Те бяха последните мохикани от една отмираща раса. Дивият им нрав и жаждата им за свобода бяха красноречиво изписани на лицата им. Днес те са живи легенди - Shelby Mustang GT 500 и Dodge Challenger R/T.
Претендентът излезе на хиподрума късно, дори прекалено късно. Едва през 1970 г., пет години и половина, след като Ford беше пуснал в галоп невероятно успешния Mustang, хората от Dodge представиха свой „пони кар”, наречен не без гордост Challenger (отправящ предизвикателство, претендент). Наред с Mustang, който беше дал името на целия нов клас компактни американски спортни купета, Challenger трябваше да се състезава и с още четирима утвърдени противници: Plymouth Barracuda (дебютирал през 1964), Chevrolet Camaro и Pontiac Firebird (1967), както и с AMC Javelin (1968). Въпреки силната конкуренция още в годината на премиерата от Dodge успяха да продадат 88 032 броя от Challenger.
Романтично начало
За този успех подразделението на Chrysler трябваше да благодари и на Джеймс Ковалски, героя от класическото „роуд муви” Vanishing Point („Внезапно изчезване”), изигран от Бари Нюман. Зад волана на един Dodge Challenger той профучава за 15 часа от Денвър до Западното крайбрежие, като разказва играта на доста полицейски автомобили и мотоциклети. И не само на тях. Като обвита в прах финална сцена на самоосъзнаването на „пони кар” поколението в паметта остана преди всичко състезанието с един Jaguar E-Type Roadster, зад волана на който седеше охранен пилот аматьор с червен шлем. Мощният бял Challenger на Ковалски изблъска елегантния Jaguar от пътя и го принуди да се хвърли в една река. Посланието беше ясно – така постъпваме днес с британските спортни автомобили и техните арогантни собственици.
Този най-млад и същевременно последен представител на породата семейно спортно купе нямаше никакво намерение да демонстрира сдържаност. С агресивно оформената си предна част моделът на Dodge беше недвусмислено ориентиран към Tyrannosaurus Rex на тогавашните спортни автомобили, в сравнение с който един Corvette изглеждаше като гущерче - Shelby Mustang GT 500. Седем литра (428 кубически инча) работен обем, 360 к.с. по SAE, дължина близо пет метра и тегло 1750 килограма. Общ визуален белег за водача на глутницата и напористия претендент е обрамчената с хром предна част, която, строго погледнато, се състои само от една грамадна паст, гълтаща непрекъснато въздух, а от време на време и по някой Jaguar E-Type. Естествено в спортната версия R/T на Challenger приглушено боботи още една обща техническа особеност – потентният 6,3-литров (383 куб. инча) V8 под дългия преден капак с респектираща мощност от 335 к.с. по SAE.
Пак ще се срещнем
Днес двамата съперници се срещат в бизнесзоната на летището Карслсруе/Баден-Баден – както винаги, преизпълнени с конски сили и самочувствие. Защото сега те вече са търсени класически модели и в Европа, където се продават на цени между 50 000 и 100 000 евро. Купувачът на такова разкошно купе обаче трябва да свикне с мисълта, че на пътя ще привлича погледите поне колкото блондинка с ултракъса пола в бяло Porsche Turbo Cabriolet.
Докато пътуваме към мястото на снимките през градчетата и селата в долината на Рейн, Южен Баден, движещият се отпред Mustang отначало се превръща в център на всеобщо внимание. Хората в една кафе-сладкарница скачат от столовете, за да изпратят с поглед глухо тътнещия шосеен мираж. Отначало посетителите изобщо не забелязват, че след него идва не по-малко впечатляващият Challenger, и се отпускат на алуминиевите си столове. Толкова по-богати на жестове са реакциите им, когато край тях преминава синият като слива Dodge – гледай, гледай, още един!
Има три неща, които карат тези мачо автомобили да изглеждат толкова симпатични на пътя: първо, великолепното състояние в оригинален вид със скромни като формат гуми и изобилна хромова украса; второ, не твърде крещящите, но наситени цветове от серийната гама (при Dodge - Crazy Purple Metallic, а при Shelby - Gulfstream Aqua Metallic) и, на трето място, великолепно игривата покана за състезание, излъчвана от двата магистрални болида. Този призив е изразен чрез спортните ключалки на предния капак, чрез задния спойлер – интегриран в каросерията или издигащ се над нея като крило – чрез четириъгълните крайни тръби на ауспуха и неизбежните отвори за въздух върху торпедото. И всички тези детайли са част от оригиналното оборудване.
Смело напред
Дали усещането при шофиране на толкова мощен „пони кар” е също толкова брутално, колкото външния му вид? Да започнем с Dodge Challenger в необичайния R/T SE вариант. R/T означава Road and Track – т.е. купето би трябвало да е подходящо както за шосе, така и за писта. SE означава Special Edition и в допълнение към R/T пакета с по-твърда ходова част и V8 мотор с повишена компресия включва и винилов покрив с малък заден прозорец, кожени седалки и декоративна конзола на тавана с предупредителни светлини за горивото, предпазните колани и вратите.
Сега те са затворени. Моторът вече тътне нетърпеливо и придава Good Vibrations на каросерията и седящия в пилотското кресло с мека, но тънка тапицерия водач. Тънкият като пръст венец на волана стърчи сравнително доста навътре в интериора – също както и черните меки обезопасителни облицовки на арматурното табло, под които надничат четири големи циферблата, вградени в пластмасовия панел с дървесни шарки. Най-вдясно е часовникът, чиито по-големи цифри не показват дванайсетте часа, а 60 секунди или минути, за да можете с един поглед да следите ускорението – 100 км/ч от място би трябвало да се достигат за седем секунди, а четвърт миля да се измине за около петнайсет.
В Challenger водачът седи точно като филмовия Ковалски – доста изправен и близо до волана, за да може лесно да натиска съединителя докрай и да дърпа енергично назад пистолетната дръжка на късия скоростен лост. Също като Ковалски. Съединителят зацепва много късно, но затова пък отведнъж, тъй че добре е преди това да поддържате в настроение V8 мотора с малко газ – все пак той трябва да приведе в движение 1615 килограма.
През първите километри целта ни е да свикнем с индиректната, оказваща малко съпротивление кормилна уредба, както и с донякъде непокорно превключващата четиристепенна трансмисия. Макар и с мощна захапка, двигателят се нуждае от високи обороти, залавя се за работа едва от 2500 нагоре, а след 3500 в минута надава стръвен и тържествуващ рев. Когато с помощта на скоростния лост поддържате оборотите в този диапазон, давате смело газ и отпред се разнесе заплашителният глас на машината, автомобилът дръпва енергично дори според днешните мащаби. Противно на някои очаквания, Challenger може и да спира съвсем добре. Не обича само преодоляването на остри завои с голяма скорост. За да влезе в тях, тежкото купе трябва да бъде принудено посредством мекия като масло и създаващ съвсем слабо усещане за контрол волан. Сигурно затова филмовият герой Ковалски караше със своя Challenger почти само направо, до самия горчив край.
Спортни корени
Mustang GT 500 също е свързван постоянно с един герой – при това реален и дори още жив: Карол Шелби. На 87-годишния днес ветеран принадлежи голямата заслуга, че основаният от него през 1962 г. състезателен отбор Shelby American за първи път измества от стълбицата на победителите елитните европейски марки като Aston Martin, Ferrari, Jaguar и Porsche. Съвсем между другото неговият Mustang GT 350, както и AC Cobra – роудстър и купе с V8 от Ford, торпилират и родната американска конкуренция. Представеният през 1963 г. нов Corvette започва да губи състезание след състезание. Към най-големите международни успехи на Шелби принадлежат спечелването на световното първенство в клас GT през 1965 г. и тройната победа в „24-те часа на Льо Ман” през 1966 г. с Ford GT 40, в чието разработване и спортни прояви Shelby American взема решаващо участие.
Част от натрупания в състезанията опит е вложен и в GT 500 от 1969 г., последният и може би най-екстремен модел на Ford Mustang, изработван от Shelby. Предната част с острите като нож хромирани обрамчващи лайстни и интегрираните в нея големи фарове са най-важният белег на Shelby модел 69. Предните калници и капакът над двигателя с общо пет отвора за приток и отвеждане на въздух са оформени от пластмаса. Спирачките също получават въздух за охлаждане през „качулки” отстрани на каросерията. Алуминиевите джанти и двойката централни четвъртити тръби на ауспуха допълват ултраспортния облик на GT 500. Като втори вариант на задвижване в по-слабия, но оборудван по идентичен начин GT 350, работи двигател Windsor V8 с 5,8 литра работен обем и 290 к.с. по SAE.
Арматурното табло е същото като в серийния Mustang с изключение на двата допълнителни уреда на централната конзола, показващи налягането на маслото и силата на зареждания или консумиран ток. Рамата против преобръщане и закрепените за нея автоматични колани тип „тиранти” като че ли приканват към неудържимо натискане на газта: Дейтона, Сибринг, Силвърстоун, Льо Ман – пазете се, идваме!
Действително, шофирайки този Mustang, човек се нуждае от цялата широчина на платното, докато свикне с индиректната кормилна уредба, тежкия ход на съединителя и високо стърчащата пластмасова тапицерия на арматурното табло. После обаче започвате да се отнасяте с определено доверие към просто конструираната ходова част с твърд заден мост. С усилените си пружини и ресори, с регулиращите се амортисьори, както и с дисковите спирачки на предните колела тя се опитва да осигури ако не пълно усещане, то поне полъх от динамика на пътя.
От друга страна, седемлитровият V8 генерира, както може да се очаква, истински ураган от мощ. За машината, наречена Cobra Jet, се твърди, че мощността й достига 400 к.с. по SAE, но Ford и Shelby предпочитали да не се хвалят с нея, за да не привличат вниманието на застрахователи и други институции, развалящи доброто настроение. Защото Cobra Jet в действителност е едно нерегистрирано оръжие.
Особено в съчетание с механичната предавателна кутия, когато водачът слезе от трета на втора, моторът пришпори задния мост с 4000 об./мин, а при пълна газ осемте бутала работят в директна, стоманено твърда връзка с диференциала, освободената от страха порция адреналин идва тъкмо навреме - още малко и жребецът окончателно ще се изплъзне от всякакъв контрол!
Дългото торпедо на спортния Mustang леко се повдига, а подивялата машина започва да тегли наляво. Трябва да контрирате с волана, но не твърде много, да контролирате леките лъкатушения с две ръце и, разбира се – да превключите! С измерено време от 5,5 секунди за ускоряване до 60 мили в час (98 км/ч) през 1969 г. Shelby е бил един от най-бързо спринтиращите спортни автомобили в света.
Моделът е имал обаче малък „козметичен дефект” – по-евтиният конкурент от същото семейство, Ford Mustang Mach 428, бил не по-бавен от него, поради което Shelby скоро придобива репутация на булеварден спортист за пенсионери от Бевърли Хилс. Особено при пряко сравняване с по-ранния и по-лек GT 350 автомобилната преса дава отрицателни оценки за Shelby’69 въпреки по-зрелищната му външност. Така накрая Dodge Challenger все пак побеждава. В тази си форма той продължава да държи високо знамето на „пони кара” чак до 1974 г., докато Shelby преустановява производството на Mustang още през 1969 г.
Текст: Франц-Петер Худек
Снимки: Харди Мучлер