като той ще играе значителна роля в многото тесни завои.
Как стои въпросът с охлаждането на спирачите и двигателя?
Спецификата на пистата е причина за високото натоварване върху спирачната система поради липсата на дълги прави, които гарантират ефективното охлаждане. Поради тази причина автомобилът се нуждае от уголемени въздухозаборници. Ниската средна скорост означава, че въздушният поток, който преминава през радиатора, също ще бъде по-малък. Високите нива на аеродинамично прилепяне правят ситуацията още по-сложна, тъй като допълнително затрудняват охлаждането. Специфичната настройка на предното крило измества въздушния поток извън радиатора.
Гран при на Монако винаги е представлявала сериозно предизвикателство пред инженерите във Формула 1.