Време е за сравнение между две от най-именитите луксозни лимузини в света
На фона на своя съперник той е млад. Моделът А8 е едва в своето четвърто поколение и има зад себе си едва четвърт век съществуване. Това не му пречи безцеремонно да хвърли ръкавица на S-класата. Високомерието, основано на високия ранг на S 350 d, тук ще трябва да се смири пред A8 50 TDI.
Те са царствени особи. Излъчват достолепие, величие, предизвикват възхищение и завист. Който и да се появи в техния спектакъл, каквато и роля да играе, ще трябва да се съобразява с присъствието им. Еталони за автомобилен лукс и технологии от най-висша класа. Те са Audi A8 и Mercedes S-класа. Преди да започнем обаче, трябва да изясним защо тези два автомобила застават рамо до рамо и какви основания имат за претенциите да бъдат оценявани толкова високо.
Всъщност Mercedes си е заслужил това право отдавна. Още от времената на кайзерите марката въплъщава богатството, красотата, технологиите и силата – и всичко това важи с пълна сила за актуалната S-класа. При Audi нещата са малко по-различни. Компанията стъпи в тази обетована територия едва през 1994 г. и пое пътя си към света на луксозното с помощта на „напредъка чрез техника“. В новото си, четвърто поколение А8 дава силен израз на тази философия с авангардни решения.
От традиции към революция
Свидетелства за тях почти не можем да открием в дизайна, макар че и това не е съвсем така, защото подобна визия изисква много технологично майсторство. Истинската революция обаче остава скрита по-дълбоко под покривалото. Известната алуминиева каросерийна структура, наречена още при първото поколение Space Frame, е отстъпила място на сурова каросерия, изработена с интелигентно съчетаване на различни материали, като алуминиеви и магнезиеви сплави, различни видове стомана и разбира се, усилени с въглеродни влакна полимери, по-известни като карбон. Новата архитектура има с 24 процента по-висока устойчивост на усукване, но запазва основното предимство на Space Frame – ниското тегло. Така Audi продължава да следва намеренията си още от времето на първото поколение – да произвежда най-леката луксозна лимузина. Макар и само с 14 кг, А8 50 TDI Quattro е по-лек от S 350 d 4Matic.
Но А8 вече има традиция да си поставя нови и нови цели. Първоначално най-леката лимузина, после най-спортната, а сега и най-иновативната. Поради тази причина сравнителният ни тест не започва на пътя, а между колоните и под неоновите светлини на подземния ни гараж. В А8 могат да се извършват толкова много настройки, че ти трябва време да се нагодиш, преди да потеглиш.
Като начало трябва да свикнем с липсата на въртящия се регулатор на системата MMI – всъщност една напълно поносима загуба. Това, че той е отпаднал и заменен с нещо друго обаче, само по себе си все още не е основание за твърдения, че новата архитектура на управление е по-добра. Със сигурност това е факт, когато автомобилът е спрял – тогава човек може изненадващо бързо и интуитивно да се ориентира из менютата на двата разположени един над друг сензорни екрана. При докосване дисплеят потъва леко и отвръща на движението с импулс за потвърждение на зададената команда, а в колоната се чува лек кликащ звук. Какви времена дойдоха – необходима е толкова сложна дигитална трансформация, за да се постигне нещо толкова аналогово? Предишният тежък метален регулатор създаваше усещане за такава солидност, сякаш автомобилът можеше да служи като капиталовложение. Това вече няма как да стане, след като дори настройването на климатичната система се опитва да те „върти на пръста си“ с неговите малки повърхности за докосване и плъзгане. В статично положение това все пак е възможно, но при движение управлението на огромен набор от функционалности чрез многобройните менюта отвлича вниманието. Твърденията на Audi, че новият начин на контрол означава нов вид потребителско преживяване, може и да са верни. Истински прогрес обаче ще има едва ако всичко в управлението се оптимизира, като приоритет получи най-важното, което ще ви се наложи да регулирате – тоест ако се подбере това, което има значение, вместо да се струпват всички разполагаеми възможности.
За съжаление, нещата не са организирани по-интуитивно и при общуването с S-класата – заради изискващите плъзгане на пръстите бутони на волана за управление на бордовия компютър, асистенциите и навигацията, тромавата комбинация от въртящи се и натискащи се регулатори и малката сензорна повърхност. Което ни навежда на мисълта, че все пак е време да натиснем бутона за стартиране. Той вдъхва живот в редовия шестцилиндров дизелов агрегат, който автомобилът получи при фейслифта от лятото. Фундаментът на силата му се изразява във въртящ момент от 600 Нм, който машината достига още при 1200 об./мин. Той не обича високи дори за представите на дизела обороти и още при 3400 об./мин вече разполага с максималните си 286 к.с. Вместо това ви залива с тяга още от нивото на празния ход и реагира могъщо при подаване на газ в пълна хармония с автоматичната трансмисия, която преминава с копринена мекота през деветте си предавки. Това е в съзвучие с всичко, което излъчва и предлага S-класата с нейното достолепие – включително позицията на водача, който стои достатъчно високо, за да види ширналия се преден капак, увенчан с трилъчна звезда, сякаш искаща да се понесе в пространството. Грижата за комфорта поема въздушното окачване, което държи неравностите далеч от пътниците и ограничава клатенето на каросерията. С него S-класата си е една класа само по себе си.
Не би ни изненадал фактът, че този Mercedes няма сериозни стремежи към динамична управляемост. Не се учудваме и от това, че той съвсем спокойно изпълнява промените в посоката, но в стремежа си към максимална сигурност на пътя го прави без прекалено големи амбиции за прецизност с индиректното кормилно управление.
Пространството в интериора е достатъчно, но не напълно отговарящо на очакванията, нивото на материалите и изработката е високо, но не и изключително, спирачките са мощни, но не и толкова безкомпромисни, колкото при Audi, двигателят е ефективен, но тук не е свръхикономичен – на практика има няколко сфери, в които S-класата показва възрастта си. Това се отнася дори за оборудването със системи за асистенция, което не е толкова широкообхватно, колкото при Audi, нито пък показва същата степен на надеждност: по време на тестовото шофиране активният асистент за смяна на лентата искаше да избута една Corsa – не точно това си представяме под ироничния термин „вградено предимство“ за един притежател на Mercedes.
А8 ползва и електричество
Audi се задвижва преди всичко от стремежа към перфектност. За да се подобри още повече ефективността на задвижването, моторът V6 TDI е комбиниран с 48-волтова мека хибридна система. Последната няма амбиции да добавя повече динамика към двигателя с вътрешно горене, който и сам се справя отлично със своите 600 Нм, респективно 286 к.с. Разбира се, не без помощта на енергичната осемстепенна трансмисия, която реагира по-бързо от скоростната кутия на Mercedes.
48-волтовата система включва 10-амперчасов литиево-йонен акумулатор и ремъчен стартер-генератор. Тя осигурява енергия за захранване на всички системи в случаите, когато ДВГ не работи – като например в режим „реене“, който може да трае до 40 секунди при движение със скорост от 55 до 160 км/ч, или когато се изключи още при наближаване на светофар. Този потенциал се материализира под формата на разход на гориво в теста от 7,6 л/100 км – забележително нисък дори на фона на неособено високата средна консумация от 8,0 л/100 км на S 350 d.
Audi разполага с още един коз – като допълнително оборудване се предлага свързаната в мрежа ходова част AI, при която в окачването на всяко колело с помощта на електромеханично устройство се предава допълнителна сила, която компенсира накланянето в завой или при спиране, а в случай на опасност от удар отстрани автомобилът се повдига странично с осем сантиметра, така че енергията на удара да бъде поета от по-солидната долна част на каросерията. Екземплярът в теста беше оборудван със стандартната ходова част, която, както и при Mercedes, включва въздушно окачване. Настройката на А8 обаче е по-стегната, преминаването през неравностите става по-твърдо, но и контролът на движенията на каросерията е по-прецизен – във всеки един от режимите, между които впрочем няма значителна разлика. А8 остава верен на себе си и оставя на S-класата възможността да глези повече пътниците си.
Както и при колегата си по концерн Porsche Panamera, с когото дели една платформа, Audi A8 разполага със система за завиване на четирите колела. В името на стабилното поведение при динамично шофиране по завой и при смяна на лентата на магистрала, задните колела завиват успоредно на предните. При остри завои те се завъртат в обратна посока, с което се подобряват управляемостта и маневреността. Всичко това се усеща – също и благодарение на добрия обзор – при движение по второстепенен път, когато по нищо не личи, че към билото на планината е поел автомобил с тегло от 2,1 тона и заемана площ от 10,1 квадратни метра.
Вместо това A8 се усеща като много по-компактен, запазва неутрално поведение, движи се бързо, изключително сигурно и набира солидно. Невероятното сцепление се осигурява и от системата за задвижване на четирите колела, която при нормално движение предава 60 процента от въртящия момент към задния мост. Обратната връзка на кормилното управление също е на ниво – особено на фона на тази в предишния модел, която беше по-скоро неразбираема. Сега А8 дава ясни изявления, без обаче да анализира всяко зрънце от асфалта.
Трябва да споменем и превъзходните, както и при S-класата, брилянтни LED светлини, както и всеобхватното оборудване със системи за подпомагане. Обаче… понякога дори достатъчно зрели системи като тази за спазване на лентата се изключват, а в претрупаното блещукане на цифровите индикатори указанието за това лесно може да остане незабелязано.
Това са само дреболии. Вярно е обаче, че точно за тях става дума, когато имаш претенцията да произвеждаш най-иновативната луксозна лимузина. Дали А8 отговаря на тези претенции? Той печели срещу уверената S-класа. Но самата същност на съвършенството е в това, че е недостижимо. Независимо от усилията, които полагате.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Audi
Перфектната лимузина? Audi не желае да бъде нищо по-малко от това и демонстрира всичко, което в момента може да се предложи като асистенции, предлага много лукс и управляемост. Победата е предварително изчислена.
2. Mercedes
Перфектната S-класа? Той не иска да бъде нищо по-малко от това и превъзхожда съперника при комфорта на окачването. Изоставането при водимостта може и да ни остави равнодушни, но при оборудването за безопасност и спирачките нещата не стоят така
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт