Чаканото с огромен интерес първо сравнение на Volkswagen ID.3 с преките му конкуренти
Прозрението, че съвсем не е задължително да си основател на даден пазарен сегмент, за да завоюваш господстващата позиция в него с отлично балансираните качества на своите продукти, определено не е ново за VW. Достатъчно е да споменем компакните ванове и SUV модели, при които VW не бяха дори в първата тройка, която се опита да привлече потребителския апетит към тези две нови автомобилни категории. Което не попречи на Tiguan и Touran да се превърнат в леко натрапчива, но неотменима част от автомобилния пейзаж.
С оглед на резултатите, не е изненадващо поведението на гиганта от Волфсбург, който изглежда планира подобна стратегия и за фамилията от ID модели, чиито първи представител е компактният ID.3. Става дума за типичен представител на Golf класа, който ненапразно се нарича така. Целта на този тест е да разберем доколко добре са се справили хегемоните в компактния клас – в директно сравнение с трима преки конкуренти с електрическо задвижване, появили се на пазара преди ID.3. Размерите и при трите е сравним с този на модела на VW, но в концепцията се забелязват съществени разлики. Корейският гигант Hyundai участва в квартета с леко футуристичния като дизайн Ioniq Electric и нетрадиционната Kia e-Niro във версия Power, а американските пионери в електрификацията от Tesla се включват в съревнованието със своята надежда за големи производствени тиражи в лицето на Model 3. И така, часът на истината удари…
Hyundai Ioniq Electric – спокойствие преди всичко
За разлика от съперниците си от Tesla и VW, Hyundai не използва изцяло нова, специално създадена за целта платформа за своя електромобил - Ioniq Electric споделя технологичната основа на двете версии (класически и plug-in) Hybrid. Практически аналогична е и каросерията със силно снижаваща се назад линия на покрива, който завършва с тесен, хоризонтално разделен на две прозорец, ограничаващ сериозно видимостта назад от мястото на водача. За щастие и подобно на своите конкуренти, топверсията Prime на Ioniq Electric предлага не само сензори, а и видеокамера, които улесняват значително маневрите на заден ход.
Като цяло корейският модел е много богато оборудван и предлага всичко модерно и полезно - от фаровете с LED елементи през адаптивния темпомат с автоматично поддържане на дистанцията до модерната навигационна система и още куп електронни помагачи на водача. При поръчка на това ниво практически няма нужда да добавяте „екстри”, но това изобилие не е достатъчно конкурентно предимство на по-скоро твърдичко возещия модел на Hyundai, тъй като оборудването на съперниците му в това сравнение е не по-малко впечатляващо.
Ioniq Electric е значително по-пестелив по отношение на мощността на двигателя. Тя е кръгло 100 киловата (136 к.с. по традиционните мерки) и е достатъчна за прилично, но лишено от какъвто и да било блясък ускорение до (електронно ограничената) максимална скорост от 165 км/ч. Ако се движите тихо и спокойно със 120 до 130 км/ч по магистралата, отпуснати комфортно в седалките с отопление и вентилация, но с малко неудобни опори за глава на първия ред, без съмнение ще определите този автомобил като доста приятен и отпускащ. От друга страна възможността за извличане на малко удоволствие от шофирането по отсечки с повече завои е почти напълно осуетено от твърде индиректното управление, твърде силните странични колебания на каросерията и твърде ранната намеса на електронния цербер ESP.
Спирачките подхождат на по-скоро пасивния характер на Ioniq, демонстрирайки добри възможности за дозиране, но не твърде изявена решителсност в своята работа. Логично подреденото, конвенционално оформено арматурно табло се отличава както с удобна и ефективна ергономична схема, така и с изобилие на елементи от твърда пластмаса, която не липсва и в останалата част от интериора. Ограничения по отношение на простора се забелязват в областта на краката и преди всичко на главите на по-високите пътници, но четирима възрастни определено могат да пътуват спокойно и удобно в Ioniq. Стига да не носят твърде много багаж и пътешествието да не е много дълго, защото нито багажникът с номинален обем 357 литра, нито автономният пробег от едва 245 километра биха позволили подобно нещо.
Kia e-Niro – почти като SUV
„Братовчедът” от Kia с неговата акумулаторна батерия с капацитет 64 кВтч (38,3 кВтч при Hyundai) стига много по-далеч и е едноличен шампион в тази дисциплина на настоящото сравнение със своя автономен пробег от 372 километра – въпреки че електродвигателят му със 150 кВт има по-високо електропотребление от този на Hyundai Ioniq (18,7 срещу 17,5 кВтч).
По-високата мощност не оказва съществено влияние върху стойността на максималната скорост (167 срещу 165 км/ч), но начинът, по който тя се достига е доста по-различен при е-Niro и Ioniq – електромобилът на Kia подхожда безкрайно по-енергично и изправя предните задвижващи колела пред предизвикателства, които са напълно непознати за колегите им на предния мост на Hyundai. По-високата мощност напомня за себе си при всяко по-сърцато натискане на десния педал на излизане от завоите, което се съпровожда от съответните акустични ефекти, както и от осезаемо придърпване на малко по-директно настроения волан. Също като при Ioniq, водачът на е-Niro може да настройва степента на рекуперация (в три нива) или да преминава в движение по инерция с минимално съпротивление от силовия тракт с планките на волана – много приятна и удобна възможност. Налице са и четири основни режима на движение, при най-икономичния от които (Eco Plus) максималната скорост се ограничава на 90 км/ч.
Дизайнерите на Kia са подходили различно, оформяйки сrossover каросерия с подчертан SUV уклон, който подобно на ID.3 поставя водача и пътниците на своеобразно „партерно” ниво. Тази позиция традиционно предразполага към по-лежерен и улегнал стил на шофиране, багажното пространство с минимален обем 451 литра не възпрепятства по-дългите пътувания, а поведението на окачването прави по-добро впечатление на магистрала, отколкото на средно добре поддържани междуградски пътища. Всичко това открива врати за по-дълги пътешествия, които могат само да спечелят от допълнително предлагания бордовия заряден модул с възможност за използване на трифазен ток със съответното по-кратко време за зареждане.
Ергономията на мястото на водача при модела на Kia е много донбра, оборудването е наистина щедро, а усещането за качество на изпълнението и материалите определено превъзхожда това при модела на Hyundai. На този фон човек трудно може да се оплаче от дизайна...
Tesla Model 3 – гениално разпилян
... но в момента, в който поставите е-Niro до Tesla Model 3, нещата започват да изглеждат доста по-различно. Отвън ниската, широка и издължена каросерия на компактния модел на Tesla създава впечатление за футуристично и елегантно спортно купе, докато оформлението на интериора е… малко свръхфутуристично за повечето вкусове.
Конвенционални бутони и превключватели тук можете да намерите само на волана и регулирането на седалките – почти всичко останало до подробности като регулирането на вентилационните отвори на таблото се управлява и настройва от внушителния като размери и качество на картината централен екран. И тук нещата стават нееднозначни. От една страна менютата и подменютата в смартфон стил може да са много готини, ясни и логични сами по себе си, но процесът на докосване и скролване из полетата с нерядко дребен шрифт, както и изборът и работата с виртуалните плъзгачи изискват време и влагане на допълнително внимание и концентрация от страна на водача. Това естествено става за сметка на времето, вниманието и концентрацията му върху пътя и ако прекаленото вторачване в екрана на смартфона може да завърши най-много с цицина от удар в уличен стълб с пешеходна скорост, то в автомобила опасностите и последствията от невнимателно шофиране са наимоверно по-големи. Затова в тази област моделът на Tesla губи точки в сравнение със своите конкуренти.
Иначе Model 3 се държи много впечатляващо на пътя – ускорява с въодушевление, преминава с лекота границата от 200 км/ч и следва с настървение командите на волана по завоите. Без клатушкане, без оплаквания и гадни номера – забележително представяне, на фона на което човек е склонен до пропусне покрай ушите си потропването на окачването и поскръцването на пластмасите при движение по лоша настилка.
Разбира се, има и слабости – мястото за главите на пътниците отзад е ограничено, панорамният покрив няма щора, а малкият капак затруднява достъпа до багажното пространство. Стартовата процедура също е твърде усложнена, защото картата отключва само вратата на водача, а за стартиране на задвижването трябва да се идентифицирате допълнително. Качеството на материалите и изпълнението в интериора със сигурност няма да предизвика усмивки на въодушевление по лицата на педантично настроените натури, но с посредственото му ниво се изчерпват и трите основни слаби места при Tesla Model 3 – комфорт на возене, управление на функциите, качество на изпълнението.
По отношение на електрическото задвижване обаче никой не може да се мери с американците – разполагащият с мощност от 239 кВт Model 3 е не само изненадващо икономичен със своите измерени в теста 18,4 кВтч, но спестява и много притеснения относно пробега благодарение на мрежата от бързозарядни станции Supercharger и свързаните с нея интелигентни функции на навигацията – всяко въвеждане на крайна цел се съпровожда от списък на зарядните станции по маршрута заедно с информация за нивото на заряд, с което автомобилът ще разполага на всяка от тях, както и с препоръчителната максимална скорост, която е добре да се спазва, за да не се изпадне в притеснителна ситуация.
VW ID.3 – не е перфектен, но е най-добър
Софтуерът при ID.3 все още не може да се похвали с пълна липса на озадачаващи моменти, но във VW подготвят голяма актуализация, която да изпрати в историята усещането, че изчислителната мощ е недостатъчна за покриване на изискванията на модерната навигация и впечатляващия брой асистиращи системи. Напредък има и по отношение на качеството на изпълнението, в което липсват необичайните за VW неточности от опървата фаза на производството – тапицериите са прилежно изопнати, фугите са равномерни, а сред поводите за критика остават само (очедидно предизвиканите от мерки за икономия) детайли като семплите на места материи, липсата на възможност за регулиране на предпазните колани на предните места и спестените странични възглавници отзад.
За щастие ID.3 успява да компенсира всичко това с отличното си на фона на конкурентите електрозадвижване и поведение на пътя. Фино настроената кормилна уредба и осезаемия, но не прекален афинитет на електрическия VW към динамично поведение в завоите са също толкова радващи качества, колкото и електромоторът със 150 кВт, който осигурява впечатляващо ускорение вуъв всяка ситуация до ограничената до 160 км/ч максимална скорост. Режимът за по-активна рекуперация В се избира лесно с едно движение от „скоростния лост” в стила на BMW i3 вдясно от волана, но регистрираният в теста разход от 21,6 кВт не е никак нисък.
Комфортът печели много от хармоничната работа на окачването, много добрата шумоизолация и удобните седалки, които при топверсията Max на 1st Edition предлагат електрическо регулиране и функция за масаж. Екранът на блока контролни прибори зад волана е четлив и ярък, но по отношение на графиката му има какво да се подобри. За сметка на това включеният в серийното оборудване head-up дисплей е сред най-доброто на пазара в момента – също както и ID.3 като цяло. Никой не е перфектен, но победата е заслужена.
ОЦЕНКА
1. VW
Много добър комфорт, приятно динамичен на пътя и изключително безопасен, но доста скъп и не особено икономичен. Качеството на изпълнението на ID.3 междувременно е на ниво, но по електрониката има още работа.
2. TESLA
Компактният модел на Tesla върви чудесно, но определено има какво да се желае по отношение на комфорта на возене и качеството на изпълнението. Управлението на функциите е твърде „смартфонско” и може да предизвика неприятности зад волана – няколко класически бутони и превключватели не биха навредили.
3. KIA
Kia e-Niro изглежда скромно и незабележимо, но предлага значителни предимства в ежедневието. Моделът не е за почитателите на екстремната динамика, но ще допадне на улегналите натури, които търсят сигурно и икономически изгодно средство за придвижване.
4. HYUNDAI
Освен от недостиг на мощ, Ioniq Electric страда и от ограниченията по отношение на автономния пробег и вътрешното пространство, а цената му е доста висока за това, което предлага. Управлението на функциите е лесно и просто като при „братовчеда” от Kia.
Teкст: Mихаел Харнишфегер
Снимки: Aхим Хартман