Amarok не дружеше с братята си по концерн и не разчиташе нито на архитектурата MQB нито на платформата MLB Evo. Дали натрупалият още мускулна маса наследник на този единак е достоен за създадената от него аура.
По–добър ли е Volkswagen Amarok от предшественика си, който създаде свои собствени мащаби в класа на пълноразмерните пикапи.
Шофирам Volkswagen Amarok по криволичещия, павиран път от Драгалевци към Щастливеца и в главата ми изниква текст от песента на Холис „Той не е тежък, той ми е брат“. Отбивам на първото възможно място и след малко тя зазвучава в колоните на аудиоредбата: „Пътят е дълъг, с много лъкатушещи завои. Води ни незнайно къде. Но аз съм силен, достатъчно силен за да го нося. Той не е тежък, той е моят брат.“
Текстът произхожда от историята на едно момиче, което носи ранения си брат по време на Първата Световна Война и да, няма нищо общо с автомобилите и Amarok в частност. Но някак предизвиква асоциации с тежкото бреме с което се нагърбил този модел, след като предшественикът му постави толкова високо летвата. Всъщност летвата я вдигна Фердинанд Пийх, който още през 2005 година включи желанието си за създаването на средноразмерен пикап от нулата в общата амбициозна програма на концерна Volkswagen. Първоначално произвеждан в Аржентина, той обаче прояви истинския си характер, възможности и най-вече стана по-качествен с поставянето на, проектирания от инженерите Audi, V6 TDI двигател и прехвърлянето на производството в завода за лекотоварни автомобили в Хановер. Балансираното поведение, високото качество, икономичното, но и динамично задвижване включващо постоянно двойно предаване с Torsen диференциал (или класическо 4х4 с разпределителна кутия и понижаваща предавка при вариантите с по-малки двигатели и механична трансмисия) обаче не помогнаха на модела да оцелее. За разлика от базираните на платформата MQB модели на концерна и дори на тези ползващи MLB Evo, която също може да бъде усвоена от достатъчно модели, конструкцията с рама на Amarok си оставаше самостоятелна архитектура и липсата на партньор повиши себестойността на производството му. Така през май 2020 година производството на представения 10 години преди това модел с вътрешнофирмено наименование VWN817 в Хановер бе преустановено.
Volkswagen, Lord of Amarok
Любителите на Amarok обаче вече могат да разчитат на новото второ поколение, чийто произход няма нищо общо с първото. Родното му място на 9000 километра на юг от Хановер, намира се в Южна Африка и няма връзка с производствените мощности на Volkswagen в района. Сега Amarok напуска поточните линии на завода на Ford Силвертън, край Йоханесбург. Линията на нашето първоначално шофиране не е от север на юг, а от запад на изток и трябва да ни отведе от София до бреговете на морето край Черноморец и, разбира се включва и шофиране в пресечена местност.
Решението на Volkswagen да се кооперира с Ford в областта средноразмерните пикапи е част от една по-обща съвместна работа, включваща размяна на различни технологични решения, като например взаимно използване на платформата за електрически автомобили MEB, и е напълно логична предвид експертния опит на американската компания в областта средно и голямо-размерни пикапи. Така от конкурент на Ford Ranger, заедно с утвърдени модели като Toyota Hilux, Isuzu D-Max, Mitsubishi L200, Nissan Navara и т.н. Amarok се превръща в разнояйчен близнак на въпросния.
Благодарение на този факт, обаче, във второто си поколение базиранията на Ranger Amarok е развил още мускулна маса и дори на фона на немалкия си предшественик изглежда голям. С дължина от 5,35 метра в града той започва да се чувства като Тарзан, който току що е пристигнал от джунглата и надвишава като обем дори пълноразмерния SUV на марката Touareg. Монументалната машина е възкачена върху носеща рама, нещо напълно обикновено в този сегмент.
Царството на outdoor-а
По подобие на Amarok и Ranger бродеше по света. Дебютирал като компактен пикап през 1983 година, той имаше американска версия, а от 1998 г. международна, базирана на пикапите на Mazda от B-серията. През 2011 г. Ford вече използваше за Ranger собствената платформа T6, разработена в Австралия, а новото поколение на Ranger, което е основа и за Amarok е базирано на усъвършенствана версия на T6.
Платформа тук е малко условно казано, защото не става дума за самоносещата конструкция с която се асоциира модулната архитектура, а, както споменахме, за класическа носеща рама. Затова качването в автомобила изисква определен атлетизъм в движенията, но когато се възкачите в двойната кабина на тестовия вариант PanAmericana попадате в лукс близък до този на SUV модел. Посреща ви напълно дигитално табло и централен дисплей с 12-иннчов диагонал.
Въпреки че във формите може да се разпознаят контурите на Ranger, Amarok не е просто „бадж инженеринг“ вариант на Ranger. Автомобилът има свой собствен стилистичен облик и може да се разпознае като представител на марката Volkswagen. Пространството в двойната кабина е увеличено благодарение на нарасналото с цели 173 мм междуосие. Освен високия просвет, от чисто геометрична гледна точка принос за добрата проходимост на автомобила имат и ъгъла на предния надвес от 30 градуса и на задния от 23 градуса. Понеже освен по много други показатели предишния Amarok вдигна летвата и по отношение на задвижването, изборът по презумпция трябва да включва и мощен V6 дизелов агрегат. Принципно версиите Style и Life се предлагат и с двулитров турбодизелов двигател с мощност от 170 к.с. (само за Life и със механична трансмисия) и 204 к.с., но тестовата PanAmericana е с трилитровия агрегат Power Stroke на Ford, който произхожда от F150 и със своите 240 к.с. при 3250 об./мин, респективно 600 Нм от 1750 до 2250 об./мин осигурява чудесни динамични качества на Amarok. Въпреки че автомобилът притежава характерните за смесица от камион и лек автомобил качества като високия просвет, ход на окачването, твърд заден мост с листови ресьори и възможността за превоз на товар с тегло от до 1,2 тона, поведението на Amarok на асфалтови шосета е много по-близко до това на SUV модел отколкото на пикап. Принос за това имат както електромеханичното кормилно управление, с добра обратна връзка, така и 10-степенната автоматична трансмисия и подходящо настроената ходова част. Скоростната кутия осигурява достатъчно ниски предавки за движение в пресечени местности, а на разположение за още по-екстремни ситуации е налично звено с още по-ниско предавателно число. За целта на офроуд движението трябва да се разчита на новата система за задвижване на четирите колела с много-дисков междуосев съединител, и, в зависимост от варианта, на блокировка на задния диференциал. На разположение са множество режими на движение в зависимост от терена, както и варианти за активиране на задно или двойно предаване (4A, 4L и 4H) и многобройни системи за асистенция на водача, част от които адаптирани за присъщите на един пикап качества за превоз на товар, движение в пресечена местност и теглене на ремарке.
Текст: Георги Колев
Снимки: Георги Колев
Заключение
Amarok предлага удивително добър комфорт за пикап с твърд заден мост и листови ресьори. А дизеловият V6 агрегат със 600 Нм и 10-степенната трансмисия се справя без затруднения с теглото от 2,5 тона на автомобила. Автомобилът е чудесен избор за хора, чиято работа изисква висока проходимост, и товарни способности, но и за множество outdoor дейности.