Кой е по-добрият от двата елитни комби модела, изкушаващи към приключения?
Готови ли сте за прашно приключение в елегантно комби със задвижване на всички колела? Тогава да тръгваме, защото с C 220 d All-Terrain хората от Mercedes вече имат в портфолиото си мощен Т-модел. Сравнението с изпитаното Audi A4 Allroad 40 TDI Quattro ще покаже къде стои новакът.
Да си признаем, изпитахме известно съжаление още когато първите малки камъчета издрънчаха диво в калниците на тези две безупречно чисти комбита. Но какво пък – нали за това са създадени. A4 Allroad съществува от повече от две години, а T-моделът All-Terrain на C-класата е на пазара само от няколко месеца. Подобно на Audi, C 220 d с 200 к.с. е украсен с обичайните допълнителни части, лъскави елементи за дънна защита и – нещо ново – с брони, които, за съжаление, само отчасти се състоят от зърнеста и доста здрава пластмаса.
По-дългите стоманени пружини, увеличените диаметри на колелата и по-големите шенкели (отпред) дават на Mercedes четири сантиметра повече просвет. Постоянното задвижване на всички колела осигурява сцепление (разпределение на мощността 45:55). Две допълнителни програми за шофиране (Offroad и Offroad+ с контрол при спускане по наклон) управляват характеристиките на двигателя, деветстепенната автоматична трансмисия с хидравличен преобразувател, кормилната уредба, ESP и ABS. Само окачването е оставено на спокойствие, защото няма адаптивни амортисьори, комфортните настройки би трябвало да са достатъчни. Управлението на задния мост, което със сигурност е полезно извън пътя, също е отказано за купувачите на All-Terrain.
Няма значение – така или иначе, комбито се катери по чакълестите пътеки много напористо и плавно намалява скоростта при спускане. За да няма поражения, се препоръчва 360-градусовата камера. Тесни пътеки отпред, неприятен камък отдясно, който може да надраска скъпите 18-цолови джанти или скалата отзад – всичко е в полезрението и е показано в ясно, контрастно 3D изображение на великолепния LCD екран, наклонен с шест градуса към водача. Между другото, камерата отзад се подава навън само когато е необходимо.
С незащитена камера за заден ход и сравнително груб дисплей, моделът на Audi изглежда доста бледо. Подобно на Benz той също има увеличен с 35 милиметра клиренс, по-широка следа и офроуд режим, включително контрол при спускане по наклон, който обаче не може да изисква по-меки реакции от двигателя 2.0 TDI с 204 к.с. В същото време неговото Quattro задвижване принадлежи „само“ към категорията на „изчакващите“ варианти, при които задният мост се свързва с мотора чрез два съединителя само когато е нужно. Разбира се, по-икономичното решение не играе роля на пресечен терен. Чувствителното Audi така или иначе знае какво се случва, разпределя своите 400 нютонметра между мостовете в променливо отношение и се изкачва нагоре или преминава през чакълести завои не по-малко ангажирано. Накратко, двете комбита стигат много по-далеч, отколкото всеки собственик би се осмелил. Въпреки това е необходимо повишено внимание. Всички външни облицовки се разпадат бързо, а солидна метална дънна защита за двигателя и долната част не се предлага и срещу допълнително заплащане.
Истински комбита? Разбира се!
Но ние не сме офроуд списание, а auto motor und sport. Така че нека да напуснем почвеното трасе и да отидем в автомивката. Съперниците, които струват над 50 000 евро, наистина заслужават първокласната програма с активна пяна, измиване на дъното и колелата плюс полиране с висок гланц. Цената на автомобилите не включва дори звукови сигнали за паркиране, отопление или електрическо регулиране на седалките. Напълно оборудвани, приключенските комбита като нищо поскъпват с още 10 000 до 20 000 евро.
Затова внимателно излизаме от мивката и после отваряме всички врати и капаци. Нека разгледаме по-отблизо автомобилите, като започнем отзад. В края на краищата става дума за две страхотно класически комбита. С товарни обеми между 490 и 1510 литра обаче и двата модела не са майстори на транспорта. И при единия, и при другия облегалките се сгъват на три части, предпазните мрежи за багаж също са на борда, а и двамата производители не пестят фините облицовки, стигащи до нетракащи ролни покривала, които обаче не се побират под товарните подове.
Въпреки това бързо се откриват разлики, свързани с присъждане на точки – тук в полза на по-новия Т-модел. С 12-волтов контакт, електрическо дистанционно освобождаване на облегалката (357 евро) и красиво отделение под пода, включително сгъваема кутия, може да се похвали само Mercedes. В сутерена на A4 клиентът трябва да се примири с необлицована вана с неправилна форма за резервно колело, в която едва покритата литиево-йонна батерия на хибридната електрическата система, включително кабелите, отнема доста голяма част от пространството. Все пак има второ отделение със солиден капак, скрито по-навътре, което може да се отвори само ако големият товарен под е издърпан напред. Един вид тайно скривалище.
Интелигентно скривалище можете да откриете и в C-класата. За да направите това, моля, бутнете напред красиво оформения капак на централната конзола и поставете телефон в слота отзад вляво, така да се каже, под доста малката контролна лента за режими на шофиране, камери и много други неща. Добре наместен върху неплъзгаща се гума, той може да се зарежда тук индуктивно и в зависимост от размера си може да бъде изваден само с известно затруднение. Така че е добре, че когато излизате, приятната дама от MBUX ви напомня да не го забравите и че цялата IT, включително гласовият контрол и мрежовата онлайн и смартфон свързаност, работи абсолютно гладко.
Не толкова безпроблемни са нещата при мини тъчпадите без обратна връзка на волана. Най-добрият контрапример е воланът пред водача на A4 с добре монтирани бутони, ясни точки на натиск и цилиндърчета за бордовия компютър и звука. По-добре не може да бъде! Иначе върхово изработеният и забележимо по-просторен T-модел не дразни с почти нищо. Привидно свободно плаващият сензорен екран, адаптиран от S-класата, в комбинация с гладкото арматурно табло с тънки линии са впечатляващо зрелище.
A4, който е малко по-тесен, особено в задната част, изглежда почти поразително семпъл. Блясъкът му е чужд. Функцията е от първостепенно значение. И забележете: в полза на пилота и пътниците. Окей, в предната част на централната конзола липсва по-голямо място за дреболии. Но качеството на материала навсякъде е високо. Консервативните и фино изработени въртящи се регулатори за автоматичния климатик и силата на звука улесняват контрола и дори ненатрапващите се визуално спортни седалки с плат (и изтеглящи се опори за бедрата) са равностойни на по-мекичките комфортни седалки (стандартни за All-Terrain).
A4 е изненадващо мощен
Е, до този момент звучи почти като патова ситуация. Така че ще трябва да излъчим победителя на пътя. По-старото Audi със своя латентно мрънкащ четирицилиндров дизел, който леко вибрира чак до педала на газта, потегля първо. И остава отпред. Недостижимо. След леко колебливо потегляне въпреки ремъчния стартер-генератор автомобилът малко по-късно се понася леко напред с приятно равномерна, мощна тяга. Т-моделът със система мек хибрид няма шанс със своя по-равномерно работещ OM 654 M въпреки 15-киловатовото електрическо доускоряване и двата VTG турбокомпресора. До 100 км/ч силният със своите 440 Нм Benz изостава с 0,6 секунди, до 130 км/ч с една секунда и до 180 км/ч с 1,5 секунди.
Причините? Откриваме ги бързо. На първо място, седемстепенната DSG, монтирана в A4, е настроена чудесно и сортира предавките си бързо и същевременно плавно, докато деветстепенният автоматик с хидравличен преобразувател, който понякога работи с неочаквани сътресения, действа по-предпазливо. От друга страна, C-класата просто тежи със 184 килограма повече. Все пак „масленият“ двигател (Ölmotor = OM, традиционно название и съкращение при Mercedes) харчи по-малко дизел. Със стойности между 5,1 (по екомаршрута) и 6,7 л/100 км той е малко по-икономичен от TDI въпреки разпределението на мощността Quattro Ultra. И сякаш в Daimler вече са подозирали какво следва, автомобилът с номер S-AT 3211 може да се похвали и с предлаган срещу доплащане (59,50 евро) 66-литров резервоар. Това води до автономен пробег от 985 километра и малка преднина в раздела за задвижване.
C-класата е малко по-груба
Добре, че е така, защото стандартният 40-литров резервоар е смешно малък. И още две екстри се открояват в конфигурацията: спортни гуми от Pirelli (P Zero) и по-големи предни спирачни дискове (общо 655 евро). Комбинация, която, разбира се, не отговоря на All-Terrain философията. Но пък осигурява добри измерени стойности при слалома и къс спирачен път. Единственото неприятно нещо е, че реакцията на спирачките изисква продължително привикване, както беше още при първия тест на C 300 d T-модел. Отначало много мек ход на педала и леко спиране, но след това много по-яростно действие.
Audi не намалява скоростта толкова енергично и след десетото пълно спиране от 130 км/ч заковава на място с 3,5 метра по-късно. Това се заплаща с много точки. От друга страна, похвала заслужава високият комфорт на окачването. Както в града, така и на магистрала ходовата част с адаптивни амортисьори (1030 евро) се справя много по-уверено с малки фуги и повреди по настилката от повдигнатия Т-модел. Той от своя страна впечатлява с по-чувствително и прецизно кормилно управление и не се люлее в завои толкова отчетливо, колкото индиферентния A4 allroad. Все пак за повече радости при шофиране бихме препоръчали стандартна C-класа.
И така, край на представлението. All-Terrain печели с явно превъзходство благодарение по-специално на интелигентната си конфигурация. Сега последна проверка на двамата авантюристи. Всичко още ли е там? Джантите са здрави, нищо не се е разпаднало? Да, няма проблеми. Сега просто да изтръскаме прашните постелки – и това е всичко.
Заключение
1. Mercedes C 220 d T All-Terrain (665 точки)
Конфигурираният със скъпи опции All-Terrain не е технически убедителен във всички отношения. Просторът, благородният интериор и силните спирачки осигуряват първото място.
2. Audi A4 Avant 40 TDI Allroad (646 точки)
Респект: Старейшината сред приключенските комбита се справя много добре. По-бърз, по-комфортен и почти не по-малък – какво повече бихте искали? Малко по-силни спирачки.
Текст: Михаел фон Майдел
Снимки: Ахим Хартман