Новакът в малкия клас A1 Sportback предизвиква утвърдените модели на VW и Ford
Дали за много хора един добър малък автомобил не е достатъчен за почти всичко? Въз основа на своя опит отговаряме: Да! И за да потвърдим убеждението си за пореден път, поканихме отново на тест Ford Fiesta 1.0 EcoBoost и VW Polo 1.0 TSI. Съвсем нов участник е Audi A1 Sportback 30 TFSI.
Снощи колегата Себ отново се прехласваше от новия си автомобил, който струвал съвсем малко повече от тези трима мъници. Окей, без допълнителното оборудване и с икономичен дизел. Но пък чисто нов. И най-вече – VW Bus! Щурав свят, ще кажете. Но от друга страна, не всеки се нуждае от толкова много място, колкото семейство Ренц. За мнозина са достатъчни и малките автомобили, още повече, че в града те проявяват основното си предимство – тъкмо това, че са малки. А напоследък те се възползват и от много благини, които само допреди няколко години бяха запазени за по-големите и по-скъпи автомобили.
В края на деня, през който ще предприемем тестовото шофиране в планината Швабска Юра, сигурно пак ще стигнем дотам, откъдето започнахме – до убеждението че вероятно съвсем малко хора се нуждаят от по-голям автомобил, Затова, колеги, запалете вашите (еднолитрови бензинови турбо-) мотори!
VW Polo, цялостният
За повече драматизъм, естествено, няма да започнем по азбучен ред с новака от Audi. Нали искаме да прочетете цялата статия... Затова нека отначало си спестим големите изненади. Както всеки път, истинско удоволствие е да седнем на големите, изключително удобни седалки и да се настаним в модела на VW. Излишно е да споменаваме, че и на втория ред откриваме доста място за пълнолетни спътници, които разполагат с достатъчно пространство пред краката и над главите и седят върху комфортно оформени тапицерии.
Разбира се, нашият тестов автомобил – по начало доста добре оборудван във версията Highline – носи на борда си струващото 400 евро виртуално арматурно табло (Virtual Cockpit), което може да бъде конфигурирано в много отношения и подобно на монитора на навигационната система (1555 евро с Radio Composition Media) се отличава с ярък и качествен образ.
Класическа техническа екстра в тестовия автомобил е комбинирането на еднолитровия трицилиндров мотор (115 к.с.) с DSG трансмисия с два съединителя (1575 евро), което отново се превръща в извор на радост. Е да, при маневриране от време на време се получават кратки сътресения, но на пътя трансмисията сменя внимателно и точно седемте предавки, като в режим Sport действа още малко по-бързичко и подкрепя желанието (по-скоро на господата) за игра с ръчно превключване посредством планки на удобния за хващане волан. А самият той изпълнява мултифункционалните си задачи с помощта на радващо малобройни и добре разпределени бутони.
Така Polo се справя чудесно със задачите на всекидневието, още повече че малкият мотор ви позволява да почувствате осезаема тяга. Ако има някаква турбодупка, (да, имаме предвид тебе, А1, но за това по-късно), DSG я прикрива с многобройните си предавки и с енергично низходящо превключване, когато натиснете педала в края на населено място.
По доста стръмните понякога изкачвания в Швабска Юра Polo радостно реве на ниска предавка, устремен към слънчевото небе, а в завои прави точно онова, което сте очаквали, завъртайки лекия волан. Разбира се, при по-голямо натоварване внимателното ухо долавя гласа на трицилиндровата машина, но той не е неприятен.
С окачването Sport Select (440 евро) Polo вози съвсем прилично, в екстремни ситуации обаче задният мост става неспокоен и започва да отправя леки удари. Но както ни обещават, шосетата като цяло ще стават все по-добри, затова въпреки повишените аеродинамични шумове над 160 км/ч (има ги и при Ford и Audi) моделът на VW е много добре пригоден за дълги пътувания.
Подходяща добавка към всичко това е големият за автомобил от такъв формат багажник със своето интелигентно закрепващо се двойно дъно (като при Audi), както и достатъчният полезен товар. При спирането (най-добри стойности във всички дисциплини), функционалността и ергономията Polo също не допуска слабости.
Ford Fiesta, източникът на удоволствие
Това почти изцяло важи и за Fiesta. Вярно е, че при управлението на функциите с леко усложнени менюта и многобройни малки бутони на многофункционалния волан тя изисква известно привикване и крие някои от бутоните между седалките. Но всичко това вече е станало рутина за новия собственик на Fiesta още преди да отвори вратата в някое тясно място за паркиране и да избегне повредите благодарение на подвижната защитна планка (150 евро). Не, това не е еснафщина, а просто практичност.
При оползотворяването на пространството обаче Fiesta изостава от Polo. Ако често пътувате с четирима пълнолетни, на някои може би ще им е тясно. Но в замяна на това Ford омайва водача си със своя специфичен чар. Той се проявява още при първите завои чрез линейните настройки на кормилната уредба, изискващи приятно премерени усилия, но не и съвсем освободена от влиянията на задвижването.
Дългият скоростен лост се плъзга с удоволствие по пътечките си, а автомобилът се усеща като здрав и будещ доверие. Пъргаво и с лека стъпка Fiesta танцува по всякакви завои – просто хармонично и страстно, и върху все още замръзналия в сянката на големите планински дървета асфалт ви радва с най-добрата обратна информация от кормилната уредба. Сякаш по естествена вътрешна повеля тя влиза в ролята на чевръст цар на завоите и я изпълнява изключително убедително – до момента, в който ESP доста безцеремонно дръпне юздите.
Това попречва на Fiesta, която единствена разполага с асистент за спазване (сериен, но невинаги свободен от заблуждения като при Audi) и за смяна на лентата (по желание, както при VW), да постигне най-добри времена в динамичните тестове. Извън тези лабораторни условия обаче този факт с нищо не намалява насладата от шофирането, допълнително подсилвания от трицилиндровия EcoBoost под предния капак.
Той набира обороти с радост и с добри маниери, въпреки малкия си въртящ момент тегли с желание още от ниски режими и дори не показва слабост при твърде дългите най-високи предавки. Вярно е, че със среден разход в теста 6,9 л/100 км Fiesta си позволява една глътка повече от конкурентите, но това може да бъде извинено с оглед на нейните качества и на добрия като цяло комфорт. Наистина, предните седалки са малко по-малки, отколкото в моделите на VW и Audi, но затова пък наклонът на седалищната част може да се регулира. а окачването не само позволява добра динамика, но и вози меко и поема неравностите извънредно уравновесено.
Audi A1, иновативният
Стига сме ви държали в напрежение, нека се качим в новия А1. Уха, мислим си, най-после един малък модел, който, подобно на големите, позволява да отправите поглед над източения напред капак на мотора. И наистина, големият монитор плюс система MMI Navigation Plus (1495 евро), върху който можете да изписвате с пръст букви или да настройвате характеристиките на кормилната уредба и управлението на мотора (впрочем без осезаеми последствия), напомня за по-високи автомобилни класове.
Същото прави и изцяло дигиталният Virtual Cockpit, който в комбинация с по-добро радио, съвършена система за свързване на смартфон и кожен волан изисква доплащане от 990 евро. Много мило звучи и леко шепнещият женски клас, който преди да слезете, ви напомня да си вземете телефона от мястото за индуктивно зареждане. И с това списъкът от нови екстри в никакъв случай не се изчерпва.
Само S line интериорът на тестовия автомобил с удобните и предлагащи добра странична опора спортни седалки струва 1150 евро. Но ценовата листа все още показва празноти (например няма асистент за автомобил в слепия ъгъл, липсва и адаптивно окачване), а понякога принуждава клиента към скъпи допълнителни инвестиции: там няма просто фарове за мъгла, а само LED светлини с осветление за лошо време (980 евро). Трябва наистина да желаете силно да си позволите този А1, който се кипри с акценти като фино изпълнените въртящи се регулатори или светлинните ивици във вратите и около контролните уреди, но само незначително превъзхожда Polo като качество на изработка.
А дали А1 се шофира и функционира по-добре от модела на VW? Отговорът може би ще смути част от читателите, но няма как, той е: Не, не го прави. Интериорът и багажникът са значително по-малки, ниската задна седалка с изправена облегалка е без съмнение по-неудобна а мястото над главите отзад е по-малко. А поради по-малките странични прозорци усещането за простор и обзорът навън също са по-ограничени.
Въпреки идентичните измерени стойности за вътрешен шум на практика двигателят в Audi се възприема като по-шумен и дразнещ, отколкото в Polo. От ниските обороти нагоре – особено при изкачвания – малката машина попада в дълбока турбодупка, при чието преодоляване дългото предавателно отношение на трансмисията не е особено полезно.
Естествено, във всекидневното тези впечатления се изпаряват, понеже не сменяте постоянно един автомобил с друг както ние през този студен ден в планината. Там обаче на човек му е напълно безразлично, че малкото Audi изпълнява танца между пилоните в изпитанията за динамика на пътя така бързо и прецизно, както не могат и някои спортни автомобили.
Тази качества може да бъдат усетени и на пътища с много завои, но там настроената за извънредно лек ход кормилна уредба не дава почти никаква обратна информация, което може да е от голямо значение в някоя неприятна ситуация. В изживяването зад волана се примесва една синтетична нотка, която обаче не е следствие от прекалено амбициозен стремеж към комфорт. Чудесната динамика на пътя еднозначно е за сметка на комфорта на окачването, характеризиращ се с подскачащ заден мост и твърдо возене при ниска скорост.
Ясно е, че като най-нов автомобил А1 е начело при темите за свързаността и подпомагането на водача и така избягва евентуално поражение. Но той впечатлява повече с импозантния си графичен интерфейс, отколкото с базови достойнства, като използване на пространството и комфорт.
Текст: Михаел Харнишфегер
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт