Civic атакува пазарите с открояващ се дизайн, нови турбомотори и феноменални спирачки
През своята 45-годишна история и девет поколения Honda Civic премина през различни метаморфози: от малък автомобил се превърна в компактен, стана ракета носител за въвеждане на нови технологии, но още с първото поколение си изгради репутация на здрав, икономичен и надежден автомобил.
Десетата генерация обаче е нещо много повече от това. Новият Civic се отличава от всички останали модели, носили това име досега, а и от всичко останало в този клас. Удивително е как хората от Honda успяват винаги да запазят толкова характерното излъчване на своите модели, но при десетото поколение на Civic характеровите особености се съчетават с доста „експресивен дизайнерски език“. Последните думи може и да ви звучат като извадени от пресинформация (макар и да не са), но този път са много точни, защото за разлика от доста свои предшественици новият Civic носи някакъв специфичен вид динамика. Тук няма заоблени яйцевидни форми, няма светлини, които преливат назад. Преобладават изострените изрязани обеми, подчертани от присвити предни светлини с вертикално вътрешно оребряване. Те са част от един цялостен криловиден комплекс, открояващ се с контрастно черното и изправената релефна решетка, а големите петоъгълни форми под тях навява впечатление за физиономия на спортен автомобил. Цялата тази скулптура създава усещане за голям размах, който продължава в наподобяващия купе страничен релеф, изрязаните задни светлини и симетрично пренесените долни черни форми отзад. За цялостното усещане помагат и новите пропорции на автомобила с по-ниската с 2 см линия на покрива, по-широката с 3 см следа и увеличеното до 2697 мм междуосно разстояние.
Всичко е ново
При всичко това облеченото с въпросните спортни одежди тяло, разбирай каросерия, е олекнало (общото тегло на Civic е намалено с 16 кг), като е увеличило устойчивостта си на усукване с цели 52 процента. Със своите 4,5 метра дължина (увеличение от 130 мм в сравнение с предшественика) хечбек версията на Civic е по-голяма от тази на директни конкуренти като Golf и Astra (4258 и 4370 мм). Така моделът е достигнал границата на компактния клас, което неминуемо се отразява и на пространството в интериора. Това е впечатляващо постижение на фона на едно от най-ниските тегла в компактния клас – в базовата си версия Honda 1.0 тежи 1275 кг.
Линиите на купе още по-ярко се очертават при версията седан, чиято дължина достига 4648 мм, с което почти се изравнява с дължината на Accord. Този вариант няма да бъде позициониран като по-бюджетна версия (като например Hyundai Elantra, който за разлика от хечбека i30 има заден мост с торсионна греда). Със своя багажен обем от 519 л Civic седан има по-семейна насоченост, което не му пречи да се задвижва само от 1,5-литровия агрегат със 182 к.с.
Пълен преход към турбомотори
Да, много динамика и стръв има в тази Honda. Именно такива автомобили често са ощетявани в сравнителните тестове, защото там не фигурират оценки за стилистика, а красотата е много по-подкупващ фактор при избора на автомобил, отколкото размерът на багажника, макар че и в това отношение Civic е сред най-добрите в класа. Но стилистиката тук не единствената значителна промяна. В историята на Формула 1 Honda два пъти преминава през преход от атмосферни към турбомотори и веднъж обратно, демонстрирайки възможностите на своите двигателостроители (с постижения и в останалите моторни спортове). Десетото поколение на Civic е революционно и в това отношение – имайки предвид колко отдаден и колко добър в създаването и производството на високооборотни и високоефективни двигатели с атмосферно пълнене производител е Honda, няма как да не отбележим факта, че това поколение на Civic ще се задвижва само от турбомашини (за Европа – в САЩ ще остане един двулитров атмосферен мотор). Да, такава е повелята на времето, но това не пречи на Honda да интерпретира модерните решения по свой си начин. Контролът на горивните процеси е верую на японската компания от времето на създаването на процеса CVCC – той е бил първостепенен фактор при конструирането на новите двигатели. В двата бензинови мотора със съответно три и четири цилиндъра се използва „високофлуиден горивен процес“ – термин, обозначаващ създаването на силна турбуленция и увеличаването на скоростта на фронта на горене в цилиндрите, както и неминуемото променливо управление на клапаните. Базовият трицилиндров мотор има работен обем от 1,0 литра, притежава малък турбокомпресор с налягане до 1,5 бара и е най-мощният в класа си със своите 129 к.с. Въртящият му момент от 200 Нм се постига при 2250 об./мин (180 Нм при версията със CVT). Четирицилиндровият агрегат с работен обем от 1,5 литра е с мощност от 182 к.с. при 5500 об./мин (6000 об./мин при версията със CVT) и въртящ момент от 240 Нм в диапазона 1900–5000 об./мин. (220 Нм във версията със CVT в диапазона 1700–5500 об./мин). Наистина внушителни стойности и за двата агрегата, но пък бележещи значителна дистанция по отношение на мощността. Подобен факт създава объркване и при изпитанията – в сравнителния тест на auto motor und sport Honda с трицилиндров агрегат например е принудена да се бори с по-мощните четирицилиндрови мотори на Hyundai i30, Opel Astra и VW Golf. Версия с около 110 к.с. на малкия мотор и с около 150 к.с. на големия биха допълнили чудесно гамата.
На пътя
По-малкият мотор издава типичния гърлен глас на трицилиндровите агрегати и звучи като по-голям, демонстрира желание за динамика, но теглото от 1,3 тона на автомобила му показва, че физическите измерения няма как да бъдат пренебрегвани. Макар че е жадна за обороти, постига завидните 200 Нм и ги запазва до доста високи нива, тази машина е за по-спокойни според модерните представи натури, особено ако е оборудвана със CVT трансмисия – едно необичайно и по-скоро рядко предложение в класа на компактните автомобили. От Honda са променили софтуера на тази трансмисия специално за Европа, като за целта са симулирани 7 отделни предавки – с това тя се доближава до класическите автоматични трансмисии със значително намаляване на синтетичния ефект, присъщ на вариаторните. Големият агрегат определено има какво да демонстрира и стръвта му хармонира с външността на Civic. Набира обороти с лекота и именно в тях се състои неговата сила – въртящият момент се задържа до много по-високи оборотни режими от този на конкуренти като Hyundai i30 и VW Golf и така осигурява тази впечатляваща мощност. По такъв начин Honda демонстрира ярко технологичния си потенциал и показва, че наистина е инженерингова компания. От тази гледна точка можем да предположим, че добавянето на нови версии едва ли ще се състои – все пак клиентите на този автомобил ценят автентичността на автомобила и най-вече на задвижването му. За сметка на това е предвиден чудесният турбодизелов мотор 1.6 iDTEC с мощност от 120 к.с., а ако се съди по визията на автомобила, в действие вероятно ще влезе и по-тежката артилерия в лицето на версията с два турбокомпресора и 160 к.с. – като и двата варианта се комбинират с деветстепенна трансмисия на ZF.
Уникални спирачки
От друга страна, именно мощният 1,5-литров агрегат в по-голяма степен запълва възможностите на новото многозвенно задно окачване, а при по-високите версии ходовата част е с адаптивни амортисьори с четиристепенна настройка. В съчетание с окачването на предния мост Civic предлага изключително балансирано поведение и динамичен и устойчив характер в завоите, като това в голяма степен се дължи на кормилното управление с променящо се според условията на шофиране предавателно число с перфектна обратна връзка към малкия волан. Всичко това е гарнирано със спирачна система, осигуряваща 33,3 метра спирачен път от 100 км/ч. Реално измерена в тестовете на ams стойност! За същото упражнение Golf се нуждае от допълнителни 3,4 метра.
Красотата може и да е по-важна от размера на багажника, но Honda Civic някак успява да се справи и с това предизвикателство. Въпреки сложната конструкция на задното окачване компактният модел има един от най-големите багажници в класа – 473 л, или с цели 100 литра повече от вместимостта на Golf и Astra. За съжаление, познатите Magic Seats с възможност за сгъване като в киносалон са отпаднали, защото конструкторите за решили да разположат предните седалки по-ниско, а резервоарът се е върнал на най-безопасното място – над задния мост. И в интериора ще откриете много Honda feeling – както в подредбата на арматурното табло, така и в цялостното качество на произвеждания в Обединенето кралство модел. Пред водача е разположен TFT екран с варианти за индивидуализация, а стандартно всички версии са оборудвани с интегрираната системата за пасивна и активна безопасност Honda Sensing, включваща множество системи за асистенция, работещи на базата на камери, радари и сензори. Honda Connect от своя страна е част от стандартното оборудване на всички нива над S и Comfort и включва възможност работа с приложенията Apple CarPlay и Android Auto (когато Apple и Google решаг да ги активират за България).
Текст: Георги Колев