Напълно новото Q7 се среща с напълно новото Volvo XC90.
Audi Q7 се появи през лето 1367-о. Може да ви звучи странно, но наистина това бе годината на представянето му… по летоброенето на бирманския календар. За нас годината, в която Audi Q7 видя бял свят, беше 2005. Нито един от тогавашните дебютанти на изложението във Франкфурт (например Alfa Brera, Jaguar XK, Opel Astra Twin Top или VW EOS) не се задържа толкова дълго на автомобилната сцена. Volvo XC90 от своя страна криволичеше по завоите на историята от 2002 година, а появата на наследник отне още повече години, понеже във Volvo дълго време на практика се занимаваха със самите себе си и разсъждаваха дали линията на големия SUV модел въобще трябва да продължи съществуването си. За това, че новият модел е наистина напълно нов, сме разказвали многократно, така че няма да навлизаме отново в технически подробности. Накратко – това е първото Volvo, базирано на архитектурата на „скалирането“, и използва модулна система на каросерията, която ще бъде поетапно внедрявана и при останалите големи автомобили на марката, от S60 нагоре, а стремежът за използване на еднакви части достига и до двигателите. Ново е и Audi Q7, което е по-леко, по-икономично, но едновременно с това и по-комфортно. В последния тест на Q7 3.0 TDI от 2009 година електронният кантар показваше тегло от 2465 кг. При актуалния тестов автомобил тази стойност е едва 2178 кг, тоест с 287 кг по-малко. Някои биха казали, че при масивен автомобил като Q7 подобно намаление е равносилно на отронването на 300-килограмов къс от скалите на връх Матерхорн. На практика обаче това намаление оказва удивително въздействие върху динамичните показатели на Q7 – сякаш атлет е изчистил тялото си от последния грам мазнини и ги е заменил с мускулна маса. При това моделът впечатлява с разточително вътрешно пространство. Тук петима едри пътници се разполагат без проблеми, изобилие от място има на задните седалки (и трите с Isofix системи), които се плъзгат, сгъват и регулират по наклон самостоятелно. Разбира се, седящите на предните места също не могат да се оплачат от нищо, седалките са с отлична странична опора и единствено горната им част можеше да бъде малко по-удобна.
Например такава, каквато е във Volvo, в чийто интериор вътрешните архитекти са поставили две кресла от всекидневна, ухаещи на кожа, удобни като канапе и украсени с шведски флагчета в шевовете на горната част. По-късият като цяло XC90 обаче предлага само с 5 см по-малко място за сядане отзад. Принципно тази разлика не е малка, както и 170-те литра по-малък обем на багажника (толкова, колкото побира целият багажник на Opel Adam), но на практика пространството и тук е в изобилие, а погледът се загубва в дълбините на задната част на багажното отделение.
Пътуването в тези автомобили е благодат
За да осигурят удобство на управлението, конструкторите на Volvo са намалили до минимум бутоните за управление. За всички функции като навигация, аудио, телефон, климатик и управлението на системите за асистенция трябва да влезете в менютата на 9,2-инчовия сензорен екран, разположен вертикално. Никога обаче рискът да напуснете лентата за движение не е бил по-голям, отколкото в момента, в който опитвате да включите асистента за спазване на същата тази лента. Audi от своя страна представя малко по-различен принцип на управление с комбинация от контролер, който се върти, и голям тъчпад. Последният не е особено убедителен, а и в цялостната структура на управлението има някои нелогични решения. Например асистентът за спазване на лентата се активира до лостчето за мигачите, а функцията за предупреждение при смяна на лентата може да бъде открита само в менюто на инфо-развлекателната система. Все пак Audi предлага широкообхватен асортимент от системи за асистенция, който по своята пълнота достига този на Volvo. Наред с асистентите за спазване на лентата и дистанцията (включително в задръстване) и за аварийно спиране и двата автомобила са оборудвани и с нови системи. Audi предупреждава за наближаващ отзад автомобил, а XC90 разбира, когато автомобилът напуска пътя, затяга коланите и фиксира пътниците към седалките със сила от 300 нютона.
С 600 нютонметра дизелът на Q7 осигурява уверена тяга, а хидравличните опори на мотора омекотяват вибрациите и шумовете. Големият SUV напредва с тиха стъпка, докато автоматикът превключва с удоволствие осемте предавки – всъщност няма и как да обърка нещо при подобна тяга. Междуосевият самоблокиращ диференциал разпределя въртящия момент в пропорция 40 процента към предния и 60 процента към задния мост, давайки своя принос в осигуряването на сцепление и добра управляемост.
Q7 с iQ: Завоите са очаквани и желани
С мощния си мотор Q7 се носи през пейзажите със скорост, която в повечето случаи субективно се усеща като по-ниска от реалната, и автомобилът изглежда странно дистанциран от физическите закони. Една от причините за това може би е управлението на четирите колела (срещу доплащане), при което задните се завъртат на ъгъл от максимално 5 градуса. При висока скорост те завиват в същата посока като предните, осигурявайки повече стабилност в завоите, а при ниска – в обратна, за по-добра маневреност. За съжаление обаче, самата кормилна уредба остава малко бедна на усещане, стерилна и не осъществява достатъчно добра обратна връзка с пътя. При това Audi създаде специален отдел във фирмата, който се занимава именно с усещането, което водачът получава от кормилната уредба, и Q7 е първият модел, за който този отдел носи отговорност...
За сметка на това програмата за ефективност работи удивително… ефективно. Тя базира информацията си на данни от навигационната система и предупреждава водача да отпусне газта по-рано, например при наближаване на населено място, вместо да спира интензивно. Подобен начин на предвидливо шофиране може да доведе до реализиране на значителни икономии.
Нищо не икономисва Q7 обаче по отношение на комфорта и обгрижва пътниците си с тиха атмосфера и превъзходно въздушно окачване (като допълнително оборудване), което се усеща като твърдо само при пълен товар и неравности. Volvo също предлага адаптивно въздушно окачване, което реагира по-твърдо на къси неравности, но пък неутрализира по-добре дългите вълни в натоварено състояние. Както и при Audi, налице е спортен режим, който обаче не подхожда много на голямото Volvo. Въпреки че кормилната му уредба е прецизна и с добра обратна връзка и заедно с настройките на окачването осигурява удивителна за едно Volvo динамична управляемост, съвсем обяснимо XC90 си остава по-бавен в динамичните тестове от Q7. Колкото и да се напъва изключително икономичният даунсайзинг битурбодизел, той не може да се мери с тягата, осигурявана от големия V6 TDI на Audi, и не успява да се превърне в негов съперник и по отношение на мощността, охотата за набиране на обороти и балансирания характер. Осемстепенната скоростна кутия прави всичко възможно, за да помага на мотора да компенсира слабостта при потегляне, докато системата за принудително пълнене достигне своите 2,5 бара налягане, а след това сменя предавките меко и прецизно.
С мощните си спирачки и ниските експлоатационни разходи XC90 скъсява преднината на Audi, но все пак Q7 побеждава, защото се доближава до претенцията на Audi да произвежда съвършения пълноразмерен SUV. XC90 обаче е едно напълно съвършено Volvo. Вероятно и двата модела ще останат в производство до лето 2569-о – само че по будисткия календар.
ОЦЕНКА
1. Audi
За да те приемат сериозно, трябва първо ти да приемеш нещата сериозно. Като например Q7, който предлага изобилие от комфорт, много място, добра управляемост и изключително ниво на безопасност. Автомобилът обаче е скъп и управлението на различните функции не е перфектно.
2. Volvo
Няма морален победител, но все пак втори най-добър. Двигателят му е по-шумен и по-слаб, но пък въздушното окачване по-добре абсорбира неравностите. Новият XC90 е едно истинско Volvo – голямо, стилно, сигурно и комфортно.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман