Пролет, Южна Франция, Mercedes 280 SL, Porsche 356 B и ние – по следите на пълното щастие.
Регистрационният номер със светлосини цифри на бял фон и герб в полето отляво й стои отлично, въпреки че размерите на табелата са доста малки за широкото гнездо в предната броня и под капака на багажника отзад. „Principaute de Monaco“ гласи надписът върху него, деклариращ принадлежност към елитното княжество на Лазурния бряг. Именно там е домът на бялата „пагода”, която, ако можеше да говори, със сигурност би разказала доста интересни истории от своята младост в света на богатите и известните. Възможно е дори да изпадне в сладка носталгия в спомените си за влюбените в нея големи и малки звезди, благородници, политици или просто обикновени хора тогава, в края на 60-те. Даа, тя винаги се е считала за една от любимите и изключителни играчки на висшето общество, при това от онези с неоспорим и неподражаем стил. Изхвърлянията и новобогаташите неизменно са я подминавали, насочвайки се към други представители на автомобилния елит.
За разлика от нея червеното Porsche 356 B винаги е стояло на почтително разстояние от ярките светлини и оживените булеварди, макар че именно откритата му версия изглежда прекрасно в подобна обстановка. По силата на своя вроден характер този автомобил клони повече към спорта, а светската суета и до днес му остава по-скоро чужда. Любимите му занимания са свързани с бързината, завоите и състезателните писти, на които той се чувства като у дома си благодарение на ниския център на тежестта, стабилната конструкция и почти перфектния тегловен баланс. 356 добре знае, че може да осигури на човека зад волана онова уникално усещане за пълно срастване с автомобила, което, естествено, е от особено значение за водачите с динамични амбиции. Самото име на марката отдавна се е превърнало в символ на технологичния перфекционизъм и на висшата форма на концентрация върху най-същественото.
И докато за прохождащия 280 SL не е толкова лесно да поеме тежкото наследство на легендарния 300 SL, 356 успява категорично да циментира спортния фундамент на все още младата тогава марка от Цуфенхаузен.
Празни пътища и топло пролетно слънце
Червеният 356 набира скорост самоуверено и целеустремено, а къщите на Горд, смятан от мнозина за най-красивото селце в Прованс, стремително се смаляват в треперещото огледало за обратно виждане. Мекият гюрук, естествено, е сгънат грижливо под покривалото – също както и тежащият близо 50 килограма твърд покрив с характерно огънат навътре таван на „пагодата”, която идва няколко метра по-назад. Това е първата разходка под открито небе за двата класически автомобила през тази година и мартенското време се показва изключително благосклонно, дарявайки ни с ярко слънце и температури около 15 градуса.
Зад волана на класическото Porsche е Жан-Франсоа Фавелие, който се установява в живописния Горд преди години и управлява заедно със съпругата си извънредно стилен хотел в селцето. Отскоро Жан-Франсоа предлага на своите гости и разходки из околностите с класическите автомобили от своята колекция, към която се числят 356 В и 280 SL. Запознахме се случайно със симпатичния французин при едно от есенните ни пътешествия с редакционния Spider и той веднага предложи – „Трябва да дойдете през пролетта, когато в Прованс все още е спокойно и пътищата са пусти“. Благодарение на мекия средиземноморски климат това е и най-подходящото време за излет с кабриолет, а домакинът с готовност обеща да ни покаже някои от своите любими маршрути.
Eдин от тях днес ни отвежда към Горж дьо ла Неск – разположена южно от прочутия Мон Венту живописна клисура, чиято дълбочина достига 300 метра. Мон Венту е най-високият връх в Прованс със своите 1912 метра надморска височина и докато там горе в снеговете все още царува люта зима, пътят към тясното дефиле ни посреща с изненадващо приятен и топъл полъх на вятъра в лицата.
Двата кабриолета се спускат лежерно надолу, отляво остава дълбоката пропаст, а отдясно издълбаният в скалите път се ограничава от вертикално издигащи се голи канари. Силните емоции от красотата на пейзажа буквално бликат във вътрешността на 280 SL, който осигурява великолепен контакт с околната среда със своето изправено челно стъкло и нисък борд на вратите. Погледът напред среща първо двата великолепни кръгли циферблата, преди да продължи към пищните извивки на предния капак, под който се крие шестцилиндровата машина със система за впръскване на гориво и масивен алуминиев всмукателен колектор. До около 4000 об./мин характерно дрезгавият звук на мотора остава тих, но с покачването на оборотите се появяват дълбоки, агресивни тонове, които бързо издават природата на високотехнологичния спортен агрегат със 170 к.с.
Автомобил като по мярка
Поддържането на курса на елегантния Mercedes на ръба на пропастта не е никакъв проблем за филигранно тънкия волан. SL се държи превъзходно на пътя и харесва завоите – предимство, което не на последно място се дължи на широката предна и задна следа и на окачването на задния мост с люлеещи се полуоси и специална балансираща пружина, която осигурява стабилност и спокойствие. Едновременно с това, комфортно настроената ходова част на „пагодата” не се впечатлява от несъвършенствата на поостарелия асфалт и не допуска никакви деформации, шумове и вибрации. Всичко в този SL говори за стабилност – включително и теглото от 1350 килограма въпреки използвания във вратите, предния и задния капак алуминий. Увереността, която излъчва откритият Mercedes, оставя наистина трайно впечатление.
При Венаск сменяме автомобилите и продължаваме в посока Кол дьо Мюр. Спортистът на Porsche изисква кратък период на привикване. Контактният ключ е отляво, оборотомерът по средата, а звукът на двигателя идва отзад. Каросерията буквално прилепва към тялото на водача отляво, докато отдясно се усеща рамото на спътника. Купето на 356 е осезаемо по-тясно от това на 280 SL, но това едва ли трябва да се приема като недостатък – по-скоро става дума за израз на традициите на марката Porsche, в съответствие с които 356 B приляга като ушит по поръчка костюм. Спортен костюм.
В същото време спортният дух на модела може да остане скрит за мнозина. И това не е случайно, ако вземем предвид приветливата, ококорена физиономия в стила на „костенурката”, закръгленото дупе и най-вече анекдотично тесните предна и задна следа. С тези свои черти 356 наистина може лесно да бъде подценен, а за капак на всичко идва звукът на 1600-кубиковия двигател, който немалко хора ще сбъркат с този на легендата на VW.
На пътя обаче 356 B оставя коренно различно впечатление у човека зад волана – най-вече по отсечки с множество завои като тази тук. Автомобилът реагира фино и на най-леките движения на волана, запазва стабилност независимо от скоростта и радиуса на завоя и дори за миг не си помисля да се хлъзне или да наруши траекторията по какъвто и да било начин. На това Porsche са му чужди дори страничните колебания на каросерията и въпреки технологичното родство, от тромавостта на „костенурката” тук няма и следа. 75 к.с. могат да се окажат доста прилична мощност, ако разполагате с подобна техническа зрялост като тази на 356 B, който още тогава концентрира в себе си голяма част от най-ярките предимства на автомобилите от Цуфенхаузен.
Междувременно сме поели по пътя обратно към Горд. Денят беше просто фантастичен и ни е наистина трудно да се разделим с двата класически автомобила, да се сбогуваме с мосю Фавелие и да отпътуваме за летището. Но за щастие лятото тепърва идва и най-хубавото от открития сезон все още предстои!
Teкст: Mихаел Шрьодер
Снимки: Артуро Ривас