Дали новата компактна корейка ще се утвърди сред най-силните на германския пазар?
В новото си издание Kia Ceed не само загуби неудобния апостроф в името си, но и придоби учудваща динамика. Дали тя вече се е изравнила по качества с лидерите на германския пазар, като Opel Astra и VW Golf?
Тук вече няма на пеем изпълнени с удивление песни за корейския производител, който още по-бързо от японците навремето при всяка смяна на моделните поколения се издига все по-близо до най-добрите сред съответните пазарни лидери. Отдавна вече Hyundai и Kia биват възприемани съвсем сериозно от конкурентите си по целия свят – и днес основанията за това са повече от преди.
Защото в новото си издание, запазвайки непроменени своето междуосие и дължина, Ceed е малко по-снишен към пътя и – нека го кажем още сега – е достигнал такова ниво на качеството, което сигурно ще донесе доста грижи на германския автомобилен истеблишмънт, особено при един поглед към ценовите листи. Но стига сме бъбрили – нека влезем в компактния автомобил с четири врати и да се отправим на пътешествие със съперниците му от Opel и VW.
Kia Ceed: добре дошли у дома
Качването в Ceed напомня с нещо завръщане у дома. Може да ви подразнят изкуствените шевове по арматурното табло, защото приличат на смешен опит за имитация на кожа. А и изкуствената кожа, покриваща част от седалките (срещу 890 евро заедно с електрическо регулиране на шофьорската седалка и отопление на задните места) не е особено приятна на пипане. Но всичко останало е до голяма степен част от светлата страна.
Това започва с чудесната, ясна графика на контролните уреди и безусловно логичната подредба на превключвателите и бутоните. Без да се лутате в менютата, можете да изключите вляво от волана асистентите за наблюдение на мъртвата зона и за спазване на пътната лента (и двата са серийни). Гмурването в менюто е задължително само ако искате да деактивирате нервиращото с ранните си и груби намеси в управлението активно спазване на лентата и да оставите само предупрежденията с вибрации на волана. Както знаем, добре замисленото невинаги е добре изпълнено – това важи и за температурните показания във въртящите се регулатори на автоматичния климатик: вярно е, че са големи, но при ярка светлина се разчитат доста трудно.
Трябва ли обаче да се ядосваме на подобни неща? Може би го правим, понеже тези ненужни недостатъци изпъкват тъкмо защото всичко останало в Ceed е просто извънредно сполучливо. Докато предишният модел беше по-скоро тромав и това рано или късно се отразяваше върху поведението на водача, сега управляемостта е значително по-жизнерадостна. Кормилната уредба, по-стегната и с по-директно предавателно отношение, сега внимателно предоставя обратна информация и остава активна независимо от вида и остротата на завоя. Едва при по-енергично шофиране на аутобан малко лакомият четирицилиндров мотор губи сили в сравнение с по-мощните конкуренти, но при спирането Kia показва здрава захапка, каквато би подхождала и на Opel и VW.
Комфорт на седене, предлагано място? Никакви поводи за оплаквания. Сигурно поведение на пътя? На нивото на конкурентите. Защото макар задницата леко да се завърта при отнемане на газта в завой, после ESP уверено стабилизира автомобила – по-късно и по-плавно, отколкото при предшественика. Тъй че Ceed не се скъпи да предлага удоволствие от шофирането, а също и по отношение на оборудването и асистентите, като през нощта, подобно на Golf, осветява пътя със серийни LED фарове (при Astra: 1450 евро). И във функционално отношение корейският модел не показва слабости. Например един подвижен под подравнява големия багажник или пък отваря място в долната му част.
При движение с пълен товар дразни единствено недостатъчният комфорт на окачването. Още с един човек на борда Ceed се движи малко неспокойно и с леко тропане, а с пълен екипаж тази тенденция нараства значително. Тук откриваме простор за подобрения – също както и по отношение на нервиращото скърцане откъм задния капак върху отсечки с дупки или кръпки по настилката. Това обаче почти не се отразява върху доброто представяне на Kia, която с оглед на оборудването е с около 8000 евро по-евтина от Opel и VW. Този модел със сигурност ще си проправи път в компактния клас, още повече че седемте години гаранция улесняват и продажбата на старо.
Opel Astra: всичко е нормално
Astra е един приятен за шофиране компактен автомобил – и това е добре известно. Обстоятелството, че моделът превъзхожда конкурентите си с няколко сантиметра дължина, се отразява добре на вътрешния простор и му носи най-добри стойности при стандартното място за седене. Тези числа показват колко място остава за бедрата на пътуващите отзад между облегалките на задните и предните седалки. Тук Opel предлага с до четири сантиметра повече от конкурентите си с което се квалифицира безусловно като четириместен автомобил и за по-височки пътници. И понеже централният тунел при Astra е значително по-нисък, тя би била най-добра и за петима души, но при малко повече пространство между задните врати.
Радващ тук е комфортът на седене – с добре контурираните тапицерии отзад и AGR седалките на първия ред (лявата е серийна, за дясната се доплащат 295 евро) с изтегляща се опора за бедрата. Въпреки първоначалното впечатление за твърда тапицерия още при първото дълго пътуване те се изявяват като място за отмора. Не толкова добре е решена темата с багажника – обемът му е най-малкият в този тест, а багажът трябва да се повдига над праг, който е с около осем сантиметра по-висок, отколкото при конкурентите. Товарният под обаче е доста по-нисък, което напряга мускулите и при разтоварването. Хубавото е, че срещу 240 евро задната облегалка може да се сгъва на три части – нещо, което скиорите сигурно ще оценят високо.
Време е да стартираме. При потегляне 1,4-литровият турбомотор със 150 к.с. изисква малко повече усет с педалите за газта и съединителя в сравнение с конкурентите, независимо че те също страдат от слабост при потегляне. После четирицилиндровият двигател бодро набира обороти и постига напълно задоволителни динамични показатели. При високо скорост неговата песен е изцяло заглушена от шума на колелата и учудващо силните аеродинамични шумове. За да достигнете разход около десет литра, трябва да карате извънредно динамично, иначе средно в теста на бензиновия мотор с директно впръскване му стигаха 7,4 литра, отработилите газове от които, както и при Kia, се пречистват и от филтър за частици. Така трябва да бъде.
Окачването е настроено хармонично, с тенденция към стегнато. Това ще ви допадне на гладък асфалт, но на лош път Astra вози с тласъци и осезаемо тропане откъм калниците. За компенсация моделът полага успешни усилия в завоите – тук той охотно се подчинява на лекия волан и лежи на пътя с будеща доверие стабилност.
В добавка към всичко това изработката е от прилична до много добра, единствено бихме си пожелали по-големи уреди с по-ясна графика, както и освежено управление на мултимедийната система. Както каза посланикът на марката Opel Юрген Клоп, когато стана треньор на Ливърпул, „I’m the normal one“ – аз съм обикновен човек. Това подхожда и на Astra, при която не се очертават нито много силни, нито много слаби страни.
VW Golf: познатата класа
С такива качества тя не може да се доближи до Golf; същото важи и за новия Ceed. Защото – въпреки че поради липса на филтър за частици и сертифициране по Euro 6d-Temp (ще го получи след известно време) моделът на VW няма съвсем сигурно бъдеще в тази си версия, поради което губи точки в оценките за отработили газове и шансове за продажба на старо – тук и сега той продължава да е извънредно костелив орех за всички конкуренти.
Оптимизиран с адаптивни амортисьори (1045 евро), висококачествено обзаведеният във версията Highline автомобил се плъзга меко в режима Comfort над дупките, вълните и напречните фуги на пътя, при което окачването му е с по-дълъг ход, отколкото при конкурентите. Но пък в режима Sport той се държи стегнато, с ориентираност към високи резултати, и измервателната електроника отчита също толкова добри времена като при пъргавата като невестулка Astra.
В завоите Golf занася най-слабо с предния си мост, във волана му се усеща тъкмо онази тежест, която го прави да изглежда особено надежден и солиден, и отново блести с най-добра изработка и висока функционалност. Тя се проявава например в рафта над багажника, който по желание може съвсем практично да бъде прибран под подвижния под и да не отнема място. Със своя разход от 7,1 л/100 км 1,5-литровият TSI мотор – сигурно и благодарение на изключването на цилиндри – е най-икономичният, без заради това да губи от темперамента си. А по отношение на равномерния ход и шумоизолацията моделът от Волфсбург превъзхожда конкурентите си тъкмо с онзи малък квант, който може би не се възприема пряко, но при смяна на автомобила предизвиква увеличено задоволство.
В областта на управлението на мултимедийните функции и навигацията Golf е загубил нещо от простотата на предишните времена – един въртящ се регулатор за силата на звука близо до монитора би бил добро решение, а появата на полета за превключване, когато доближите ръка до екрана, невинаги е желателна. Но в крайна сметка Golf е най-цялостния от трите автомобила. Стига да можете и да искате да си го позволите.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт