Двама изискани и редки европейски Gran Turismo аристократи с американски сърца
Човешкият стремеж към бързина и красота никога няма да отслабне, а луксозните спортни купета никога няма да излязат от мода. Какво по-ярко доказателство за това от класическите суперзвезди Facel Vega II и Monteverdi High Speed?
Всеки край носи в себе си зародиша на ново начало и напълно закономерно краят на Втората световна война и неговите опустели пътища се превърнаха в подходящо поле за изява на новия елит. Изтощеният, но вече огрян от бледата светлина на плахата обща европейска идентичност Стар континент роди нова прослойка с възможности, която бързо откри в автомобилите подходяща форма за демонстрация на изискан житейски стил. Жаждата за пътешествия се превърна в мода, а изящните, луксозно обзаведени модели със спортен дух – в ярък израз на извисения социален статус на притежателите си. Зад волана на своите изключителни Gran Turismo дамите от световна класа и елегантните господа получиха отличен шанс да демонстрират своето ниво, финансова потентност и вкус. Пътуването се превърна от средство в цел, а в началото на 50-те години великолепната Aurelia GT на Lancia остави ярка диря, която през следващите десетилетия беше последвана от цяла плеяда елитни спортни купета с 2+2 места, дело предимно на малки, но амбициозни и преливащи от талант и въображение производители на автомобили и каросерии.
Citius, Altius, Fortius
Facel Vega II заема наистина особена позиция в това съзвездие от емблематични модели. Нещо повече – произвежданото в периода между 1962 и 1964 година купе с атлетична осанка е своеобразен крайъгълен камък в автомобилната история като цяло, защото не само съчетава динамиката и комфорта с френската изисканост, но и е забележително хармонична амалгама от американско двигателостроене и европейски традиции в каросерийното майсторство. Съвсем отделно от това появата на мощния френски модел с две врати и тираж от едва 184 екземпляра подейства като стимул за много други автомобилни производители да се включат в надпреварата за повишаване на мощността и достигане на баснословни дотогава показатели за максималната скорост. Много скоро след това вдъхващите респект сред простосмъртните стойности отвъд 240 км/ч се превръщат в нещо обичайно в средите на автомобилната аристокрация.
За Facel Vega II летвата е вдигната много високо от доста експресивния в редица отношения негов предшественик с означение HK 500, но в крайна сметка моделът успява да оправдае високите очаквания. Жан Данинос, който е основният извор на творческа енергия в дейността на парижката автомобилна марка, модернизира само леко силуета на „двойката“ и допълва рецептата с малко по-изчистени, стегнати форми. Така основната линия на автомобила все още напомня духа на 50-те години.
Вертикално издължените предни светлини придават неповторимо изражение на физиономията на модела, допълнено и с разделената на три радиаторна решетка. С плавни извивки и големи гладки повърхности формите на каросерията преминават към силно изтегленото нагоре панорамно челно стъкло, обгръщат щедро остъклената надстройка и достигат задната част с нейните деликатни перки и филигранно очертани светлини.
По отношение на съдържанието под предния капак Facel II не пада далеч от дънера на родословното си дърво. И това е чудесно, като се има предвид монументалното великолепие на 6,3-литровия V8 на Chrysler. Bъв Facel Vega разчитат много на надеждността на доказалите качествата си американски агрегати с плавно, но внушително разгръщане на мощността и твърдо се въздържат от употребата на сложни и капризни технологии, оставяйки експериментите с тях на марки като Ferrari и Aston Martin.
Класическа клубна атмосфера
Може би затова днес тежкият Facel II изглежда по-скоро като елегантен американски образец, отколкото като елитен представител на френското автомобилостроене от онова време, а окачването с твърда греда отзад може директно да мине в графата „нищо особено”. От друга страна, в продължилата само десет години история на марката Facel Vega не остава време за твърде значими експерименти и затова очарованието на черния гигант – наред с впечатляващия външен дизайн, разбира се – се дължи преди всичко на вътрешното обзавеждане.
Внушителната колекция от циферблати Jaeger на арматурното табло глези погледа на водача с динамичното представление на своите стрелки, докато големият волан с дървен венец навява директни асоциации със спортните моторни лодки. Разположената в основата на централната конзола бляскава батарея от малки превключватели допълва симпатично фурнирите от рядка дървесина, придаващи клубна нотка в атмосферата. В действителност основният панел на арматурното табло е стоманен, а майсторското изпълнение на лаковото му покритие е още един от редките белези за принадлежност към семейството на Facel Vega.
Спокойна бързина
В същото време френският гигант определено не може да бъде упрекнат в опит да представи нещата в светлина, различна от действителната им същност. На практика маниерите на четиристепенната автоматична трансмисия на конкретния екземпляр са единственият елемент с ярък аграрен характер, който изпъква в иначе изисканата и хармонична природа на Facel II. Когато правилната предавка най-накрая бъде намерена и водачът натисне педала на газта до пълното му потъване в дебелия килим на пода, дългото торпедо на фанцузина се издига осезаемо, а приглушеното басово ръмжене под капака му завърта стремително стрелката на скоростомера.
Типичните за американските V8 невъздържано боботене и рев липсват напълно във френския GT, който предпочита да ги замени с тиха и спокойна трансформация на тягата във впечатляваща бързина. Меката като цяло настройка на ходовата част, лекият волан с много малък радиус на завой и удобните седалки с разкошна кожена тапицерия превръщат пътуването в аристократичен тур за овации. Който бързо може да прекрачи границите на здравия разум – нищо чудно, че един от клиентите на Facel навремето пожелал показанията на скоростта на циферблата да бъдат изкуствено орязани с 20 км/ч. Несъмнено с надеждата, че така ще си спести част от критичните погледи и забележки на дамата до него.
High Speed de Luxe
Точно десет години разделят произведения през 1964 г. Facel Vega II от Monteverdi High Speed 375 L, който излиза от производственото хале на Петер Монтеверди в Бининген, близо до Базел, през 1974 г. Бароковата украса от хром и неръждаема стомана тук отстъпва място на изчистените линии, а със своята ниска, ъгловата каросерия швейцарското купе пренася класическия дух на Gran Turismo в следващото десетилетие. Предпоставките при модела на Monteverdi са сходни, но подходът при реализацията на идеята е доста по-различен. Докато Facel Vega предпочита да поеме насрещния вятър с гордо изправена снага, High Speed 375 L се прилепя ефективно към пътя, а разточителните украшения на французина видимо контрастират с модерния през 70-те аскетизъм и праволинейност в дизайна. В същото време елегантността на купето на Monteverdi си остава извън всякакво съмнение и привлича неудържимо погледа с акценти като мощно изопнатите мускулести форми над предните колела. Като цяло предницата наподобява стремителните очертания на мощна моторница, която сякаш пори асфалта като вълните на морската шир. Разбира се, това стилистично великолепие е дело на италиански майстор – в случая на самия Пиетро Фруа.
Въпреки отличията в облика моделите на Facel Vega и Monteverdi имат значителна прилика в анатомичен аспект. И под дългия преден капак на 375 L се таи мотор на Chrysler с гигантски работен обем 7,2 литра и не по-малко внушителна мощност от 305 к.с. (по DIN). На фона на това изобилие от тяга дори тристепенният автоматик не може да притъпи устрема на купето на Monteverdi, което и днес е в състояние да оставя дълги и плътни черни дири на светофарите.
За спринта от място до 100 км/ч са необходими около седем секунди, а скалата на скоростомера е разграфена до 325 км/ч. Психеделичната стойност вероятно трябва да се обясни с влиянието на 70-те, защото подобно на колегата си от Facel швейцарският атлет тежи почти два тона и реалните 240 км/ч са напълно достатъчни за каквото и да било разумно занимание.
Въпреки възникващите при поглед отвън опасения интериорът на High Speed е доста просторен. При него формулата 2+2 е валидна в пълна степен за разлика от Facel Vega II, при който настаняването на задните седалки е съпроводено с повече мъки и акробатични хватки. Оформлението на арматурното табло отразява изцяло духа на времето – семпла черна пластмаса, хлабави бутони и вентилационни решетки с ръбестата футуристична естетика на първите серии на Star Trek. За щастие тапицериите от първокачествена светлокафява кожа връщат атмосферата обратно на достойната за GT висота. Като цяло може да се каже, че навремето 375 L не е имал поводи за притеснения от конкуренцията на Maserati или Jensen въпреки използването на немалък брой компоненти от конфекцията на GM и Chrysler.
Въпрос на спортен дух
Не на последно място благодарение на сериозната динамика на пътя, която демонстрира купето на Monteverdi. Управлението му е осезаемо по-директно, макар и безкрайно далеч от съвременната прецизност. Комфортно настроеното окачване не люлее и не излиза от равновесие дори в бързите завои. За разлика от High Speed аристократичният Facel гледа много по-лежерно на спортните изяви. При остра необходимост човек би могъл да изстиска от французина малко повече ентусиазъм на правите, но в крайна сметка истинският чар и същинският принос на тези два редки Gran Turismo към вселенския прогрес е в сполучливата комбинация от простосмъртна технология и божествена стилистика. В това е и тяхната ценност.
И двата автомобила са органично свързани както с духа и модните течения на своето време, така и с ефимерния характер на своите създатели. Техните могъщи, нискооборотни двигатели са винаги готови и никога припрени. Това носи определено излъчване. Може би именно благодарение на него моделите на Facel Vega и Monteverdi изглеждат жизнени и до днес, имат класа, блестят с екстравагантност и мощ. Чувстват се като у дома си при висока скорост, на дълги разстояния и въобще тогава, когато искате да сте бързи, без да бързате.
Tекст и снимки: Свен Ведемайер