Те бяха върхът - дванайсетцилиндрови луксозни купета, за които мнозина са мечтали
Някога не можехме дори да си помислим за дванайсетцилиндров автомобил, но днес не е задължително той да си остане утопия. Тези три купета по удивителен начин съчетават върхов комфорт на задвижването с неизчерпаем запас от мощност. Сега цените им са съвсем приемливи, което ги превръща в сравнително постижими мечти на четири колела.
Мечтата за дванайсетцилиндров автомобил не дава мира на милиони ентусиасти по света. На повечето от тях обаче им липсва смелост да превърнат в реалност това свое отколешно желание – дори когато то е напълно постижимо. Почти винаги разумът надделява над ентусиазма и прагматизмът взема превес над чувствата. От една страна, V12 двигателите бележат върха в автомобилната индустрия и в лицето на Jaguar XJ-S, BMW 850i и Mercedes S 600 Coupé могат да бъдат купени на относително разумна цена.
Реномето на този тип агрегати обаче страда от доста фактори – висок разход на гориво, изключително скъпа поддръжка и не винаги безупречна надеждност. Супермощните дванайсетаци на Ferrari и Lamborghini са грандиозни, но редки и изключително капризни, оставяйки петна върху блестящия имидж на този тип машини. Вината за това, че V12 моторите не станаха по-често срещано явление, в голяма степен се крие в техните V8 събратя. Защото с V8 концепцията е лесно да се постигат внушителни кубатури, без обемът на отделните цилиндри да става прекомерно голям. Заради специфичния ред на запалване осемцилиндровият мотор звучи по-респектиращо при ниски и по-мелодично при високи обороти.
Трудно ни е да го признаем, но един добре конструиран V8 има по-красив звук от работещите с копринена мекота заради перфектното балансиране на масите дванайсетцилиндрови машини в елегантните купета на Jaguar, BMW и Mercedes, разполагащи съответно с 295, 300 и 394 к.с. Освен това един V8, екипиран с модерни технологии, като четири клапана на цилиндър и прецизно смесообразуване, изразходва значително по-малко гориво от сравним V12. При максималната мощност двата типа задвижване също са напълно конкурентни. Например V8 моторът с по два клапана на цилиндър в Mercedes 560 SE генерира 300 к.с., четириклапановият M 119 с четири разпределителни вала в 500 E постига 326 к.с., а Porsche 928 GTS разполага дори с 350 к.с. при 5700 об./мин. При BMW по същото време осемцилиндровият мотор на 840i има кубатура четири литра и мощност 286 к.с. При това техният V8 има повече разпределителни валове и клапани в сравнение с V12!
Jaguar и V12 като едно цяло
Сам по себе си дванайсетцилиндровият двигател е своеобразен L’art pour l’art, нещо като върховно стремление на инженерния гений. Именно този почти утопичен стремеж към съвършенство го превръща в така желан трофей за всеки, който се чувства запленен от автомобилната техника. Тази мечта най-често се свързва с марката Jaguar и по-точно с грациозните лимузини от серията XJ или с ексцентричния гран туризмо XJS. Lamborghini и Ferrari си остават недостижими за над 99 процента от населението на планетата, а BMW и Mercedes по-често се свързват с прекрасните си шест- или в краен случай осемцилиндрови двигатели, а не толкова с автентични V12.
Jaguar XJ-S игра ролята на своенравен бохем в лигата на луксозните купета, той е един истински свободен дух както в стилистично, така и в технологично отношение. Именно той прави дванайсетцилиндровите двигатели малко по-достъпни за простосмъртния потребител. Моделът се ражда през 1975 година и редом със Citroën SM и Porsche 928 S се числи към абсолютния авангард на тогавашното автомобилостроене. Подобно на споменатите други два модела, неговата външност изисква време, за да бъде разбрана. Да, това са автомобили, които поляризират мненията – или ги харесвате, или не, но при всяко положение ги запомняте задълго.
Широкият и нисък Jaguar XJ-S е най-старият участник в това V12 трио и има привилегията да пристигне първи пред замъка Хоенкамер. Блестящо черната пантера чевръсто се устремява към замъка, идвайки от близкото шосе, а кадифеният V12 закратко повишава глас. Лицето на автомобила се доминира от неговите характерни овални фарове. Комфортните балонни гуми с профил 70, обути на джанти BBS, стъпват върху гранитния паваж, заковавайки на място с отривисто изскърцване. Създаденото от дизайнера на Jaguar Малкълм Сайер малко преди смъртта му и завършено от Vignale купе излъчва мекота и спокойствие, които се подчертават допълнително от почти безшумния шепот на дванайсетцилиндровия двигател. Издължените чак до вертикалните задни светлини колони на покрива придават на XJ-S изключително характерен силует, напомнящ готова за скок хищна котка.
Иначе независимо от големите си външни размери, отвътре XJ-S е доста тесен, особено на втория ред – за разлика от S например, британецът си е класическо купе с 2+2 места. За сметка на това пък на чудесно оформените предни седалки човек се чувства уютно, а позицията му между широката конзола и просторното място за краката може да бъде наречена почти интимна. Жалко е единствено това, че предишният собственик на автомобила е решил да замени филигранната ръкохватка на лоста за управление на тристепенния автоматик с дървена топка. В този ред на мисли, изисканите дървени фурнири, които отначало липсват толкова много на голяма част от почитателите на марката, XJ-S започва да предлага едва от 1983 година.
„Осмицата“ – една неостаряваща студия
BMW 850i е вторият герой на нашата V12 трилогия, който навлиза в територията на замъка. От пръв поглед личи, че той е атлетът на групата, а дългата, източена предница с повдигащи се фарове неслучайно цитира формите на M1. Което не означава, че „осмицата“ е безкомпромисна машина за шофиране, каквато е бил M1 едно десетилетия по-рано. 850i играе ролята на култивиран луксозен спортен автомобил със своя оптимизиран по отношение на въртящия момент V12, заимстван от 750i. С „осмицата“ E31 хората от BMW успяват да покажат дори на Mercedes кой е истинският господар на пътя, тъй като по това време марката с трилъчна звезда няма конкурент на този автомобил. Произвежданият в същата епоха и създаден от Бруно Сако SL от генерацията R 129 е по-скоро шосеен крайцер, който при това отначало може да бъде поръчан максимум с V8.
Ние възприемаме Серия 8 като една неостаряваща студия, стигнала до серийно производство, чиято създадена от Клаус Луте и Клаус Капица линия от определени перспективи наподобява Ferrari 456 GT. Този автомобил спокойно би могъл да се появи под формата на концептуална разработка дори и на следващия автосалон в Женева и отново би изглеждал страхотно. Едно от най-напредничавите технологични решения в него е интегралният заден мост, състоящ се от сложна петраменна конструкция, базирана на по две напречни рамена за всяко колело. Звучи изненадващо, но тази сложна схема всъщност е доста близко до решението, използвано още при XJ-S. По-късно при 850 CSi с 5,6-литров V12 с 386 к.с. задният мост получава и завиваща функция, която още повече подобрява пътното поведение на този висококаратов спортист.
S 600: царят на V12 купетата
Големият Mercedes S-класа Coupé с надпис V12 на фланговете пристига далеч не толкова дискретно, колкото предишните два автомобила – той е исполин, който винаги тежи на мястото си. Това се дължи на доминантната му външност с огромни гладки повърхности. Тук-там личат стилистични опити за разчупване на монументалната му осанка, но ефектът от тях е малко спорен. Всъщност елементи като гигантските, масивни странични врати и свръхоразмерените предни светлини дори носят още повече внушителност на автомобила. Интересното обаче е, че колкото по-дълго наблюдавате S 600 Coupé, толкова по-елегантен започва да ви изглежда. Все пак тази машина има подобаващи пропорции, а голямото междуосно разстояние хармонира добре с гигантската дължина на каросерията. Освен това автомобилът продължава традицията на Mercedes в създаването на големи купета с четири места. Подобно на BMW 850i, 600 разполага с възможност за спускане на страничните прозорци без отворът им да бъде нарушаван от наличието на средна колона.
Отвътре Mercedes залага на тежък лукс и изключителна солидност. Водачът се чувства като господар на технологиите сред море от бутони и превключватели, което се простира чак до сгъваемия подлакътник. В сравнение с тази атмосфера ориентираният около водача кокпит на BMW изглежда доста редуциран, а този на Jaguar с минималния си брой бутони е направо аскетичен. За разлика от неговите ниски опоненти, при Mercedes качването и слизането е точно толкова лесно, колкото при една лимузина от серията 140. Устройствата за автоматично подаване на предпазните колани за предните седалки пък допълнително подсилват уелнес атмосферата в тапицирания с дебела естествена кожа салон. За да приведе целият този разкош в движение, водачът просто трябва да премести скоростния лост в позиция „D“. Оттам насетне остава само да борави с газта, спирачката и волана. На това се казва спа на колела!
S 600 е първият автомобил, който ще имаме удоволствието да шофираме днес. Коланът се приближава към рамото на водача, а най-мощният V12 в това сравнение работи забележително безшумно. Запасът от мощ изглежда безграничен, което още повече подсилва желанието ми просто да галя педала на газта и неусетно да изминавам километър след километър. Невероятно е да си помисли човек, че марката с трилъчна звезда на емблемата по същото време е произвеждала и 200 D с четири цилиндъра и 75 конски сили. Тук всичко, което се случва извън автомобила, остава скрито за водача. Ходовата част с носещ амортисьор и двойки носачи за всяко колело отпред и с изключително сложна конструкция на задния мост осигурява едновременно великолепен комфорт и солидна стабилност. S 600 Coupé не е любител на големите напречни ускорения – при него спортните изживявания е най-добре да се случват на прави участъци. Защото именно направо е посоката, в която най-добре може да се усети цялата сила на 394 к.с. – при пълна газ тежащият 2,3 тона автомобил се ускорява така, сякаш законите на физиката не важат за него. Същевременно водачът започва да чува застрашителен, макар и доста приглушен рев, когато двигателят премине границата от 4000 об./мин.
BMW 850i: атлет с маниери
Характерът на BMW е коренно различен: при него спортният дух е основна част от общия замисъл. Още ниската позиция на интегралните спортни седалки подсказва, че шофирането тук доста се различава от лежерна ваканция на шезлонг край плажа. Ергономично подредено табло е ориентирано изцяло около водача – точно като кокпита на изтребител. Дори ръкохватката на лоста за автоматичната трансмисия е близка по форма до използваната във версията с механична предавателна кутия. Над 3000 об./мин V12 двигателят започва да надава високочестотен рев.
Колкото повече шофирате този автомобил, толкова повече ви се иска завоите пред вас да не свършват никога, защото голямото BMW стои като залепено за пътя. Субективното усещане винаги сочи по-ниска от действителната скорост на движение, задното окачване с интегрален мост осигурява феноменална стабилност, а действието на спирачките е достойно за пример. Човек инстинктивно отказва да повярва, че автомобилът действително тежи цели 1840 кг, защото тази маса чисто и просто не се усеща. Стига да пожелаете това от него, V12 моторът се развърта с истински ентусиазъм. Още по-впечатляващото е, че BMW се справя точно толкова добре и като автомобил за спокойни пътувания на дълги разстояния – той е уравновесен, забележително комфортен, тих и приятен за шофиране.
XJ-S: един различен свят
Именно приятните пътувания са коронната дисциплина на британския модел, който е идеалния гран туризмо за разходка по, да речем, Côte d’Azur. Именно така е представен моделът на първите рекламни проспекти през 1976 година: той и тя, удобно разположени в XJ-S на Corniche de l’Estérel. Голямото купе представлява удивителна комбинация от авангардизъм и античност.
Неговият V12, който разгръща своите 295 конски сили учудващо спокойно, продължава да е най-тихият в триото, а изолираното от каросерията с помощта на подрами окачване осигурява прекрасен комфорт, сравним с S 600.
Мечтата за V12 е мечта за един по-красив свят. Именно в такъв свят ни пренася XJ-S, без по някакъв начин да ни напомня за чудесните сами по себе си, но някак тривиални BMW 520i или Mercedes 200 D. Пък и поддръжката му е доста по-постижима, отколкото можете да предположите!
Заключение
Макар че малко ме боли да кажа тези думи: 850i е прекрасен автомобил, но поне според мен технократската студенина при него идва малко в повече. Mercedes С 140 ми допада в ролята на луксозен крайцер. Накрая остава елитарният Jaguar XJ-S. Той буквално омагьосва със своето съчетание от стилистична авангардност и рафинирани маниери на пътя.
Текст: Алф Кремерс
Снимки: Дино Айзеле