Тест на едно от най-динамичните комбита в света
Първо, от Porsche създадоха Panamera, която иска да бъде не луксозна лимузина, а спортен автомобил. Сега идва версията Sport Turismo – спортен автомобил, който не желае да е комби.
Това, което днес наричаме минало, някога е било бъдеще. Само при една ретроспекция то може да бъде представено като предвидим, прав и белязан от постоянни успехи път. Но нека се отправим на пътешествие 70 години назад, към Гмюнд в Австрия. Там е направена прочутата снимка – на нея са Фердинанд и Фери Порше с дизайнера Ервин Коменда до първия екземпляр на модела 356, отправили яростно-решителен взор към бъдещето, което, изглежда, не им се е струвало толкова сигурно. Боксерен мотор, разположен пред задния мост, каросерия тип роудстър – всичко това не е било новост, но никога не е било поднасяно в такова извънредно сполучливо съчетание като при този тежащ само 585 килограма, дълъг 3,86 м, широк 1,67 м и висок 1,25 м спортен автомобил с 35 к.с. и регистрационен номер K 45 286. Точно това е общото между него и появилата се 70 години по-късно 2,15-тонна Panamera Sport Turismo
Turbo с мощност 550 к.с., която сега стои пред нас, покривайки десет квадратни метра асфалт. Каросерията тип комби също не е сред най-новите идеи. Но едва сега бъдещето и моделната гама достигнаха онази пресечна точка, в която тя стана подходяща за едно Porsche. (Споменът за времената, когато не беше подходяща, е повод да кажем нещо за преустроените комбита на Гюнтер Арц от 80-те години на базата на 924 Turbo и 928.) В действителност сега мнозина смятат Sport Turismo за по-хармоничната версия на Panamera. По отношение на размерите си двата модела се различават само с 0,5 см при височината. За клиентите на марката това сигурно е толкова незначително, колкото и добавката към цената в размер на 5632 лв. И още нещо – Sport Turismo се предлага само с двойно предаване. Няма лошо – особено с 2,2 тона прикачен товар и когато пак трябва да вземете със себе си коня за езда.
Колко ли струва един състезателен кон?
Така на първо време ще се занимаем с практическите възможности на този автомобил, за който фирмата предлага 41 страници пресматериали, в които нито веднъж не се споменава думата „комби”. Големият заден капак се вдига серийно с електрически механизъм, по желание и след известно размахване на крак под бронята. Ролното покривало над багажника се вдига нагоре заедно с капака. Но обстоятелството, че през последните седем десетилетия хората от Porsche са се занимавали по-скоро с пружинни коефициенти, моменти при завъртане на волана, сплави за мотовилки и промени във фазите на газоразпределение проличава, когато се наложи касетата с ролната щора да бъде извадена от автомобила. След като я освободите от фиксаторите, трябва да стъпите в багажника, за да я изнесете навън. Понеже под товарния под е настанена озвучителната уредба, за разполагане на щората не остава място. Самият товарен отсек е голям (520 литра), добре оформен и чрез сгъване на разделената на три части задна облегалка може да бъде конфигуриран в различни варианти до 1390 литра. Ниският праг на багажника (62 см) облекчава товаренето и – както ни увериха собственици на кучета – улеснява четириногите, пожелали да скочат вътре. В багажника не липсват и халки за укрепване на товара – тази информация идва тук тъкмо на място, тъй като домашните любимци Бело и Хектор е най-добре наистина да се вкопчат здраво в нещо.
Според Porsche по замисъл Sport Turismo трябва да е модел с 4+1 места. Което означава, че на средното място отзад едва ли някой би могъл да седне, тъй че тестовият автомобил е четириместен. Двете отопляеми, с добра странична опора и извънредно удобни индивидуални кресла отзад са с електрически регулиран наклон на облегалките и опора за бедрата. Между седалките се разгъва надолу един широк контейнер, а пък върху тунела на кардана се издига сензорен монитор, от който седящите отзад могат да регулират свой собствен климат или да влязат в менюто на навигацията, за да разберат коя точно област прелита покрай страничните прозорци. Напред обаче гледката е препречена от спортните седалки с издигащи се нагоре опори за глава
Пилотът и пътникът до него седят на доста голямо разстояние един от друг, разделени от централния тунел. Както и отзад, тук се усеща липсата на онзи вътрешен простор, който сме свикнали да очакваме в този автомобилен клас. От друга страна, никой друг луксозен автомобил не интегрира своя водач толкова плътно и съкровено. По-късно, в следобедните часове, когато нощта вече се спуска от небето и погледът назад се губи в мрака, ще забравите, че зад втората колона виси багажно отделение с обем 1,3 кубически метра и ще започнете да усещате Panamera като по-къса, по-повратлива, повече като Porsche, дори повече като 911.
Това усещане при Panamera изисква значителни капиталовложения. На 25 341 лв. възлиза цената само на екстрите, с които Sport Turismo динамизира своята управляемост и пътно поведение посредством управление на четирите колела, 21-цолови гуми, стабилизация срещу клатене, Torque Vectoring и Sport Chrono пакет. Още 17 737 лв. струват керамичните спирачки, които действително работят превъзходно. Може би си мислите, че да превърнеш по този начин Panamera в спортен автомобил, е като да се опиташ да трансформираш круизен лайнер в бърза моторна яхта. Само че – при Panamera това наистина се получава.
Panamera с панорама
Да, говорим за Panamera като такава – понеже Sport Turismo по нищо не се различава на пътя от варианта с полегата задна част. А дали по-високият център на тежестта при по-дългия покрив не дава разли...? Не. Също и панорамният покрив, впрочем най-големият в историята на фирмата, както съобщават с гордост от Porsche, не влияе по никакъв начин върху динамиката. Дали някой все още се съмнява? Тогава да се качваме и да потегляме.
Завъртаме стартовия диск вляво от волана и четирилитровият битурбо V8 прогърмява отпред. Двата му турбокомпресора са в средата между цилиндровите редове, това скъсява пътя на газовете и ускорява реакциите на турбините. Поставяме лоста на трансмисията в положение D и Panamera лекичко тръгва напред. В града трансмисията с два съединителя бързо достига по-високите предавки. Седма и осма са с предавателни числа за оувърдрайв, максималната си скорост Turbo достига на шеста. Сега, с малко над 1000 оборота, той се придвижва със скучаещ вид към аутобана. А там... там просто свиваме големия пръст на десния си крак. Моторът изревава, турбокомпресорите се наежват, а тласъкът е достатъчен, за да ускори автомобила до около 130 км/ч. После продължаваме нагоре – с такъв устрем, сякаш се опитваме да разтърсим из основи временно-пространствения континуум (от нула до сто за 3,4, до двеста за 13 сек, макс. скорост 304 км/ч). Как, нима вече сме в Унтергрупенбах? Днес A 81 определено изглежда по-къс – със страховитата мощ на 770 Нм и устрема на 550 к.с.
При това тук е доста уютно – въпреки стегнатата базова настройка трикамерното въздушно окачване, при което пружинната константа и характеристичната крива на амортисьорите се променят, грижливо неутрализира грубите неравности. Дори в твърдия спортен режим Panamera се справя съвсем прилично с резките удари.
Голямото Porsche почти няма желание да поема част от работата на пилота. От бездруго оскъдния арсенал на предлаганите по желание асистенти не е монтиран дори темпомат с регулиране на дистанцията – който би трябвало да е налице серийно при цена на тестовия автомобил над 200 000 евро. И да, възможно е мнозина собственици на Porsche да не желаят частично автономно шофиране, смяна на лентата и дистанционно управляемо напускане на паркомясто. Но когато S-класата и „седмицата” владеят тези умения, едно Porsche би трябвало да може същото.
Светът като еднопосочен път
Тук предпочитат да превърнат в празник възможността да управляваш автомобила си сам. И как само го правят! Така, както сега Panamera се носи по второстепенния път. При температура плюс пет градуса и дъжд моделът напредва с безупречно сцепление; единствено при рязко подаване на газ в остри завои задната част се плъзга за кратко настрани, но веднага бива укротена от ESP. В завои с по-висока скорост (над 50 км/ч), когато задните колела завиват в същата посока като предните, автомобилът остава невероятно стабилен и неутрален. В по-острите криви, когато завивате почти в обратна посока, те се завъртат противоположно на предните и това още повече подобрява водимостта. По всяко време извънредно прецизната кормилна уредба със своя балансирано тежък ход подава обратна информация – чувствително, но никога нервно и припряно. С нея Sport Turismo преминава през слалома и смяната на лентата подобно на спортен автомобил. И дори тук, навън, на криволичещия път, всичко би могло да бъде идеално. Стига светът да беше еднопосочно шосе.
Той обаче рядко е такъв, особено тук и сега, когато срещу Sport Turismo се движат други автомобили, дори камиони. Тогава става наистина притеснително, понеже един по-тесен второстепенен път вече е добре запълнен от широката 1,94 метра (без огледалата) Panamera. При насрещно движение се налага автомобилът значително да намалява скоростта си, за да не се приближава прекалено до мантинелата вдясно или до идващите отсреща вляво. Да, моделът на Porsche не е единственият автомобил с такива солидни размери. Но не е ли твърде неуместно, че точно там, където би могъл да демонстрира най-добре превъзходния си талант за добра управляемост, той най-често пречи сам на себе си.
Това вече ни е познато от опита с основния модел – също както и усложненото управление на функциите чрез възприемащи докосвания сензорни повърхности, които обаче невинаги реагират с необходимата чувствителност. И при работата с инфо-развлекателната система и многото бутони на волана, с които върху дигиталните части на арматурното табло може да бъде извикана и показана най-разнообразна информация, въпреки всички практични предимства в Sport Turismo все още е налице потенциал за оптимизация. На за да усъвършенства комбито, което не желае да е комби, след 70 години минало Porsche със сигурност разполага с достатъчно бъдеще пред себе си.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Sport Turismo версията на Panamera притежава повече таланти за справяне с всекидневието – ако някой се нуждае от разумен аргумент за покупка. Иначе тя е все така неимоверно бърза, но с голямата си широчина често пречи на самата себе си.
Каросерия
+ Достатъчно място отпред, дълбоко интегрирана позиция на седене, голямо, добре използваемо и гъвкаво багажно пространство, нисък праг за товарене, висококачествена изработка, повече място над главите отзад
– По-скоро недостатъчно място отзад за автомобил от този клас, ограничен обзор, отчасти усложнено управление на функциите
Комфорт
+ Въпреки стегнатите базови настройки балансиран комфорт на окачването с адаптивни амортисьори и пневматични елементи, ниско ниво на шумове
– Тесен проход за качване отзад
Двигател/силово предаване
+ Равномерно работещ, тих и несъмнено способен да доминира V8 битурбомотор, отлично адаптирана, прецизна осемстепенна DKG
Поведение на пътя
+ Извънредно прецизна кормилна уредба с усет за обратна връзка, безупречно сцепление, ефикасно потискане на клатенето, управлението на четирите колела подобрява маневреността и стабилността
– Широчината намалява удоволствието на пътя
Безопасност
+ Блестящи спирачки
– Малък асортимент от асистенти
Екологичност
+ Трансмисия с две често използвани икономични предавки, включва топографията в изчисляването на стратегията за превключване, умерен разход с оглед на размерите, теглото и динамичните характеристики...
– ... но абсолютно погледнато, висок стандартен и реален разход в теста.
Разходи
– Като цяло големи, много големи
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт