Луксозната лимузина, очертавала границите на възможното в автомобилостроенето
Хю Хефнър е изобретил мъжкото списание Playboy, пожънало успехи по целия свят с еротични фотографии, разкази и интервюта. Той обичал красивите жени и скъпите автомобили. През 1967 г. си купил един 600, който днес пак блести като нов.
Осемцилиндровият мотор тихо шумоли отпред. В продължение на секунда-две бетонните плочи леко потъват с глух пукот, нагазени от дебелите протектори на гумите Avon на големия, тежък автомобил. Дискретно скрит зад тонираните в зелено стъкла, на задната седалка разпознаваме силуета на мъж, който носи бяла капитанска фуражка и държи в ръцете си списание. Шофьорът спира и отваря лявата задна врата. Тя се затваря сама с плътен звук, след като мъжът с бялата фуражка и червения копринен халат вече е слязъл. Тайнствената личност остава някак разфокусирана и прилича на образ от сънищата.
Духът на Хеф обгръща 600
Фигурата бавно обикаля около черния Mercedes 600 Pullman, като често спира, повдига глава и гледа внимателно автомобила, чийто хром и лак блестят като нови. Отдалеч жестовете на мъжа изглеждат като проява на уважение, след малко вратата се отваря отново. Той се качва и още преди 600 да потегли, очертанията на мъжа изчезват напълно и зад зеленото стъкло се вижда само червена кожа. Може да е бил Хю Хефнър, основател, главен редактор и издател на Playboy, наричан от всички просто Хеф. Но той почина на 91 години на 27 септември 2017 г. и не би могъл да види отново своя Pullman, който купил през 1967 г. като почти нов автомобил втора ръка, в сегашното безупречно състояние, постигнато след 4000 работни часа перфектна реставрация във фирмата Kienle.
Хефнър носеше по цял ден бродиран копринен халат, а на главата си – капитанска фуражка. Нали знаете, богатите американци си изграждат странни привички. Това беше неговият фирмен знак, често допълван от лулата Dunhill в ръката – при все че смяташе себе си за плах интелектуалец, увлечен по литературата, изкуството и архитектурата, но и привличан от чара на красивите жени. Все пак, както знаем, Playboy никога не е бил смятан за неприлична секс книжка, а за списание с литературна тежест и разкази от прочути автори, като Ърнест Хемингуей, Норман Мейлър или Труман Капоти. За повечето читатели те, както и легендарните свръхдълги интервюта, са били главната причина да купуват списанието – а не например момичето на месеца от разгъващата се снимка в средата на всеки брой.
Всъщност отзад не седи никой – а и шофьорът от Kienle настоява, че никой не е седял там и не е слизал. Mercedes 600 Pullman продължава да стои върху сивите бетонни плочи пред голямото външно стълбище, само се е преместил с няколко автомобилни дължини по-нататък. Той очаква аплодисменти – понеже отново е така красив, както през април 1967 г., когато е бил транспортиран до Щатите. Не, той дори е станал по-привлекателен, тъй като новият му собственик е наредил да заменят ококорените кръгли фарове „Sealed Beam”, напомнящи за американските версии на „пагодата”, с европейски светлинни блокове с цели стъкла и да махнат недодяланите странични мигачи от калниците.
Совалка за „зайчета” и плеймейтки
Сега автомобилът е с оранжеви мигачи, късни декоративни пръстени на колелата с дванайсет вместо осем отвора и с оригиналния си калифорнийски номер ZIF 500. Но пък е останал със старите огледала от първата серия. Шест години легендарният луксозен лайнер за 64 680 марки със седем места и рекордното за времето си междуосие от 3,90 м е служил като V.I.P. совалка за „зайчетата” и старлетките около прочутата Playboy Mansion, неоготическата приказна вила с изкусно изграден парк и пещера в Холби Хилс, Лос Анджелис. Бездруго червеният килим отива повече на черния 600 от сивия бетон – не само заради плеймейтките с дълбоки деколтета на роклите и високи токове на обувките. Все пак, когато през 1963 г. е представен на автосалона във Франкфурт, Mercedes W 100, както е заводското му название, със своя 6,3-литров V8 мотор (модел M 100) с 250 к.с. е олицетворение на възможностите на тогавашната техника. Официално наречен в ценовата листа „Големия Mercedes“, осемцилиндровият модел с четиристепенна автоматична трансмисия и самоблокиращ диференциал и в „късата” си версия с нормално междуосие от 3,20 м се е възползвал от всички постижения на увенчаното с трилъчна звезда инженерно изкуство. За съжаление, това е било оценено подобаващо от само 2677 купувачи.
За уникалния комфорт на возене се грижи пневматичното окачване, което е захранвано от задвижван от мотора компресор и същевременно служи за регулиране на нивото. Сложно проектирана хидравлична система за комфорт лъкатуши с фините си разклонения в лабиринт от тръбопроводи и управляващи клапани през целия автомобил. Бърза като вятър, тя отваря и затваря прозорците, разделителното стъкло в кабината и предлагания по желание люк на покрива, вдига при натискане на бутон капака на багажника и засмукващо прибира вратите към ключалките. Разбира се, с централно заключване. Дори регулирането на седалките става като с магическа ръка.
Като изключим пневматичното окачване, на което още през 1961 г. е можел да се наслаждава Mercedes 300 SE от фамилията на „голямата перка”, ходовата част е типичната за марката – с двойки напречни носачи отпред и едношарнирен люлеещ се мост с реактивни щанги отзад. Спирачната уредба с дискове на четирите колела е съобразена с високото тегло и при спиране всеки от предните дискове бива захапван от два спирачни апарата, а сервоагрегатът е подпомаган допълнително със сгъстен въздух от компресора. Хубаво е да се знае, че от 600 Pullman са произведени само 487 броя и да го шофирам, беше моя отдавна лелеяна мечта.
В отговор на желанието ми шофьорът от Kienle известено време гледа напрегнато някъде встрани, после вдига за кратко двете си ръце: десет. Значи, мога да карам десет минути, сам, като обиколя квартала по няколко улици. Осемцилиндровият агрегат шепне на празен ход. При включване на степен 4 (потеглянето обикновено става на втора предавка), ръчната спирачка се освобождава автоматично – това също бива изпълнено дискретно от хидравличната система за комфорт. И от перспективата на шофьора W 100 е един величествен автомобил; в края на дългия преден капак, малко преди хоризонта, се е възцарила „щастливата звезда на всички пътища”, както гласи някогашният слоган на Mercedes. Въпреки размерите си 600 се шофира лесно, само при завиване на кръстовище се налага да се изнасяте малко повече. След само няколко минути за привикване вече е истинско удоволствие да въртите с многозначително достолепие тънкия бял волан. Погледът към красивите, вградени в таблото от благородна дървесина контролни уреди ви кара да се усмихвате, сякаш по силата на някакво вълшебство. При шофиране в града е трудно да надвишите 2000 об./мин – четиристепенният автоматик без преобразувател превключва почти незабележимо, понеже няма големи скокове при оборотите.
Силни осемцилиндрови интонации
Модерният за времето си осемцилиндров мотор с по един разпределителен вал на цилиндров ред и механична инжекционна система с впръскване във всмукателните тръби достига почти 500 Нм при само 2800 об./мин. Върху тази вълна от въртящ момент чудесно можете да плувате над пътя. Не е учудващо, че неуморителното шофиране е една от коронните дисциплини на 600. Онези, на които това им харесва, му се отдават без остатък. Но в Pullman самотният водач се усеща като изгубен; „късият”, както познавачите с известна липса на респект наричат нормалния 600, е по-приемлив като автомобил за шофиране. Той може да бъде управляван в почти спортен маниер – като една удължена „пагода”. Отгоре на това е и по-красив, понеже властният стречефект на седемместния вариант се противопоставя с някаква съмнителна авторитарност на изискано елегантната линия на Пол Брак.
Но властта, парите и суетата обитават задните места, докато зад волана с цвят на слонова кост дори и в Pullman можете да изпитате нещо като удоволствие от шофирането. Вече съм обиколил квартала и съм просрочил отпуснатите минути, но просто съм длъжен да направя една малка отбивка в посока Хеминген по долината на Глемс. За да може Pullman поне за малко да оживее, а не само да плува над пътя. Силният глас на охотно набиращия обороти V8 се чува добре над 3000 об./мин, а сред хълмистия пейзаж край Щутгарт бързо установявам, че дългият луксозен лайнер е годен не само за представително праволинейно шофиране по магистралите на Лос Анджелис.
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Маркус Болзингер
ЕДНА АМЕРИКАНСКА МЕЧТА
Хю Хефнър и списание Playboy
Всичко започнало през 1953 г. с 1000 долара, които 27-годишният тогава дипломиран психолог от Чикаго взел назаем от майка си, за да осъществи мечтата на своя живот. Хефнър имал идеята за списание, съчетаващо лайфстайл с еротика. Подзаглавието гласи „Entertainment for Men“ („Забавление за мъже”), а логото е стилизирана глава на заек с папионка. Още първият брой с Мерилин Монро се радва на сензационни продажби. Списанието уцелва точно настроенията и духа на епохата, превръща се в гигантски успех и става образец за цял жанр. През 60-те и 70-те години Playboy изживява разцвет с тираж пет милиона и обем до 300 страници. През 1989 г. Хефнър се жени за по-младата с 36 години „плеймейтка на годината” Кимбърли Конрад. Днес синът му Марстън ръководи Playboy Enterprises Inc., която освен Bunny клубовете лицензира 30 издания на Playboy по целия свят. Хеф, както самият той нарича себе си, е бил фен на Mercedes – притежавал е един 300 SL Roadster и още два 600.