Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

VW 1600, VW 1303 S, VW-Porsche 914/6: 3 порции чист въздух

21.05.2020 14:26

Трима родственици с боксерен двигател и въздушно охлаждане

Това приличаше на сбъдната мечта. Да се срещна с три автомобила с двигатели с въздушно охлаждане от златната епоха на боксерните машини. Точно това се случи през лятото преди ралито за ретроавтомобили Paul Pietsch Classic.

В прецизно подредения автомобилен „архив“ на волфсбургския Аутощат (комплекс в района на завода на VW във Волфсбург, представящ историята на марките от концерна VW) откривам три мои любими модела с въздушно охлаждане. Зад волана на добрия VW Typ 3, достигнал размерите на средния клас, съм пребивавал само във версията седан и по-късния модернизиран вариант, наричан Langschnauzer („дългомуцунестия”). Спомням си как за първи път видях фастбек модела 1600 TL, когато бях на седем години, на една рекламна страница в списание Bunte Illustrierte. Надписът отдолу гласеше: „Не позволявайте да бъдете заслепени от неговата красота“ – с лека ирония към идеализиращата го студийна снимка. Откъснах страницата и я поставих в рамка, изразявайки по този начин симпатиите си към модела, чието съкращение TL често беше иронизирано като traurige Lösung, или „тъжно решение“. Може би защото моделите на Opel и Ford носеха далеч по-готиното име Fastback. 

С VW 1303 S и неговото модерно окачване с Макферсън елементи и коси носачи съм се срещал директно само веднъж – подготвяйки статия за Motor Klassik, а моделът беше във версия Cabriolet с цвят марсианско червено. Спомням си че една моя много спокойна и женствена учителка караше подобна на описваната в сегашната статия жълто-черна „костенурка” и изглеждаше така, сякаш е купила колата само за да е в тон с роклята й отпреди двайсет години. А въпреки че VW-Porsche 914 беше неизменна част от детските ми мечти, никога не съм си представял, че наистина ще имам възможност да го шофирам, при това не само във версията с 1,7-литров мотор с 80 к.с. от VW 411 LE. Част от миниатюрните модели на 914, дело на Schuco, Siku, Märklin и Wiking, пазя и до днес. В моите очи VW-Porsche 914 беше един голям и неповторим герой. 

Трагизмът на неразбирането на този модел, добил с годините като употребяван автомобил най-различни прозвища, като „Народна милиция” или „Ferrari от Neckermann”, ме натъжават. Приемам новата си среща с него като възнаграждение от съдбата за уважението ми към този модел. При това става дума за спиращ дъха вариант, наречен 914/6. Лимоненожълт, шестцилиндров, сглобен в завода на Porsche и предназначен за пазара в Щатите, носещ лого и надпис на марката и само леко докоснат от дългата сянка на 911.

Елегантността на скромността

Първата ми среща ще бъде с наистина красивия VW 1600 TL, чиито линии по някакъв начин ми напомнят за тези на MGB GT. Просторният VW е оцветен в успокояващото „перуанско зелено”, което е в хармония с харизматичното спокойствие на автомобила. Излъчването на заоблените и балансирани повърхности на каросерията е елегантен израз на смирение и скромност. Все пак не кой да е, а Pininfarina има пръст в създаването на формите на фастбек версията, базирана върху „понтонната“ конструкция на първообраза седан от 1961 г. В лака на своята зелена боя 1600 TL отразява типичния автомобилен свят от края на 60-те години, когато 55 к.с. и 1500 куб. см са малко под средното ниво за средния клас. За да се добере до тях, VW 1600 TL е оборудван с два карбуратора, а скъсените всмукателни колектори спомагат за ограничаване на жаждата на боксерния мотор. Машината в тези модели си спечелва репутацията на „термично критична“, тъй като заради желанието над нея да се формира втори багажник насочващият кожух за въздуха на охлаждащия вентилатор е с доста компактна конструкция.

При качването в TL прави впечатление характерното масивно прихлопване на солидната врата; въпреки малкото на брой уреди интериорът не изглежда постен и излъчва качество със своята простота и изчистеност. 

Стоящите педали не са типични, но затова пък типичен и познат е звукът на боксера в задната част. Неговата мелодия принадлежи на друго време, което днес събужда сетивата по един свой начин. Човек заобиква 1600 TL така, както чичо Ханс не е успял да го заобича навремето. Боботенето на боксера стимулира, след няколко километра започвам да превключвам предавките при по-високи обороти под съпровода на пронизителен звън. Двигателят ме учудва с небивалото желание и усещане за живот, което създава. За съжаление, предният мост помрачава в известна степен еуфорията с безчувственото и индиректно управление, изискващо умения за поддържане на чиста траектория. 

Коси носачи срещу презавиването 

Превключването също е леко, макар че лостът трябва, блуждаейки, да извърви дълги пътища, преди да заеме фиксираните си позиции. Специално внимание заслужава фактът, че този автомобил със задно разположен мотор има сравнително неутрално поведение в завой. То се дължи на въведеното през август 1968 г. за VW Typ 3 с механична трансмисия окачване с коси носачи, запазващо фиксирана следа. Тази ходова част позволява намаляване на усилието върху волана при движение в завой за разлика от някои други модели с класическо задвижване. 

Обзорът, комфортът на возене и спирачките са толкова убедителни, че нямам търпение да се прехвърля в жълто-черния „спортен“ модел, за да направя сравнение. Разликата е значителна – в „суперкостенурката” 1303 S разполагам тялото си високо като в катедрала, макар и в стегната спортна седалка, а въпреки „панорамното предно стъкло” (рекламен жаргон на VW) вътре не е толкова светло като във фастбека.

За сметка на това този Volkswagen поема напред със стръв и със същия убедителен звук, идващ откъм задната част. Жълто-черният 1303 S е получил спортен акцент преди всичко визуално – с матовочерен преден и заден капак, по-дълбоко конфигурирани и изнесени навън стоманени джанти на Lemmerz, по-дебел волан и споменатите спортни седалки. Известен принос за адекватността на поведението спрямо тази визия имат и предният мост с окачване Макферсън и фините настройки на ходовата част. Ходът на скоростния лост е изненадващо къс и фиксиран, а кормилното управление със зъбна рейка се усеща почти като директно. Доставя истинско удоволствие да пътуваш с този автомобил. С приятното превключване, стабилното поемане на завоите и като цяло първокласното поведение на пътя, 1303 S позволява смело подаване на газ и създава впечатление, че разполага не с 50 а със 75 к.с. Можем само да зададем на счетоводителите от VW въпроса защо в цялото това уравнение липсва оборотомер. 

VW-Porsche е пристрастяващ 

Свистенето откъм охладителните прорези в стила на „костенурката”, което обещава спокойствие и лежерност, се прорязва от ръмжащия звук на шестцилиндровия боксер. Седнал, пардон, полулегнал съм малко над пътя в тясната, скромно тапицирана седалка на 914/6. С дяволска усмивка преди няколко секунди завъртях контактния ключ. Няколко подавания на газ дисциплинират празния ход на боксерната машина, чиято мощност на хартия изглежда смирена, но на чийто звук искам да се насладя още малко. Едно BMW 2002 ti има по-висока литрова мощност, казвам си – и не мога да повярвам. Почти с нежност хващам с ръце малкия, изправен и тънък волан, който въпреки това се усеща удивително приятно. Поглеждам с благоговение заострената червена стрелка на оборотомера в средата, правя няколко сухи тренировки с превключване на предавките на петстепенната трансмисия. Усещам тесните пътеки по хода на лоста, докато с леко натискане фиксирам първа предавка. Отпускам съединителя и давам газ.

Огненият плам на двигателя на Porsche е на сцената още от ниските обороти, прави ви щастливи, предизвиква веднага широка усмивка, родена от чувство, което може да се опише с израз като „това не идва от този свят“. Истинската му същност обаче става факт, когато температурата на деветте литра моторно масло достигне работния диапазон и подминете отметката от 3000 оборота в минута. Внимателно местя скоростния лост по дългите му и леко неопределени пътечки и имам амбицията да го правя прецизно, а също и да не прекалявам с оборотите. Трябва да внимавам – въпреки че навън е топло, зелената светлина на термометъра за маслото светва чак след 20 километра.

Звукът и управляемостта са завладяващи

Когато това става факт, постепенно достигам 4500 об./мин, а след това покачвам с още 1000. Изостреният звук на сирена предразполага към по-динамично шофиране, а стегнатото окачване с коси носачи на задния мост, произхождащо от VW 411, и предният мост от 911 гарантират висока скорост в завоите. Концепцията с междинно разположен двигател е в основата на доктрината на истинските спортни автомобили, но в граничен режим те могат да бъдат наистина токсични. Аз съм далеч от него и оставям автомобила да се движи плавно към целта си. С 2500 об./мин на четвърта предавка, наближавайки VW Аутощат. Ще измине още много време, докато в главата ми утихне споменът от звука на шестцилиндровия боксер. 

Заключение 

Въпреки че конструкцията със срещулежащи цилиндри и въздушно охлаждане е основа за сравнение, трите машини имат различен характер. Особено ме впечатлява 914/6 със своите неповторими форми, невероятната управляемост и огнения дух на своя двигател. 1600 TL завладява с хармонията на форми си и вече има много приятели. Ходовата част на жълто-черната „костенурка” демонстрира завидни способности, много над възможностите на двигателя. 75 к.с. биха подхождали повече. 

Текст: Алф Кремерс
Снимки: Харди Мучлер 

Коментари
comments powered by Disqus