Трима собственици на редкия спортен автомобил, известен и като машина на времето
DeLorean DMC-12 е спортно купе, замислено в САЩ и след дълъг и труден развоен процес произвеждано в Северна Ирландия от 1981 до 1982 г. Трима собственици разказват защо смятат автомобила с повдигащи се като крила врати за толкова велик.
„В киното извиках високо: Ето го!“
Георг Ноймайер вижда за първи път DeLorean през 1982 г. След 22 години си купува такъв автомобил.
Всичко започва преди 35 години в Ел Пасо, щата Тексас. В търсене на подходящ ресторант за бързо хранене Георг Ноймайер и неговите американски познати минават покрай многокилометрова върволица от автокъщи. Между редиците с Chevrolet, Ford и Pontiac забелязват едно ниско купе с европейска на вид каросерия, напомняща за BMW M1 или Lotus Esprit. „Разбира се, трябваше да спрем за кратко – да видим що за кола е това”, разказва Ноймайер. Прочитат табелките с названието на модела: DeLorean DMC-12? Никога не са чували за него. И тогава се случва нещо: „Докоснах с пръсти сребристата каросерия и сякаш се наелектризирах: небоядисана неръждаема стомана – не може да бъде!”
Ноймайер разбира от тези неща. Той работи в дистрибуцията и маркетинга на фирма, която произвежда декоративни предмети и коледна украса от неръждаема стомана и месинг. Но до посещението си в Ел Пасо изобщо не е знаел за съществуването на спортен автомобил, чиято проектирана от Джуджаро пластмасова каросерия с прави линии е изцяло покрита с ламарина от неръждаема стомана. „Влюбих се в тази кола и още през същата отпуска направих всички сметки – покупна цена, разходи за транспорт, за сертифициране и регистрация в Германия. Тогава обаче не се получи”, си спомня днес с тъга любителят на DeLorean.
Но купето с характерни врати като крила и ръбеста четириока физиономия не излиза от мислите му. Когато през 1985 г. се появява кинохитът „Завръщане в бъдещето” с един силно преустроен DeLorean в ролята на машина на времето, отново става нещо необикновено: „Скочих насред киното и извиках силно: „Ето го!”, разказва Ноймайер, добавяйки, че с това „доста се изложил”.
След дълго търсене едва през 2004 г. специалистът по неръждаема стомана намира своя мечтан DeLorean – автомобил на германски колекционер със само 7000 километра на брояча, който никога не бил каран от последния си собственик. Със сменено масло, нови спирачки и след смяна на цялата охладителна система Ноймайер е изминал до днес около 30 000 безпроблемни километра със своето сребристо, матово блестящо бижу.
„Дори в задръстване на аутобана много хора искат да разгледат автомобила“
Ромина Руп още няма шофьорска книжка, когато купува своя DeLorean, а днес го кара почти всеки ден.
Ах, тези повдигащи се врати... Всъщност високият по-малко от 1,2 м сребристо проблясващ DeLorean е един почти невидим автомобил. Но щом някоя от вратите се плъзне безшумно нагоре, спортното купе изведнъж става толкова високо и биещо на очи като един Land Rover Defender. Веднъж в един Макдрайв това изиграва странна шега на Ромина Руп. За да вземе пакета с храната, служителката в социалното осигуряване и собственичка на хотел трябвало да отвори шофьорската врата, понеже отворът на страничния прозорец бил твърде малък за него. „Изведнъж при мен до колата се събра целият персонал и аз трябваше да отговоря на 1000 въпроса”, спомня си дружелюбната дама с пънкарска външност. „Същото ми се случи веднъж на аутобана, докато бях в задръстване.”
Този силен интерес към замисления от Джон Захари Делориън спортен автомобил, който в крайна сметка слиза от конвейера с шаси на Lotus и V6 мотор на Renault в задната част, се дължи преди всичко на популярността на трите филма „Завръщане в бъдещето”. Там за първи път вижда DeLorean и Ромина, която си мисли, „че това е специално конструиран за филма автомобил”. После в едно автомобилно списание вижда серийния модел и веднага се въодушевява: „Искам да имам такъв.”
За щастие, Ромина успява да спечели в полза на необикновеното спортно купе и своя баща Вернер, горещ любител на автомобилите. С негова подкрепа тя най-после си купува модела с врати като крила през 1994 г. „в мизерно състояние”, след което тя и баща й постепенно го привеждат във форма. Когато през 1997 г. отиват заедно до Нюрбургринг за първата среща на собственици на DeLorean, радостта им е огромна – „Има и други DMC-12, ние не сме сами.” Оттогава трийсетината организирани в клуб германски притежатели на DeLorean се чувстват като „истинско голямо семейство”.
Ако някой желае да види в действие Роми и може би нейния всекидневно шофиран DeLorean, може да посети от четвъртък до неделя нейния Club Gran 7070 в Швебиш Гмюнд.
„След покупката открих, че липсват около 200 части“
Мартин Баденхорст напук на всичко обича своя DeLorean и освен него кара BMW, Corvette и Mercedes.
Той е опитен механик и педантичен майстор, инженер по електроника във фирма, осигуряваща техника за безопасност. Реставрирал е Mercedes 500 SL (R 107) на майка си. Но Мартин Баденхорст кара и един DeLorean DMC-12, който няма репутация на пример за солидна изработка и дългогодишно подобряване на модела. След година и половина и само 8533 произведени екземпляра в Северна Ирландия е спряно производството на спортното купе, от което „почти никоя бройка не е идентична с другите”. Как се е справил с това положение?
Първият контакт с марката DeLorean е осъществен и този път в САЩ, в един от многото калифорнийски автомобилни музеи. Баденхорст си спомня: „Хареса ми преди всичко гениалният дизайн на Джуджаро и просторният, комфортен интериор с характерните повдигащи се врата.” Освен това смята небоядисаните панели от неръждаема стомана върху пластмасовата каросерия за „абсолютно уникални”.
След три години и половина търсене Баденхорст открива своя DeLorean през 2002 г. в Херфорд. „Всичко беше повредено, само моторът работеше.” По време на реставрирането въз основа на оригинални чертежи, които могат да се видят в интернет (www.delorean.eu), инженерът установява, че „около 200 части просто липсваха”. Или още от завода, или след честите немарливи ремонти по въпросния DeLorean.
Днес DeLorean на Баденхорст е един от най-добрите в Германия и не отстъпва на двата други, доста по-мощни, любими автомобила на инженера – BMW 740i E38 с 286 к.с. и Corvette Z06 C6 с 512 к.с..
Текст: Франц-Петер Худек
Снимки: Артуро Ривас