Новият Passat Variant предизвиква големите комби модели на елитните германски марки
Всички са добре, за всичко има място. Големите комбита са способни на много неща – като например да пътешестват бързо и надалеч или да транспортират обемисти товари или всекидневните дреболии. Това го могат например бензиновите версии на A6 Avant, Серия 5 Touring и E-класата T-модел. И в този момент се появява Passat Variant. Какво търси той в елитната лига? А дали пък мястото му не е точно тук?
Съвременността вече е скъсала с дивите времена от близкото минало. Ако правехме нашия сравнителен тест преди 20 години, в този клас на мощност щяха да участват Audi S6 Avant с петцилиндров турбомотор и 230 к.с., BMW 530i Touring с V8 агрегат и 218 к.с., Mercedes E 320 T с редови шестак и 220 к.с., както и VW Passat Variant във версия VR6 syncro със 184 к.с.
Ако искаме да се отдадем на елегични спомени за доброто старо време обаче, е по-добре да не говорим за цените – 530i Touring струваше 78 500 марки, E 320 T цели 82 053 марки, разбира се, без автоматичния климатик (4927,75 DM), радиото (1035 DM плюс 230 DM за антената) или уредбата за разговор със свободни ръце (2346 DM). Най-доброто в ония години беше разнообразието от двигатели, мислим си ние, като гледаме под предните капаци на участниците в днешния тест. Навсякъде CO2 оптимирани четирицилиндрови даунсайзинг мотори, всички с по един турбокомпресор, всички с по два литра работен обем. Всички са рационални. Всички са еднакви – или все пак не са?
Audi A6 Avant е твърде тромав въпреки своите 252 к.с.
През 1995 г. A6 все още беше с неустановено място в лигата на първокласните автомобили, а днес той вече в много случаи я оглавява. Но не и този път. Което е изненадващо, понеже моделът спечели много от обновяването си през 2014 г. Оттогава той създава впечатление за по-балансиран, по-зрял и още по брилянтно изработен. Разликата идва от детайли, като например фино превключващото регулиране на седалките, безшумното потъване на екрана за навигацията или нежното прищракване на работещия с въртене и натискане контролер на инфо-развлекателната система. С него често избирате не това, което искате, докато започнете да се ориентирате в менютата. Иначе с управлението и контрола всичко е наред, а също и с гъвкавата организация на интериора. Под действието на предварително натегнати пружини задните седалки просто се хвърлят напред, за да оставят след себе си почти равна повърхност. Въпреки че товарният обем е приблизително същият като в модела на BMW, полегатият заден прозорец на Audi ограничава капацитета за превоз на обемисти товари.
Иначе пътниците седят като че ли прекалено изправени върху задната седалка със стръмно издигаща се облегалка. Поради това се насочваме към удобните предни места и натискаме бутона за стартиране на двигателя. Преместваме скоростния лост на D и потегляме. Двулитровият турбомотор дръпва напред след късо първоначално колебание, за което част от отговорността носи и предавателната кутия с два съединителя, понеже реагира доста флегматично – както при потегляне, така и изобщо. Освен за високия разход (10,1 л/100 км) моторът може да бъде упрекнат единствено за лишения си от емоции характер. Иначе всичко е наред: ускорение, междинна тяга, но всичко това рядко се усеща като 252 к.с.
При шофирането моделът също не става истински динамичен – A6 влиза в завоите твърде непрецизно и със слаба обратна информация от волана. След това предното предаване го издърпва със слабо сцепление, но със силно влияние на задвижването. От време на време 19-цоловите колела тропат по неравностите, на което не може да попречи дори пневматичното окачване. По късно A6 ще се провира чевръсто между пилоните при слалома и смяната на лентата, но в края на теста като цяло ще изостане от своите съперници.
BMW „петица” импонира с добър комфорт
Сред привържениците на никоя друга марка даунсайзингът не е предизвиквал толкова възгласи на неодобрение както сред феновете на BMW. Наистина с двулитровия турбоагрегат моделът успява да направи онова, което е сякаш естествено за автомобил на Баварските моторни заводи – той печели в раздела за задвижване. Но наравно с VW и без обичайния блясък. Като цяло съперниците се различават помежду си с не повече от три точки, което говори много за това колко близки са техните машини. При 528i добро впечатление правят енергичното реагиране, по-изразената охота за високи обороти и осемстепенният автоматик (срещу 2250 евро допълнително), който взаимодейства много добре и с малко шумния бензинов мотор.
Висшата хармония на задвижването, която при дизелите е налице още в 520d, тук все пак остава недостигната. Това не се отразява в никаква степен върху втората област, в която „петицата” обичайно доминира – управляемостта. Със своята прецизна, подаваща много обратна информация кормилна уредба тя се втурва сърцато в завоите, винаги сигурно и най-често неутрално, ако не броим лекото поднасяне на задницата. Всичко това Серия 5 го може по-добре от А6 и много по-добре от Е-класата, но не и от Passat. Понеже в сравнение с него автомобилът се усеща като по-тромав. Просто защото е по тежък – с 236 килограма.
И понеже този път BMW не успява да набере преднина с най-важните си силни страни, по-голямо значение придобиват комфортът и качествата, присъщи на едно комби. С адаптивното си окачване без товар автомобилът от Мюнхен поема умело дори грубите неравности, при пълно натоварване това не става толкова гладко. Но пък с отличните си седалки и брилянтната инфо-развлекателна система той все пак получава предимство. В раздела за каросерия набира точки с лесно управление на функциите, достатъчно място и интелигентни детайли, като самостоятелно отварящия се заден прозорец или сгъващата се на три части задна облегалка. Дали това ще му донесе победа?
Сигурно шофиране с Mercedes E-класа
Постепенно започваме да величаем комбито със заводско наименование S 212 като последния истински Mercedes. Нали наследникът му вече се появи няколко пъти по страниците на списанието... Като знаем, че по желание той ще бъде оборудван с модно, изцяло цифрово арматурно табло, ние се сгушваме още по-дълбоко в стегнатите мултиконтурни седалки и гледаме с радост към таблото, което дори във версията Avantgarde запазва чара си на масивна мебел за всекидневна.
При създаването на S 212 винаги е ставало дума за сигурност, комфорт, сигурност, функционалност, сигурност и никога за големи емоции, но винаги за сигурност. Затова нека започнем със сигурността – тук Mercedes предлага изчерпателен арсенал от системи за подпомагане. Преди няколко месеца видяхме една Е-класа да катастрофира на аутобана – за щастие, без тежки последици – и се питахме как водачът се е изхитрил да постигне това.
Т-моделът не само заковава самостоятелно при опасност, но спира с пълна сила и в останалите случаи, когато това се налага, а при вземането на завои сигурността бездруго има приоритет пред удоволствието зад волана. По-скоро стерилната като усещане кормилна уредба създава впечатлението, че при Mercedes специалистите по поведение на пътя никога не се усмихват. „Леля Е” завива предпазливо и това не се променя ни най-малко от твърде излишния спортен режим на пневматичното окачване (1345 евро). Дори с променени характеристики T поема неравностите по-меко от Audi в комфортен режим. А в положение Comfort Т-моделът ви кара да почувствате истинска нежност.
Място вместо мощност
Когато с тези настройки автомобилът са плъзга над второстепенни шосета и аутобани, на вас ви е все едно какъв мотор се крие отпред. И това е добре, защото в сравнение със съперниците на двулитровия бензинов турбоагрегат не му достига мощност, което той не се и опитва да компенсира с по-ангажирани реакции. Двигателят набира обороти с нежелание, тегли спокойно – а при това автоматикът превключва в лек унес своите седем степени.
И тук явно липсва мощта на турбодизеловия въртящ момент. В замяна на това обаче има повече място, понеже, за разлика от дизеловите версии, тук сутеренът в багажното отделение не е зает от резервоара с добавката AdBlue и на разположение е пълният товарен обем от почти два кубически метра. С това S 212 продължава да е звезда от първа величина сред комби моделите. И ще си остане такъв.
VW Passat печели сравнителния тест
А пък Passat си остава непобеден. И далеч не само защото, като се вземе предвид оборудването, е по-евтин от своите съперници с над 13 000 евро. Моделът на VW печели още при оценките за качествата. Той е единственият, чийто мотор лежи напречно под предния капак и така въпреки най-малката външна дължина осигурява най-много място; отзад стандартното пространство за седене е с до 9,5 см по-голямо, отколкото при останалите, а по отношение на товарния обем е най-близо до Т-модела.
Passat използва същата база като Golf (модулния комплект MQB, налага се да го споменем за пореден път), а от набора инфо-резвлекателни модули – навигацията с ниско разположен сензорен екран. Двулитровият мотор EA888 също произхожда от Golf – версията GTI – и както и там, е с мощност 220 к.с. Този турбоагрегат може да се програмира за почти всякаква мощност – в Golf R тя е 300 к.с., в Seat Leon Cupra 290 или 265, в Audi A6, както видяхме, 252 к.с.
Всъщност EA888 се нарича така, защото осем е щастливо число за китайците, а моторът е трябвало да бъде особено успешен при тях. В Passat хората от VW комбинират бензиновия агрегат серийно с шестстепенна трансмисия с два съединителя. При потегляне се случва тя да прибързва, но след това сменя предавките без запъване, докато моторът тегли напред хомогенно – понякога малко шумно, но винаги с желание за по-високи обороти.
Динамичен състезател от лека категория
Причината да е също толкова бърз и дори по-икономичен от модела на Audi се крие и в по-малкото тегло на Variant. Със своите 1578 килограма той е далеч под останалите, което динамизира не само характеристиките, но и поведението на пътя. Passat влиза в завои с лекота, остава задълго неутрален и се изтегля на излизане с много добро сцепление и почти без смущения от задвижването с помощта на директната си кормилна уредба с добро усещане за пътя. Характеристиките на управлението и амортисьорите могат да бъдат втвърдени, което повече вреди на приятното усещане от окачването (в режим Comfort), отколкото помага за по-чевръсто поведение.
В тестовете за динамика на пътя Passat и така си е най-бърз, освен това има удобни седалки, спира юнашки, изразходва най-малко гориво и при това е рационален. Което ни позволява да завършим с една мисъл на рационалиста барон Монтескьо: „Човек почти никога не стига до разумни решения благодарение на своя разум”.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Оценка
Audi A6 Avant 2.0 TFSI - 408 точки
След като стана дума за липсата на въодушевление от бензиновите мотори, такъв е и агрегатът на A6. Комби моделът не буди никакви възражения по отношение на качеството, а по-скоро при комфорта, мястото в кабината и скромността в определянето на цените.
BMW 528i Touring - 418 точки
Високият разход и оскъдната наличност на функции за безопасност осуетяват второто място на комбито на BMW, създаващо настроения за шофиране по второстепенни пътища и рутинно преодоляващо дълги разстояния. И тук бензиновият мотор не е особено въодушевяващ.
Mercedes E 250 T Elegance - 421 точки
Най-мерцедеския от всички модели на Mercedes: невероятно сигурен, впечатляващо комфортен, много просторен, във висша степен функционален, елитарно скъп. Но по-добре е човек да си вземе дизелов вместо бензинов вариант.
VW Passat 2.0 TSI Variant - 453 точки
По-къс, но по-просторен от моделите на Audi и BMW, по-чевръст, но почти също толкова комфортен, по-икономичен, но не по-малко бърз, при това много по-евтин и по-добре оборудван. Победа с голяма преднина.
Технически данни
Audi A6 Avant 2.0 TFSI | BMW 528i Touring | Mercedes E 250 T Elegance | VW Passat 2.0 TSI Variant | |
---|---|---|---|---|
Работен обем | --- | --- | --- | --- |
Мощност | --- | --- | --- | --- |
Максимален въртящ момент |
--- | --- | --- | --- |
Ускорение 0 – 100 км/ч |
--- | --- | --- | --- |
Спирачен път при 100 км/ч |
--- | --- | --- | --- |
Максимална скорост | --- | --- | --- | --- |
Среден разход на гориво в теста |
--- | --- | --- | --- |
Базова цена | --- | --- | --- | --- |