Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

VW Golf I GTI: Дива невинност

12.08.2021 13:21

Дали срещата с една мечта от младостта няма да ни разочарова?

Когато при нас дойде автомобил за „Ветерани на тест”, това се превръща в парти, на което каните само най-близките приятели. Онези, които са останали верни на себе си и никога не са съжалявали за това – като VW Golf I GTI. Над 110 к.с., 850 килограма, 9,9 секунди, 182 км/ч и живот в най-бързата лента, където изпреварвате доводите на разума. 

За разлика от други ние обичаме да даваме обяснения. Въпреки това сме длъжни да признаем, че не ние сме отговорили най-убедително на въпроса: „Защо това отне толкова време?”. Отговора даде Кари Грант преди точно 60 години във филма на Алфред Хичкок „Север-северозапад”: „Имам голямо лице и само една малка самобръсначка”. Малко по-трудно е за нас и за VW Golf I GTI. В рубриката „Ветерани на тест” гостуваха почти 20 автомобила – защо се срещаме с GTI чак сега? И понеже тук сме само приятели, ще отговорим откровено: Просто не се осмелявахме. Понеже от това можем само да загубим. Ето защо. 

За всички, които помнят какво е в събота вечерта да седнеш на дивана по хавлия с пакетче солети в ръка и да гледаш шоуто „Да се обзаложим”, „единицата” GTI наскоро след придобиването на шофьорска книжка не беше напълно непостижима мечта. Някак си би могло да се получи – притежаването на GTI – най-малкото ако бяхме събрали накуп всички пари и цялата смелост, с които разполагахме тогава. Не го направихме, затова и до днес убеждаваме себе си, че причината е била само липсата на пари. 

Да, пари липсваха, и то доста, но не беше само това. А в един съвременен тест може да се окаже, че сме загубили две десетилетия да съжаляваме за един автомобил, който не е заслужавал това. Или – още по-лошо – че GTI е грандиозна машина. Това би означавало, че през всички тези години на преждевременна разумност и зрялост сме си отнели едно голямо удоволствие. 

Карираният крал

Денят, изглежда, има големи амбиции, ако съдим по ранния час, в който слънцето се подава над хоризонта, към който се е устремила магистрала А 8. Преди един час GTI все още кротуваше под болнавата неонова светлина в подземния гараж. С Golf „единица” сме, разбира се, стари познайници. Щракването, когато отваряме вратата. Високата позиция върху седалките Recaro с карирана тапицерия. Всички бутони, превключватели и лостове. И най-вече – натискането на съединителя, завъртането на контактния ключ и звукът на стартера. И после – краткият миг на пълна тишина, преди двигателят да стартира, разтърсвайки целия автомобил. Първа предавка, отпускаме съединителя, потегляме. Нагоре към ролетния портал, през града и към магистралата. 

GTI се втурва буйно напред. При това субективно възприеманият устрем на ускоряването, за който допринася и богатата звукова палитра, не е в хармония с факта, че толкова често ни изпреварват. Именно тук се крие магията на Golf – този автомобил съумява да раздели бързината от скоростта. Той се усеща като много по-бърз, отколкото е. В шест и половина GTI вече е в питлейна на пистата Хокенхайм, зареден, измит и претеглен – 850 килограма! С толкова натоварваше везните само предният мост на последния Golf VII GTI, който се яви при нас на тест.

Няма какво толкова да тежи в „единицата” GTI – този дълъг само 3705 и широк едва 1630 милиметра компактен автомобил с тънки ламарини. С това се обяснява и небалансираното разпределение на теглото: Отпред са задвижването, окачването тип Макферсън, вътрешно вентилираните дискови спирачки, а отзад – само резервоарът и мостът с торсионна греда и барабанни спирачки. Поради това две трети от теглото се падат на предния мост, което придава характерен облик на управляемостта. 

Още по-характерен за GTI е, разбира се, двигателят. Въпреки че се кълнат в истинността на тази история толкова настоятелно, че скоро ще започнем да я смятаме за измислена, ще ви я повторим още веднъж. Това е разказът за инженерите от VW, които след работно време монтират 1,6-литровия инжекционен двигател на Audi 80 GTE напречно в моторния отсек на Golf – една идея, толкова добра и забавна, че няма как да е дошла от горните етажи на началниците. Те се намесват едва когато автомобилът е готов и решават да го представят на изложението във Франкфурт през 1975 г. като GTI.

И ето го пред нас в цялата красота на парадните му одежди – отпред е радиаторната решетка с черно лого на VW и с червен кант, преден спойлер, отстрани тъмни бленди на калниците и декоративни рали ивици, а отзад – капак с тъмна рамка на прозореца. Вътре – карирани тапицерии, скоростен лост с ръкохватка като топка за голф, спортен волан. Ходовата част е с по-стегнати настройки, каросерията е свалена с 20 мм. 

Към това са добавени напречни стабилизатори отпред и отзад, както и широки радиални гуми с размер 175. Тоест широки в сравнение със стандартните 145 или 155, с които е бил обут първият Golf. В сравнение с Golf  LS със 70 к.с. GTI е с 3050 марки по-скъп, което води до следващата история – онази, според която отделът за маркетинг оценил потенциала за продажби на автомобила на не повече от 5000 екземпляра. 

Достатъчно сме бродили из катакомбите на фолклора. Свързваме кабелите на измервателната електроника и излизаме на пистата за Гран при. Състезателното трасе се е излегнало пред нас и около нас в светлината на утрото, по бордюрите блестят капчици роса. Докато асфалтът изсъхне достатъчно за измерванията на ускорението и спирането, ние се занимаваме с вътрешните шумове, за които двигателят има доста съществен принос. Освен това въздушният поток шумно обтича многобройните ръбове на каросерията. 

Уточняваме отклоненията на скоростомера – оказва се, че при GTI няма самохвални изхвърляния – и диаметъра на завиване, след което правим измерванията в интериора. В Golf няма много повече място, отколкото в един днешен Up. Което показва колко много са се променили измеренията, в които си представяме компактните автомобили. 

Навремето Golf ни изглеждаше по-голям, по-солиден, а във версията GTI – да, наистина, по-мощен. Причините за това отново са единствено в нас и в онова раздуто от всякакви турбомотори очакване за мощ. Независимо от ниското тегло и повишаващите междинното ускорение и разхода близки предавателни числа на четиристепенната трансмисия, GTI не се отличава с еластичност, а с афинитет към високите обороти. Своите 137 нютонметра моторът достига едва при 5000, а 110-те конски сили – при 6100 об./мин. При шофиране с ниски обороти започва да прекъсва системата К-Jetronic, осигуряваща на GTI впръскване на горивото, а с него и буквата I в названието. 

Автомобилът трябва да се шофира в онзи наполовина силов маниер, който навремето минаваше за спортен. Добре, ние го можем! Така че – напред към старта за измерване на ускорението. Натискаме решително газта, изчакваме двигателят да набере обороти, понеже под 3500 об./мин не се случва нищо съществено. Стартираме като на състезание, моторът грабва автомобила и го понася напред, достигайки 100 км/ч за 9,9 секунди. За такова нещо днес не ви е нужен спортен хечбек, това го може всеки малко по-мощен малък автомобил. Нали така? Отговорът ни е нееднозначен и той е: „Да.” 

Дали не си мислите обаче, че зад ъгъла дебне едно „но”? Не, то не дебне, то връхлита с рев, спускайки се надолу. Но тук не става дума само за скоростта, а за начина, по който тя се разиграва. Това никой от наследниците и никой от подражателите с изключение на Peugeot 205 GTi не го умее толкова добре като Golf I GTI. И макар че според днешните мащаби той дори не може да бъде наречен наистина пъргав, вие продължавате да го усещате като чевръст и завладяващ. 

Така, както само наистина грандиозните автомобили го могат, GTI ви кара да изживявате всеки миг. Натискане на съединителя, превключване, спиране преди завоя, завъртане на волана, повдигане на задното колело, провокиране на поднасяне, овладяване на бягащата задница, ускоряване на излизане от завоя, глух рев на мотора и още веднъж от начало - всичко това се превръща в единен ритъм, в мелодия, която свириш, мислейки само за следващата нота, но не и за следващия ден. Всичко се слива в един-единствен момент. 

Дългият път към залеза

След това се чувстваш увлечен и уморен – дори само заради силите, необходими за да разубеждаваш забележително индиректната кормилна уредба от своеволни промени на посоката. В такива случаи, както сега при слалома, GTI отначало се вкопчва в асфалта с предните си колела, когато завъртите волана, а задните се гмуркат в завоя след тях. Ако сега подадете твърде много газ, GTI ще започне да стърже асфалта с пълно недозавиване. Ако газта е малко, натоварването ще се промени и задницата ще избяга настрани. Освен това въпреки стабилизаторите Golf ни най-малко не се е разделил с наклонността към... накланяне. 

Той се накланя и в двата последователни завоя за избягване на препятствие, когато задната му част също поднася настрани. Което днес е още един принос към легендата, според която е бил автомобил, с който човек е трябвало добре да знае как да се държи. Но дори само понеже е толкова тесен, шосето винаги е достатъчно широко за него и той успява някак да се промуши покрай препятствията. А това не е най-лошата алтернатива на спирането. При него отрицателното ускорение нараства до определено ненатрапчиво ниво, без да се повишава по-нататък. Което не пречи на барабаните от силно разтоварения заден мост да блокират рано и решително. 

Но следите от гуми далеч не са единствените, които ще остави днес този GTI. Утре той ще се старае да покаже икономичност по трасето за нисък разход. Сега обаче, в Хокенхайм, все още е в наши ръце. Пътуването по обратния маршрут до Щутгарт, който е дълъг 150 км и се изминава за час и половина, трае пет часа и 250 километра. Да, имахме да наваксваме много от младостта си – в случай че попитате защо е отнело толкова време. 

 

Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт

Коментари
comments powered by Disqus