В продължение на цели 100 000 километра той ни донесе много радост и малко грижи.
Може би овехтяването след само две години на пътя нямаше да достигне 61-процентова загуба на стойност, ако бояджиите бяха напръскали стоманената кожа на този C-Max с дискретно „полярно сребристо” или „сиво – полунощно небе”. Автомобилът от маратонския тест обаче пристигна в гаража на редакцията на 10 февруари 2012 г., издокаран в ярко оранжево – наричано в цветовата карта „марсовочервен металик”, – след което веднага се потопи в зимния пейзаж, за да разсее с блясъка си скръбта на студения сезон, и дори днес, след 100 000 изминати километра, продължава да грее, съперничейки на пролетното слънце.
Немногобройните външни драскотини се дължат на лошия обзор към предната част и на незащитения праг на багажника, а вътрешните – на отчасти твърдите, семпли пластмасови облицовки в най-различни оттенъци на сивото. Евтиният мокет в багажното отделение вече изглежда силно захабен и трудно може да бъде почистен. Но иначе както ръката на времето, така и всекидневната експлоатация, често с много пътници и обемист багаж, не са нанесли съществени поражения на чевръстия ван на Ford – тук не можете да се оплачете нито от развлечени тапицерии, нито от поява на ръжда.
Съвсем неоснователни биха били и съмненията по отношение на основните качества, които трябва да притежава един ван. Разбира се, става дума за типичните за подобни конструкции предимства, като изобилие от място, гъвкавост на вътрешното пространство и по-висока позиция на седене, но и – дори в по-голяма степен – за по-скоро редкия талант на C-Max да ви накара да забравите за също толкова типичната скучноватост на тази категория превозни средства. Качвате се, настройвате седалката и огледалата, стартирате мотора и се отдавате на удоволствия – днес почти няма компактен ван, който да изпълнява това обещание толкова убедително и трайно, както C-Max.
Както и при други модели на Ford, ходовата част е една от най-силните страни на компактния ван и въпреки по-скоро стегнатите си настройки съчетава добър комфорт на окачването с изненадващо динамична управляемост. Автомобилът атакува завоите сърцато, воден от точно и хомогенно работеща кормилна уредба с усет за обратната връзка с пътя. Нежното недозавиване и поднасяне при отпускане на газта в завой биват парирани от ESP толкова фино, че наред с усещането за безопасност ви изпълва и една съвсем елементарна радост от управлението на автомобила.
Немалък дял за нея имат прецизната шестстепенна механична трансмисия с къс ход на скоростния лост и 1,6-литровият бензинов Ecoboost мотор, който преди появата на трицилиндровите турбодвигатели в началото на 2013 г. беше най-предпочитаният в Германия задвижващ агрегат за C-Max. И днес той си остава добър избор, защото с едновременно мощната си и равномерна тяга той показва нагледно, че и при вановете дизеловият мотор не е задължителен. Разходът обаче зависи силно от начина на шофиране: при по-сдържан маниер често са достатъчни седем литра бензин на 100 км, докато бързите етапи могат да глътнат и по единайсет литра. В замяна на това през целия 100 000-километров пробег се наложи да бъде долят само половин литър моторно масло.
Приятен на вкус
Добре, че беше така – защото пръчката за проверка на нивото на маслото влиза доста трудно в скрития зад пластмасовия покривен панел отвор. Освен това отвореният преден капак се подпира с обикновен метален прът вместо с телескопични амортисьори. И както наскоро при Fiesta, някакъв гризач хареса вкуса на изолационните кечета на C-Max и ги нахапа доста усърдно.
Този инцидент не наложи извънпланово посещение в работилницата, също както и двете незначителни повреди, които малко по-късно бяха отстранени при редовното обслужване в сервиза. След пробег от 57 622 км радиото започна понякога да отказва да работи; след като беше прочетена и изтрита паметта за грешки и аудиомодулът беше рестартиран, това повече не се случи. А неработещият страничен мигач в дясното огледало се оказа следствие от дефектна лампичка, чиято замяна струваше 15 евро.
Иначе разходите за сервизно обслужване бяха сравнително ниски, но пък интервалите са доста къси (20 000 км). Същото се отнася и за спирачните накладки, които се наложи да бъдат сменени след по-малко от 40 000 километра. След приблизително още толкова пробег смяната на всички спирачни дискове и накладки стана причина за най-големия допълнителен разход в размер на 801 евро. Въпреки това разноските от 17,5 цента на километър са сравнително ниски за един бензинов ван.
Неособено скъпо е и допълнителното оборудване, с което беше екипиран тестовият автомобил и което не се представи убедително във всички случаи. Например бавно пресмятащата навигационна система Sony пожъна повече критики, отколкото похвали, по-специално заради малкия дисплей и сложното, объркващо управление с бутони на волана или множество различни бутони на централната конзола. Освен това при една и същи въведени данни уредът понякога изчисляваше различни крайни цели.
Колебливи помощници
Не може да се разчита винаги и на показанията за ограничения на скоростта, како и на асистента за смяна на лентата, който понякога напълно безпричинно предупреждава за автомобили в мъртвата зона с лампичка в страничното огледало. Несравнимо по-добре и винаги безпроблемно функционираха системата за безключов достъп, както и помощта при паркиране с камера за заден ход, която позволява маневриране с точност до сантиметри, стига обективът на задния капак да не е замърсен.
Много похвали събра и доброто оползотворяване на пространството въпреки компактната дължина от 4,38 метра, както и гъвкавата система за комфортни седалки срещу доплащане от 230 евро. С нея тясната средна част на задната седалка може да бъда сгъната назад, а двете външни да се преместят леко към средата, благодарение на което мястото за краката и лактите се увеличава осезаемо. С това обаче се намалява значително и мястото за багаж, а неудобният покривен панел от две части или прищипва външните колани, или просто пречи по някакъв начин.
Никой не се е оплаквал обаче от големите предни седалки, които могат да бъдат регулирани така, че да са удобни за всякакви фигури. Те предлагат добра странична опора и комфорт и дори при дълги преходи не причиняват болки в гърба. Болезнена е обаче голямата загуба на стойност поради слабото търсене на вторичния пазар и недолюбвания при вановете бензинов мотор. Но доброто състояние на C-Max след маратонския пробег показва, че няма принципни пречки връзката с доволния собственик да продължи и по-дълго.
Текст: Бернд Щегеман
Снимки: Беате Йеске, Ханс-Дитер Зойферт, Петер Волкенщайн