Вход

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

0 продукта | 0 лв.

Абонамент

Благодаря, че избрахте да се абонирате за auto motor und sport. Изберете вида абонамент и въведете нужните данни, а ние ще се погрижим списанията да достигнат до Вас максимално бързо.

Избери годишен абонамент и вземи 10% отстъпка.

auto motor und sport Bulgaria logo

Bizzarrini GT Corsa 5300 и P538: Forza Bizzarrini!

13.08.2020 17:37

Горещи обиколки с горещите машини на един изключителен конструктор

Никога досега не сме имали възможността да караме на една писта два състезателни автомобила на гениалния Джото Бицарини и да споделим впечатления с читателите – на старта са GT Corsa 5300 с американски V8 и P538 с V12 мотор на Lamborghini.

Все едно какви изненади ще ни донесят промените на климата – в Германия още дълго ще помним лятото на 2018 г. като едно от най-горещите, и то не само в буквалния смисъл. Едни от най-жарките дни бяха през първия уикенд на август, когато се състоя фестивалът Classic Days в замъка Дийк, където термометърът понякога показваше 38 градуса – на сянка, естествено, но къде ли има сянка на тамошната триъгълна писта с дължина 2,6 километра?

Въпреки това бързо се напъхвам в огнеоупорния състезателен костюм. „Нали затова сме спортисти”, смее се от близката палатка в лагера на пилотите професионалният състезател Кристиан Менцел, който по-късно ще излезе на пистата с фантастична Alfa от DTM. Точно така, значи, поставяме шлема, нахлузваме ръкавиците – нали не сме тук за удоволствие. А заради уникалната възможност за първи път да караме и да сравним на една и съща писта моделите Bizzarrini GT Corsa 5300 и P538 – несъмнено два от най-вълнуващите италиански състезателни автомобили на 60-те години. 

Можем да си представим това диво десетилетие в автомобилостроенето на Апенинския полуостров като един врящ и кипящ казан, пълен с творчески надарени инженери, дизайнери, производители и финансисти, в който геният Джото Бицарини постоянно блуждае от една към друга марка, оставяйки навсякъде незаличими следи (виж историческа справка по-надолу). Започнал като инженер и тестов пилот в Alfa Romeo, след това при Enzo Ferrari създава безсмъртния GTO, конструира за Феручо Ламборгини неговия V12 и проектира за Ренцо Риволта моделите Iso Rivolta и Grifo.

Prototipi Bizzarrini S.r.l. 

На базата на Grifo A3/L, чиито луксозни линии произхождат от студиото на Нучо Бертоне, ентусиазираният любител на автомобилните спортове Джото Бицарини създава състезателна версия, в която радикализира още повече идеите от конструкцията на Ferrari GTO, например като изтегля мотора с още половин метър назад. Този Grifo A3/C, агресивно оформен от Джорджето Джуджаро, изобщо не се харесал на Ренцо Риволта. Освен това миланският индустриалец бездруго гледал с подозрение на моторните спортове. 

Следва доста шумна дискусия, след която Бицарини напуска заедно със своя A3/C и в началото на 1964 г. основава в родния си град Ливорно собствена автомобилостроителна фирма – незнаещият покой конструктор със своя граничещ с безумие перфекционизъм изведнъж става част от кръга на производителите на спортни автомобили. A3/C вече носи названието GT 5300 и има шосейна и състезателна версия, които впрочем не се различават особено. 

Числото 5300 идва от работния обем на използвания V8 мотор от Chevrolet Corvette. Бицарини е оценил качествата на двигателя при едно пробно шофиране с английски автомобил Gordon, възложено му от Риволта. „За първи път карах автомобил с V8 и бях шокиран: моторът беше много по-добър от V12 на Ferrari, със същата мощност при много по-добро поемане на газта”, отбелязва той по-късно в отчета за теста. Можем да споменем бегло, че италианецът не е бил в подобен възторг от останалите компоненти в Gordon и препоръчал от него да бъдат взети само американският V8 и задният мост De Dion.

Като логично следствие от всичко това V8 моторът на „Шеви” задвижва не само Iso Rivolta и Grifo, но и Bizzarrini GT 5300, където мощността му, в зависимост от системата за пълнене, е от 365 до 420 к.с. За шаси служи стоманена платформена рама с допълнителна структура от тръбна решетка, върху която е опъната алуминиева обшивка. Отпред независимо окачване с триъгълни носачи, отзад мост De Dion, дискови спирачки на четирите колела, като задните са монтирани от вътрешната страна на полуосите. Тегло 1248 кг, ускорение от нула до сто за около шест секунди, максимална скорост 280 км/ч – и можете да ги достигнете, без да умрете от страх. 

С това Джото Бицарини ненадейно предлага най-наточената машина, която може да бъде купена тогава – състезателен автомобил, сертифициран за движение по пътищата. Според слуховете, от време на време той излизал с един от автомобилите си на аутострадата, издухвал някой богаташ с Lamborghini 350 GT или Ferrari 275 – а после му продавал 5300 GT. 

Льо Ман, 1965 г. – победител в класа

Разбира се, Бицарини го теглело и към състезателните писти, където автомобилите му с различни пилоти се класирали сред първите. Най-големият успех е завоюван в Льо Ман през 1965 г. – първо място в класа и девето в общото класиране. За постигане по-добри резултати пречела не толкова брилянтната конструкция, колкото честите пропуски в опита и подготовката. Понякога екипът от Ливорно имал щастие в нещастието – в Сибринг през 1965 г. американецът Майк Джамино се завъртял на мократа писта само на 50 метра от бокса на Bizzarrini и се ударил странично в колоната на един мост. Автомобилът се разцепил на две половини, всички се страхували от най-лошото, но Джамино изпълзял невредим от предната част – той просто не си бил сложил закрепените отзад колани.

Аз обаче неволно посягам към състезателните колани, когато V8 моторът се събужда с яростен грохот – в тази пистова (Corsa) версия мощността му благодарение на четири хоризонтално монтирани двукамерни карбуратора Weber достига 420 к.с. при измамно уютните 5400 об./мин. При тези температури нямаме нужда от дълга фаза на загряване, по-добре е да следим дали машината получава достатъчно въздух за охлаждане. Съединителят е с удивително мек и лесен за дозиране ход, четиристепенната трансмисия на GM превключва кратко и сухо. Позицията на седене с високия тунел на трансмисията отдясно е спортна, но не прекалено, обзорът напред е добър, отзад няма нищо интересно, а при цялата си спортна екипираност кабината изглежда почти удобна. Всичко е съвсем нормално, затова – напред! 

Напускаме лагера на пилотите, завиваме наляво към пистата, после надясно излизаме на стартовата права – сега ще видим какво може този Bizzarrini. Едно настъпване на газта – и вече нещата не са чак толкова нормални, а аз се радвам, че воланът е в средно положение. Задните гумени валяци превъртат със свирене, платото на въртящия момент, което V8 моторът достига още при ниски обороти, е впечатляващо. 

Предавките се превключват мигновено, въпреки че не е задължително да слизате на по-ниска преди завоите – двигателят почти винаги извлича от дълбините на своя работен обем повече тяга, отколкото може да понесе сцеплението на задния мост. За да предложи същото, един италиански V12 се нуждае от няколко хиляди оборота повече и така изглежда значително по-неуверен – затова не е чудно, че Джото Бицарини е бил толкова очарован от V8 машината с голям работен обем. 

Вярно е, че един атмосферен Corvette има същите възможности, но онова, което прави шофирането на GT 5300 толкова уникално, е прецизната ходова част, отличното поведение на пътя при високи скорости в завой и великолепните спирачки, съчетани със сравнително ниско тегло. Джото Бицарини е успял да обедини най-доброто от двата свята: окачването на чистокръвен италиански състезателен модел с преден двигател и поразително красива каросерия с бруталната тяга – и неразрушимост – на голям американски V8. Получил се е шедьовър. 

Централен V12 мотор

Майсторът обаче имал желание за нещо повече и през 1965 г. започнал да работи върху състезателния автомобил P538 – съкращението идва от „Posteriore“ („централен двигател“), 5,3 литра и осем цилиндъра. С рама от тръбна решетка и пластмасова каросерия той отговарял на най-високото ниво в тогавашната техника на състезателните автомобили. Задвижващ агрегат на прототипа обаче станал един доставен с посредничеството на американеца Майк Джамино и монтиран надлъжно V12 мотор на Lamborghini, чиято мощност надхвърляла 400 к.с. Впрочем този екземпляр с шаси номер 1 имал кратък живот – тестовият пилот Едгар Барни унищожил автомобила на изпитателното трасе Ла Спианате край Ливорно. 

От останките му Джото Бицарини незабавно построил номер 2, а веднага след него онова, което искал по начало – а именно, номер 3 с пълнокръвен V8 на Chevrolet. По-късно биват изработени още един-два екземпляра от резервни части – и сега един такъв P538 с V12 на Lamborghini загрява до GT 5300 в лагера на пилотите и вече крещи с цяло гърло. 

Температурата все още е 38 градуса на сянка, а сянка все още няма никаква – но аз се покатервам, изпълнен с напрегнато очакване, в открития P538 и се радвам на възушния поток. Тъпото е, че горещият V12 е зад гърба ми, но пък радиаторите му са пред мене, което ми осигурява солидни порции нажежен сахарски въздух, особено при намаляване на скоростта. Както и да е, в замяна на това могъщият четирилитров мотор на Lamborghini реагира добре при подаване на газ и преминава през петте предавки бързо като вятър и с неописуем вой. 

И тук съединителят е мек и лесен за дозиране, системата от щанги към разположената отзад петстепенна трансмисия можеше да работи и по-прецизно. Положението, в което седя, е първокласно, също такъв е обзорът напред и настрани – вижда се, че Джото Бицарини е искал да улесни своите състезателни пилоти. Ако някой е принуден да се бори непрекъснато с несъвършенствата на автомобила си, не може да се концентрира както трябва върху карането. 

С малкото си тегло (748 кг без течности) P538 се усеща като невероятно чевръст по триъгълното трасе; спирачките и поведението на пътя са на най-високо равнище. Въпреки това P538 не е пожънал големи успехи. Отначало, както обикновено, липсва добра подготовка, а и този път екипът на Бицарини е преследван от лош късмет – през 1966 г. в Льо Ман например при лоша работа с крика се скъсва един тръбопровод от охладителната система, чието съдържание залива питлейна. Смъртоносният удар обаче идва от най-висшата инстанция в автомобилните спортове, която от 1968 г. нататък ограничава работния обем до пет литра, с което V8 версията губи правото да участва в състезания. Можели са да продължат с по-малкия V12, но при условие, че произведат 50 екземпляра за хомологация – което е извън възможностите на една толкова малка  фирма. 

Това е тежък удар за Джото Бицарини, който бил инвестирал всичките си пари в проекта P538. Имало и нещо по-лошо – инвеститорите, на които разчитал, всъщност измамили великия конструктор и организирали с парите на фирмата няколко кредитни пирамиди. В края на 60-те години Джото Бицарини е разорен, фирмата е затворена, той губи апартамента си в Ливорно и селската си ферма. По-късно често фигурира в заглавията на пресата с най-различни проекти, но никога повече не успява да постигне успех като с GT 5300. 

Митът за италианския суперспортен автомобил със звучно име и V8 с голям работен обем обаче продължава да живее и дори набира сили – правата на марката и фирмата заедно с всички конструкторски чертежи днес са собственост на един дългогодишен ентусиазиран любител на Bizzarrini. Той ги придобил наскоро и като истински археолог предприел разкопки на територията на някогашното предприятие. „В храсталаците и отчасти в калта се търкаляха рами, диференциали и части от мостове”, разказва собственикът. Днес всичко отдавна е добре подредено и за наследството се полагат грижи – в състезанието за ветерани Le Mans Classic например отново участват заводски Bizzarriniи и летят с над 300 км/ч по правата Мюлсан. За участие в исторически състезания според регламента на FIA по желание биват изработвани дори близки до оригинала реплики на GT 5300.

От фирмената колекция на Bizzarrini произхождат и двата състезателни автомобила, които карахме дрнес в рамките на Classic Days: бруталният GT 5300 и свръхчувствителният P538. Благодарение на двете расови машини още дълго ще си спомняме за горещото лято на 2018 г.

Джото Бицарини, геният от Ливорно

Роден на 6 юни 1926 г. в заможно семейство от Кверчанела край Ливорно, младият Джото отначало се интересува единствено от футбол – и от лов, което помогнало на семейството да се изхранва по време на войната. По-късно младежът следва инженерни науки в Пиза и през 1954 г. постъпва в Alfa Romeo като тестов пилот и инженер. Точно тази двойна дарба да пилотира много бързо автомобили и същевременно да ги оценява и усъвършенства в техническо отношение помага на Бицарини да създаде машини като Ferrari GTO и моделите на собствената си марка. Той с право е смятан за един от най-великите конструктори в автомобилната история. 

 

Текст: Ханс-Йорг Гьоцел
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт

 

Коментари
comments powered by Disqus