Тиха революция! Mitsubishi пуска на пазара модела i-MiEV - първия електрически автомобил, произвеждан в голяма серия. Година преди европейския му старт auto motor und sport вече изпробва задвижвания с батерии малчуган.
Едно е ясно – ако този автомобил се превърне в успех, това няма да се дължи на неговото име. Mitsubishi съумява да разработи модел, който не отделя никакви газове, и как го нарича? i-MiEV. За европейското ухо съкращението от Mitsubishi innovative Electric Vehicle носи чара и аромата на току-що събут чорап.
Според Mitsubishi дългото 3,40 метра яйцевидно превозно средство е не какво да е, а първият електрически автомобил, усъвършенстван до степен да бъде пуснат на пазара в голяма серия. Докато други фирми все още са на етап изследвания или полеви изпитания на прототипи, четириместният модел от юни вече се продава в Япония, а от догодина ще се доставя и в Европа. До началото на 2010 г. се планира да бъдат произведени 1400 екземпляра, а до 2013 г. тиражът трябва да нарасне до 30 000 автомобила годишно.
Изненадаааа!
auto motor und sport бе първото списание, което успя да изпробва един предсериен екземпляр с десен волан. Още в началото можем да кажем: първичният страх на много автомобилни фенове, че удоволствието от шофирането и електрическото задвижване си подхождат като бирен фестивал и чай от коприва, се оказа необоснован. Все пак възприятията са доста необичайни – понеже електромоторите още при старта отдават пълния си въртящ момент и не губят време в паузи за превключване, със своите 180 Нм, скрити в задната част, джуджето с лекота изскача напред при зелен сигнал на светофара. Не го спира и свръхтеглото от почти 200 килограма в сравнение с предлагания в Япония бензинов събрат i, от който е наследил каросерията и базовата конструкция.
Едва при по-високи скорости синхронният електромотор с водно охлаждане започва да чувства тежестта на 1100-килограмовия автомобил, както показва измерването на спринта от място до 100 км/ч, отнемащ 16,2 секунди. Отсъствието на двигател с вътрешно горене променя и слуховите усещания на водача. Никога досега не сме възприемали толкова интензивно различните настилки по улиците на Щутгарт в широкия диапазон между трополенето по едрия паваж и подобното на медитация плуване над току-що асфалтираните участъци.
Ням филм
Градът обаче също тепърва ще трябва да свиква с автомобилите, които се носят по асфалта с едва доловим шепот. Не само колоездачите се стряскат, когато бъдат изпреварени изневиделица, без да са чули нищо. Извънредно учуден е и един пешеходец, заради когото спираме внезапно, понеже се кани да се хвърли пред колелата ни: „Изобщо не ви чух. Да не карате на ток?”. Както много други срещи, и тази завършва с разяснителна беседа за мощността (47 кВт), капацитета на батериите (16 кВтч) и автономния пробег (до 120 километра). В края на такива разговори най-често се изказва убеждението, че това е достатъчно за повечето всекидневни нужди.
Далеч не толкова уверена в бъдещето се оказва мрежата от станции за зареждане с електроенергия в Щутгарт. От общо шест обществени колонки за зареждане първата е закрита от паркиран автомобил, докато втората изисква специален щекер. Тогава решаваме да се справим сами, прекратяваме търсенето и зареждаме в нашия подземен гараж. Ако обаче някой закъса на пътя, няма как дори да притича с тубата до най-близката бензиностанция. В ерата на батериите точното планиране на маршрута се превръща в най-важно задължение за водача.
С последни сили
За да се удължи пробегът, i-MiEV разполага с допълнителен Eco режим, при който имате на разположение само 18 киловата мощност. Звучи доста малко, но това е мощността на старите „Костенурки” с разделено задно стъкло от 50-те години и в днешния гъст градски трафик тя най-често се оказва достатъчна. За допълнителни километри се погрижва и самият двигател, като при движение по инерция и спиране се превръща в генератор и зарежда акумулатора.
След една екскурзия извън града и общо изминати 110 километра поместените под седалките 22 литиево-йонни модула за първи път са напълно разредени. Влачейки се с най-ниската възможна скорост, нашият електромобил изминава последните метри до контакта, към който се налага да остане привързан с медна юзда в продължение на седем часа. Вярно е, че от източник на трифазен ток би могъл да запълни 80 процента от капацитета на акумулаторите само за 30 минути, но строителството на такива станции за бързо зареждане едва сега започва.
Работлива пчеличка
Разполагането на акумулаторните батерии в пода на каросерията не само спестява място, но и смекчава коварните изненади, поднасяни от моделите със заден двигател. Въпреки това автомобилчето с невинно бебешко лице не може да се въздържи от поднасяне в остри завои на мокър път. Поради тази причина през месеците, оставащи до европейската премиера, в автомобила предстои да бъде интегрирана и ESP.
С лекия ход на кормилната уредба и свръхмалкия диаметър на завиване четириместният дребосък при всички случаи се чувства по-добре в центъра на града, отколкото на шосета с много завои. И въпреки че е с цели 40 сантиметра по-къс от VW Fox, успява да подслони съвсем нормално четирима пълнолетни пътници. Само дето скръбната пустиня от твърда пластмаса в интериора в съчетание с възможно най-евтините седалки в никакъв случай не подобава на един модел, който бележи началото на нова епоха в автомобилната история; същото може да се каже и за високочестотното бръмчене над 80 км/ч. Освен това ни учудват и леките сътресения откъм задвижването, тъй като електромоторите всъщност работят без вибрации.
От другата страна
Това обаче едва ли интересува възрастната двойка на паркинга пред евтиния магазин, където сме спрели за първи път след паузата за зареждане. Както подобава на истински германци, събеседниците ни бързо минават на темата за финансовия аспект на притежаването на електрически автомобил. „А колко казахте, че струва?” Отговорът, че цените за Германия още не са уточнени, но в Япония го продават за около 34 000 евро, кара чертите на лицата им да се променят. Вече няма смисъл да споменаваме ниските разходи за ток от малко над три евро на 100 километра. Без програма за стимулиране като в Япония, където около една трета от цената се възстановява от държавата, двамата смятат засега да продължат да се возят на бензинов автомобил.
Вероятно в Mitsubishi ще преглътнат лесно подобни реакции, тъй като техните отдели за продажби не могат да се отърват от заявки. Преди всичко корпоративни клиенти от средите на производителите на алтернативна енергия и от електрическите концерни са се втурнали още отсега към пионера на електрозадвижването. Поради това за частни лица отначало ще бъде трудно да придобият някой екземпляр. Добре че търсенето не се подклажда и от някое добре измислено име.
Текст: Дирк Гулде
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Технически данни
Mitsubishi i-MiEV | |
---|---|
Работен обем | --- |
Мощност | 47 кВт |
Максимален въртящ момент |
--- |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
16,2 с |
Спирачен път при 100 км/ч |
42 м |
Максимална скорост | 130 км/ч |
Среден разход на гориво в теста |
--- |
Базова цена | 34 000 евро |
Елко
Дайте го насам! Мразя автомобилни техници, масла, антифризи, чукчета и наковални и нагли бензинаджии! Искам да си мушкам щепсела в контакта на гаража и на паркинга на фирмата! Все пак автомобила е средство за придвижване и този отлично задоволява тази необходимост.
Кирил
(47 кВт) е около 60 коня 16 сек. са прилично постижение. Цената на автомобила е твърде висока според мен. В САЩ цената ще е около 50 000 долара. За толкова пари ще си вземеш дизел от компакния или средния клас, технологията на ел. автомобилите ще се разработва едва сега и като всяка нова технология се очаква издръжливостта да не е от високите нива. Старите разработвани в продължение на десетилетия дизел все още дава най-доброто съотношение на цена качество.
Сандо
16.2 сек. от 0 до 100 . . . това си е като средновековно мъчение!