Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Bugatti Chiron: Всемогъщият

01.11.2017 17:55

Зад волана на един от най-изключителните автомобили на всички времена

Всъщност автомобил като Bugatti Veyron въобще не би трябвало да съществува. По принцип, пък и от чисто икономическа гледна точка. От друга страна, сега той си има наследник... И хора, трябва да ви кажа, че със своите 1500 к.с. и 1600 Нм Chiron може да ви промени завинаги. Как ли? Пригответе си моля шест вани за баня, 30 футболни игрища и една футболна топка и слушайте…

Учените твърдят, че човешкото тяло се освобождава доста бързо от внезапните приливи на адреналин – процесът не би трябвало да отнема повече от три минути. Така че в моя случай вероятно става дума за обикновено вълнение, което постепенно отпуска хватката около гърлото и се стопява в приятно отмаляващо усещане някъде в областта на стомаха. Чакам на летището в Лисабон и гледам как луната постепенно изпълзява в ясното небе и носи със себе си отговорите на всичко.

Човекът винаги се е стремял към недостижимото и невъзможното, но малцина са щастливците в историята на нашата цивилизация, успели да разбият на пух и прах считани дотогава за непреодолими граници. Може би трябва да си представим процеса на разработка на Chiron като подготовка на космическа мисия. Не до луната, защото Bugatti вече бяха там с Veyron, а някъде доста по-далеч.

Е, знаем го ние Ренц, обича да преувеличава, казвате си вие и си припомняте, че и автомобилите на Bugatti в крайна сметка са просто автомобили. Но не е точно така. Защото Chiron е постижение, нещо наистина особено, нещо възвишено.
Разбира се, човек винаги може да опита да нахлупи маската на прагматичния, педантичен и обективен до абсурд германски автомобилен журналист, който да си внуши, че няма да позволи да бъде впечатлен от тривиални неща като мощност например. Обаче не става. Защото  Chiron е от друго измерение. Затова трябва първо да обясня какво го прави толкова уникален. Всъщност всичко.

Усещане за уникалност

Самото му съществуване например. Още предшественикът му, разполагащият с 1001 к.с. Veyron, беше автомобил от онези, за които априори приемаме, че не могат да съществуват въобще. И след като Veyron все пак се появи на бял свят, всички решиха, че това ще е уникално, еднократно явление. Обаче тиражът достигна 450 екземпляра, а една от многобройните особености на модела е фактът, че броят на продажбите е значително по-висок от броя на купувачите. В кръга на собствениците на Veyron влизат само 320 привилегировани персони. Да, знам, че в ams говорим преди всичко за автомобили, но мисля, че тук малко „жълто” е съвсем на място – става думи за господа, чието състояние се движи някъде в милиардите. Средният притежател на Veyron има 42 автомобила, три частни самолета, три хеликоптера, eдна яхта и пет жилища. И със сигурност не му се налага да се съветва с банката си, ако реши да преведе сумата от 2 856 000 евро за покупката на най-бързия непрофесионален спортен автомобил на планетата. И макар че хората в тези кръгове не обичат да бързат, в този случай вече е добре да го направят, защото половината от ограниченото на 500 екземпляра производство на Chiron вече е поръчано, а първите автомобили са доставени на притежателите си.

Ако все още има някакви съмнения в това дали моделите на Bugatti си струват парите, ще се опитаме да внесем яснота с няколко примера на грандиозните технологични усилия, концентрирани в площ от 9,22 квадратни метра с цел създаването на най-мощния и най-бърз сериен автомобил на света. Да започнем с двигателя, чиято мощност вече достига 1500 к.с. – с 50% по-висока от тази на Veyron и надхвърляща с 25% потенциала на Supersport. За целта моторът е снабден с по-големи турбокомпресори - по два на всеки от двата осемцилиндрови модула, които формират осемлитровия W16. За да не се позволи изпадането на турбоагрегатите с увеличен с 69% обем в дисонанс и срив на ниски обороти, те вече са включени последователно. При всяка от редиците цялото налягане от максимум 1,85 бара първоначално се поема от по един турбоагрегат. Това само по себе си е достатъчно за мобилизация на пълните 1500 к.с. и 1600 Нм на двигателя, а задачата на втория турбокомпресор е да поддържа желаното ниво на мощността и въртящия момент. Затова след достигане на 2000 об/мин от двете страни се отваря по един клапан, с който се дава възможност на другите два компресора да загряват. При 3800 об/мин те вече са напълно в играта. Като под „напълно” тук наистина имам предвид напълно.

Тези числа не са просто числа

И използвам удобството на момента, за да споделя малко повече за режима на пълна мощност и натоварване на задвижващия агрегат. При него пиковото налягане в горивните камери достига 160 бара, а върху всяка мотовилка въздействат 336 g – 336 пъти повече от силата на земното привличане. Маслената помпа изпраща по 120 литра към двигателя и сухия картер в минута, дебитът на горивната помпа достига 14,7 литра бензин от 100-литровия резервоар, а двигателят поглъща по 1000 литра атмосферен въздух в секунда. Всичко това води до отделяне на топлинна енергия с мощност, достигаща 3000 к.с. За да издържи на това смазващо термично натоварване, всяка минута двигателят трябва да изпомпва в охладителната система по 880 литра течност – именно с нея могат да се напълнят споменатите в началото шест вани.

Сега за футболните игрища. За очистването на отработилите газове тук се грижат шест катализатора, чиято обща активна повърхност в разгърнат вид би покрила 230 266 квадратни метра, което се равнява на площта на около 30 футболни терена.

Мога да продължа в този дух и да ви разкажа за общо 50-те управляващи модула или за усилените с въглеродни влакна композитни елементи на каросерията, където само ориентацията на повърхностната структура в едно хармонично цяло изисква два месеца работа. Забележителна е и устойчивостта на усукване на карбоновата носеща черупкова конструкция, чиито 50 000 Нм на градус отклонение са напълно сравними с тази при пистовите болиди от кралския клас LMP1, както и това, че общата дължина на използваните за армирането й въглеродни влакна е 3,3 милиона километра, а пък производството й отнема други два месеца. А защо да пропускаме вентилите на гумите, които при скорост от 400 км/ч са подложени на натоварване от 3600 g? Или пък задното крило, чиято площ е увеличена с една трета в сравнение с Veyron, което в режим „Handling” добавя натиск от максимум 350 килограма и което от 180 км/ч нагоре оказва аеродинамична помощ при спиране. За целта крилото променя ъгъла си на атака на 49 градуса, което води до допълнителни 600 килограма натиск и с сътрудничество със спирачната система с четири керамични диска позволява постигане на отрицателно ускорение до 2 g. Но вече нямам време да изброявам всичко, защото ме чака победителят в Льо Ман и на Дейтона, световен сухопътен рекордьор за скорост и официален пилот на Bugatti Анди Уолъс. И ме пита учтиво дали съм готов да шофирам автомобила.

Ами… в най-добрия случай човек може само да се чувства готов за пътуване с Chiron, но няма нищо на света, което би могло наистина да го подготви за подобно изживяване.

В интерес на всички участници в събитието – производител, застраховател, целокупната Португалия и преди всичко на господата Уолъс и Ренц, първи зад волана сяда Анди. Закопчаваме коланите пред дебнещия отзад W16. Това са последните моменти на тишина и покой. Няма много за обясняване в Chiron, чиято неповторимост всъщност се дължи и на това, че можете да го карате като всеки друг автомобил. Няма никакво съмнение, че и баба ви може да се качи в него и да отиде за хляб – възможно е единствено да се върне малко по-бързо от обикновено. И да строши един-два световни рекорда за скорост по пътя…

Седя в удобното, приятно прилепнало към тялото спортно кресло на мястото на навигатора, където възможните действия към момента се ограничават до мърдане с крака върху плътния килим на пода и въртене на регулаторите на климатика с цел да променя показанията им от градуси и настройки на вентилацията към максимално постигнатите стойности на мощността и максималната скорост. Мистър Уолъс слага пръст върху стартовия бутон. Двигателят изригва и преминава в боботене на празни обороти. Да, звуците тук също си ги бива. Chiron потегля меко и поема към пътя с нежно хрущене по чакъла на алеята. На дисплея се показват 12 к.с. използвана мощност.

Изминаваме бавно няколко километра из градските улици. Трансмисията с два съединителя неусетно жонглира със седемте си предавки, оставяйки двигателя да работи малко над празните обороти. Португалия е информирана за присъствието на Chiron. Специално за него движението в три отсечки от пътната мрежа е спряно – добра идея, защото това, на което това Bugatti е способно при ускорение, въобще няма нищо общо с онова, което повечето хора разбират под ускорение. Дойде времето и за футболната топка…

Защото пейзажът се разкрива пред нас, а пътят се простира широк и празен напред към далечните, забулени от облаци планини на хоризонта. Aнди притиска педала към меката постелка на пода. Следва усещане, което някой би изпитал, ако седи в поставена на белега за единайсетметров наказателен удар футболна топка. Представете си последната минута от финала на Световното първенство и после четирите турбокомпресора като събирателен образ на четири от най-големите звезди във футбола, които се засилват едновременно към топката и я изпращат с цялата си мощ напред към вратата. Именно такова е чувството в изстрелващото се напред с четирите си задвижващи колела Bugatti на пълна газ – няма забавяне, няма шум от гуми, няма електронни игри със сцеплението. 21-цоловите Michelin се впиват в асфалта и Chiron буквално полита напред. Две и половина секунди до 100 км/ч, 13,6 до 300 км/ч. Направо невероятно. Далечната планина изведнъж се надвесва над нас...

Няколко минути, още няколко ускорения и много километри по-късно, Chiron спокойно се отклонява и спира на крайпътния паркинг. Смяна на водачите. Aнди слиза, а аз заобикалям, за да заема мястото му зад волана. Пътят дотам е дълъг – не толкова заради размерите на купето, колкото заради мислите за предстоящата задача. Отнема достатъчно време, за да позволи на адаптивното окачване да заеме предварително зададената височина, при която неподвижният автомобил изглежда най-добре. Продължавам да си мисля и леко ме хваща страх. От Chiron и от мен самия.

Докъде бяхме стигнали?

Качвам се, затягам колана и намествам седалката, волана и огледалата. Хвърлям един око надясно към Анди и срещам погледа на човек, който с удоволствие би гледал на ситуацията с увереност, оптимизъм и спокойствие, но твърде често е бил разочарован. Завъртам левия регулатор на волана до режим EB, при който окачването, кормилната уредба и електрониката за контрол на поведението го дават по-кротко. После натискам синия бутон отдясно под спицата на волана. Чува се гласът на стартера и… двигателят изревава. Премествам лоста на трансмисията на D, отпускам спирачката и потеглям.

В auto motor und sport правим това вече 71 години и понякога се е случвало да оставим впечатлението, че нищо не може да ни впечатли. Сещате се за какво говоря - я, я дайте да видим тоя суперавтомобил, дето сте го направили. Дайте да го видим тука става ли за нещо или за нищо не става…

Тъкмо подминахме онова село, чието име исках да запомня, но веднага ми изхвръкна от главата, и пред нас се ширна тази права. В края й се наложи да гледам в огледалата за задно виждане, за да разбера къде всъщност съм бил току-що. Защото ако ускорението на Chiron от място е впечатляващо, то изпълнението на дисциплината „пълна газ” докато се движиш примерно със 70 км/ч си е направо грандиозно. Автомобилът върви на четвърта или дори на пета. Натискаш педала до килима, обаче очакваният кикдаун го няма. Tрансмисията въобще не вижда необходимост да преминава на по-ниска предавка. Вместо това зад гърба ти настъпват драматични събития.

Първите два компресора изфучават ядно и Chiron поема шеметно напред, забравяйки напълно за теглото си от два тона. Само защото го знам, решавам, че случващото се само няколко десети от секундата по-късно е дело на другите двама от компанията. Нямам време да гледам скоростомера, тъй като имам усещането, че пътят под чудовищното Bugatti се раздробява. Освен това трябва да управлявам стихията, защото завоят, който очаквах много по-късно, стремително наближава. Опа и следващият. И още един след него. Божкеее, това там отпред, грешка - тук пред мен, краят на затворената отсечка ли е?

Спирачкиииии! Колко време мина – 10, 20 секунди? Все тая, по-добре да дишам, защото допреди малко нямах нито време, нито капацитет.

Безгранично

Продължаваме напред по пътя, който се вие на север с плавни завои по меките хълмове. Искате ли да разберете как се държи Chiron в граничната зона? Забравете – границата с Испания е по-близо… Дори при амбициозно темпо и стил на шофиране суперспортистът запазва пълен неутралитет в поведението и следва прецизно зададената траектория с великолепни реакции на кормилната уредба, която поема командите с подчертана острота, но без да става рязка и да спестява обратната информация на водача. Още преди да си влязъл напълно в завоя можеш спокойно да настъпиш отново газта, защото двойното предаване и електронно управляваната блокировка на централния диференциал в състава на предния мост се грижат за перфекно сцепление с настилката. И за ускорение.

По принцип няма автомобили, с чиято мощност човек да не може да привикне. Както нагоре, така и надолу. Няколко години карах дизелов VW бус с 50 к.с. и трябва да ви кажа, че след първата седмица вече въобще не ми изглеждаше бавен. Случвало ми се е да карам и Porsche 911 Turbo за десетина дни и да си мисля, че и един Turbo S няма да ми се отрази зле. Обаче ми се струва, че никой не би могъл да свикне с мощността на Chiron. Turbo S е автомобил, към който трябва да имаш респект. От Chiron трябва да те е страх. Може би именно в това се крие причината, поради която клиентите го ценят толкова много. В крайна сметка не са толкова много нещата, на които милиардерите са склонни да се подчиняват. Това Bugatti обаче изисква смирение, защото възможностите му далеч надхвърлят тези на човека зад волана. То е свообразно олицетворение на перфектното. Всъщност е трудно човек наистина да оползотвори цялата налична мощ. Дори тук, на последната затворена отсечка.

„Имаш още 20 километра празна магистрала, прави каквото искаш“, казва ми Aнди. А аз въобще не знам дали искам каквото искам. Но все пак май го искам. Газ! Двигателят беснее, а трансмисията реди предавките в бърз, неумолим такт. Мощта ме притиска в седалката и не спира и за миг - все по-силно и все по-дълго. Един миг и стрелката на скоростомера щръква вертикално нагоре, разполовявайки разграфената до 500 км/ч (петстотин километра в час!) скала. Стабилността е сензационна, а окачването изглажда прилежно всяка неравност по платното без да пропуска нищо дори при по-стегнатия режим за движение по магистрала. Управлението остава прецизно и поддържа спокойствието на Chiron.

А той набира ли набира скорост… Натискът не отслабва и не отслабва. Пътят пред мен започва да се стеснява, снарядът на Bugatti не спира да се ускорява и изведнъж някъде на втори план в разхлопаното ми съзнание започват да изникват картини. Виждам дома си, кухнята и хладилника, на който закачена с магнити виси нарисувана с дебели восъчни пастели семейна картина с мама, татко и четири дечица на нея. И чувам някой да пита – Себ, ти съзнаваш ли какви ги вършиш? Сигурен ли си, че го искаш?

Но така или иначе всичко е вече зад гърба ми. На следващия изход трябва да сляза от магистралата. Натискам спирачките и задното крило изскача нагоре. Мигач. Изход. Пак дишам. Поглеждам към приборите на централната конзола – максимумът на използваната мощност е 1466 к.с., а часът е три и петнайсет следобед. Били сме три часа на път, а имам чувството, че времето е спряло и измеренията са се разместили.

Единайсет без четвърт същата вечер. Седя в самолета на път към дома. Под мен зеят десет хиляди метра тъмнина, а луната свети отгоре през прозореца. Поглеждам към нея и се връщам на въпроса за недостижимото. Защото идва време да се помисли за нещо повече…

Teкст: Себастиан Ренц
Снимки: Bugatti Automobiles S.A.S.

Коментари
comments powered by Disqus