Два великолепни гран туризмо с шестцилиндрови мотори от славното време на 60-те
Автомобили като Aston Martin DB6 и Maserati Mistral са били създадени за хора, които искат да пътуват възможно най-бързо от Лондон до Париж или Милано. Двата гран туризмо умеят това и днес – и то по съвършен начин.
Първо, нека изясним едно световно разпространено заблуждение – Джеймс Бонд никога не е карал DB6. Класическият 007 автомобил е Aston Martin DB5, все още със загатнати перки отзад вместо с отрязаната задна част на наследника. Промяната идва през 1969 г., когато мимолетният изпълнител на Бонд – Джордж Лейзънби, се прехвърля „В служба на Нейно Величество” в стилизирания като масъл кар DBS, който по начало е бил предлаган успоредно с DB6. Така последният остава един ценен от познавачите, но погрешно възприеман от неспециалистите представител на династията DB. Но и вторият гран туризмо в днешната среща, Maserati Mistral, не е сред най-известните в рода си.
Отначало той носи скромното название Berlina Due Posti (седан с две врати). Името Mistral, както наричат един вятър, който духа главно в долината на Рона, е предложено от тогавашния вносител на Maserati във Франция полковник Джон Симон. По негово време Mistral е донякъде в сянката на осемцилиндровия Ghibli, увенчаващ гамата на Maserati от 1966 г., а по-късно среща начални трудности и при утвърждаването си като класически автомобил. Дълго време елегантният Mistral е подценяван и едва през последните години цените му започнаха да растат. При това той е както технически интересен, така и забележителен с външността си. Mistral е замислен като отговор на успешния Jaguar E-Type и подобно на него се отличава с по-скоро необичайна за времето форма с много нисък преден капак.
Изненадващо много място
За разлика от спортния Jaguar италианският модел разполага с изправено монтирани фарове, които, погледнати под известен ъгъл, му придават нещо от облика на Porsche 911. Необичайно за тогава решение, често копирано по-късно, е куполообразният капак на багажника, който служи и за заден прозорец. Под него се крие багажно отделение с доста респектиращи размери. Впрочем тази конструкция напомня, макар и далечно, за един от предшествениците на Aston Martin DB6, модела DB2/4 от 50-те години. Но Mistral впечатлява не само с товарния си капацитет, но и с мястото, което изненадващо щедро предоставя на своите пътници.
Aston Martin DB6 също се представя добре в това отношене. В сравнение с предшественика си DB5, който изобщо не е скроен за ниски хора, моделът е удължен още малко, а линията на покрива е повдигната с около четири сантиметра, тъй че тук мястото субективно се възприема като още по-обширно, отколкото в машината на Maserati. Обща и за двата автомобила е елегантната атмосфера в интериора с хром, фини кожи и по седем оформени с благородна функционалност аналогови уреда – при Maserati на Lucas, при Aston Martin на Smiths. С тях и с прегледно подредените органи за управление точките на контакт с потребителя в двата модела се открояват на фона на автомобилите от дигиталната ера не само естетически, но и със своята прегледност и функционалност.
Като цяло както италианският, така и английският автомобил се придържат силно към традицията, независимо че визуално я опаковат по различен начин. Например и двата модела се задвижват от шестцилиндрови редови мотори с голям работен обем – които, наистина, са по-малко престижни от осем- или дванайсетцилиндровите, но по принцип трудно може да бъдат надминати по отношение на равномерния, тих ход и разгръщането на мощността. А и като гледка те са цяла поема. И в двата случая става дума за изцяло алуминиеви агрегати със спортна конструкция и два горни разпределителни вала; двигателят на Maserati, който първоначално е наследник на мотора на болида от Формула 1 250 F, разполага дори с двойно запалване (с две свещи на цилиндър). В около една трета от всички произведени Maserati Mistral работи предлаганата по желание от 1966 г. четирилитрова версия на агрегата, останалите извличат 245 к.с. от 3,7 л работен обем. Само една дузина бройки от Mistral, всичките кабриолети са доставени с 3,5-литровия мотор с 235 к.с. на Maserati 3500 GT.
Интересно е, че Maserati Mistral се произвежда в два различни варианта на каросерията. До 1967 г. цялата външна обвивка е от алуминий, с течение на годините италианците преминават към стоманена ламарина. Оттогава само вратите и предният капак са от лека сплав. Липсват надеждни сведения относно произведените бройки от двата вида; изглежда обаче вероятно, че често описваните с апломб в обявите за продажба като „рядка алуминиева версия” Maserati Mistral в действителност са по-голямата част от всички продадени автомобили.
По-сигурно е, че при кабриоверсиите на Mistral, наричани Spyder, наистина става дума за редки екземпляри – от тях са изработени само малко повече от 120 броя. Не много по-различно изглежда положението при Aston Martin. И тук само около една осма от произведените количества, по-точно 177 броя, са доставени в откритата версия Volante и както и при Mistral, за този предлагащ наслада от свежия въздух вариант се налага да се броят над два пъти повече пари, отколкото за купето. По-различно стоят нещата при DB6 Vantage – версия с повишена на 325 к.с. мощност благодарение на използването на три двукамерни карбуратора Weber вместо трите еднокамерни SU. По правило тя почти не е по-скъпа от един нормален DB6, като причината е, че карбураторите Weber се смятат за особено чувствителни към настройките, докато стандартните DB6 имат репутацията на по-прости и по-надеждни в техническо отношение.
Превъзходни динамични характеристики
Пък и във всички случаи те не са някакви слабаци. Стандартният DB6 също изпълнява – напълно и изцяло – очакванията, които събужда дрезгавият глас на четирилитровия агрегат, въпреки че заводските данни от 60-те години са били леко оптимистични. Но със спринта от нула до сто за под седем секунди и максимална скорост над 230 км/ч DB6 няма от какво да се срамува и днес. Дългоходовият Mistral субективно не подхожда към въпроса с такъв бурен устрем, но обективно измерените динамични показатели на малко по-лекия италианец се движат на приблизително същото ниво.
Силните страни и на двата автомобила не са толкова в максималните динамични показатели, колкото в уверения маниер на разгръщане на мощността, съпроводен с ясно доловим, но в никакъв случай не и неприятен звуков фон. Това предопределя и двата модела като автомобили за бързи пътешествия от столица до столица или по добре асфалтирани, богати на завои провинциални шосета, на които ходовата им част с твърд заден мост се представя откъм най-добрата си страна. Ако не бяха дървените волани с тънък венец и прекрасната класическа атмосфера в интериора, едва ли би ни минала мисълта, че пътуваме с автомобили, оставили зад гърба си около половин век.
Естествено, спирачките (дискови отпред и отзад в двата модела) изискват известен усет и подходящо дозиран натиск, а кормилната уредба, поне в автомобили без предлагания по желание сервоусилвател, и в двата случаи се нуждае от решителна хватка. Но водачът бързо свиква с тези неща. Само при произвеждания от август 1969 г. Aston Martin DB6 Mk II, който се познава по малко по-широките колела и леко издадените калници, сервосистемата е била серийна.
Но със или без серво – най-пълна наслада и при двата автомобила доставя увереният стил на пътешестване, докато големите шестцилиндрови мотори галят слуха ви със саунда на 60-те години. Естествено, това удоволствие не е безплатно. И двата модела днес се продават срещу солидни шестцифрени суми в евро. В зависимост от каросерията, двигателя, състоянието и курса на паунда DB6 вече достига цени от милионен порядък. При по-редките Maserati Mistral ръстът на цените все още предстои. Въпреки това – нещо, което важи изрично и за двата автомобила – би било жалко да придобиете някой от тези прекрасни GT със спекулативна цел и през цялото време да го държите някъде заключен.
Заключение
Всъщност двата модела имат много общо. Това започва от внушителните и с вида си шестцилиндрови мотори и свършва с италианския дизайн, при който DB6 е издържан по-скоро в модернизиран стил на 50-те години, докато моделът на Maserati изглежда почти като дете на 70-те. Тъй че в крайна сметка е преди всичко въпрос на вкус на кой от двата ще отдадете предпочитане.
Текст: Клаус Финкенбург
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт