Възродената японска легенда с германско сърце предизвиква един утвърден баварец
Шестцилиндров срещу четирицилиндров мотор, задно срещу двойно предаване, екстровертен срещу спретнато спортен характер – с Toyota Supra и Audi TTS се сблъскват челно две различни концепции.
Обикновено японците не са известни с непремерено силни изрази. Затова преглеждаме без големи очаквания папката с пресматериалите за новата Supra, докато внезапно не се натъкваме на една смела декларация, звучаща направо като обещание.
Тецуя Тада, ръководител на развойния екип на Supra, говори за процеса на промени, в който днес се намира автомобилът и целият бранш. За електрическото задвижване, автономното шофиране, изкуствения интелект. За автомобила като високотехнологично транспортно решение за бъдещето. Тук настръхват косите на всички, родени с бензин в кръвта – до момента, в който Тада хвърля мост към тях. „Новата Supra поднася нещо като антитеза на задачата, с която обществото желае да натовари автомобила в наши дни.” При тези думи сърцата на автоманиаците започват да се топят като шоколад във водна баня – и аз съм сигурен, драги читатели, че това се отнася и за вашите сърца.
Явно новата GR Supra е машина за каране – превъплъщение на оня култов спортен автомобил, който за цели 17 години беше изчезнал от големия екран на живота, въпреки че често се появяваше на киноекраните – в поредицата „Бързи и яростни”. Сега най после се роди петото му поколение.
Спускащата се права изчезва в задния прозорец, пред нас сред хълмистия пейзаж се извива 180-градусов обратен завой. Намаляваме от 100 на около 60 километра в час, като същевременно превключваме пет степени надолу до трета предавка, след това завъртаме волана. Supra насочва червения си нос към кривата, сякаш я опитва с готова за целувка уста, докато задницата започне да натиска навън, а ти се носиш по завоя, насочвайки автомобила с крака върху педала на газта. Като футболна топка при ъглов удар. Скоростта се увеличава, а с нея експоненциално расте и удоволствието зад волана. Supra се впуска в следващата комбинация от завои, поглъща коварната неравност по настилката точно при смяната на посоката от дясно на ляво, поднася леко, но чисто контролирано със задницата, завърта се и скъсява радиуса на завоя.
Дриблиращ срещу закован
Влизаме в населеното място, намаляваме до 30 и хвърляме поглед към 8,8-инчовия централен дисплей от гамата на BMW. Както знаете, Toyota Supra е сестра по платформа на роудстъра Z4. С дясната ръка въртите голямото колелце на централната конзола, увеличавате изгледа на картата. Търсите най-близкия лъкатушещ селски път. Понеже желаете отново и отново да изживеете начина, по който този спортен автомобил профучава през завоите.
Audi TTS Competition има други разбирания за удоволствието на пътя. По-късият с 18 сантиметра модел с двойно предаване не дриблира по завоите, а сякаш ги преорава. На второстепенното шосе с Audi TTS влизате в завоя, сякаш забивате колче в тревата. По протежение на кривата автомобилът се вкопчва в асфалта с всички сили и дори при висока скорост се съпротивлява на недозавиването. За да завърти автомобила, електрониката задейства спирачките на вътрешните за завоя колела и с това помага на външната страна да се движи по-бързо. А малко по-късно Audi TTS се откъсва от завоя като убоден по задника. Приплъзване? Дори само въпросът предизвиква възмущение.
Компактният спортен автомобил на Audi се стреми към съвършенство. Например чрез невъзмутимо поведение на пътя. В завои неговата каросерия се накланя настрани по-слабо от корпуса на Toyota Supra. И въпреки 20-цоловите си колела TTS поема неравностите с малко повече усет. Характер? Има го! Или си го изгражда – чрез дребни детайли, като типичното „тупване” на Audi при отваряне на вратите. Чрез ергономията в интериора. Чрез материалите. Чрез качеството на изработка. Тук се разполагате в спортните седалки и веднага се чувствате като у дома си. При това спортните седалки на Toyota GR Supra държат тялото ви точно толкова здраво и същевременно също толкова малко ви убиват.
В Audi TTS Competition се храните в моден ресторант; в Toyota GR Supra сякаш сте в азиатска имитация на баварска бирария. На централната конзола с декоративен карбон дизайнерите на Audi са разположили само няколко бутона до въртящия и натискащ се контролер. Органите за управление на климатика са интегрирани във вентилационните дюзи. Можете да управлявате разположения на арматурното табло 12,3-инчов екран с голяма разделителна способност без съществено отклоняване на вниманието. Ако нещата трябва да стават дигитално, нека да е точно по този начин!
И двата модела вършеят неистово по второстепенните пътища, но са добри и за дълги преходи. Audi се отличава с малко по-добри качества на GT. По принцип TT е спортният автомобил, който да карате всеки ден – с компактни размери и добър обзор във всички посоки от дълбока позиция на седене. В това отношение Toyota GR Supra не е на съвсем същото ниво. И тук седите на един лакът над пътя, но когато се обърнете назад, виждате сравнително по-малко. Все пак за маневрите при паркиране съществува камера за заден ход.
Багажникът на Audi TTS Competition побира 305 литра. Или ръчна чанта, спортен сак, няколко напитки плюс разни дреболии. Багажното отделение на Toyota GR Supra поглъща 295 литра – също достатъчно за един излет през уикенда, без да се отказвате от нищо съществено. В Audi може да напъхате още малко неща на двете седалки за в краен случай. В особено краен – дори и деца. В Toyota GR Supra са се отказали от втория ред и вместо това са монтирали напречна усилваща планка. И това е добре. Без половинчати неща – автомобилът е двуместен и с това изцяло спортен модел.
Балансираност срещу тежка предница
И при двата автомобила въпреки стегнатите базови настройки ходовата част се регулира в диапазона от подходяща за всекидневието до пригодена за състезателна писта. За целта Toyota GR Supra се нуждае от само два режима – Normal и Sport – и още един за свободно комбиниране. Чрез Sport Individual характеристиките на амортисьорите, кормилната уредба, двигателя и трансмисията могат да се настройват в по две степени. При Audi TTS Competition палитрата от режими на движение е още по-широка и освен Comfort и Sport включва Efficiency и стандартния Auto. И при Audi в допълнение водачът получава свобода при конфигурирането на режимите за шофиране.
Шест цилиндъра, споделящи три литра работен обем, 340 к.с. и 500 нютонметра, всичко това сготвено по традиционната стара рецепта на Баварските моторни заводи – Supra се качва на ринга с предимство при мощността на двигателя. Освен това задното предаване действа възбуждащо на вкусовите рецептори.
Audi TTS Competition противопоставя на това 306 филтрирани от бензинови частици конски сили и 400 нютонметра. Спортното купе с 2+2 места предава задвижващата сила към четирите си колела. Притежава и предимство при гумите – с вълшебната думичка „Corsa“, обозначаваща сместа. С нея Pirelli P Zero се превръщат почти в маскирани полусликове. Toyota GR Supra обаче се кипри с Michelin Pilot Super Sport. Те подхождат на нейното пътно поведение и на игривата задница, но нямат толкова силно сцепление като гумите на Pirelli.
Това проличава в слалома. Supra преминава между пилоните с поднасяща задница и 70,4 км/ч, при което водачът се наслаждава на почти равномерното разпределение на теглото. 780 килограма натоварват предния, 721 – задния мост. В проценти: 52,0 към 48,0. В граничен режим японският спортен автомобил проявява склонност към разклащане на задната част. Затова по-добре е да профучите през вратичките със спокойно подаване на газ вместо да предизвиквате неспокойни реакции на петраменния заден мост с прекалено натискане и отпускане на педала.
Toyota GR Supra изкушава пилота в теб. Тя е по-подвижна, по-чевръста благодарение на късото междуосие, а същевременно лежи плътно на пътя с широката си следа. Audi от своя страна се интересува само от сухите числа. А в слалома те говорят в негова полза. Наистина, Audi TTS Competition недозавива, но прикрива тежката си предница чрез специалните си гуми. Резултатът е 71,6 километра в час. Макар със своите 1440 килограма моделът на Audi да е с 61 кг по-лек от този на Toyota, при него върху предния мост тежат цели 864 килограма, тоест 60 процента.
И при спирането Audi TTS успява да спечели леко преимущество. Отново му помагат гумите. При ускоряването обаче удря часът на възкресената японска легенда. За 4,4 секунди Toyota Supra набира 100 км/ч и така отнема три десети на Audi TTS – благодарение на чисто работещия Launch Control, който канализира зверската мощ на шестцилиндровия мотор. До делението за 200 км/ч преднината нараства на 2,3 секунди. В измерванията на еластичността Supra доминира неизменно.
За далечни, доставящи удоволствие пътешествия силата не редовия шестцилиндров турбомотар е повече от достатъчна – понеже турбокомпресорът с два отделни канала за газовете реагира бързо и разлива широко върховия въртящ момент между 1600 и 4500 об./мин. Това е добре дошло за автоматика с хидравличен преобразувател на ZF, който съчетава спокойствието на дълбоко езеро с пъргавата бързина на планински поток. За разлика от него звукът от ауспуха хармонира с агресивния външен вид. Дори водачи на Porsche 992 се заглеждат с любопитство в огледалата за задно виждане, когато Toyota GR Supra се появи зад тях. А движещите се насреща повдигат палци през прозорците. На паркинга на хотела хората кръжат около японския спортен автомобил като тийнейджърки около Джъстин Бийбър. Външността на автомобила е ексцентрична, но не чак прекалено.
В трафика Toyota GR Supra проявява сдържаност. Припукването при отнемане на газта е сравнително тихо. Оставате с впечатлението, че то се чува само когато е някак уместно. В това отношение Audi TTS Competition се държи по-непринудено, подсмърча и се провиква през четириканалната изпускателна уредба – макар и не чак така ентусиазирано, както преди фейслифта. Неговият четирицилиндров турбомотор преминава бодро през целия оборотен диапазон и също като шестака на Supra се вписва в цялостната концепция на автомобила – мощността не е нито твърде малко, нито прекалено много.
Всичко се решава в Хокенхайм
Всъщност що се отнася до нормалното движение по пътищата, към Audi TTS Competition може да бъде отправен един-единствен упрек: макар да взема завоите прецизно, динамичната кормилна уредба някак си филтрира всичко онова, което правят предните колела.
При Toyota GR Supra нещата изглеждат другояче – по-откровено. С този извод напускаме шосето и стъпваме на състезателната писта, където ще се реши този дуел. В Хокенхайм Supra отнема на TTS близо пет секунди, за което има различни причини. В модела на Toyota водачът изключва ESP и след това може наистина да управлява свободно всичко – кормилната уредба, газта и промяната в динамичното натоварване – така Toyota Supra може чудесно да се позиционира в завоя.
От своя страна Audi TTS упорито недозавива, макар и на много високо ниво, и постига почти винаги по-високи скорости в завоите, но при ускоряването на изхода автомобилът бива възпиран. Отначало от електрониката и после – на правите – от по-слабия си мотор, развиващ значително по-малко тяга от трилитровия агрегат на Toyota GR Supra. И в крайна сметка – победа за Япония, с малко, но заслужена.
Заключение
Сътрудничеството между BMW и Toyota се отплаща богато – и за двете страни. Около редовия шестцилиндров турбомотор хората от Toyota са конструирали един откровено спортен автомобил за водача. Toyota GR Supra се шофира прецизно, работи със задната част, без да става прекалено игрива. Audi TTS Competition печели точки с качества за всекидневно шофиране, но като цяло губи състезанието, макар и само с две точки. С оборудването Audi TTS Competition струва с 9000 повече от Toyota GR Supra. А кой бихте избрали вие – почти съвършения германец или пъргавата японска машина?
Текст: Андреас Хаупт
Снимки: Лена Вилгалис