Малките зверове на VW, Ford и Mini премерват сили един срещу друг
Тази работа с максималното картинг усещане, разбира се, не бива да се взема съвсем насериозно. Когато в Mini изберете спортния режим, на дисплея се появява такова обещание – което, както знаем, не може да бъде изпълнено от нито един нормален пътнически автомобил. Все пак въпросът дали след значителното нарастване на размерите в сравнение с предишния модел Mini Cooper S е най-спортният автомобил от своя клас, заслужава внимателно проучване. Британецът ще трябва да докаже качествата си в съпоставка с Ford Fiesta ST и VW Polo GTI.
Един поглед към данните на четирицилиндровите турбомотори: със 192 к.с. Mini е с десет коня по-мощен от модела на Ford и е на едно ниво с Polo, който най-после отново се предлага с механична трансмисия. VW отдава с 20 Нм по-голям въртящ момент от Cooper S, но пък с 200 об./мин по-късно. Тъй че никой не е изненадан, когато при спринта и двата модела се катапултират почти еднакво бързо и поддържат това равенство до 180 км/ч. Дотогава малкият Ford вече е изостанал с три секунди – и тази разлика не е само от чисто академично значение. Както при всекидневно шофиране, така и на пистата неговият 1,6-литров мотор се усеща като по-слаб. Тъй че след първия кръг на теста Mini и VW са с еднаква преднина пред Ford.
Наистина, еластичността не влиза в общата оценка, но все пак човек усеща как се разгръща мощността на двигателите. И тук Ford Fiesta изостава на всяка от предавките. Polo използва малко по-големия си въртящ момент и изпреварва Mini Cooper S. Последният не успява да оползотвори своето преимущество при работния обем (2,0 срещу 1,8 л). Това опровергава популярното мнение, че нищо не може да замени кубатурата. Например по-ниското тегло на автомобила може доста да помогне при по-малък мотор – но пък тогава предимството би трябвало да е на страната на Ford, който отчита на кантара с около 50 кг по-малко от двамата си почти еднакво тежки конкуренти.
Още няколко думи по темата: и трите модела са прекалено тежки за малки автомобили. Ford поне е тръгнал по верния път, но въпреки това е с по-лошо съотношение мощност/тегло – просто заради по-малкото си конски сили. Неблагоприятно за ST е обстоятелството, че с 6,6 кг/к.с. автомобилът слиза малко под границата на четирите точки.
Това обаче не трябва да смущава феновете на ST. На път с много завои той просто няма равен. Максимално картинг усещане? Ако го има, то е тук – Fiesta може да се управлява чудесно с педала за газта. Колко силно ще се измести задницата при влизане в завоя, зависи от силата, с която сме променили натоварването, отнемайки газта. Преди ъгълът на напречно отклонение да излезе извън контрол, се намесва ESP или още по-добре водачът посредством прецизната кормилна уредба. Тук дори Mini не е равностоен съперник, да не говорим за VW Polo.
Mini Cooper S превключва в режим за дълъг път
В замяна на това и двата модела предлагат срещу доплащане адаптивна ходова част, с което потвърждават характера си на основен автомобил в семейството. Преди всичко Mini Cooper S удивлява с широкия диапазон, в който могат да се променят характеристиките на амортисьорите, и на дълги разстояния импонира с най-добър комфорт на возене. В това отношения той осезаемо превъзхожда Polo. Дори само възможността да разполагате с режим за дълъг път е истински плюс – още повече че той разводнява характера на Mini по-малко, отколкото порасналите размери на каросерията. Естествено, възможно е и обратното – едно натискане на бутона е достатъчно, за да усетите онова здраво стъпване на земята, с което е познато спортното Mini. Истинската твърдост обаче е налице във Ford Fiesta. Искате режим Sport? Имате го по всяко време, защото тук няма избор. Или го харесвате, или не – с наточения си характер ST предизвиква противоположни реакции. Подобни маниери, поне в наченки, отново могат да се открият и при Polo, след като неговият предшественик беше почти изгубил чертите си на GTI.
А Mini? От своя предшественик моделът е наследил една особеност – става неспокоен при спиране с висока скорост. Дали привържениците му държат точно на това? Едва ли. На състезателната писта посредством умело коригиране с волана автомобилът може да бъде задържан в рамките на трасето, но на аутобан, особено върху мокра настилка, предизвиква сърцебиене у водача. Понеже кормилната уредба реагира съвсем директно, опитите за корекции водят до движение на зигзаг.
При спирането с VW Polo GTI прави впечатление друга забележителна особеност. Когато спирате в диапазона на действие на ABS, което на пистата се случва практически преди всеки завой, Polo започва да се плъзга право напред. В такива случаи идеалната линия се нарушава и не може да се мисли за добри времена за обиколка. Затова трябва да промените стила си на шофиране – да натискате спирачката по-рано и по-меко и да оставате възможно най-близо под прага на задействане на ABS.
Ford Fiesta ST със 182 к.с.
Тази особеност може да доведе до неприятни ситуации и на обикновено шосе, когато спирате върху настилка с вълнообразни неравности. Тогава спирачните апарати отпускат захвата си и малкият VW спира зле.
Интересно е, че при 200 км/ч, за да спре напълно, VW Polo GTI се нуждае от над седем метра повече, отколкото Cooper S. Гумите Pirelli P Zero, с които е обут британецът, се вкопчват в асфалта най-добре при всички скорости – включително и при важните за оценката „от сто до нула”, измерени със загрети спирачки, което позволява да се направят изводи и за ситуацията на състезателна писта.
В крайна сметка тъкмо по изпълнения с остри завои Кратък курс на Хокенхайм спирачните дискове се натоварват най-много и трябва да отвеждат енергията от триенето под формата на топлина. С този стрес най-зле се справят стоперите на Ford Fiesta ST. Разликата в спирачния път между студена (36,7 м) и загрята (38 м) спирачна система тук е най-голяма – 1,3 метра. Временно класиране след спирачните тестове: Mini Cooper S е пред моделите на VW и Ford.
Fiesta би трябвало да си възвърне позициите при динамичните тестове – нали след обиколките по второстепенните шосета всички изпитатели бяха очаровани от чевръстата управляемост на ST. Но колкото радостно се впускаше малкият Ford във всевъзможни завои на пътя, толкова слабо се справяше със завиването между пилоните.
Тук поднасящата задна част носи по-скоро неспокойствие, отколкото приказни времена, а ST не успява да изпревари VW Polo GTI – да не говорим за Cooper S, който спокойно и бързо профучава през 18-метровите врати на слалома. В случая отново му помага спортната гумена смес на Pirelli P Zero и това му носи още една точка в повече по сметката в сравнителния тест.
Кратко пресмятане на разходите по пътя към Хокенхайм. При Ford Fiesta ST 182 к.с. се предлагат срещу 20 390 евро. Това прави съотношение цена/мощност от 111 евро на конска сила – докато при конкурентите нещата не изглеждат толкова благоприятни за потребителя. VW ви приканва да платите за всяка конска сила по 116 евро, е Mini – цели 124 евро. Разликата е доста голяма в монетарната действителност, но не и в системата за точково оценяване – затова скъпото Mini продължава да е начело.
Развръзка на пистата
Ще успее ли британецът да запази преднината си до финала? Нерядко се е случвало нещата да се преобърнат на Краткия курс, който има свои собствени закони. Понякога автомобилите, показали непокорство в слалома, се хвърлят извънредно мотивирано към завоите на Мотодрома, и обратното, виртуози на танца между пилоните се отклоняват от правия път заради упорито недозавиване.
След усърдието, с което Ford Fiesta се справяше със завоите на пътя, той би трябвало да се развилнее още по-неудържимо на Хокенхайм. Неговият четирицилиндров мотор с груб и силен рев печели най-високата оценка за акустика и изпълва догоре с емоции пътническата кабина. Както и на шосето, ST реагира чудесно при отнемане на газта, позволява да бъде позициониран прецизно във връхната точка на завоя – но след това му липсва мощност.
Измерванията в края на старт-финалната права отчитат това като разлика от два километра в час, с които Fiesta изостава от Polo GTI и Mini Cooper S. Това отначало изглежда малко, но и в други участъци на трасето пилотът има усещането, че с малко повече натискане на газта би могъл да бъде още по-бърз. Във всеки случай настроената за неутрално поведение ходова част би понесла и по-голяма мощност.
За разлика от Fiesta, VW Polo остава верен на своя стил с недозавиване, което обаче се контролира по-лесно, отколкото появяващия се при енергично спиране ABS феномен. На излизане от завоя системата за контрол на сцеплението, която не може да бъде изключена изцяло, се намесва продължително – чак докато колелата отново сочат право напред. Това създава впечатлението, че пътуване в някаква възпираща пенообразна среда. Един поглед към времето за обиколка обаче показва, че GTI е само с една десета от секундата по-бавен от ST. Очевидно електрониката на ESP работи с достатъчно усет.
Mini Cooper S с най-добро време
Да, субективното усещане може да лъже – доказва го и Cooper S. През цялото време ви се струва, че той разполага с повече тяга, отколкото сцепление, че недозавива най-силно и че няма никакви шансове срещу ST и GT. Но в действителност нещата стоят по точно обратния начин: Когато шофирате без излишна зрелищност – с дълги фази на движение по инерция до връхната точка на завоя и дозирано подаване на газ след нея – Mini с малка преднина отчита най-доброто време и по този начин циментира своята победа в този сравнителен тест. Трите точки преднина пред Polo се дължат и на по-доброто действие на спирачките.
По-изненадващо е, че Fiesta е на толкова солидна дистанция зад Mini. Тъкмо от нея като класически представител на малките зверове очаквахме доста повече.
Автор: Маркус Петерс
Снимки: Росен Гарголов