600 к.с. под открито небе. Три удивителни автомобила на едно не по-малко удивително място.
600 к.с. под открито небе. Ferrari 488 GTB Spider, Lamborghini Hurracan Spider и McLaren 675LT Spider представят удоволствието от шофирането по един особено специален начин. За да го усетите всъщност дори не е задължително да сте особено бързи...
Хайде пак. За кой път днес? 52. Я пак? 53. Пак? Е добре, де. Ето отново, 54, 55, 56 – скоро ще им изгубим бройката... Човек след човек, мобилен телефон след мобилен телефон, снимка след снимка, видео след видео. Трите събрани за фотосесията автомобила са като магнит за обективите на минувачите. А все още е рано сутрин, когато приказно красивата Рива дел Гарда все още е почти пуста от туристи. Или поне така стояха нещата преди появата на Ferrari 488 Spider, Lamborghini Huracаn LP 610-4 Spyder и McLaren 675LT Spider. Секунди след като тези спортни машини станаха част от местния пейзаж, хората сякаш започнаха да никнат от земята. Драматизмът, който излъчват тримата атлети, няма как да бъде подложен на съмнение – всеки от тях има неповторима одежда и единствен по рода си характер. Това са автомобили, създадени със страст – не конфекция.
Изражението на McLaren наподобява на леко заплашителна усмивка. От своя страна Lamborghini със своя клиновиден силует напомня на студиите на Bertone от 70-те години, които трябваше да покажат как ще изглежда далечното автомобилно бъдеще. Ами Ferrari? Тук още емблемата с изправеното на задните си крака конче е достатъчна, за да предизвика начална истерия у мнозина.
57, 58, 59, 60. „Истинската радост е когато доставяш радост на другите“, би казал Антоан дя Сент-Екзюпери и вероятно би бил напълно прав. Този път обаче удоволствието за нас ще бъде поне десеторно, защото освен да се любуваме на естетиката на тези три автомобила, ще имаме удоволствието да изживеем и всички останали приятни емоции, които те са в състояние да донесат. Отваряме вратите – по конвенционален начин при Ferrari и Lamborghini, нагоре при McLaren. Леко се плъзвам в кокпита на 488, сядайки на ниско монтираната, удобна кожена седалка. И все пак не толкова ниско, колкото в Huracаn, и категорично по-високо, отколкото в карбоновите черупкови състезателни седалки в 675LT. При британския модел след като веднъж успеете да преодолеете широките странични прагове, бивате почти вакуумирани в един редуциран само до най-основното интериор. Прочутото дуо интериорни дизайнери К. Арбон и Ал Кантара са се справили направо блестящо. Нищо не отвлича погледа на водача – тук имаме един голям дисплей на средната конзола, два отляво и отдясно на оборотомера – и това е всичко. Да, вярно, от кормилната колонка все пак стърчат две съвсем тънки лостчета.
Анахронистични сантименталности – в това си мнение Lambo и Ferrari са на едно мнение. При тях управляващите елементи са концентрирани почти изцяло на волана – или поне почти, тъй като планките за ръчна смяна на предавките при Huracán са монтирани на кормилната колонка, а не на самия волан. Аналогови прибори вече липсват напълно – всички данни се изобразяват на централния дисплей, а конфигурирането му е приоритет на водача.
70, 71, 72, 73, 74. Във Ferrari все още има централен аналогов оборотомер, но иначе и тук всичко останало е дигитално: фокусът е поставен изцяло върху водача, отляво и отдясно има дисплеи за инфо-развлекателната уредба, налягането на турбокомпресорите, времето им за реакция, тяхната ефективност и т.н. Да, правилно прочетохте – някъде там, в Маранело, поддръжниците на атмосферните двигатели постепенно имат все по-малка тежест върху решенията, касаещи бъдещето. Не така изглежда ситуацията в Санта Агата Болонезе обаче – на това място атмосферният V10 продължава да бъде такъв, какъвто е от самото начало.
Без бремето на традицията
А какво се случва в Уокинг? Битурбо V8 е решението тук – последният суперспортен автомобил на компанията с атмосферен мотор е прекалено назад в миналото, за да бъде продължена директно неговата традиция. M838TL е суховататото и крайно безинтересно означение на модерния мотор с 3,8 литра работен обем и 675 к.с., които като на шега си играят с редуцирано с около 100 кг до 1270 килограма тегло на автомобила. Бутонът за стартиране на двигателя е почти незабележим и е разположен зад точно обратното на незабележимо изглеждащите регулатори за избор на режим на работа на задвижването и ходовата част. След натискането му от двете титанови тръби на изпускателната система моментално се разнася автентичен състезателен звук – високочестотен и с ясни металически нотки. Отначало определянето на типа на двигателя е малко нееднозначно. V8, Наистина ли? Дали все пак не е някакъв V6? Няма съмнение, че звукът на мотора е див и истински. Но той почти не се променя заедно с оборотите, а вместо това предпочита да изпълнява до безкрай леко еднообразното си соло.
Всички сме наясно, че McLaren имат сериозен опит във Формула 1 и очевидно британските технократи са предпочели да заложат повече на електронните възможности на своя автомобил, отколкото на неща като емоционален и завлядаващ акустичен дизайн. Интересни решения са както липсата на механичен блокиращ диференциал отзад, така и фактът, че максималният въртящ момент на мотора се достига чак при 5500 завъртания на коляновия вал в минута, а ентусиазмът при развъртане не секва дори след преминаването на делението 7000. При въпросните обороти никой от ентусиазираните любители-фотографи вече няма физическата възможност да ни заснеме, макар че повечето от тях без съмнение биха искали – особено при последващо спиране, което се съпровожда от задействането на аеродинамичната спирачка в задната част на автомобила. При натискането на левия педал карбон-керамичните спирачки захапват с невероятно настървение, споменатият аеродинамичен елемент за кратко се появява в огледалото за обратно виждане, а носът на 675LT леко се гмурва по посока на асфалта.
Този автомобил успява да непрекъснато да осъществява контакт с водача. V8 моторът реве като подивял, тласъците присмяна на предавките с пълна газ са сравними с мощни ритници, а обратната връзка от управлението, окачването и двигателя е непосредствена, нефилтрирана и поразително истинска.
Време е да се прекача в следващия автомобил. 75, 76. Да, Ferrari също обича да си говори с водача, но по малко по-различен начин. За разлика от британския модел, при 488 не състезателните гени са това, което излиза на преден план – може би защото през годините моделната серия се сдоби с достатъчно деривати, всеки от които с ясно обособен профил. В комфортен режим (активируем с бутон от волана) автомобилът се отличава с чудесен комфорт на возене – амортисьорите абсорбират неравностите по настилката с необикновена за спортен автомобил рафинираност. Тапицерията на седалките също е доста удобна – ако не броим с една идея прекалено късата им седалищна част, която се регулира ръчно заради нуждата от намаляване на теглото. В McLaren LT дори ключалката на предния капак е спестена от оборудването. Във Ferrari (все още) не отиват чак толкова далеч – тук 3,9-литровият мотор се крие под семпъл отварящ се капак. Жалко, че не е прозрачен, тъй като определено има какво да се види. И да се чуе. Макар че в сравнение с времената, когато автомобилите от Маранело бяха кошмарът на обитателите на съседните къщи, вече клонят към своя край – откакто марката залага на турбомотори, звукът вече не е това, което беше. Отначало V8 машината звучи послушно и малко глухо, докато при 3000 об./мин се отворят клапите в ауспуховата система.
Малко преди достигането на тези обороти обаче в автомобила се случва нещо още по-съществено – тягата става буквално смазваща. Какъв спектакъл само! С повече драматизъм, отколкото при McLaren, с още повече хъс, отколкото при само по себе си откровено бруталното Lamborghini. Електронно управляваният блокиращ диференциал успява да накара 488 да прави точно това, което искате от него. Стига обаче да бъдете достатъчно внимателни и прецизни – тук, около езерото Гарда, прекомерната смелост и липсата на преценка бързо се наказват с класическо и ефектно цопване във водата, понякога от високо. Следващият завой е вече близо, Ferrari се държи като своеобразен шосеен болид. Управлението е изумително – то е точно толкова директно и прецизно, колкото човек би си пожелал да бъде, успявайки същевременно да филтрира всичко, което водачът по-скоро предпочита да не усеща.
Изкуството на съвършения шпагат
Не се ли справят и другите два модела също толкова добре в това отношение? McLaren почти, а Lamborghini… не. Ускоряваме отново с пълна газ, V8 моторът ръмжи доволно, отговаря светкавично при всяка промяна в положението на газта, двата Twinscroll турбокомпресора с алуминиево-титанови турбини осигуряват огромен максимален въртящ момент от 760 Нм. При 488 тази стойност се достига при 3000 об./мин, тоест доста по-рано, отколкото при McLaren, което води до може би не толкова хомогенно, но доста по-ефективно разгръщане на мощността. Малко преди при 8000 об./мин индикаторът за смяна на предавките на волана да започне нервно да примигва, трансмисията с два съединителя преминава на следващата по-висока степен, следва рязко намаляване на темпото – навлизаме в населено място. Пак се започва със снимки от мобилни телефони – 77, 78, 79 – но минувачите бързо остават само като малки точки в огледалата за обратно виждане. 488 Spider се представя като необикновено разностранен талант, който се справя еднакво добре с финия комфорт и с идеалната управляемост.
Huracán Spyder има съвсем други идеи за живота и света – Lamborghini традиционно залага на първо място на невероятен дизайн, сякаш излязъл от мечтите на малко момче. Почти имаме усещането, че автомобилът е създаден от някой, който е световен шампион по намирането на различни приложения на шестоъгълната форма. Още по-хубавото е, че зад кокпита работи истински атмосферен мотор: един от малкото оцелели от неговия вид.
Текстилният покрив се отваря за 17 секунди – и повярвайте, веднъж седнали в този автомобил, ще искате да го отваряте във всеки възможен момент. Най-вече защото така може да чуете всеки нюанс от звуковия репертоар на 5,2-литровия V10. Екипираният с мазане със сух картер мотор е див и невъздържан звяр, който ни най-малко не се интересува от обстоятелството, че със своите 610 к.с. е най-слабият от тримата участници в този тест. Не се интересува първо, защото подобно определение при стойности над 600 коня звучи абсурдно и второ, защото нравът му е такъв, че не търпи възражения.
Трактат за атмосферния двигател
Вярно е, че Huracаn няма потресаващата теглителна сила на 488, нито пък безпощадното постоянство на 675LT. Но се ускорява така, че почти ви изпраща в друго измерение. Първично и диво. Ама наистина диво. Той достига за 3,4 секунди скорост от 100 км/ч със старт от място. Което всъщност е с някоя и друга десета по-бавно от двамата му опоненти, но това няма никакво значение. При спокоен стил на шофиране символ с един активен и един неактивен цилиндър подсказва на водача, че под капака се случва нещо интересно. Наистина – моторът разполага с функция за деактивиране на част от цилиндрите в режим на непълно натоварване. Всъщност интересува ли ви това?
Време е за екшън. 4000, 5000, 6000, 7000, 8000 – снимки от мобилни телефони за днешния ден? Не! Обороти в минута! V10 агрегатът заплашва да разпердушини снежните обвивки на високите върхове далеч над пътя, подемът прекъсва само за милисекундите, необходими за преминаването на следваща предавка, след което спектакълът продължава с пълна сила – убедени сме, че ни чуват в Бреша, а според посоката на вятъра, може би и във Верона. И не се шегуваме.
Спирачки, преминаване на по-ниска предавка, после още една, трансмисията автоматично предизвиква подаване на междинна газ, бързо намиране на правилната траектория и... газ до дупка! Само че точно тук това упражнение може да се изпълнява на съвсем малко места. Първо, защото каросерията на автомобила заедно с огледалата е широка точно 2,24 метра и второ, тъй като обратната връзка от кормилната уредба с променлива спрямо скоростта настройка е малко своенравна. На състезателната писта това управление без съмнение би било нещо грандиозно, но на пътя с него определено трябва да се свиква. При мощно ускорение хидравличният ламелен съединител автоматично изпраща част от тягата към предния мост, а механичният блокаж на задния диференциал се грижи за оптимална стабилност дори при екстремни провокации.
Huracаn Spyder с всеки изминат метър създава усещането, че пътувате едновременно в различни магически светове. От една страна той граничи с прекрасния свят на безвремието (атмосферен мотор, текстилен покрив), от друга е напълно в крак с времето (трансмисия с два съединителя, двойно предаване), а от трета ви пренася директно в бъдещето (виртуален кокпит, променливо динамично управление).
McLaren притежава напълно различен характер. Той е създаден за състезателната писта – само че в преследването на съвършената обиколка човек си задава резонния въпрос защо да не се насочи към по-лекото с 40 кг купе.
Но понеже и двата варианта на британския модел са вече разпродадени, остава ни 488 Spider. Дали пък от него няма да има някаква още по-гореща версия? Дори да се появи такава, тази е достатъчно добра. Защото автомобилът по фантастичен начин съчетава идеална управляемост с чудесен комфорт. На любителите-фотографи им е все едно за тези неща – те не престават да ни заснемат, отдавна се отказахме да ги броим.
Текст: Йенс Драле
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт