Citroen C5: Летящото килимче

Историята задължава...

Ако зад гърба си имате история като тази на съществуващата от 1919 година фирма Citroen, ще ви бъде много трудно да правите точно онова, което другите очакват от вас. За разлика от доброто старо време обаче, днес рецептата за добър автомобил е добре известна и вече никой не може да си позволи сериозно отклонение от основния стилистичен и технологичен поток. Камо ли да плува срещу течението... Нима днес можете да си позволите да направите всичко коренно различно, както при капризната „богиня” DS 19?

Но какво тогава е интересното и вълнуващото в новия C5, който идва на мястото на своя сив и скучен едноименен предшественик? Внимателният поглед бързо ще открие някои неща – например неподвижната главина на волана, която ще ви допадне с това, че разположените по нея бутони винаги са на едно и също място, или серийния термометър за маслото – напълно изчезнало явление при много други марки и модели. Все пак той напомня, че и съвременните двигатели обичат внимателното загряване и се отплащат за грижливото отношение с намалено износване.

Малко по-различни от обичайното са и контролните прибори, върху чиито циферблати вместо обичайните дълги стрелки се плъзгат само малки стрелички. За съжаление сме принудени да отбележим, че тук различното не е непременно и по-добро. Фактът, че капачката на резервоара може да се отваря само с ключ, също може да бъде причислено към недотам вдъхновяващите със своята оригиналност решения.

Умерен ексцентризъм

Автомобилът притежава всичко необходимо, за да респектира своите директни конкуренти. Отлично впечатление правят изключително богатото оборудване за безопасност и изобилието от вътрешно пространство – единственото леко ограничение може да възникне в областта на главите на високи пътници на задната седалка. Тестовият автомобил бе от върховата версия Exclusive с допълнителен луксозен пакет, което естествено доведе до липса на възражения както по обзавеждането, така и по отношение на престижната атмосфера в купето. Качеството на материалите и изпълнението е повече от убедително. Кожената тапицерия покрива и арматурното табло, напасването й е отлично, но за съжаление красивите бели декоративни шевове се отразяват в челното стъкло и смущават погледа на водача.

Впечатленията ни от ергономичността на мястото на водача също не са съвсем еднозначни. Ясната графика на големия навигационен екран, позволяващ бързо и лесно възприемане на наистина важните функции, може да бъде посочена за пример, но системата за управление с гласови команди (Повторете, моля!) е малко далеч от актуалното ниво на технологиите в тази област. Изобилието от съвсем малки бутони е леко объркващо, макар че като цяло работата с менютата е приятна и не изисква станалото вече обичайно напоследък ровене в инструкцията за експлоатация. В случай че търсите бутона за аварийните мигачи, той се намира вдясно, от страната на пътника до водача - сякаш в първия момент дизайнерът го е забравил, а после му е намерил място. Като цяло нищо драматично – само дреболии, които почитателите на Citroen са свикнали да възприемат като малки очарования в обичайния процес на запознанство и привикване с автомобила. Истински важното тепърва предстои и наистина никой няма да остане разочарован от усещането зад волана на движещия се С5.

Летящото килимче

Тук трябва да отбележим, че Citroen предлагат най-новия си модел и във версии с конвенционално окачване със стоманени пружини, но тестовият автомобил разполагаше с последната генерация на онова прочуто хидропневматично чудо, на което марката дължи немалка част от своята слава. Името му е Hydractive III+, а действието му несъмнено отразява кулминацията в общуването с новия модел. Гъвкавите, светкавични реакции и невъзмутимото спокойствие, с което системата на окачването изглажда неравностите по настилката, са от абсолютна върхова класа. Моделът на Citroen се плъзга толкова съвършено над дългите вълнообразни неравности, че човек започва да се чуди защо каросериите на другите автомобили извършват такива странни движения. Дори разбитите второстепенни пътища се възприемат от пътниците като добре поддържани магистрални трасета, а фактът, че досадните къси напречни неравности все пак се усещат, е просто доказателство, че не съществува идеално окачване, което да погълне всичко.

Това обаче не променя нищо в констатацията, че към настоящия момент С5 и неговата хидропневматична система са абсолютни лидери по отношение на комфорта на возене – при това не само в средния клас. Дори модели с доказано добър комфорт като С-класата на Mercedes например не са в състояние да създадат усещането за пътуване с летящо килимче, което можете да изпитате в новия С5 на Citroen. В това отношение той достига равнището на по-големия С6 (което не е чудно при идентичните до голяма степен елементи на ходовата част) и дори успява да го изпревари в динамиката на пътя.

Комфортен топдвигател

Интересен за нас бе и въпросът дали двигателят може да осигури на водача и пътниците комфорт на висотата на предлаганите от окачването възхитителни характеристики. Турбодизеловият мотор с обем 2,7 литра е класически V6 с ъгъл от 60 градуса между цилиндровите редове и в теста се прояви като един от най-равномерно работещите представители на своята порода. Дискретно дизелово почукване под предния капак се долавя само при ниска скорост – в общия случай шестцилиндровата машина работи толкова спокойно, че почти не може да бъде чут.

Пълноценното дишане на турбоагрегата се осигурява от два компресора, но и те не могат да стопят напълно типичната за много турбодизели първоначална слабост при потегляне. C5 стартира с леко забавяне, но после ускорява мощно и равномерно – като голяма яхта под напора на силен вятър. Добри думи могат да се кажат и за работата на шестстепенната автоматична трансмисия с нейните бързи и почти незабележими реакции, но разходът на гориво на версията C5 V6 HDi 205 Biturbo не дава много поводи за радост в днешните времена на изострена чувствителност по тази тема. Въпреки това цялостната работа на последователите на Андре Ситроен по новия модел със сигурност му дават достатъчно поводи за доволна усмивка, докато се носи на своето летящо килимче в блажените небеса...

Текст: Гьотц Лайрер, Владимир Абазов
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт