Карлос Сайнц (Volkswagen) спечели рали „Дакар” в един уникален двубой с Насер Ал-Атия (Volkswagen), който завърши на 2:12 минути зад него. Трета победа за Сирил Депре (KTM) при мотоциклетистите и шеста за Владимир Чагин (Камаз) при камионите.
След 47:10 часа бясна надпревара между Тихия и Атлантическия океан, през пампата, проходите на Андите и пясъците на Атакама двукратният рали шампион Карлос Сайнц най-накрая реализира целта, която си постави през 2005 г., включвайки се към екипа на Volkswagen – да спечели рали „Дакар”. Миналата година Матадора бе само на крачка от това постижение, но отпадна два етапа преди финала. През тази обаче той демонстрира впечатляващо постоянство и въпреки че бе най-бърз само в два етапа, завърши като победител четвъртото си участие в „Дакар”.
Отборни заповеди ли?
Успехът на Сайнц обаче съвсем не дойде лесно, въпреки че основният му конкурент през последните години Стефан Петерхансел (BMW) загуби два часа още в петия етап заради счупен вал. Причина за това бе впечатляващото каране на неговия съотборник Насер Ал-Атия, който в началото на миналата година напусна BMW X-raid и се присъедини към заводския тим на германците. Катарецът нито за миг не върна газта и до последно атакуваше Сайнц, като вчера двамата дори се удариха леко. В крайна сметка обаче, въпреки че спечели днешния последен етап, Ал-Атия не можа да навакса изоставането си и завърши на 2:12 минути зад своя съотборник. За това каква е била конкуренцията между двамата, може сами да прецените - 2:12 минути за близо 5000 състезателни километра.
Миналата година VW спечели първо и второ място в „Дакар” и стана първият производител, триумфирал в надпреварата с турбодизелов двигател. През тази армадата от Волфсбург бе още по безпощадна, след като зае и трите места на подиума. Марк Милър финишира на 32:51 минути зад Сайнц и се качи на почетната стълбичка, редом до двамата си съотборници. Надеждите на миналогодишния победител Жинил де Вилиър за съжаление приключиха още в третия етап, когато повреда в двигателя му коства близо три часа. Южноафриканецът обаче свърши чудесна работа за своите съотборници, като често ги изчакваше и водеше колоната, а и в крайна сметка прогресира до седмото място в генералното класиране.
Конкуренцията преви гръб
BMW X-raid потегли към Южна Америка с обновен автомобил и две нови попълнения в екипа – останалите без отбор след напускането на Mitsubishi Нани Рома и Стефан Петерхансел, печелил цели девет пъти в „Дакар”. Рома стартира по перфектен начин и триумфира още в първия етап, но две последователни грешки във втория и третия го оставиха извън надпреварата. За сметка на това Петерхансел уверено водеше колоната и след четвъртата отсечка имаше повече от седем минути преднина спрямо втория Сайнц. Счупен вал обаче коства на рекордьора по победи цели два часа в петия етап и той напусна битката за подиума, като в крайна сметка завърши четвърти. Неговият съотборник Герлен Шишери също имаше проблеми със своя автомобил – повреда в двигателя още в първия етап и счупено окачване в дванайсетия. Въпреки тях обаче французинът направи най-силния си „Дакар” като чисто каране и завърши пети.
След като Mitsubishi прекрати програмата си в рали-рейда, Никола Мислен купи заводските Racing Lancer и формира тим от цели пет екипажа, като самият той пое волана на единия автомобил. Представянето на неговите пилоти, особено на шестия в крайното класиране Карлос Соуса, показа, че Racing Lancer е имал потенциал да се бори поне за подиума при евентуална подкрепа от страна на Mitsubishi. За разлика от миналата година обаче японският боец бе оборудван с класическия бензинов мотор от Pajero, а не с дизела, който създаде толкова проблеми на Петерхансел и компания през 2009 година. Останалите екипажи на JMB Stradale завършиха съответно девети – Орландо Теранова, десети – Гилермо Спинели, дванайсети – Мигел Барбоса и тринайсети – Никола Мислен.
Роби Гордън (Hummer) бе изненадата на „Дакар 2009”, финиширайки трети. Пустинята Атакама обаче спря устрема му в тазгодишното издание на надпреварата. В седмия етап Гордън получи повреда в алтернатора и изгуби цели два часа, които в комбинация с някои навигаторски и пилотски грешки го оставиха осми на финала. Въпреки проблемите обаче Роби спечели победата в отворения клас. При серийните автомобили триумфира Юн Митсухаши с Toyota LandCruiser VDJ200.
Тройка без гарнитура
В категорията на мотоциклетите Сирил Дерпе (KTM) спечели третата си победа в „Дакар” след успехите през 2005 и 2007 г. Миналата година той бе съпътстван от множество проблеми, особено в началото на надпреварата, и трябваше да се задоволи с второто място, но през тази оглави класирането още след третия етап и нито за миг не изпусна водачеството. За безпроблемния „Дакар” на Депре допринесоха най-вече неудачите на основния му конкурент Марк Кома (КТМ). Каталунецът първо бе наказан с 22 минути след втория етап заради превишаване на максимално позволената скорост в населено място, после, само ден по-късно, изгуби нови 20 минути заради проблеми с двигателя, а за капак на всичко след седмата отсечка бе санкциониран с цели шест часа, тъй като смени своята гума в етапа. В резултат победителят от 2006 и 2008 г. остана на 6:32 часа зад Депре и трябваше да се задоволи с петнайсетата позиция на финала.
Интрига около първото място при мотоциклетистите на практика нямаше, но Пал Андерс Улевалсетер (КТМ) и Франциско Лопес (Aprilla) сътвориха истинско шоу в битката за подиума. Двамата си разменяха неколкократно местата във втората фаза от надпреварата, като разликата помежду им така и не надхвърли пет минути. След единайсетата отсечка те дори имаха абсолютно идентични времена, но с прекрасно каране вчера Улевалсетер спечели първата си етапна победа в „Дакар” и се измъкна на четири минути пред Чалеко. Днес норвежецът бе победен от Рубен Фариа (KTM), и остана втори в етапа с пасив от 3:45 минути. Този резултат обаче бе напълно достатъчен, за да се пребори за второто място в генералното класиране, защото Чалеко изгуби повече от шест минути. При всяко положение обаче подиумът на чилиеца е страхотно постижение с оглед на огромната конкуренция при мотоциклетистите и факта, че той се качи за първи път на своята Aprilla буквално дни преди старта на „Дакар”.
В един момент от надпреварата Елдер Родригеш (Yamaha) също имаше шанс да се бори за място на подиума, но постепенно изостана спрямо Улевалсетер и Чалеко, като в крайна сметка завърши необезпокояван четвърти. Зад него обаче вреше и кипеше, като третият от миналата година Давид Фретине (Yamaha) трябваше да се защитава от атаките на Ален Дюкло (KTM). Дюкло, който е бивш заводски пилот на КТМ, участваше в този „Дакар” като аматьор, със собствен бюджет и четирима приятели за механици, но въпреки това направи феноменално каране. До единайсетият етап той удържаше петото място, но Фретине се измъкна пред него и тази сутрин стартира с три минути аванс. Въпреки че днес Дюкло бе по-бърз, той трябваше да се задоволи с шестата позиция на финала, тъй като Фретине загуби само 21 секунди в етапа. В крайна сметка обаче тя му донесе победата при аматьорите.
Без никаква жалост
За втора година в „Дакар” има и АТВ категория. Йозеф Мацачек (Yamaha) спечели предишното издание, но не можа да защити титлата си в това, след като отпадна още в третия етап. Друг от фаворитите – Юбер Делтрю (Polaris) пострада при едно от паданията си ден по-рано и също напусна надпреварата. Това даде път на братята Патронели, които тотално размазаха конкуренцията и спечелиха първите две места. По-младият Маркос (Yamaha) завърши първи, а неговият брат Алехандро (Yamaha) остана втори, на 2:22 часа зад него, след като в петия етап изгуби повече от два часа. Под аплодисментите на аржентинската публика, която поздравяваше своите двама шампиони, мина и третият Хуан Мануел Гонсалес Короминас (Yamaha), финиширал на пет часа зад победителя.
Днес Камаз спечели четиринайсетата си етапна победа от четиринайсет етапа в „Дакар 2010”, като този път неин автор стана Илгизар Мардеев. Всички погледи днес обаче бяха отправени към двамата други заводски пилоти на руснаците – Владимир Чагин и Фирдаус Кабиров, които тотално смачкаха конкуренцията тази година. Царя спечели рекордната шеста победа, колкото има и чехът Карел Лопрайс с Tatra, и същевременно стана пилотът с най-много етапни победи в „Дакар” въобще – 56, с една повече спрямо Петерхансел. Единствен Кабиров поддържаше сходно с неговото темпо, но миналогодишният победител в крайна сметка остана втори, на 1:13 часа зад своя съотборник. Това ви се струва голяма разлика? Тогава погледнете резултата на Марсел Ван Влиет (Ginaf). Холандецът завърши трети в общото класиране, но на 10:43 часа зад абсолютния рекордьор в „Дакар” Владимир Чагин.
Тази вечер Буенос Айрес ще празнува с победителите от 32-ото издание на „Дакар”. Какво можем да си пожелаем за следващото? Аржентина и Чили отново да са домакини на това феноменално състезание, а другите производители да последват примера на Volkswagen и да се включат в рали-рейда. Защото няма по-голям от „Дакар” …
Пълното класиране в рали „Дакар 2010” може да видите тук.
Текст: Борислав Петров
trex
Само така. Натриха им зурлата.