В началото на XX век етиловият алкохол губи позиции като най-вероятна и смислена алтернатива на бензина в САЩ, въпреки намаляването на данъка, с който бива облаган още от времената на Гражданската война. Малко не му достига, за да бъде ръкоположен в основен и съвсем равнопоставен горивен източник за автомобилите заедно с бензина, като откритите големи находища на нефт в Тексас, Калифорния и Персия окончателно парафират смъртната присъда на евентуалния дубльор.
ЧАСТ ВТОРА
Поради създадените условия за свръхроизводство, цената на нефтените горива пада толкова ниско, че за финансово сравнение между бензина и спирта вече и дума не може да става. Дори пристрастията на видни личности към това чисто гориво не му помагат да оцелее. След Първата световна война обаче, която категорично демострира колко важна и незаменима роля ще играят автомобилите занапред, алкохолите отново получават своя шанс.
Редица учени в САЩ предсказват скорошното изчерпване на находищата на нефт в Америка и необходимостта от търсене на заместители. Отхвърленият десетина години преди тези събития алкохол пак е включен в дневения ред и според много специалисти именно той е очевидното решение на възникващите проблеми – най-малкото като добавка към бензина, която от една страна да замества част от него, а от друга да повишава октановото число на горивото. Новото разведряване на хоризонта пред алкохолното гориво обаче скоро е помрачено от поредните две форсмажорни събития - откриването на първите находища на нефт в Ирак и Венецуела и създаването на „вълшебната” присадка ТЕО (значими фактори в развитието на нефтената индустрия, за които сме ви разказвали подробно). По това време алкохолите нямат никаква конкуренция при спортните автомобили, но изпозваните при тях синтетични смеси, съдържащи етанол, метанол, бензол (който не е алкохол) и някои други добавки са скъпи корозивни горива, абсолютно непригодни за употреба в масовите автомобили.
И така - още от 20-те години на миналия век етиловият алкохол си остава запазен периметър единствено на пивоварните и производителите на спиртни напитки. Това статукво се запазва чак до първите петролни кризи през 70-те години, когато човечеството отново се сеща за метанола и етанола и отново има съживяване на използването им като компенсатори на недостига на петролни горива. Присъствието им на голямата сцена и този път е кратко, защото с отшумяването на кризите и падането на цените употребата им бързо се обезмисля. В същото време обаче те влизат в нова роля като източници за производство на високооктанови кислородсъдъжащи етери (МТБЕ и ЕТБЕ), заместващи ефективно забраненото по екологични причини още през 70-те години ТЕО - първоначално в САЩ, а после и в Европа, Япония и Австралия. През деветдесетте години обаче и тези съединения на свой ред са задраскани от списъците с разрешените субстанции и погледите на химиците отново се обръщат към алкохолите в чист вид. Проблемите с тяхната масова реализация обаче все още са твърде много – липсва каквато и да било изградена инфраструктура за пренасянето им, а станциите за зареждане все още са с незначителен брой в САЩ. Още по-незначителни са шансовете на алкохола в качеството му на гориво в Европа, която не разполага с достатъчно резерви в производството на алкохоли за горива поради липсата на обработваеми земи.
САЩ
Още през 1990 година „Актът за чистия въздух” налага прибавянето на определено количество кислородосъдържащи смеси в горивата, продавани на територията на САЩ. Това са т.н. “oxygenated” и “reformulated fuels” в които се съдържа алкохол в различни пропорции и количества. Правителството дори налага на някои държавните институции да използват смеси, съдържащи 85 и 95% етанол и наречени съответно Е85 и Е95. В края на 90-те години започва увеличеното производство на автомобили, оборудвани с адаптиращи се системи за захранване, а в началото на XXI век в САЩ нараства и броят на бензиностанците, оборудвани с колонки за Е85. Те обаче са коцентрирани преди всичко в щатите, произвеждащи етилов алкохол - т.е. предимно в централната част на страната, като нерядко тези бензиностанции не са разположени на повече от 80 км от дистилационните заводи. И при бензиностанциите, и в пригодените за работа с алкохол автомобили се прилагат редица технически и конструктивни промени поради агресивността на алкохолите към различни гумени съединения, полимери и стомана.
Както вече споменахме, използването на алкохолни горива в САЩ не се мотивира само от ефекта на заместване на скъпия петрол, а и от положителния екологичен ефект върху нарастващата замърсеност на редица градове. Вредните изпарения на алкохолите са с 15% по-малко от тези на бензина, в изгорелите газове се съдържат 40% по-малко СО, 20% по-малко NOX, а сулфатите са с цели 80% по-малко. Към тези предимства се прибавя и фактът, че производството на етанол е близително„CO2 неутрално” - т.е. отделеният от автомобилите въглероден двуокис се консумира при фотосинтезата на съответното количество биомаса, необходимо за произвоство на горивото.
Финасовият въпрос
Цената на алкохола е изключително зависима от мястото и начина, по който той се произвежда. Трябва да се има предвид, че алкохолите имат по-ниско енергийно съдържание в единица обем в сравнение с бензина и макар това да се компенсира в известна степен от възможността за увеличаване на компресията на двигателя, все пак автомобилът, работещ с такова гориво изразходва по-голямо количество от течността. Това важи в особено голяма степен за метанола, при който процентното съдържание на кислород е по-високо. В никъкъв случай обаче не трябва да се пренебрегва и важното обстоятелство, че макар и по-скъпо при пряко сравнение, производството на алкохол е значително по-независимо във финансов план от намесата на политическите фактори, която се наблюдава при петрола. Ако например към брутното салдо на нефтените горива се прибавят цените на войните, водени поради тях и неизбежно свързаната с военните действия загуба на неоценим човешки фактор, то аритметиката едва ли би била толкова проста. Именно поради подобни причини тенденцията за увеличаване на производството на етанол и автомобили от типа Flex Fuel в САЩ е очевидна и трайна.
Производство на етанол в САЩ са произвели нараства, а изграждането на нови заводи ще продължи и занапред. Инвестицията за създаване на подобна инфраструктура обаче никак не е малка, колкото и прости да изглеждат инсталациите на пръв поглед - в зависимост от капацитета и големината на завода, стойността му може да варира между 50 и 500 милиона долара. Не по-малко проблематично е и осигуряването на суровината, което изисква значително по-интензивни от класическите методи за обработка на земите и добива на зърно. Именно поради тази причина специалистите задълбочено разработват нови методи за производство на алкохол – биогоривата от второ поколение използващи целулоза в качеството на суровина, ще разширяват своето присъствие. В такъв случай част от продукцията ще се получава от суровина, която не се използува от хората за храна, а ролята на алкохола в автомобилния транспорт ще стане далеч по-съществена от днешното положение на нещата, при което статистиките сочат, че в малко повече от 11% от продавания бензин в САЩ се съдържат различни количества алкохол.
Бразилия – страната на спирта
Бразилците използват етанол в качеството на гориво още от 1925 година, като класическата смес съдържа 75% алкохол и 25% бензин. В това няма нищо учудващо, тъй като именно алкохолът помага на страната да компенсира в известна степен дефицита на нефтени горива в периода на Втората световна война като използва спирт в различини пропорциии - често и в съвсем чист вид като моторите са подложени на съответни промени, за да се справят с него.
Голямата бразилска алкохолна авантюра обаче започва през 70-те години на миналия век когато в обществото стартира голям дебат относно бъдещето на бензина като гориво. Страната разполага със значителен потенциал за отглеждане на подходящи суровини за производство на алкохол и крайно малки доказани находища на петрол. Някои експерти наливат масло в огъня като твърдят, че около 2000 година нефтът ще свърши, а към техните аргументи се прибавя и все по-налагащияг се „екологичен въпрос”. Най-големият удар върху везните идва с двете петролни кризи. В периода 1973-74 и 1979-1980 година цените на нефта не само се повишават, но и поставят държавите-вносители на петрол в доста зависимо и несигурно положение, довеждайки човечеството да глобална рецесия. Цялата тази икономическа, екологична, политическа и социална картина кара управниците на Бразилия най-активно от всички да поемат в посока към търсене на собствени горивни източници. Паралелно с увеличното търсене на нови нефтени находища на сушата и континенталния шелф от страна на държавна компания Petrobras, в Бразилия е даден ход и на програмата „Проалкохол” (Proalcool). Поради добрата реколта и увеличеното производството през 1977 и 1979 година, захарната тръстика се превръща в главен фаворит за суровина за производството на алкохол. Причините за този избор са ясни - страната разполага с огромна територия и много подходящ климат за отглеждането на тази култура.
Провеждането на алкохолната програма се извършва в две етапа. Първият има за цел заместването на около 23% от бензина с алкохол, а вторият предвижда почти пълна замяна на бензина и създаване на масово производство на „алкохолни” автомобили. Видът на алкохола за двата етапа е различен – първият е изцяло дехидратиран, защото комбинацията от алкохол и бензин води до нежелано разделяне на двете горива в отделни пластове при наличие на вода, но във втория етап вече е възможна употребата и на хидриран алкохол, съдържащ до 4% вода.
Благодарение на ясната държавна политика по въпроса, производството на захарна тръстика се увеличава значително, а целите на програмата „Проалкохол” са не само постигнати, но и значително надхвърлени. Още през 1978 година бензиновите автомобили започват да намаляват, а през 1985 година 91% от произведените от голямата бразилска автомобилна индустрия возила се задвижват с алкохол. Патриотичният елемент кара хората с охота да купуват новите „алкохолни” превозни средства, въпреки че те все още са далеч от съвършенството - имат проблеми със стартирането в студено време и с корозията и износването на двигателите след известен пробег. За да стимулира производството, правителството предприема следващата ефикасна мярка, намалявайки данъците върху „алкохолните” автомобили, както и тези върху самия алкохол, използван за гориво. Финансовият дефицит, генериран от принудителното преминаване към алкохола по политическа воля, се води на специален отчет в счетоводните книги на Petrobras, които от своя страна изискват от правителството гигански компенсации – субсидиите възлизат общо на около два милиарда долара. Големите инвестиции обаче са напълно оправдани, тъй като голяма част от тях са използвани за усъвършенстване на технологиите за производство на двигатели, работещи с алкохол. В същото време правителството предприема друг вид мерки за стимулиране на потребелението, затваряйки бензиностанциите през почивните дни и принуждавайки собствениците на автомобили да зареждат само и единствено алкохол. В резултат от общите усилия, през 1990 година около 88% от новопроизведените автомобили вече използват алкохолно гориво. Успехът на бразилската кампания се дължи преди всичко на съгласуваните действия на правителствато и производителите на тази течност, за които биват гарантирани солидни ползи от начинанието.
Естествено, програмата има и много критици. Те обвиняват правителството, че дава данъчни отстъпки на производителите на тръстика, но не и на отглеждащите други селскостопански посеви, с което рискува да постави хранително-вкусовата промишленост на колене пред увеличеното потребление. На това правителството отговаря с цитирането на прости цифри, според които в Бразилия на практика се използва само 10% от потенциалната обработваема земя. Обвинителите трупат нови доводи - излишната плява от производството на огромните количества тръстика се изхвърля в реките и ги замърсява, но правителството взема мерки и в тази насока и почти цялата тази биомаса започва да се използва като гориво в дестилационните в процеса на производство на алкохола.
Междувременно активната антиалкохолна пропаганда, подета от много заинтересовани и влиятелни кръгове, както и намалелите постепенно цени на петрола, карат бразилското правителство да преосмисли радикалните си намерения си и да предприеме намаляване и спиране на субсидиите за спирта, отмяна на принудителните мерки и либерализиране на цените. В същото това време ниските цени на захарта на световните пазари постепенно се повишават и селските стопани, концентрирани върху производството на тръстика не губят своя поминък – просто продукцията им не отива за производство на спирт, а за извличане на сладките бели кристали, които пазарната конюнктура е направила по-рентабилни. Вследствие на тези процеси в един момент се стига до абсурдната ситуация, в която за да продължи алкохолната си програма, правителството е принудено да внася алкохол в замяна на износа на захар, а Бразилия се превръща в най-големия в света вносител на спирт. Скоро програмата е изцяло спряна, всички цени са напълно освободени, а делът на автомобилите, движещи се с алкохол започва драстично да намялява.
В началото на XXI век бразилското правителство отново започна да лансира проалкохолни програми, убеждавайки местните автомобилни производители в лицето на GM, VW и Ford да започнат производството и продажбите на новите Flex Fuel возила в Бразилия. Причините за този завой са пределно прости и ясни - цените на нефта отново са високи, а селското стопанство на страната страда от свърхспроизводство на тръстика. Създадените и лансирани в Европа през 2006 година Ford Focus FlexiFuel и Saab 9-5 BioPower са резултат от опита на местните бразилски подразделния на Ford и GM в областта на създаването на алкохолни двигатели.
Кръгът се затваря и се поставя началото на нов алкохолен цикъл, който бе стартиран символично със задължаването на държавните предприятия и учреждения да купуват „алкохолни” автомобили и допълнително ускорен с даването на данъчни облекчения за собствениците на такситата (които представляват огромна част от бразилския автомобилен парк), преминаващи към тази технология... В крайна сметка от настоящата ситуация печелят главно VW, които никога не са спирали производството на автомобили от този тип и имат значителен опит в тази дисциплина. Междувременно подобни „алкохолни” инициативи на правителствено ниво вече бяха подети и в Индия, Канада и най-вече в Швеция.