Атмосферен V12 с 1015 к.с., максимум от 11 100 об./мин и системна мощност от 1155 к.с…
С подобни стойности в главата човек не може да спи нормално, така че не ми остава нищо друго, освен да седна зад волана на Aston Martin Valkyrie и да полетя напред в мрака.
Светлините на пистата за Формула 1 в Бахрейн отлитат назад в арабската нощ, а погледът ми се разкъсва между танца на примигващите LED светлини на индикатора за смяна на предавките по ръба на волана и шеметно променящите се показания на скоростта и оборотите върху екрана пред мен. Отзад в остъкления купол на пилотската кабина в стила на болидите от Льо Ман нахлува пронизителният, див, направо чудовищен високочестотен крясък на 6,5-литровия V12, който заплашва да пробие тъпанчетата ми на старт-финалната права. Пред гласището на валкирията, италианските тенори от Маранело и Сант’Агата Болонезе звучат като блага серенада за лека нощ. 9 000, 10 000, 11 000 оборота, 280, 290, 300 км/ч… Май е време да се ощипя! Или направо да се обадя на доктора?
Направо не е за вярване, че тази машина е получила цивилна хомологация, защото британският атлет с централноразположен двигател заслужава повече стартов номер, отколкото регистрационен такъв. Къде в сериен автомобил например ще откриете подобна аеродинамика? При това активна… При движение с пълна газ по прав участък двете аеродинамични плоскости на четиристепенния преден спойлер се завъртат светкавично в синхрон с горния профил на задното антикрило, намалявайки ъгъла на атака и снижавайки до минимум челното съпротивление. В преминаващите като тунели през каросерията дифузорни канали също има подвижни елементи от системата за намаляване на съпротивлението DRS (Drag Reduction System), които допълват действието на активната аеродинамика точно както при болидите в кралицата на моторните спортове.
Valkyrie е от автомобилите, които ви грабват веднага и ангажират цялото ви внимание с приказната си история. Всичко започва на 29 декември 2014 година с първите скици, които легендарният конструктор на болиди от Формула 1 Ейдриън Нюи прави във фабриката на Red Bull Racing в Милтън Кейнс. Създаването на съвместното предприятие за производство на суперспортен автомобил между Aston Martin и Red Bull Racing бе оповестено на 5 юли 2016 година. Тогава болидът все още носеше проектния код AM-RB 001. Същинското серийно производство на Valkyrie в ограничен до 150 бройки тираж и единична цена от 2,5 милиона паунда започна през 2021 година. „Приносът на тима на Red Bull се състои главно в аеродинамичния пакет, създаден лично от Ейдриън Нюи. Когато беше готов с проектирането на дъното на каросерията, в компанията имаше само четирима души, които знаеха как ще изглежда тя. Тогава му обяснихме, че за разлика от Формула 1, при серийните автомобили няма как да опазим в пълна тайна аеродинамичната концепция на каросерията – дори и в частта на по-трудно видимото дъно. Трябваше също така да обясним на колегите от Red Bull, че в серийното производство има малко по-различни очаквания по отношение на сервизните интервали са – тяхната идея беше задният спойлер да се сменя изцяло на всеки 25 000 мили. Поради тези различия ввижданията и професионални изкривявания, впоследствие се наложи да преразгледаме и дори да проектираме наново част от компонентите,” споделя Джеймс Манерс, който ръководи проектирането на Valkyrie от страната на Aston Martin. Целият екип по създаването на болида включва по 75 служители от Red Bull и Aston Martin и на практика се е превърнал в шеметен сблъсък на два различни, често конфликтни начини на мислене.
И резултатът от тази кооперация е различен от всичко друго, което съм виждал до момента. Всичко започва с качването. Вратата ще се отвори вертикално нагоре само ако знаете подходящото заклинание – в случая ролята на „Сезам, отвори се!” се играе от малък бутон, скрит ниско в страничната част на каросерията. Тук няма дръжки, които да развалет аеродинамичната линия. Опитът, който имам с болидите от LMP ми помага да изпълня комплекса от йога за проникване в интериора, а цялото упражнение опресни спомените ми за теста на победителя в Льо Ман Porsche 919.
При 1,1 кг/к.с. ускорението е почти като във Формула 1
Тъй като аеринамиката все пак е запазила първостепенния си приоритет при определяне на формите на армираната с въглеродни влакна композитна каросерия, двете седалки в кокпита са разположени под ъгъл от два градуса една спрямо друга. Всичко наоколо излъчва желанието на конструкторите да постигнат максимално олекотяване – във Valkyrie са използвани над 400 индивидуално изработени на 3D принтер компоненти, а резултатът от радикалната диета е наистина сензационен – собственото тегло на болида е едва 1270 килограма.
Воланът е своеобразна високотехнологична скулптура, като не само като формата, а и разположението на приборите и екрана върху него напомнят много повече на болид от Формула 1, отколкото на нормален автомобил. При включване на запалването на екрана се появява изображение на аналогов кръгъл оборотомер, разграфен до невероятното показание от 12 000! Което за пореден път днес ме среща с границите на технически осъществимото в момента.
„Това е най-мощният създаван някога двигател с атмосферно пълнене в цивилен автомобил. 6,5-литровият V12 развива 1015 к.с. при 10 600 об./мин. Тук говорим за оборотни диапазони, характерни по-скоро за мотоциклетите. Електронният ограничител ще се задейства едва при достигане на 11 100 об/мин. А ако се случи така, че 1015 к.с. да се окажат недостатъчни, ние сме предвидили и електромотор, с който максималната системна мощност нараства на 1155 к.с.“, добавя с доволна усмивка Манерс.
Отделям време да оценя тези стойности и изтръпвам леко.. Този P2 хибрид ще бъде превозното средство с най-висока мощност и най-високи обороти, което съм имал привилегията да шофирам до момента. Само веднъж съм виждал на живо оборотомер, надхвърлящ границата от 10 000 об/мин – в болида от Формула 1 Lotus T125 от 2011 година, чийто базиран на състезателния мотор от Indy Car атмосферен V8 достигна 10 800. Емоционалното ми състояние в момента е силно раздвоено между ефекта от високия пулс и дълбокото смирение пред страховитата машина. Но какво пък… започвам процедурата по стартиране с трикратно последователно натискане на стартовия бутон монументалният V12 на Valkyrie зад мен оживява с рев на гладен лъв. Проектираната от Cosworth машина е с тегло от едва 213,8 килограма – за сравнение, дванайсетцилиндровият агрегат на DB11 тежи със 106 килограма повече.
Режимите на шофиране и степените на намеса на ESP в контрола на поведението се регулират от волана, като на разположение са лаконичните и красноиречиви „Urban“, „Sport“ и „Track“. „С тези режими можете да регулирате аеродинамичната сила на притискане, височината на клиренса и настройките на амортисьорите. Една и съща хидравлична система обслужва активните аеродинамични елементи и активната система на окачването” пояснява по-късно Манерс наличието на 47 метра хидравлични тръбопроводи в каросерията на суперспортния Aston Martin.
Междувременно леката карбонова врата с тегло 8,4 килограма прилепва в рамката, подпомогната от функцията Soft close. Това изживяване не е за клаустрофобици – вече не мога да бръкна с пръст между каската и вратата отстрани... Натискам спирачката, дръпвам дясното лостче на волана и на екрана на волана „N” се смня с „1” на дисплея на волана. Дванайсетте горивни камери отзад продължават да къкрят на празен ход, а с потеглянето се заема електромоторът. V12 се включва пълноценно в събитията чак след преминаване на границата от 15 км/ч.
Първото подаване на пълна газ във Valkyrie ми напомни много първото усещане зад волана на болид от Формула 1 с мощност 649 к.с. и тегло 650 килограма. При съотношение от 1,0 кг/к.с. ускорението беше толкова брутално, че човек трябваше да си поеме дълбоко въздух преди да натисне педала до метала и да положи ментално усилие да го задържи там… Ускорението в серийния Valkyrie дава може би най-близката разрешена от ЗДП представа за това усещане. И в това няма нищо чудно, защото законите на физиката са общовалидни, а при модела на Aston Martin съотношението мощност/тегло е едва 1,1 кг/к.с.
Трета, четвърта, пета предавка… тук не можете да разчитате само на слуха си, тъй като тъпанчетата възприемат само честоти до около 9000 об/мин и човек инстинктивно сменя предавките твърде рано. Светлините на волана обаче помагат много – две зелени, три червени и четири сини – светнат ли всички светодиоди, значи е крайно време да превключите.
Много по-близо до префесионалния спорт, отколкото до обикновените пътища
В интерес на истината, във Вселената съществуват и по-бързи автоматични и DCT трансмисии. В случая на Valkyrie обаче е предпочетена секвенциалната седемстепенна трансмисия на Ricardo, която е с изключително компактни размери и тегло от едва 88,6 килограма. Дръпването на лостчето на волана е по-леката част от работата – по-тежката се върши от вратната мускулатура, която трудно удържа кимването на тежката глава с каска, потвърждаващо смяната на предавката.
След това влизаме в оборотни висоти, при които четирилитровият боксер на Porsche 911 GT3 RS например вече пищи, сякаш ще се пръсне… Моторът на Valkyrie обаче е още много далеч от лимита и тепърва набира сила. Приливът на тяга между 9000 и 11 000 об/мин просто не за вярване! Отвън звукът се доближава повече до крясъка на високооборотните V12 във едновремешната Формула 1, отколкото при който и да било друг сериен спортен автомобил в историята.
Акустичният коктейл в кокпита на суперспортния Aston Martin от друга страна е суперстранна и преди всичко ужасно силна смес, която трудно се издържа без тапи за уши. При нея чистото V12 звучене се съчетава с механичния звук от работата на трансмисията и достойно за професионален пистов болид ниво на вибрациите.
Благодарение на сюрреалистично бързата реакция на командите от педала на газта и жаждата за още и още обороти, задвижващият агрегат на Valkyrie показва ясно и категорично едно – чисто концептуално и от гледна точка на показателите при естремно спортно шофиране, номер едно за всички времена си остава атмосферният двигател. Излизам на 1090-метровата старт-финална права и подавам пълна газ, като по съвет на заводския пилот Дарън Търнър натискам и задържам бутона ERS (Energy Recovery System) на волана. Мистър Търнър е трикратен победител в своя клас в Льо Ман и актуален шампион в Daytona GTD, така че знае какво говори - „Това ще ти осигури по около 100 допълнителни Нютонметра на обиколка.“
Знакът за 200 метра преди първия завой прелита покрай мен, оптималната точка за спиране е на около 50 метра преди него. Дозирането на усилието с педала отнема известно време за привикване в първите обиколки, защото липсата на сервоусилвател налага прилагане на доста сила, а ходът е малко по-дълъг от обичайното. За сметка на това спирачна система с армирани с въглеродни влакна керамични дискове се справя блестящо с осигуряването на брутално отрицателно ускорение до 17,5 м/сек². Грубата спирачна сила е съчетана умело с фините професионални маниери и прогресивното сцепление на гумите Michelin Pilot Sport Cup 2 R N0, както и на безпрецедентното за сериен модел мощ на аеродинамичното притискане.
След приключване на бързите обиколки на пистата Джеймс Манърс отделя време, за да обясни начина, по който активната аеродинамична система генерира притискаща сила в различните режими на шофиране - „Ако се движите на пълна газ и с включена DRS система, в режимите „Sport” и „Track” ще бъдете в диапазона между 200 и 355 км/ч и ще можете да разчитате на средно допълнително натоварване от около 600 килограма. Ако се движите в диапазона между 220 и 355 км/ч в режим „Track”, притискащата сила в завоите ще бъде увеличена целево до 750 килограма, а когато спирате, всички активни аеро елементи ще се изправят и тогава между 355 и 220 км/ч в режим „Track” ще можете да разчитате на притискаща сила от 1100 килограма.“
На пистата за Голямата награда на Бахрейн във Формула 1 високата притискаща сила дава предимство преди всичко при спирането след трите дълги прави, тъй като на това трасе почти няма високоскоростни завои. В по-острите завои обаче Valkyrie нанизва една след друга стойности на страничното ускорение, достигащи 1,55 g. За щастие приликите с усещането за управление състезателен пистов прототип тук не се изчерпват само с позицията на седене и клиренсът с височина на легнала цигарена кутия, а намират логично продължение и в безкомпромисната прецизност на управлението. Електрохидравличната кормилна уредба с предавателно число 13,93:1 е директен цитат ма системите в професионалните болиди с тяхната прецизна обратна връзка и доста тежичък волан.
Valkyrie се държи доста леко и игриво до малко преди граничната зона в завоя. С достигането на лимита, започвате да усещате мощъщия устрем, с който връхлита задния мост и осъзнавате, че хибридът проявява склонност към презавиване не само при пълно натоварване, но и при промени в натоварването.
Имахме изключителната привилегия да инсталираме собствена измервателна техника, с която да запишем времената за обиколка, които моя милост успя да постигне зад волана на британската валкирия. В интерес на истината, задачата не беше много сложна, защото със своите 2:01.0 минути на обиколка Valkyrie счупи с цели единайсет секунди рекорда на пистата за автомобили с цивилна хомологация, а в първата свободна тренировка за кръга от WEC шампионата през 2022 на пистата в Бахрейн, моделът постигна с девет секунди по-слабо време от хиперавтомобилите от най-високия клас – с гуми за нормални пътища, забележете!.И не с мен зад волана, разбира се… За мен остава заключението на това изключително по рода си пробно шофиране – повече едва ли е възможно!
Teкст: Кристиан Гебхард
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт