Със своята наперена осанка и огромната зинала паст на предната си решетка, Peugeot 207 започва своята кариера със завидна доза самонадеяност. Дали обаче това ще се окаже достатъчно, за да може да пребори Renault Clio и VW Polo?
В едновремешния малък клас днес вече почти не се срещат автомобили с дължина под границата от четири метра. Например третото издание на Clio порасна със 17 см в сравнение с предшественика си, а при Peugeot 207 разликата спрямо предходния модел е дори 20 сантиметра и сега автомобилът е достигнал до респектиращите 4,03 метра. Широчината и височината на каросериите на съвременните представители на тази категория също се изравниха със стойностите, които неотдавна бяха характерни за компактния клас.
VW се представят малко по-сдържано при тяхното Polo, чиито външни мерки остават по-скромни, отколкото при двамата противници в тест, без обаче това да се е отразило осезаемо на размерите на вътрешното пространство. Последното постижение е заслуга преди всичко на сравнително старомодния дизайн, който може и да изглежда доста семпъл, но впечатлява по всички практически показатели.
Търпеливите водачи без проблем могат да реализират и разход под 4 л/100 км
При Peugeot 207 HDi FAP 110, който във варианта Sport струва доста повече от противниците си, наблюдаваме дори заемки от по-горните класове като напомнящи на текстил пластмаси по арматурното табло и вратите, сребристи декоративни апликации и обрамчени с хром приборни уреди. Всичко това се отразява положително на атмосферата в своенравно оформения французин, но лежерната изработка си остава факт.
Renault Clio 1.5 dCi Dynamique е малко по-евтин, но също може да се похвали с меки пластмаси в контрастиращи тонове, както и различни характерни детайли като закачливите регулатори на климатика и особено оформените метални дръжки от вътрешната страна на вратите, които без съмнение ще допаднат на запалените франкофони. Интересното в случая обаче си остава, че независимо от доста по-внушителните си външни размери, нито един от двамата французи не може да се каже че е осезаемо по-просторен от сравнително по-компактното Polo.
Дизеловите двигатели на тримата претенденти за водещо място в малкия клас се задоволяват с радващо малко гориво – който проявява повече толерантност към педала на газта, без проблем може да постигне разход под 5 л на 100 км, но дори и при агресивен стил на каране е трудно да се постигнат стойности над 7 л на 100 км.
Ако говорим за динамика
на задвижването, то 1,9-литровият TDI-двигател на VW определено се представя най-добре от тестовата тройка – без да отделя особено внимание на безупречните маниери на работа, технологията помпа-дюза осигурява на мотора мощна тяга и великолепно ускорение. За сметка на това, Polo изостава по отношение на максималната скорост и плавността на работа на двигателя, представяйки се като класически представител на старата дизелова школа. Именно когато стане дума за тези параметри, удря часът на Common-Rail-двигателите на двата френски модела, които работят по-тихо и гладко и демонстрират по-плавно разгръщане на мощността.
Независимо от скъпите решения като пиезо-инжектори и променлива геометрия на турбокомпресора, динамиката на 1,5-литровия dCi-двигател със 106 к. с. на Clio изглежда някак вяла. Това не се променя дори от прецизно работещата шестстепенна трансмисия, дори напротив – моделът показва доста слаби резултати при тестовете за еластичност.
Тук Polo и 207 се представят по-добре благодарение на петстепенните си предавателни кутии, като за съжаление превключването на предавките при Peugeot не е кой знае колко прецизно. Французинът обаче се представя доста добре що се отнася до повратливостта – в завой той се държи неутрално и дори показва лек спортен наклон, макар че кормилната уредба не работи напълно хомогенно. Лекото изнасяне на задницата в граничен режим се парира сравнително лесно, когато автомобилът е екипиран със системата ESP (уви, тя е серийна чак от нивото на оборудване Sport).
При моделът на VW удоволствието от шофирането се нарушава от силното недозавиване при навлизане в завой с висока скорост, но за сметка на това нa това прецизната работа на управлението заслужава комплименти, докато кормилната уредба на Clio работи доста неравномерно и оставя напълно синтетично усещане за обратната връзка с пътя. Освен това спирачките на Clio се оказват радващо ефективни, но неприятно “отровни” и реагират бурно дори при най-лекото натискане на педала. Автомобилът обаче се представя най-добре при комфорта на возене и радва пасажерите с плавно абсорбиране на неравностите от всякакъв характер – Polo и 207 дават доста по-детайлна информация за състоянието на пътната настилка, като специално при 207 се забелязва и неприятна склонност към разклащане на каросерията.
Накрая
за самоувереният 207 остава само третото място в теста, докато хармоничното Clio се класира на второ място, в непосредствена близост с победителя Polo.