Половинвековният юбилей изглежда достатъчно сериозна причина да се качим на T2 и да го прибавим към колекцията си от „стари, но златни” тестове
Един връх се превръща в истински връх едва когато го изкачиш догоре. Именно това минава през главата ми, докато се опитвам да нацеля втората предавка. Процесът е продължителен и на човек му остава време за размисли. Дали пък да не оставя върха на мира този път? Дали да не го заобиколя благоразумно по магистралата? От друга страна върховете са навсякъде около мен. Пресичам планината Шварцвалд, чиято площ, доколкото си спомням от уроците по география, е не по-малка от 6000 квадратни километра и ако почна да заобикалям всеки баир…
Изведнъж втората предавка решава да излезе от скривалището си някъде из ъглите на механизма. Щрак! T2 изпъва гърбина, напряга мишци и боксерът със сърдито мърморене поема нагоре по стръмнината от 18%. За тая работа се иска кураж, търпение и отворен люк на покрива. Един връх се превръща в истински връх едва когато.., мисля си аз и не знам защо се сещам, че човек обикновено се набутва в най-големите бози точно когато си мисли, че всичко е приключило благополучно. После през отворения люк повява ветрец и отнася тези сложни мисли от главата ми.
Холандската афера
Сега, когато през покрива започват да надничат стръмните скали на билото, идва момента да обърнем поглед назад като истинските алпинисти, които отправят победен взор надолу в бездната, която са изкатерили, и да си припомним как въобще стигнахме дотук. И понеже това вече се превърна в своеобразен ритуал в редакцията, първо ще ви разкажем за неимоверните мъки, през които преминахме, за да се сдобием с този тестови екземпляр. Всъщност бяхме по някаква друга работа в поделението за лекотоварни автомобили на VW в Хановер и някак така между другото взехме че попитахме дали няма да им се намери един бус за тест като този. Момчетата от класическия отдел VW Nutzfahrzeuge Oldtimer се спогледаха, промърмориха нещо като „Ами дайте да видим…“ и ни отведоха до едно хале с размерите на футболен стадион. Дръпнаха гигантските плъзгащи се врати и посочвайки натъпканото до козирката с T1, T2, T3, T4 и T5 помещение ни поканиха да поразгледаме и да видим дали ще намерим нещо подходящо за нас.
И ние решихме да поразгледаме – 70 години след като холандския вносител на VW Бен Пон скицира идеята за буса T1 и 50 години след старта на производството на второто поколение T2. Понеже този юбилей ни се стори по-кръгъл, решихме да му посветим един тест – като подарък за празника.
Няколко дни по-късно в целия си блясък в редакционния гараж цъфна „Сребърната риба” – рядък екземпляр от специалния модел VW T2 Bus L, популярен като „Silberfisch”. Луксозното изпълнение излиза на бял свят през 1978 година като своеобразен финален акорд в производството на T2, оборудвано с двулитровия боксер с въздушно охлаждане отзад, голям подвижен люк на тавана и сребристо лаково покритие на каросерията.
Отваряме малкото капаче на двигателния отсек отзад и виждаме сгушения вътре боксер, който стартира с обем 1,7 литра в модела VW 411, а по-късно инженерите на Porsche го наточиха със система за впръскване на гориво, по-висока степен на сгъстяване и увеличен с 300 кубика работен обем, докарвайки мощността му в VW-Porsche 914 до 100 к.с. Нашият T2 няма това щастие, защото използва хранителна система с два карбуратора Solex 43 PDSIT и настройки за бензин 95Н, които не дават повече от 70 к.с.
Сега да се качим вътре. „Качване” тук е много точен термин, защото екипажът на първия ред на Т2 е настанен над предния мост на един метър от асфалта, което се отразява превъзходно на оползотворяването на вътрешния обем. Актуалният VW Golf Variant е с една идея по-дълъг и по-широк от T2, но е безкрайно далеч от неговите показатели – деветместно купе, 1000 литра багажно пространство и 871 килограма полезен товар. Разбира се, тази компановъчна схема си има и един недотам безобиден недостатък, който VW отстраниха чак през 1990 година при T4 – при евентуален челен удар, водачът и неговият спътник се превръщат в интегрална част от деформационната зона на каросерията. От друга страна T2 и неговият боксер със 70 к.с.трудно ще успеят да се набъркат в подобни сериозни проблеми.
Все още е доста тъмно, когато потегляме. Гласът на босера изпълва подземния гараж и микробусът изпълзява на първа предавка нагоре към автоматичната врата, която отново се затваря с тракане зад нас. Къде е тая втора предавка? Минава половин ден, докато се науча как да вдявам втората през иглените уши на тъничкия скоростен лост и свързаната с него сложна лостова система с дължина близо три метра. Но пък моторът е изключително еластичен (между 1300 и 3800 об/мин стойността на въртящия момент е минимум 125 Нм) и тегли смело на трета. Така стигаме до аутобана, където се вливаме без затруднения в пълноводния и неособено бърз сутрешен поток от автомобили. От 100 км/ч нагоре тягата започва осезаемо да отслабва не на последно място и поради факта, че челната площ на T2 си я бива – три квадратни метра не са шега.
Но пък вътре в микробуса е страхотно. Силните аеродинамични шумове при движение с висока скорост отсъстват напълно, просто защото не можем да се движим с подобна скорост. Да не говорим за комфорта на возене с меко настроеното окачване, което изглажда неравностите с нежно поклащане на предницата и непоклатимо спокойствие на по-тежката задна част.
От друга страна, високите страници на каросерията и разположеният отзад двигател дават възможност за изява на страничните ветрове, които правят поведението на Т2 по платното доста игриво. Първоначално човек се опитва да спре лъкатушенето с леки корекции от волана, но скоро разбира, че това няма как да стане. Управлението е невероятно тежко и индиректно, а липсата на прецизност се допълва от лежерния четвърт оборот на волана, след който започва да се случва каквото и да било. Затова в даден момент преставаш да се вторачваш в тези подробности и просто оставяш микробуса да си върви. След 150 километра все още си бяхме в правилната лента на пътя, така че всичко друго отива в графата прекален педантизъм.
Нагоре-надолу
Стигаме до тестовия полигон на ams на летището в Лаар и по процедура първо отбиваме на местната бензиностанция. При среден разход от 12,8 л/100 км зареждането става бавно, но пътуването с микробуса вече ни научи да не бързаме твърде много. Минаваме и през автомивката и накрая стигаме до съществената част. Претеглянето показва 1379 килограма, от които 573 на предния и 806 на задния мост. Премерваме и очаквано големия диаметър на завой (13,1 метра при десен и 12,7 метра при ляв завой). Качваме измервателната апаратура и се отправяме към правата на изпитателното трасе с дължина 2,4 километра.
Първо снемаме данните за шума в купето – има такива. После установяваме, че спирачната система с дискове отпред и барабани отзад се справя със спирането от 100 км/ч за подобаващите за възрастта си 47,5 метра и преминаваме към измерване на ускорението. Задните колела зацепват яко в асфалта и в първия момент изглежда така, сякаш Т2 няма да успее да се отлепи от мястото си. След това обаче микробусът потегля решително към крайната цел от 100 км/ч. Няколко авиационни хангара преминават като на кино през панорамата на страничните прозорци, виждаме как зеленината по края на пистата се поклаща на вятъра и наблюдаваме тромавото издигане на ято диви гъски в небесата. Малко преди обед съзираме на хоризонта и края на пистата, а скоро след това на екрана на измервателната апаратура се появява и числото 100. Оттук-нататък Т2 подхожда още по-спокойно към увеличаването на скоростта, поради което достигаме границата от 120 км/ч тъкмо навреме, за да не пропуснем последния възможен момент за задействане на спирачките.
Наред са динамичните изпитания на пътното поведение – слалом и двойна смяна на лентата. Първият опит между пилоните отбеляза само частичен успех. Оказа се, че импулсът от волана потъва първо в меките пружини и амортисьори на T2 и ако не е угаснал напълно, се предава на колелата, които на свой ред трябва да решат дали да променят посоката или не. Така че докато микробусът завие, слаломът беше свършил. Вторият опит беше значително по-добър, вследствие на което Т2 успя да покаже практически едновременна тенденция към недозавиване и към презавиване – предните колела все още се плъзгаха по допирателната, докато задните вече искаха да съкратят радиуса на кривата. Може да ви звучи невероятно, но и такива чудеса се случват докато микробусът фучи с 50,3 км/ч между пилоните. С последователната смяна на лентите, която по принцип симулира избягване на препятствие с типична за движение по магистрала скорост, микробусът се справя с 99,7 км/ч, което горе-долу отговаря и на максималната скорост, която Т2 може да задържи за по-дълъг период от време. Но не се заблуждавайте – в нито един момент водачът на „Сребърната риба” не остава с впечатлението, че шофира бавно или че управлява наистина остарял автомобил. При малко повече хъс, можете да карате Т2 с бързината на нов автомобил на извънградски отсечки, а в града микробусът е удивително удобен и въобще не създава проблеми.
Дори и сега, когато насреща се изправя поредният баир. Боксерът ни изтиква по първата стръмна рампа, минава на по-равното и увеличава оборотите си. Превключвам на трета – тя ще свърши работа през следващите шест километра. През това време пътят се вие по склона на планината, отдясно зейват бездънни пропасти, а отляво стърчат вековни елови дървета. Става тясно, стръмно, неравно, но Т2 продължава смело напред, излиза от гористата местност и хоризонтът пред нас отново се разширява с всеки изминат метър. Спираме на паркинга на билото и се оглеждаме. Някъде далеч долу под нас е равнината, а тук, горе, на големия връх, е малкият микробус.
Един връх става истински връх едва когато го изкачиш догоре, а един автомобил се превръща в наистина голям автомобил не със способността си да те пренесе от А до Б, а с таланта си да те впечатлява непрекъснато. Сбогом Т2 и благодаря за рибата!
Teкст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Оценка
VW T2 Bus L
За пореден път съжаляваме, че имаме само пет звезди... Tака че Т2 получава една за сензационното оползотворяване на пространството, една за емблематичния и непоклатим боксер, две за приятната компания и една за рождения ден.
Каросерия
+ Невероятно жизнено пространство с площ от 7,8 м² и място за до осем спътника. Ако въпросните са деца, Т2 успява да ги държи близо, но извън взаимния им обсег на действие
Малкият заден капак предотвратява желанието и опасността от вдигане на твърде тежки предмети
Двигателят поддържа багажа топъл
Звукът „шабадабадуб”, с който се отваря и затваря плъзгащата се врата
Комфорт
+ Изключително комфортно окачване
Аеродинамичният шум при движение с висока скорост не може да бъде сериозен проблем тук
Предизвикателно тежкият волан тонизира мускулатурата на водача
Двигател/силово предаване
+ Изключително еластичен боксерен двигател
Четири отлично подредени предавки…
– … ако някога ги уцелите
Поведение на пътя
+ Вълнуващо индиректно управление
B слалома можете да се насладите на едновремено проявяваща се тенденция към недозавиване и презавиване
Страничните колебания на каросерията придават чар и на шофирането с ниска скорост
Безопасност
+ Целесъобразни спирачки
Фактът, че коленете на водача могат потенциално да влязат в ролята на деформационна зона поощрява внимателното шофиране
Екологичност
+ Можете да се наслаждавате на околната среда през прозорците и люка на покрива
Нисък разход на превозван пътник
Разходи
+ Това не бива да е сериозна тема за обсъждане сред приятели
T2 става все по-ценен (за собствениците)
– T2 става все по-скъп (за желаещите да се сдобият с него)
Технически данни
VW T2 Bus L | |
---|---|
Работен обем | 1970 куб. см |
Мощност | 51 кВт (70 к.с.) при 4200 об./мин |
Максимален въртящ момент |
140 Нм при 2800 об./мин |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
22,3 сек |
Спирачен път при 100 км/ч |
47,5 м |
Максимална скорост | 127 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
12,8 л/100 км |
Базова цена | 19 495 германски марки (1979 г.) |